Да захраним бебето с реалистични очаквания

Захранването на бебе предизвиква тревожност у много родители и пристъпването към това ново начинание обикновено поражда редица въпроси, за които често няма готови отговори.

• Как да започна?
• Кои храни да въведа първо?
• Какво следва?
• Ами ако детето се съпротивлява?

Настоящата статия няма за цел да бъде изчерпателен наръчник по отбиване, но пък за сметка на това ще ви помогне да подходите към първите седмици от този революционен процес с реалистични очаквания и значително повече информираност.  

Какво представлява бебешкото захранване?

Захранването се нарича още „отбиване“, въпреки че у много хора вторият термин създава очакване за рязко намаляване или дори спиране на кърменето още от самото начало. Захранването всъщност се състои в постепенното добавяне на твърди храни към режима на детето и впоследствие – плавна замяна на кърменето (или адаптираните формули) с въпросните храни.

През първата година от захранването кърмата или формулите продължават да бъдат основен източник на хранителни вещества, но пък за сметка на това този период е белязан от сериозни физически, емоционални и хормонални промени както за майката, така и за бебето. Ето защо все повече специалисти съветват към него да се подхожда деликатно, внимателно и бавно.

В тази връзка все повече майки се ориентират към т.нар. захранване, водено от детето – метод, придобил популярност у нас сравнително наскоро, и предоставящ един по-щадящ, неинвазивен и естествен преход към твърдите храни.    

Повечето авторитетни органи и организации препоръчват бебето да се храни изключително с кърма или адаптирани формули през първите 6 месеца от живота си, като тези източници на хранителни вещества и енергия трябва да бъдат запазени в менюто поне до достигането до 1-годишна възраст. СЗО стига още по-далеч, препоръчвайки кърмене до 2-годишна възраст.

Веднъж след въвеждането на допълнителни храни в режима, не е неочаквано спонтанното намаляване на желанието у детето за сукане, особено ако с готовност приема въпросните храни. Ако случаят при вас е такъв, препоръчително е да окуражавате бебето си да суче, за да поддържате приема на кърма от него и нормалното ѝ образуване при вас.

След установяването на постоянен прием на твърда храна, млечните хранения естествено стават все по-кратки и по-редки. До края на първата година от захранването е възможно тези хранения да намалеят до 2–3 дневно. Изцяло от вас зависи дали ще преустановите кърменето в този момент и в никакъв случай не бива да се чувствате задължени да го правите.

Обобщено накратко, целта на захранването е до навършването на първата си годинка бебето да може да консумира същите храни, които всички останали членове на семейството консумират, или леко адаптирани техни версии.

Безпроблемното захранване е рядък феномен

Напълно нормално е всеки родител да се надява отбиването да стартира безпроблемно, но горчивата истина е, че много бебета не подхождат с огромна готовност към процеса. По-честият сценарий включва седмици и дори месеци на упорити опити, докато детето започне да приема твърди храни. Помнете, че това е напълно нормално.

Ако сте един от малкото родители, които са захранили детето си от първия опит, поздравления. Но ако не сте, не бързайте да се обвинявате. Погледнете на ситуацията през очите на детето си, за което до този момент единствената храна на света е била млякото.

Това малко същество няма абсолютно никаква идея какво да прави с храната, която му предлагате. Да не говорим, че приемането ѝ изисква огромен координационен и моторен ресурс, който все още не е развит у него. Представете си колко много работа от развиващите се мозък и моторна система изисква вземането на храната, поднасянето ѝ към устата, лапането, опитите за предъвкване и преглъщане.

В тази връзка не можем да не споменем и хвърлянето. Пригответе се кухнята ви да заприлича на бойно поле! Бебетата са специалисти по хвърляне, просто защото не са специалисти във волевия контрол на крайниците си. Ето защо това действие не трябва да се тълкува като задължителен признак, че те не харесват вашите предложения.

Други признаци, които не трябва да се интерпретират прибързано, са гаденето, гримасниченето и дори плачът. Новото и непознато усещане от твърдата храна може да накара детето да се държи по този начин и той не е показателен за нейното харесване.   

Всичко това идва да напомни, че захранването е изцяло ново умение, което децата трябва да придобият, а нашата роля като родители е да им осигурим изобилие от възможности за практикуването му. Така че не се отказвайте прибързано и не спирайте да им предлагате храна, дори първоначалните опити да изглеждат обезнадеждаващи.

Каква е целта на първите седмици от отбиването?

Тук мненията може да варират широко от родител до родител и от специалист до специалист, но според нас първият месец от бебешкото захранване има няколко много прости цели:

• Запознаване и свикване на бебето с идеята за твърди храни.
• Излагане на разнообразие от нови вкусове, аромати и текстури.
• Установяването на една нова рутина, която включва тези храни.
• Осигуряване на възможност за бебето да изследва храната и дори да си играе с нея, за да я опознае.

Първият месец от захранването няма за цел да въведе колкото се може повече калории и хранителни вещества от твърда храна в диетата на детето ви. Това не означава, че енергията и хранителните вещества след шестия месец не са от значение, напротив. Но по-важното в процеса на захранване е да осигурите на бебето си един неинвазивен процес на отбиване, през който то да се запознае с бъдещия си начин на хранене, да изживее първите усещания от твърдата храна и да започне да се учи на умението, наречено „хранене“.

