Съвети за справяне с детския запек

Запекът при бебетата и малките деца е най-разпространеният чревен проблем, който засяга до 30% от всички хора под 5-годишна възраст. Колкото по-голямо е детето, толкова по-голяма е и вероятността да се сблъскате с въпросното състояние.

Кърмачетата обичайно се изхождат по няколко пъти на ден, особено през първите седмици от живота си. След около месец обаче тази честота най-вероятно ще намалее значително и дори може да има дни, в които бебето не ходи по голяма нужда.

Понякога това е напълно нормално, защото кърмата се усвоява изключително ефикасно от детския организъм и е съвсем възможно да не генерира значимо количество отпадни продукти. Но понякога става дума за физиологично отклонение, което може да създаде сериозни пречки пред нормалното захранване на бебето и приучаването към гърне. 

В настоящата статия ще засегнем именно тези случаи и ще ви научим да разпознавате и адресирате правилно запека при най-малките. Още в началото ви съветваме да се заредите с търпение, тъй като състоянието може да бъде особено упорито и третирането му изисква значителна доза упорство и последователност от страна на родителите.

В кои периоди от детското развитие има най-голям риск от запек?

Въпреки че детето може да страда от запек във всеки момент от развитието си, има три периода, през които рискът от появата на състоянието е най-висок: захранването, приучаването към гърне и тръгването на детска градина или училище.

Запекът също така може да се появи всеки път, когато детето не приема достатъчно растителни влакнини, не пие достатъчно вода или изпитва тревожност по отношение на нещо. Характерните за ранната възраст злоядост и еднообразно хранене също може да доведат до нередовно изхождане.

Тийнейджърските години са друг рисков период поради тенденцията за влошаване на хранителните навици по това време от живота на детето. Ако ученикът ви харчи джобните си пари основно за бедни на фибри пакетирани преработени храни и фастфуд, забравя да пие вода и отказва да си яде зеленчуците у дома, шансът да страда от запек и да не ви казва за това е особено висок.

Какво представлява запекът при децата и как да го разпозная?

Официалната дефиниция на запека е „намаляване на честотата на изхожданията, характеризираща се с твърди изпражнения, които може да са твърде големи, а отделянето им да е свързано с напъни и болка.“

В качеството си на грижовни и наблюдателни родители вие едва ли се нуждаете от подобна дефиниция, защото вече сте си изградили добра представа за честотата и характера на изхожданията на своя наследник и сравнително лесно можете да разберете кога нещо не е наред.

Все пак, не е излишно да поговорим за някои от по-характерните симптоми на запека при бебетата и децата. Те могат да бъдат от полза за по-ранното диагностициране на състоянието, което е ключово за успешното му лечение и съкращаване продължителността на детското страдание. 

Типични симптоми на запек при бебето:

• Значително намалена честота на изхождане спрямо обичайната за вашето бебе.
• Нежелание за хранене след период без нормално изхождане и желание за хранене непосредствено след изхождане.
• Отделяне на необичайно голямо количество изпражнения наведнъж. Тук консистенцията може да е показателна, но може и да не е. Дори при наличието на мека консистенция на изпражнението големият му обем може да е сигнал за задържане в дебелото черво, което не е добре за бебето.
• Нарушен сън, плач, непрестанно повдигане на коленете към гърдите, напъни, подут корем, които преминават след обилно изхождане.

Типични симптоми на запек при детето:

• Изхождане по-рядко от 3–4 пъти седмично.
• Твърди изпражнения, които са големи/дълги или фрагментирани „дарадонки“.
• Дискомфорт или болка по време на дефекация.
• Напъване.
• Възможно е разраняване на ануса поради консистенцията на фецеса, поява на кръв по тоалетната хартия.
• При децата, приучаващи се да ходят на гърне, е възможно нежелание за сядане на гърнето, припознавано като нарочно стискане от много родители.
• Оплакване от болка или крампи в корема при по-големите деца.
• Отказ от хранене.
• Често отделяне на миризливи газове.
• Зацапване на бельото или неволно изхождане (инконтиненция).

