Вагиналните гъбички сами по себе си не представляват здравословен проблем. Невероятно за мнозина, но факт: при обичайни условия дрождите (вид гъби) от вида кандида обитават повърхността и вътрешността на тялото ни, без да причиняват каквито и да е оплаквания.
Ако равновесието на влагалищната флора бъде нарушено, може да се стигне до драстично увеличаване числеността на тези дрожди и до възпаление. Най-типичните симптоми включват дразнене, течение и интензивен сърбеж на вулвата и влагалището.
Това е проблемът, за който обикновено говорим като за „вагинални гъбички“, но по-правилно е да го наричаме „вагинална гъбична инфекция“ или „вагинална кандидоза“, ако искаме да сме по-близо до езика на лекарите. На същия този език не е изключено да чуете и термини като „вулво-вагинална кандидоза“, кандидозен вагинит“ и „кандидозен вулво-вагинит“.
Толкова много етикети за едно и също състояние! Нищо чудно предвид факта, че то представлява втората най-честа вагинална инфекция след бактериалната вагиноза. Вагиналната кандидоза засяга около 75% от жените в даден момент от живота им, като в повечето случаи протича симптоматично, в 10% до 20% от случаите е свързано с усложнения, а в около 5% от случаите рецидивира.
Инфекцията типично свързва с бактерията Candida albicans, тъй като тя е най-честият неин причинител. Но има и други възможни причинители на кандидозен вагинит, в това число:
- Candida tropicalis
- Candida parapsilosis
- Candida krusep
- Candida pseudotropicalis
- Candida glabra (torulopsis)
Вагиналните гъбички ефективно се лекуват с лекарства. Ако страдате от чести рецидиви – четири или повече епизода в рамките на година – може би се нуждаете от по-дълъг курс на лечение и поддържащ план. Ако лечението ви не дава резултат или кандидозният вагинит продължава да рецидивира, тогава е възможно причината за него да е кандида, различна от Candida albicans. Най-сигурният начин да идентифицирате причинителя е лабораторното изследване.
Вагиналната гъбична инфекция не се счита за полово предавана, но рискът от нея е по-висок в началото на регулярния сексуален живот. Също така съществуват сведения, че може да е свързана с орално-генитален контакт (орален секс).
Застрашена ли съм от кандида?
Механизмът на вагиналната кандидоза е добре известен. Влагалището приютява балансирана популация от микроорганизми. В това число попадат лактобацили и кандиди, като нормалната численост на първите предотвратява прекомерното множене на вторите. Нарушаването на този баланс може да доведе до свръхразмножаване на кандидите и/или проникване на тези дрожди в по-дълбоките клетъчни слоеве на влагалището, което причинява характерните симптоми на инфекцията.
В лекарската практика и епидемиологичната литература се наблюдава повишена честота на кандидозните инфекции през последните 15–20 години. Тази тенденция се обяснява с комплекс от фактори като все по-високата честота на висока кръвна захар и диабет от втори тип, отслабен имунитет, небалансирано хранене, злоупотреба с антибиотици, успокоителни и сънотворни, както и повишена употреба на кортикостероидни, противозачатъчни и противоязвени препарати.
Роля в тази картина вероятно играе и ненужното прилагане на влагалищни промивки и дамски душове, хлорираната вода в басейните, засиленото носене на синтетично бельо и недоброто разбиране и/или прилагане на правилата за безопасно сексуално общуване.
По принцип има няколко основни групи жени, които са с повишен риск от вагинални гъбични инфекции:
- Бременни и приемащи хормонални препарати: хапчета против забременяване или други продукти, повишаващи нивата на естроген. Гъбичните инфекции като цяло се срещат по-често при жени с по-високи естрогенови равнища.
- Диабетици: жените с недобър контрол на кръвната захар са с по-висок риск.
- Имунокомпрометирани заради инфекция с ХИВ или прием на лекарства, които отслабват имунната система.
