Животът е толкова по-безгрижен, когато си млад. Отговорностите ти се броят на пет пръста. Имаш дълги ваканции. За теб няма невъзможни неща. Дори раните ти зарастват като с магическа пръчка.

Тази статия е за раните – за трудно зарастващите рани, за иновациите в лечението на рани, за профилактичните и терапевтичните мерки за по-бързото и качествено заздравяване на наранената кожа.

Наистина изглежда сякаш раните започват да заздравяват все по-бавно с напредването на възрастта. Има рани при възрастните, които са толкова упорити, че пълното им оздравяване отнема месеци. Не е без значение фактът, че тези наранявания са възникнали в кожа, която вече не е толкова богата на растежни фактори и стволови клетки. Други възможни причини за бавното зарастване (характерни за по-възрастните хора) са недохранването, както и различни хронични болести, особено заболявания, засягащи кръвоносните съдове.

Трудно зарастващи рани и незарастващи рани

Раните, които не се поддават на нормално зарастване, може да са резултат от радиация (лъчетерапия при онкоболни) или травми от падане. Но най-обичайните незарастващи и трудно зарастващи рани са:

Диабетни рани

Често диабетиците развиват проблеми със зрението и изпитват изтръпване и болка в подбедриците и стъпалата. Това може да влоши чувствителността и да затрудни регистрирането на дребни наранявания. Хората с диабет също така страдат от нарушено кръвообращение, особено в долната част от тялото, а това е предпоставка за забавено оздравяване, дори при най-дребни драскотини.

В допълнение при диабета се наблюдава нарушена функция на провъзпалителните клетки (макрофаги, цитокини и протеази). Те са необходими за зарастването на раната, но са като онези гости, чието присъствие е приятно до определен момент, а след него започва да се превръща във все по-сериозен проблем. Натрупването им може да заключи пациентите в „капан“ на постоянно възпаление, а малките наранявания да се превърнат в сериозни рани, които зарастват трудно и са значително по-податливи на възпаление.

Декубитални рани

Т.нар. декубитални рани или рани от залежаване не са просто дребни раздразнения на кожата или протривания, както си мислят някои хора. Тези наранявания могат внезапно да станат много големи и/или дълбоки и да се превърнат в много сериозен медицински казус. Раните от този тип се развиват при наличието на натиск (от лежане или седене) върху областите, в които костта е по-близо до кожната повърхност – пети, задни части, хълбоци, глава и кръст.

Натискът прекъсва кръвотока към меките тъкани, намиращи се непосредствено над костта, и ако не бъде преустановен до около час, съществува риск от необратимо увреждане на тъканта и некроза (клетъчна смърт).

Колкото по-дълбоки са раните от декубитален тип, толкова по-трудно зарастват те. Стигнат ли до костта, за излекуването им е нужна хирургия.

Варикозни рани

При някои възрастни хора вените губят способността си да придвижват кръвта обратно към сърцето. Това състояние може да стане причина за натрупване на прекалено голямо напрежение във вените на краката до степен, в която крайниците се подуват и се получават кръвоизливи в кожата. В резултат кожата може да бъде нарушена и да се образуват т.нар. варикозни рани или язви.

Иновации в лечението на рани

Последното десетилетие стана свидетел на редица нови терапии за оздравяването на рани. Появиха се иновативни лечения, базирани на:

  • Стволови клетки – стволовите клетки са клетки, които се превръщат в или заместват специализирани клетки и участват във възстановяването на тялото.
  • Богата на тромбоцити плазма – концентриран източник на противовъзпалителни протеини, растежни фактори и тромбоцити, извлечени от собствената кръв на пациента, които спомагат тъканното възстановяване и ремоделиране.
  • Безклетъчна кожа – донорска кожа с отстранени клетки, чиято цел е да предостави своеобразна матрица за репопулиране със здрави клетки от пациента и последващо присаждане.
  • Кислород – поставяне на пациента в хипербарна кислородна камера, която доставя на тялото му кислород под много високо налягане.

Тези терапии все още не са в масова употреба, скъпи са и трябва да бъдат подложени на допълнителни проучвания. Тяхната новост ги прави обект на голям интерес от страна на платежноспособните пациенти, но трябва да се има предвид, че е нужно време, преди да можем да се произнесем с голяма сигурност за тяхната ефективност, безопасност и превъзходство пред утвърдените лечебни методи.

Професионално третиране на рани

Лекуването на упорити рани изисква комбинация от подходи. Колкото по-трудно зарастваща е раната, толкова по-наложително е консултирането с медицинско лице, специализирано в лечението на рани (хирург, евентуално член на Българската асоциация за раните).

В България има сравнително малко звена, профилирани в работата с трудно зарастващи рани. Най-известното от тях е Центърът за лечение на рани към МЦ „Пирогов“, чиито специалисти осъществяват прегледи по домовете на трудноподвижни пациенти.