Ако детето ви вече приема твърда храна, бихте могли да диагностицирате наличието на запек и с помощта на царевица. Ето как протича този любопитен и почти научен експеримент:

• Стъпка 1: Не хранете детето си с царевица в продължение на седмица, след което му дайте да изяде малко количество (1 шепа).
• Стъпка 2: Запишете си часа на храненето.
• Стъпка 3: Следете изпражненията му до появата на царевичните зърна.

В идеалния вариант царевицата ще се появи от другия край в рамките на 12–36 часа след храненето, което е индикация за нормален чревен ритъм. Ако периодът на забавяне надвиши 36 часа, има вероятност детето ви да страда от запек.

На какво се дължи детският запек?

За да разберем на какво се дължи запекът, е редно да знаем как се формират изпражненията и как протича тяхното нормално отделяне от тялото.

След постъпването на храната в стомаха на детето, тя е подложена на въздействието на стомашните сокове, които частично я храносмилат. От там тя постъпва в тънките черва, където редица храносмилателни ензими я доразграждат и освобождават от нея необходимите на тялото хранителни вещества. Остатъкът е почти течна маса, която преминава в дебелото черво, където бавно се придвижва към „изхода“. Успоредно с това придвижване тялото абсорбира вода от фецеса до попадането му в правото черво.

Това е моментът, в който в мозъка пристига сигнал, че е време за изхождане и при нормални условия този акт не закъснява. В случай че която и да е фаза от този процес бъде възпрепятствана, се сблъскваме с проблема „запек“.

Понякога при децата въпросният сигнал не предизвиква желания ефект, като причината за това може да бъде страх, тревожност, болезнени изхождания в миналото или просто улисаност в игри. Резултатът е удължен престой на изпражнението в ректума – колкото по-дълъг е той, толкова повече се увеличават обемът и твърдостта на изпражнението поради натрупването му и продължителната дехидратация.

В даден момент нарастването на фецеса може да разтегне ректума до степен, в която сигналът за дефекация прекъсва. Но това не елиминира шанса от протичане на воднисти изпражнения около формиралата се твърда маса, които могат да причинят зацапване на бельото или неволно изпускане.

Важно е да знаете, че при 95% от децата със запек причината е „функционална“, което ще рече, че състоянието не се дължи на подлежащо заболяване и/или прием на лекарства.

Ето кои са най-типичните фактори, които могат да доведат до запек (или съмнения за такъв):

• Недостатъчният прием на кърма при бебетата е основна причина за нередовно изхождане, което не е запек, но може да изглежда по този начин. Ако се съмнявате, че детето ви не суче достатъчно и това може да допринася за липсата на регулярност, потърсете мнението на консултант по кърмене.
• Недостатъчен прием на фибри.
• Недостатъчен прием на вода.
• Стрес или тревожност, свързани с негативни емоционални събития като тръгване на ясла, детска градина, училище, психически тормоз от страна на учители, съученици или роднини.
• Страх от гърнето или тоалетната.
• Недостатъчна физическа активност.
• Лоши тоалетни навици.
• Волево задържане (стискане).

При 5% от децата със запек състоянието е органично, което ще рече, че се дължи на подлежащ здравословен проблем или на страничен ефект от добавки (напр. желязо) или лекарства (напр. супресори на рефлукса като Гавискон). Характерните признаци на органичния запек са подут и болезнен корем, повръщане, кръв в изпражненията, загуба на тегло.

Как да помогна на детето си, ако страда от запек?

Най-важната стъпка от лечението на запека е ранната му диагностика и установяването на причината за него. Колкото по-рано бъде диагностицирано състоянието, толкова по-лесно се преодолява то и толкова по-малка е нуждата от лекарствена терапия и хоспитализация.

Общото неписано правило е, че лечението на запека отнема горе-долу толкова дълго, колкото детето е страдало от него. Целта на това лечение е не просто да помогнем на детето да се изходи, а да възстановим нормалната чревна отзивчивост на сигналите за изхождане, а това често се оказва трудна и продължителна мисия.

Ето кои са мерките, които може да предприемете, преди да се обърнете към лекар за евентуална медикаментозна терапия.

