Витамин D е обект на засилващ се научен интерес поради участието му в редица аспекти на имунната функция и свойството му да поддържа общото ни здравословно състояние. Огромен обем от епидемиологични и експериментални сведения показват, че той може да подсилва имунната система, а дефицитът му се свързва с редица имунни разстройства и повишен риск от инфекции.
Витамин D е не просто хранително вещество – той е хормоноподобно съединение и почти всяка клетка и тъкан в човешкото тяло разполагат с рецептори за него. Установено е, че около 3% от човешкия геном се регулира от ендокринната система на витамин D, чието действие засяга над 1000 гена в тялото ни. Проучванията свързват нивата му в организма с над 53 различни болестни състояния, в това число Алцхаймер, рак, множествена склероза, остеопороза, диабет, депресия и КОВИД-19.
Фокусът на настоящата статия е върху връзката между нивото на витамин D и различните респираторни инфекции, които ще бъдат особено актуална тема през предстоящите месеци.
Каква е връзката между витамин D и риска от респираторни инфекции?
Много респираторни заболявания като настинката и грипа демонстрират ясно изразена сезонност. Общото разбиране за тази тенденция е подкрепено от идеята, че се разболяваме от студ или буквално „настиваме“. Част от научното обяснение за нея обаче включва значително пониженото ни слънцеизлагане през есенно-зимния сезон.
В периода от ноември до март в държавите от северното полукълбо (включително България) способността на тялото да произвежда витамин D под въздействието на слънчевите лъчи е силно ограничено. През тези месеци ъгълът на слънцегреене не позволява достигането на болшинството от UVB светлината през атмосферата до кожата ни и в резултат естественият синтез на витамина значително намалява. Това води до постепенното спадане на нивата му и неслучайно пикът на вирусните инфекции се наблюдава към края на зимата.
У нас е правено национално изпитване на витамин D статуса, данните от което са публикувани в списанието на Българското дружество по ендокринология. Те сочат, че над 75% от българите се намират в състояние на дефицит или недостатъчност на витамин D.
Множество научни публикации разглеждат ролята на витамин D за устойчивостта към респираторни патогени и достигат до сходни заключения. Наскорошен систематичен обзор върху наличните експериментални изследвания заключава, че допълнителният прием на витамин D значително намалява риска от остри инфекции на дихателните пътища.
Серия други актуални проучвания анализират връзката между статуса на витамин D и този тип заболявания. Установено е, че всяко повишаване в серумното ниво на витамина с 10 nmol/L се свързва със 7% по-нисък риск от боледуване и епизодите на грип значително намаляват след допълнителен прием на витамин D.
Как витамин D подкрепя твоя имунитет?
Витамин D е определящ за имунната функция чрез няколко механизма и играе ключова роля в регулацията както на вродения, така и на придобития имунен отговор.
Вроденият ни имунитет е неспецифичен и осигурява първата линия на защита срещу непознати болестотворни фактори. Неговите клетки (неутрофили, макрофаги, клетки естествени убийци или NK клетки) разполагат със специализирани рецептори, които се активират от витамин D и в резултат стимулират отделянето на пептиди с антивирусни свойства (кателицидини и дефензини).
Редица проучвания показват, че добавъчният прием на витамин D повишава нивата на тези вещества в тялото, което е от значение както за по-бързото елиминиране на патогените, така и за по-благоприятния изход в случаи на възпалителен свръхотговор при респираторни инфекции.
Възпалението е нормална част от вродения и придобития имунен отговор. В случаи на атака от страна на патогени, имунната система отделя специални протеини, наречени цитокини, чиято роля е да подпомогне неутрализирането на болестотворните организми. Проблемът е там, че понякога се наблюдава свръхотговор от страна на имунната система, намиращ израз в отделянето на прекомерно количество цитокини.
Това явление е известно още като цитокинова буря – понятие, което доскоро беше известно само на специалистите, но придоби общественост покай коронавирусната пандемия. Цитокиновата буря може да стане причина за свръхвъзпаление, което да увреди кръвоносните съдове и ключови органи като белите дробове и бъбреците, и дори да стане причина за смърт.
От какво значение е витамин D за протичането на КОВИД-19?
Влиянието на витамин D върху имунния отговор и нивата на възпаление стана причина за засилено изследване на връзката му със сериозността на протичане на КОВИД-19. В едно от първите проучвания по темата бе установено, че пациентите над 40-годишна възраст с адекватни нива на витамин D (минимум 30 ng/mL) са с над 50% по-нисък риск от смърт в резултат от коронавирусна инфекция.
Друго изследване с над 185 заразени с КОВИД-10 открива, че пациентите с дефицит на витамин D се отличават със значително по-висок риск от хоспитализация, нужда от интензивна кислородна терапия и командно дишане. Сред тези пациенти неадекватното ниво на витамина се свързва с 6-пъти по-висока вероятност от тежко протичане на заболяването и около 15 пъти по-висока вероятност от фатален изход.
От колко витамин D дневно се нуждая?
Въпросът за дозата на витамин D, достатъчна за оптимизиране на имунната функция, не е еднозначно изяснен в науката.
Според физиологичните норми за хранене на населението в България дневният прием на витамин D следва да бъде 200 IU (5 mcg) при деца и възрастни до 60-годишна възраст, 400 IU (10 mcg) при възрастните над 60-годишна възраст и 600 IU (15 mcg) при възрастните над 75-годишна възраст. Институтът по обща медицина (IOM) фиксира препоръчителния дневен прием за възрастни на 600 международни единици или 15 mcg витамин D дневно.
Трябва да се има предвид обаче, че тези препоръки са базирани на нивата, достатъчни за превенция на рахит и остеопороза и не взимат предвид нуждите за оптимално функциониране на имунната система.
Много изследователи на витамин D изразяват несъгласие с позицията на IOM и намират, че подобен „консервативен“ прием не е адекватен за превенцията на респираторни инфекции и оптимизиране на общото здравословно състояние. За щастие нивата на нерисков прием са относително високи (2000 IU или 50 mcg), което позволява завишено дозиране на витамина с уговорката, че серумните му нива подлежат на регулярен мониторинг и не надвишават 75 ng/mL.
Тук сме длъжни да споменем, че при естествения синтез на витамин D под влиянието на слънчевите лъчи няма опасност от свръхпроизводство и е изключително стриктно регулиран от тялото. Поради тази причина много хора смятат, че този метод за набавяне на ценното вещество е възможно най-добрият.
За съжаление, подобен сценарий не е реалистичен у нас през студените месеци и крие значителни рискове за кожата през топлите. Неслучайно през последните години редица експертни дерматологични организации и Американското онкологично дружество излязоха със становища, че за здравето ни е значително по-добре, ако ощетим естествения си синтез чрез ползването на качествена слънцезащита и си набавяме „слънчевия“ витамин D от добавки.