Висок холестерол наричаме състоянието, характеризиращо се със завишени нива на атерогенни липопротеини в кръвообращението. Но какво означава това?

Тъй като холестеролът и мазнините не са водоразтворими, а кръвта е съставена предимно от вода, тези жизненоважни субстанции се транспортират до местоназначенията си посредством водоразтворими частици, наречени липопротеини. Част от въпросните липопротеини обаче могат да се натрупат в стените на артериите под формата на мастни депозити, формирайки атеросклеротични плаки.

Нарастването на тези натрупвания затруднява кръвообращението, нарушава съдовата гъвкавост и създава предпоставки за образуването на съсиреци – все фактори за сърдечно-съдови и мозъчно-съдови инциденти. Повече за видовете липопротеини и начина, по който те повлияват сърдечно-съдовия риск, можете да прочетете в нашата статия за холестерола.

Високият холестерол може да бъде унаследен, но често е следствие от нездравословен начин на живот, като във втория случай той е предотвратим и лечим с помощта на балансиран хранителен режим, редовно движение, някои хранителни добавки и ако е наложително – лекарства.

Причини за повишаване на холестерола

Сред причините за високия холестерол и триглицериди попадат редица контролируеми фактори като уседналост, нездравословна диета и напълняване. Съществуват и неконтролируеми фактори, в това число и наследствени такива, които се отразяват върху способността на тялото да отстранява LDL („лошият холестерол“) от кръвообращението.

Има и някои медицински състояния, свързани с влошен липиден профил, като:

Липидният статус също така може да бъде влошен и от някои лекарства, приемани при състояния като:

Рискови фактори за влошаване на липидния статус

Едни от най-типичните нездравословни навици и някои индивидуални характеристики могат значително да повишат риска от нездравословни нива на серумните липиди. Това са:

  • Нездравословно хранене. Приемът на прекомерно количество трансмазнини, наситени мастни киселини и прости захари може да повиши LDL холестерола и/или триглицеридите. Нездравословно може да бъде и храненето, което води до натрупване на наднормено тегло и затлъстяване.
  • Затлъстяване. Индекс на телесната маса 30 или повече, особено ако е съпроводен от напълняване в коремната област и омазняване на черния дроб.
  • Уседнал начин на живот. Липсата на редовно движение от тренировъчно и нетренировъчно естество директно може да влоши липидния профил директно (поради негативния си ефект върху метаболизма на мазнините и въглехидратите) и индиректно (поради повишения риск от наднормено тегло и затлъстяване).
  • Тютюнопушене: пушачите са с по-висок риск от ниски нива на „добър“ HDL холестерол.
  • Злоупотреба с алкохол: редовната и неограничена консумация на алкохол (ежедневен прием на повече от 1 питие за жените и 2 за мъжете).
  • Възраст: за високия холестерол няма прекалено ранна възраст, но състоянието се среща значително по-често при лица над 40 години.

Можем ли да се предпазим?

Доказано ефективните мерки за превенция на високия холестерол са насочени към модифицируемите рискови фактори за това състояние. Разбира се, когато повишените нива на серумни липиди се дължат на генетични причини и други фактори, върху които не можем да въздействаме, тогава превенцията би имала само частичен ефект.

  • Не консумирайте източници на трансмазнини, ограничете източниците на животински мазнини и ги заменете с източници на минимално преработени поли- и мононенаситени мастни киселини (шарлан, слънчогледово олио, зехтин).
  • Яжте изобилие от зеленчуци, плодове, бобови и пълнозърнести култури и намалете източниците на прости захари в диетата си.
  • Консумирайте диета с ниско съдържание на натрий – ограничете солта или я заменете с калиева.
  • Поддържайте нормално телесно тегло.
  • Не пушете.
  • Движете се поне 30 минути на ден и тренирайте през повечето дни от седмицата.
  • Не пийте алкохол или ако пиете – бъдете умерени и не консумирайте всекидневно.
  • Управлявайте стреса и се погрижете за качеството на съня си.
  • Контролирайте нивата на кръвна захар и кръвно налягане. Постарайте се да поддържате нивата на серумна глюкоза и кръвно налягане в нормата, следвайки препоръките на лекаря си, особено ако страдате от диабет или хипертония.

Повече за оптималния модел на хранене за контрол на липидния статус и сърдечно-съдовия риск можете да научите от статията ни за диетата при висок холестерол.