Първата стъпка към по-бързото зарастване на трудните рани е тяхното почистване или казано на медицински език – дебридман. Дебридманът представлява еднократно или периодично отстраняване на мъртвата ранева тъкан, която е замърсена с бактерии и се явява като бариера пред растежа на здрави кожни клетки. Това отстраняване може да стане по два начина:

· Посредством хирургически инструмент (скалпел, ножица или лазер), като в този случай дебридманът се нарича остър или хирургичен.

· С помощта на протеолитични (белтъчно-разграждащи) ензими и/или влажна обработка на раната за разграждане на некрозата или улесняване на нейното механично отстраняване.

В допълнение към тези техники се използват хидроактивни превръзки за рани, които почистват раната и създават оптимални условия за нейното заздравяване.


В центрове за лечение на рани се използват и други съвременни средства за третиране на нараняванията като специални превръзки със сребро или мед и вакуумна аспирация. Наричана още ваккумно-асистирано затваряне, вакуумната аспирация създава негативно налягане върху раната, като по този начин я подсушава, стимулира деленето на здрави кожни клетки и растежа на кръвоносни съдове в новата тъкан.

Самопомощ за по-бързо зарастване на рани

Когато раните не са толкова сериозни, зарастването им може да бъде ускорено със самостоятелни усилия и в комфорта на собствения ви дом.

Хиалуронова киселина

Както вече споменахме, оптималните условия за заздравяването на раната изискват влажност. Затова и нормалният отговор на тялото ни след нараняване включва изпращането на хиалуронова киселина на увреденото място. Хиалуроновата киселина ускорява процеса на зарастване и тъканна регенерация, свързвайки и задържайки водни молекули в зоната на нараняването.

Навременна и в достатъчно количество, хиалуроновата киселина е предпоставка за здравото, правилно и бързо зарастване на раните. Но в редица случаи, особено при хронични заболявания и стрес, организмът не може да осигури достатъчно количество хиалуронова киселина навреме. Това предизвиква редица усложнения:

  • Трудно зарастване на раната;
  • Често инфектиране и отделяне на гнойна секреция;
  • Увеличаване на болката и възпалението;
  • Заздравяване с груб и голям белег и др.

Затова за естетичното, безпроблемно и бързо възстановяване на кожата помага хиалуронова киселина, нанесена на увреденото място под формата на спрей или крем за зарастване на рани.

Разтоварване

Отнемането на натиска от раната е необходимо за възстановяването на кръвообращението в травмираната зона. Ако нараняването е на торса, най-добрият вариант за разтоварване са периодичното изправяне и разходките. В случай че това не е възможно, се препоръчва редовно обръщане на пациента, избягвайки прекаленото залежаване на здравите части от тялото, за да се предотврати формирането на нова, декубитална рана.

Движение

Редовното движение, независимо дали е под формата на структурирани тренировки или нетренировъчна физическа активност, стимулира кръвообращението и транспорта на нужните за оздравяването на тъканите вещества.

Пълноценна диета

Когато се възстановява от наранявания, тялото се нуждае от по-висок белтъчен прием. Наблегнете на пълноценни източници като месо, яйца, млечни, риба и бобови растения, които доставят на организма необходимите аминокиселини за кожното ремоделиране и мускулния синтез. Стремете се да приемате поне 1,6 грама протеин на килограм телесно тегло от разнообразие от животински и растителни храни.

Пълноценната диета включва и изобилие от сезонни зеленчуци, плодове, семена, ядки и зърнени култури. Енергийният прием трябва да е съобразен с нивото на физическа активност, като при обездвижване се налага намаляване на обичайните количества храна, за да се избегне напълняване.

Хранителни добавки

Някои хранителни вещества като витамин С, цинк и колаген са есенциални за клетъчното делене и изграждането на нова тъкан. Ако се наблюдава бавно зарастване на раната, можете да си направите изследване за серумни нива на цинк (и/или други хранителни вещества по преценка на диетолог), за да решите дали не се нуждаете от прием под формата на добавка.

Превенция

Редовното движение, здравословното хранене и честата промяна на позицията са важни не само за бързото зарастване на раните, но и за предотвратяването на тяхната поява.

Диабетиците и хората с венозна недостатъчност следва да подхождат с особено внимание и да следват препоръките за контрол и лечение на състоянието си, за да избегнат формирането на диабетни и варикозни рани.

Взимайте своевременни мерки при порязвания и дребни наранявания и особено при ранни признаци на декубитални рани – при натиск кожата не побелява, а остава червена и е по-твърда от обичайното. Също така се грижете за хидратацията на кожата, тъй като сухата кожа е особено податлива на цепене и нараняване.

Иначе казано, зарастването на раните е трудоемък процес, който често изисква активното участие на пациента, а понякога – и от страна на лекар. Но това не са усилия, които подлежат на пестене, тъй като крайната цена може да се окаже прекалено висока.