Повече вода

• За бебета над 6 месеца: даване на малки глътки вода или друга течност по време на хранене и през останалото време.
• За деца: осигуряване на забавен начин за увеличаване на водния прием, напр. шарена чашка или бутилка, които са винаги пълни с чиста или ароматизирана с различни плодове вода.
• За тийнейджъри: инсталиране на мобилно приложение, което им напомня да пият вода или осигуряване на разграфена бутилка, която структурира водния прием (напр. 400 мл преди закуска, 400 преди обяд, 400 преди следобедна закуска, 400 преди вечеря).

Повече растителна храна

• Добавянето на храни като булгур, овесени ядки, кафяв ориз, пълнозърнест хляб, боб, леща, нахут, броколи и зеле може значително да повиши нивото на фибри в диетата и да регулира чревния ритъм.
• Плодове като сушени и пресни сливи, круши и кайсии имат високо съдържание на сорбитол, който действа като естествен лаксатив.

По-малко мляко

• Млякото е богато на мазнини и калории, а приемът му в повишени количества може да допринесе както за появата на запек, така и за железен дефицит при по-малките.
• Децата над 12-месечна възраст могат да приемат до 3 порции млечни продукти дневно, като се препоръчват не повече от 400 мл мляко на ден.

Повече движение

• За най-малките играта на „въздушно“ колело е подходящ начин за увеличаване на движението. За целта е необходимо просто да движите крачетата в траектория, наподобяваща въртенето на педали, по 3–5 минути няколко пъти дневно.
• Преди прохождането от полза могат да бъдат и практики като коремен масаж, упражняване на претъркулване и пълзене в продължение на 30 сумарни минути дневно.
• Децата на 1–3-годишна възраст се нуждаят от около 3 часа физическа активност дневно. Това навярно звучи като много време, но реално включва и нискоинтензивни дейности като изправяне, придвижване между стаите и всякакви физически игри.
• За децата над 5-годишна възраст са препоръчителни 20–30 минути движение дневно, включващи ходене, тичане, колоездене и други подходящи активности и игри.

Ами лаксативи?

Конвенционалните разхлабващи средства за прием през устата са трудни за дозиране при малките деца и могат да причинят редица странични ефекти.

Ето защо ние препоръчваме микроклизмите за деца Ректолакс Бимби, чиято канюла е по-тънка от свещичка и това прави поставянето им лесно, хигиенично и неусетно.

Тяхната активна формула се базира изцяло на натурални съставки като лечебна ружа, слез, мед, лавандула и лимон, а ефектът им е бърз, тъй като действат директно в проблемния сегмент от храносмилателната система.

Ректолакс Бимби са подходящи за деца още от първата година, а ефектът им е изцяло локален, което означава, че те не засягат чревната функция подобно на конвенционалните лаксативи и няма риск от развиване на толеранс или зависимост.

Наистина ли позата на тоалетната чиния е от значение?

Може би сте чували, че ъгълът между бедрата и торса, определен от височината на тоалетната чиния, има ефект върху лекотата на изхождане. Най-лесно и пълно изпразване на чревното съдържимо се постига в клекнала позиция, която стимулира отпускането на тазовото дъно и елиминира нуждата от напъване.

Разбира се, подобна поза не е постижима в модерния дом, затова може да бъде симулирана с помощта на столче, служещо за повдигане на краката, така че коленете да са на ниво, по-високо от това на таза.

Кога имам основания за притеснение и трябва да се обърна към лекар?

Ако сте изчерпали всички изброени по-горе мерки и не забелязвате подобрение в рамките на 2–3 седмици, препоръчително е да се консултирате с личния си лекар. Той или ще ви насочи към съответния специалист, или може сам да ви предпише подходящо лечение според случая.

Друг сценарий, при който посещението на лекар е наложително, е наличието на някоя от следните промени в цвета на изпражненията:

• Червено, което може да е индикация за кървене в долната част на чревния тракт при отсъствието на цвекло или друга богата на червени пигменти храна в скорошното хранене.
• Черно, което може да е индикация за кървене в горната част на чревния тракт при отсъствието на добавки с желязо в режима на детето.
• Бяло или светложълто, което може да е индикация за проблеми с черния дроб.