Повечето от нас свързват натрупването на излишни килограми с неговия неизменен ефект върху външния вид и самочувствието ни, но наднорменото тегло и особено затлъстяването може да повишат риска от диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и някои видове рак, да повлияят върху ставното здраве и репродуктивната функция и да влошат качеството на живот, съня и движението.
Сухите и неудобни факти за наднорменото тегло и затлъстяването
Наднормено тегло и затлъстяване се диагностицират въз основа на индекса на телесната маса (ИТМ), като наднормено тегло имаме при ИТМ ≥ 25, а затлъстяване – при ИТМ ≥ 30. Повече за този показател, неговото измерване и приложението му в науката и клиничната медицина можете да прочетете в статията ни за индекса на телесната маса.
През 2022 година 2,5 милиарда души на възраст 18 или повече години са ИТМ ≥ 25, като 890 милиона от тях са със затлъстяване. Това ще рече, че 43% от възрастното световно население е с наднормено тегло, а за сравнение този процент през 1990 година е 25%.
У нас стойността е над средната – 64,4% при мъжете и 46,3% при жените.
Защо все повече страдаме от проблеми с теглото?
На физиологично ниво наднорменото тегло и затлъстяването са резултат от положителен дисбаланс между приетата енергия (храненето) и изразходваната енергия (физическата активност).
Отстъпвайки една крачка назад обаче откриваме, че излишните килограми са резултат от взаимодействието между плеяда от фактори, в това число околна среда, психосоциални особености и наследственост. При относително малък процент от пациентите може да бъде посочен единствен причинител, напр. лечение, заболяване, обездвижване или генетичен синдром.
Сред учените, изследващи проблемите на затлъстяването, често се употребява изразът „Гените зареждат пистолета, но околната среда натиска спусъка.“ Това ще рече, че всеки един от нас е в различна степен предразположен към напълняване, но ако околната среда не предостави достъпни възможности за този процес, той никога няма да бъде осъществен.
Именно това е и причината, поради която до неотдавна за излишното тегло не се е говорило като за проблем на масите. Повечето от нас са обитавали среда, която е предоставяла много повече стимули и възможности за физическа активност и е предопределяла значително по-нисък калориен прием.
Днес говорим за затлъстяването като за повсеместен бич, а също така говорим за обезогенна околна среда. Производна на термина обезитет (затлъстяване) обезогенната среда драстично увеличава вероятността обитаващите я индивиди да развият затлъстяване. Характерни за тази среда са ограничената наличност на здравословна и устойчива храна на достъпни цени, липсата на безопасни и достъпни условия за физическо придвижване и активност, както и отсъствието на адекватна регулаторна рамка за осигуряването им.
Това се допълва и от неадекватните здравни системи, в които не се полагат системни усилия за ясно и достъпно комуникиране на работещите превантивни мерки, както и за ранното идентифициране на проблеми с теглото и тяхното адресиране.
Интересно е да се отбележи, че ако допреди време излишното тегло се е свързвало по-скоро с висок стандарт на живот, сега то бележи възходящи тенденции в държавите с ниски и средни доходи. За тях е характерна привидно парадоксалната комбинация от недоимък на микрохранителни вещества и излишък на „празна“ енергия под формата на евтини рафинирани храни, богати на сол, мазнини и/или въглехидрати.
Какво ни причиняват наднорменото тегло и затлъстяването?
Здравните рискове, директно причинени или индиректно свързани с наднорменото тегло и затлъстяването са все по-добре разбрани и описани.
Наличието на наднормено тегло в детска и юношеска възраст се отразява непосредствено върху здравето на подрастващите и се свързва с повишен риск от ранно настъпване на хронични проблеми като сърдечно-съдови болести и диабет. То също така има и отражение върху психосоциалния статус на децата, влошавайки представянето в училище и качеството на живот, което допълнително се усложнява от стигма, дискриминация и подигравки.
Това е много важно за нас като родители не само на деца с проблемно тегло, но и на деца с нормално тегло. Във втория случай наша е отговорността да възпитаме хора, които се отнасят с разбиране и хуманно отношение към заболяването, каквото е затлъстяването. Науката е категорична, че хората със затлъстяване, които стават предмет на подигравки и стигма, са в много по-неблагоприятна позиция да се справят със състоянието си и съществува значително по-голям риск децата да пренесат проблема и в зряла възраст.