Как да започнем да захранваме с минимум стрес (за себе си и за бебето)?

Основоположни първи опити

На първо място се уверете, че бебето се намира в подходящ етап от развитието си, за да започне да приема твърди храни. За целта не гледайте календара, а наблюдавайте детето си или се посъветвайте с педиатър или консултант.

• Изберете ден и час, в който и вие, и детето сте в добро разположение на духа и не бързате за нищо и за никъде.
• Уверете се, че бебето седи изправено и се чувства комфортно. Това изключва наличието на пълни пелени, колики, болезнени растящи зъбки или други несгоди като възпалено ухо или гърло, температура, запек и др.
• Седнете на ръцете си! Или намерете друг начин да се възпрете от опити да почиствате или предотвратявате хранителния хаос, който неизбежно ще настъпи наоколо.
• Започнете с едно хранене дневно, съобразено с времето, в което бебето изглежда най-заинтересовано от храна.
• Хранете се заедно. Децата се учат чрез подражание, така че имат нужда от добър пример за това как се яде.
• Въздържайте се от изкушението да пъхате храна в устата на детето и го наблюдавайте внимателно за признаци на задавяне (повече съвети в тази насока ще откриете малко по-надолу в статията).
• Оставете детето си да цапа. Това включва игра с храната, мазане, хвърляне и пляскане – всичко това е важна част от учебния процес.

Задавяне или защитен механизъм?

Задавянето на бебето по време на хранене е един от най-големите поводи за притеснение около въвеждането на твърди храни в менюто му. Надяваме се следните редове да успеят да уталожат страховете ви в известна степен, като и да ви научат да правите разлика между задавяне и т.нар. фарингеален или гаг рефлекс.

Гаг рефлексът е изключително често срещан при бебетата и е нещото, с което е най-вероятно да се сблъскате по време на захранването. Това е ценен защитен механизъм, който служи за предотвратяване на задавяне и представлява напълно нормална и очаквана част от процеса на свикване с дъвкането и преглъщането.

Проявленията му могат да включват кашляне, издаване на други странни звуци, почервеняване на лицето, насълзяване на очите, израз на общо неразположение. Макар и паникьосващ за родителите, той не създава кой знае какви притеснения у самото дете.

Ако държите на всяка цена да „помогнете“ на детето си в подобен момент, най-добре наведете торса му леко напред, за да улесните изплюването на хапката. В никакъв случай не се опитвайте да извадите храната от устата му с пръсти, защото рискувате да я вкарате още по-навътре. Каквото и да правите, не се притеснявайте или поне не давайте външен израз на страха си, защото децата са изключително добри в разпознаването на тази емоция. Симулирайте хладнокръвие, ведрост и с усмивка изчакайте рефлексът да си свърши работата.

Задавянето, от друга страна, настъпва при попадането на храна в дихателните пътища и неговите проявления са коренно различни. По-малко вероятно е да ги чуете, но е много вероятно да ги видите. В такива случаи бебето може да стои с отворена уста в опит да си поеме въздух, да се лигави, да посинее около устните и под очите. Не е изключено издаването на сподавени и спорадични нехарактерни звуци.

Още веднъж акцентираме, че този сценарий е крайно невероятен, стига да съблюдавате някои основни мерки за безопасност, в това число поддържането на бебето в изправено седнало положение и даването на храна, която е достатъчно мека да бъде смачкана между пръстите ви.

Въпреки това за вашето спокойствие и за безопасността на детето е силно препоръчително да минете курс по оказване на първа помощ на бебета и деца.

Омазване до ушите и отвъд

Ако има едно неизбежно нещо около захранването на бебето, това е мръсотията. Твърде е възможно да не сте подготвени за цапане от подобен ранг и е особено вероятно засвитеделстването му да не ви достави огромно удоволствие. Приемете го като необходимото зло, свързано с важния процес на обучение на бебето да борави с храна.

Само така детето ви може да добие адекватна представа за размера и текстурата на отделните хапки, което е част от опознавателния процес и може да има директно влияние върху желанието (или пък нежеланието) за хранене. Дори и да не се стигне до попадане на хапките в устата, всеки досег с храна е важен за формирането на хранителното поведение и навици на вашето бебе.

Колкото по-рано то е изложено на палитра от цветове, питателност, аромати, вкусове и текстури и колкото по-голямо е тяхното разнообразие, толкова по-голяма е вероятността да не отгледате злоядо дете, което ще подхожда със скептицизъм и отвращение към всяка непозната храна.

Имаме и още добри новини – цапането не продължава вечно. С развитието на моторните умения и сръчността на детето, ситуацията около столчето за хранене ще започне да придобива все по-управляеми измерения.

Да, дълго време ще се чувствате непреодолимо подтикнати непрекъснато да забърсвате лицето и устичката (и ушенцата, и косичката). Нашият съвет е да устоите на подтика и да не хвърляте работа и нерви на вятъра.