Симптоми на висок холестерол

За съжаление, високият холестерол не подсказва по нищо за себе си, затова го наричаме „асимптоматичен“. Единственият начин за диагностицирането му е кръвният тест, като регулярното измерване на нивата на липиди в кръвния серум може да започне още от 9–11-годишна възраст и да се провежда на всеки 5 години.

Профилактичното измерване на холестерола при мъжете на възраст от 45 до 65 и за жените между 55 и 65 следва да се провежда на всеки 2 години, а за лицата над 65 оптималната регулярност е годишната.

Ако резултатите ви попадат извън референтните стойности или ако сте със семейна история на сърдечно-съдови заболявания или рискове (висок холестерол, високо кръвно или висока кръвна захар), вашият лекар може да препоръча и по-често тестване.

Определяне нивата на холестерол

Определянето на нивата на холестерол и други серумни липиди, имащи отношение към сърдечно-съдовия риск, се нарича липиден панел или липиден профил. Той обичайно обхваща следните маркери:

  • Общ холестерол
  • LDL холестерол
  • HDL холестерол
  • Триглицериди

В общия случай това кръвно изследване се извършва сутрин на гладно, като изискването е да не сте приемали храна или течности (различни от вода) поне 12 часа преди вземането на пробата. Препоръчително е теглото ви да е стабилно в периода около изследването, да не сте консумирали алкохол 72 часа, както и да не сте променяли начина си на хранене поне 3 седмици преди това. 

В България, както и в повечето европейски държави, нивата на холестерол се измерват в милимола на литър, означени като „mmol/l“. Резултатите от изследването обикновено съдържат и референтните стойности за съответните маркери, които ви помагат да интерпретирате своите резултати. Ето какви са те:

Общ холестерол

3,5­­–5,2 mmol/l

LDL

Оптимален: <2,59 mmol/l

Почти оптимален: 2,59-3,34 mmol/l

Гранично висок: 3,37-4,12 mmol/l

Висок: 4,14-4,89 mmol/l

Много висок: ≥4,92 mmol/l

HDL при жени

Без риск: > 1,68 mmol/l

Умерен риск: 1,15­­–1,68 mmol/l

Висок риск: <1,15 mmol/l

HDL при мъже

Без риск: >1,45 mmol/l

Умерен риск: 0,90­–1,45 mmol/l

Висок риск: <0,90 mmol/l

Триглицериди

0,3–1,7 mmol/l

Усложнения при висок холестерол

Високите нива на атерогенни липопротеини (като LDL) увеличават риска от натрупване на холестерол и други частици в стените на артериите – явление, познато още като атеросклероза. Тези депозити или атеросклеротични плаки намаляват потока на кръв през артериите и могат да доведат до сериозни усложнения, в това число:

  • Болка в гърдите. Ако коронарните артерии (тези, които кръвоснабдяват сърцето) са засегнати от атеросклероза, това може да доведе до болки в гърдите и други симптоми на коронарна болест на сърцето.
  • Инфаркт. Ако някоя от тези плаки претърпи разкъсване, на мястото на увреждането може да се образува съсирек, който да блокира кръвообращението и да стане причина за инфаркт.
  • Инсулт. Подобно на инфаркта, инсултът възниква при наличието на съсирек, блокирал кръвоснабдяването на част от мозъка.

Добавки и лекарства при висок холестерол 

Изброените по-горе превантивни мерки като редовни тренировки и здравословно хранене са първата линия на противодействие срещу високите нива на серумни липиди. Но понякога те не са достатъчни за нормализиране на липидния статус и в такъв случай е наложително назначаването на терапия.

Тя може да представлява самостоятелно приложение на медикамент, хранителна добавка или комбинация от препарати, което се определя от лекаря в зависимост от тежестта на състоянието, личните ви рискови фактори, възраст, здравословно състояние и възможни странични ефекти от терапията.

Обичайните препарати за лечение на висок холестерол включват:

Статини

Статините са едни от най-популярните лекарства за понижаване на холестерола. Тяхното действие се базира на способността им да намаляват холестеролния синтез в черния дроб, насърчавайки секвестирането на наличния в кръвообращението холестерол. Някои от популярните статини са:

  • Аторвастатин
  • Флувастатин
  • Ловастатин
  • Правастатин
  • Розувастатин
  • Симвастатин
  • Питавастатин

Статините понякога се влагат и в състава на комбинирани формули с някои от другите активни молекули, използвани за подобряване на липидния профил. Статините не са подходящи за всеки пациент с висок холестерол, особено при наличието на проблеми с черния дроб.