По данни от СЗО през 2019 година излишното тегло е отнело 5 милиона живота, причинявайки сърдечно-съдови болести, диабет, рак, неврологични проблеми, хронични респираторни заболявания и храносмилателни смущения. Наднорменото тегло и затлъстяването се свързват с 13 вида рак и са причинили около 40% от всички случаи на рак, диагностицирани в САЩ през 2014 година.
Често рисковете от излишните килограми се омаловажават с аргумента, че има много хора със затлъстяване, които са метаболитно здрави. Проследяването на тези хора обаче показва, че в рамките на 5 години 6% от тях развиват диабет, 12% вече са с висок холестерол и 11% – с високо кръвно. В сравнение с нормално тежащите, затлъстелите, но метаболитно здрави се отличават с 50% по-висок риск от коронарна болест на сърцето, 7% по-висок риск от инсулт и двойно по-голям риск от сърдечна недостатъчност.
Публикувано в JAMA Cardiology изследване показва, че независимо от възрастта, мъжете и жените с по-висок индекс на телесната маса развиват коронарна болест на сърцето по-рано през живота си и умират по-рано.
Жените, страдащи от най-тежката форма на затлъстяване, живеят средно 2 години по-малко, а мъжете – над 5 години по-малко. Понастоящем се очаква, че един 40-годишен човек със затлъстяване ще живее 6 до 7 години по-малко от свой връстник с нормално тегло.
Как излишното тегло вреди на здравето ни?
Установено е, че телесните мазнини не са просто една статична маса, която ни кара да изглеждаме зле. Те имат сигнална функция и са в състояние да нанесат множество здравни щети, ако количеството им е прекомерно. С повишената мазнинност се повишават и нивата на възпаление и растежни хормони в тялото, а те от своя страна са фактори в развитието на редица хронични болести, в това число и рак.
Освен под кожата, мазнините се складират и в коремната кухина и нашите органи. Всеки човек има индивидуално ниво или капацитет за складиране на подкожни мазнини, след надвишаването на който излишната енергия започва все повече да се депозира вътрекоремно. Така се стига до състояния като омазнен черен дроб, дислипидемия (влошен липиден профил), която е предпоставка за развитие на сърдечно-съдови заболявания и висока кръвна захар, която е предпоставка за развитие на диабет от втори тип. Повече за този механизъм сме писали в нашата статия за лечение на диабет чрез диета.
Повишеното телесно тегло е основен фактор за сънна апнея, която от своя страна е свързана с редица други здравни рискове. Хората с извънредно тегло също така са и с по-високо вътрекоремно налягане, което повишава риска от киселини и рефлукс и всички свързани с тях усложнения. Излишните килограми увеличават товара, на който са подложени ставите ни и ако артритът засяга около 16% от хората с нормално тегло, то неговата честота е съответно 21% и 23% при тези с наднормено тегло и затлъстяване.
Не на последно място трябва да споменем и т.нар. персистентни органични замърсители (POPs). Това е широк спектър от химични съединения, сред които пестициди, забавители на горенето, диоксини и полихлорировани бифенили (PCB). За тези вещества в разговорния език се говори като за „токсини“, но в науката се наричат „токсиканти“.
Установено е, че всички те имат висока склонност към свързване с мазнини. След попадане в тялото те се натрупват преференциално в мастната тъкан и колкото повече от тази тъкан носим, толкова по-голям е капацитетът ни за складиране на токсиканти.
Разбира се, това е непълно описание на механизмите, по които наднорменото тегло и затлъстяването вредят на нашето здраве, но с него целим не толкова научна изчерпателност, колкото постигането на по-добро обществено разбиране.
В заключение
Повечето подобни статии завършват с „добрата новина“, че наднорменото тегло и затлъстяването могат да бъдат избегнати или излекувани, ако просто ядем по-малко и се движим повече. За съжаление научните наблюдения и личният опит показват, че макар и прости на теория, тези стъпки се оказват изключително сложни на практика в телата и света, които обитаваме.
За да бъдат успешни, превенцията и борбата с излишното тегло трябва да се превърнат в приоритет не само на застрашените и засегнатите хора, но и на техните близки, както и на всички лица и институции, от които зависи в каква среда ще живеем утре и колко просто ще бъде да ядем по-малко и да се движим повече.