Не се сравнявайте с другите

Знаете, че всяко дете е уникално и развива различни качества и умения с различен темп. Някои прохождат на 10 месеца, други на 18. Някои започват да говорят в края на първата година, за други това умение може да се прояви на края на втората.

Същото важи и за храненето. По правило всички бебета ще започнат да ядат твърда храна около деветия месец, така че не се притеснявайте, ако детето на най-добрата ви приятелка предъвква броколи с готовност на 7 месеца, докато вашето още предпочита да ги хвърля по стената.

Не се предавайте!

Знаем, че вече ви окуражихме на няколко пъти, но постоянството при захранването се нуждае от особен акцент, защото една от най-значимите причини за трудностите в отбиването е непостоянството.

Дори ако храната все така обезсърчаващо продължава да се озовава на пода, вместо в устата на бебето, всеки досег с нея е предпоставка за незабележими, но важни промени в мозъка, които наричаме „учене“. Рано или късно тези натрупвания ще намерят израз в прогреса, който очаквате.

Също така, не позволявайте на разнообразните гримаси на бебешкото личице да саботират вашата решителност. Тези изражения са напълно нормални и очаквани. В едно проучване учените наблюдават и записват лицевите изражения на бебета след първия им досег със зелен фасул. Ето какво показват резултатите:

• 95% се мръщят и присвиват очи
• 82% бърчат вежди
• 76% повдигат горна устна
• 42% бърчат нос

Да, това са все категорични признаци за неприязън и отвращение. Но по-важното е, че според проучването всички бебета в крайна сметка преодоляват първоначалното си нежелание да ядат зелен фасул благодарение на постоянното излагане на неговия вкус, аромат и текстура.

Така че се заредете с решителност и търпение. Това не означава да храните бебето си насила. Наблюдавайте реакциите му и уважавайте неговите решения, просто не пропускайте възможността да опитате отново на следващия ден. И на още по-следващия. 

Съществуват убедителни сведения, че може да са необходими средно около 8-10 дни или до 14 опитвания от една нова храна, за да започне детето да я харесва или поне да я приема. При вас може да е повече, но може и да е по-малко. Някои особено целеустремени майки споделят, че са им били нужни над 50 опита, докато бебето им е придобило известна благосклонност към броколито.

Слушайте инстинктите си

Не са изключени ситуации, в които бебето не желае да яде поради биологична причина, която се нуждае от адресиране. Подобни пречки включват затруднено преглъщане, орално-моторни или сетивни проблеми, хранителни алергии и непоносимости, храносмилателни нарушения.

Ако подозирате, че трудностите в захранването се дължат на здравословен фактор, не се колебайте да потърсите помощ от педиатър, който може да отхвърли съмненията или да ви помогне да идентифицирате проблема и да ви насочи към съответния специалист.

Лесни съвети за трудно ядящи бебета

Както казахме в началото на статията, безпроблемното захранване е рядък феномен, но някои деца са особено „трудни“ в това отношение. Тук ще ви предложим някои тактики, които биха могли да ви бъдат от полза при яростна съпротива от страна на бебето:

• Предвиждайте първото хранене за време на деня, по което детето ви обичайно е най-спокойно.
• Уверете се, че е минало достатъчно време от последното кърмене и бебето не е твърде заситено.
• Същевременно е важно бебето да не е и прекалено гладно за кърма – около час след кърмене обикновено е подходящ момент.
• Постарайте се да превърнете захранването в забавно и приятно занимание – за вас може би няма шанс да е такова, но пък някоя разсейваща игра, успокояваща музика или изпята от вас песничка биха могли да предразположат детето.
• Бъдете в непрекъсната близост до бебето си по време на хранене, усмихвайте му се и го окуражавайте – това със сигурност може да промени нагласата му към непознатото доскоро занимание.
• Хранете се с бебето, показвайки му как да държи лъжицата и как да хваща предложените от вас хапки. Не разчитайте на неговата изобретателност и въображение, ако то никога не ви е виждало да се храните.
• Опитайте се да прикривате тревожността и фрустрацията си, ако бебето не реагира по очаквания от вас начин, защото тези емоции са заразни. Отпуснете се и се наслаждавайте на собствената си храна.
• След като идентифицирате момент от деня, в който бебето е най-податливо на захранване, опитайте се да го храните по същото време през следващите няколко дни, така че да започнете да формирате рутинност на заниманието.
• Помнете, че няма грешен начин за взаимодействие между бебето и храната, стига той да не е опасен. Оставете го да пипа, ближе, хвърля, маже и прави всички онези неща, които ужасяват средностатистическата майка. Нека то само да определи темпото и начина си на захранване, вие просто го окуражавайте от време на време и му показвайте, че става дума за забавно и безопасно занимание.
• Не бързайте да прескачате от храна на храна с надеждата, че някъде там има ястие, което магически ще стартира целия процес. Дайте възможност на детето да опознае един продукт и да свикне с него, защото това е най-важната предпоставка за успешно захранване.
• Когато бебето най-накрая постави храна в устата си, нежно го поздравете с усмивки, възгласи, ръкопляскания и изобилие от любов и подкрепа.