Въпреки че страничните им ефекти не са много чести, такива съществуват и включват мускулни болки, повишена кръвна захар и проблеми с паметта.

Секвестранти на жлъчната киселина

Този клас лекарства, известни още като йонообменни смоли, не се усвояват от червата и се свързват с жлъчните киселини, елиминирайки ги от храносмилателната система. Черният дроб е принуден да компенсира за това, произвеждайки още жлъчен сок, като за целта използва наличния в кръвообращението холестерол. Това, от своя страна, води до намаляване на нивата на холестерол в кръвта. Тези смоли не са универсално подходящи и страничните ефекти от употребата им включват запек и болки в стомаха. 

Екстракт от ферментирал червен ориз (Монаколин К)

Ферментиралият червен ориз е богат на т.нар. монаколини, от които най-добре проученият и мощен е монаколин К. Клиничните изпитвания откриват, че той може да намали общия холестерол с до 23% и LDL холестерола с до 34% – ефект, сравним с този на статините. Разликата е, че, при екстракта от червен ориз често се регистрират по-малко нежелани странични реакции.

Отлично нелекарствено решение за контрол на сърдечно-съдовия риск е новият Колтензив, в който действието на монаколин К е допълнено от висококачествени екстракти от маслина.

Инхибитори на абсорбцията на холестерола

Този тип лекарства възпрепятстват усвояването на холестерола от храната и постъпването му в кръвообращението. Най-често се предписват на пациенти, които не могат да приемат статини. При липса на противопоказание за статини, могат да бъдат комбинирани с тях за допълнително понижаване на холестерола по различен механизъм. Най-популярният представител на групата е езетимиб.

Фибрати

Наричани още производни на фибриновата киселина, те са по-ефективни в понижаването на триглицеридите, отколкото на LDL холестерола. Могат да допринесат за известно повишаване на HDL холестерола. Тази група лекарства включва молекулите фенофибрат, гемфиброзил и клофибрат. Прилагането им в комбинация със статини може да увеличи риска от странични ефекти от статините.

PCSK9 инхибитори

Инхибиторите на ензима пропротеин конвертаза субтилизин/кексин 9 повишават експресията на рецепторите на LDL в черния дроб и по този начин стимулират извличането на „лошия холестерол“ от кръвообращението. Тук попадат скъпи препарати като алирокумаб, еволокумаб и бокоцизумаб, които се инжектират подкожно на период от няколко седмици.

Тяхното приложение е най-вече при пациенти с наследствено високи нива на LDL или при хора с история на коронарна болест на сърцето, за които статините и други лекарства за понижаване на холестерола са противопоказани.

Бемпедоева киселина 

Сравнително ново лекарство, чийто механизъм на действие наподобява този на статините, но с по-малък риск от мускулни болки като страничен ефект. В комбинация със статини могат да допринесат за допълнително понижаване на LDL. Съществуват и препарати, които съчетават действието им с това на инхибиторите на абсорбцията на холестерола.

Омега-3 мастни киселини

Приемът на дълговерижни омега-3 като EPA (ейкозапентаенова киселина) и DHA (докозахексаенова киселина) може да понижи нивата на триглицеридите, а последните клинични изпитвания показват, че специални EPA формули могат директно да забавят и дори да обърнат развитието на атеросклеротичните плаки.

Важно е да се отбележи, че най-ефективните в борбата с холестерола омега-3 са висококонцентрирани източници от специален тип (етилови естери на EPA, наречени икозапент етил), които са скъпоструващи и попадат в категорията на прескрипторните лекарства.

Ниацин (витамин В3)

Този представител на В-групата доказано повишава нивата на HDL и понижава нивата на триглицериди в отделни изпитвания. Последните проучвания обаче показват, че въпреки значимия му ефект върху рисковите маркери приемът на ниацин не се свързва с по-нисък риск от сърдечно-съдови инциденти и смърт.

Нещо повече, клинично ефективните дози от витамина могат да доведат до сериозен стомашен дискомфорт, кожни обриви и сърбежи, а някои изследвания свързват дългосрочния им прием с повишени нива на кръвна захар, чернодробна увреда, инфекции, кървене и инсулт.