- Приемащи или наскоро приемали антибиотици: широкоспектърните антибиотични препарати убиват не само патогени, но и полезните бактерии във влагалището, което може да доведе до свръхрастеж на кандида.
Кои са типичните симптоми на вагиналната кандидоза?
Смята се, че около 20% от жените със свръхрастеж на кандида във влагалището нямат каквито и да е симптоми. При наличието на инфекция, симптомите могат да варират от леки до средни, включвайки:
- Сърбеж и дразнене на влагалището и вулвата.
- Парене, болка и дискомфорт, особено по време на полов контакт и уриниране.
- Зачервяване и подуване на вулвата, понякога зачервяване на перинеума и зоната около ануса.
- Вагинална болка.
- Обрив.
- Гъсто бяло течение без аромат и с вид на пресечено мляко.
- Воднист секрет от влагалището.
Свържете се с гинеколога си, ако имате който и да е от тези симптоми, тъй като те могат да бъдат признак за други вагинални инфекции, които се третират с друг тип лекарства. Особено важно е да потърсите консултация с лекар, ако изпитвате подобни симптоми за първи път или безрезултатно сте опитали да ги лекувате с антимикотици.
Възможни ли са усложнения?
Макар и редки, усложненията при вагинална кандидоза са възможни и обикновено се характеризират с по-тежки симптоми като прекомерно зачервяване, подуване и сърбеж, съпроводени от разраняване на тъканта.
Възможно е да имате усложнена гъбична инфекция, ако:
- Имате 4 или повече епизода на кандидоза годишно.
- Инфекцията ви е причинена от по-нетипичен вид дрожди.
- Бременна сте.
- Страдате от лош контрол на кръвната захар или диабет.
- Имате отслабена имунна система.
Какви мерки да предприема, за да се предпазя?
Основната препоръчителна мярка за намаляване на риска от вагинална кандидоза е спазването на правилата за интимна хигиена и безопасно полово общуване. Носенето на памучно бельо или бельо с памучна вложка също може да намали шанса от инфекция.
Рационални превантивни мерки са и избягването на:
- Носене на твърде прилепнало бельо и чорапогащи.
- Вагинални промивки, които застрашават баланса на влагалищната флора.
- Изкуствено ароматизирани продукти за интимна хигиена, в това число превръзки и тампони.
- Ползването на твърде горещи вани и джакузита.
- Ненужната и несъобразена с инструкциите употреба на антибиотици.
- Продължителния престой с мокри дрехи, напр. бански костюми, спортно облекло и др.
Как се установява кандидозният вулво-вагинит?
Много често жените със симптоми на влагалищна инфекция правят опити за самодиагностициране, но в случая е важно да бъде поставена точна диагноза от гинеколог, за да може да бъде назначено правилното лечение. Как става това диагностициране?
- Задаване на въпроси относно медицинската ви история: те обикновено целят събирането на информация относно предишни вагинални или полово-предавани инфекции.
- Гинекологичен преглед, включващ оглед на вулвата, влагалището и шийката на матката за признаци на инфекция.
- Микробиология: лекарят може да ви назначи микробиологично изследване на влагалищен секрет, с чиято помощ може да се установи точният вид гъбичка, причинила инфекцията. Тази идентификация може да е от значение за оптимизиране на лечението. В отделни случаи е възможно да има позитивен тест за кандида, но симптомите да не са причинени от гъбички.
Какво представлява лечението при кандидоза?
Лечението на вагинални гъбички зависи от сериозността и честотата на инфекцията. Ако състоянието на пациента го позволява, в повечето случаи се използва комбиниран подход, включващ прилагането на локални (на мястото на инфекцията) и системни (през устата) антимикотици.
При леки до средни симптоми и при редки епизоди на кандидоза, специалистите обичайно препоръчват:
- Краткосрочна локална терапия: прилагането на противогъбичен препарат във влагалището в продължение на 3–7 дни обикновено е достатъчно за преодоляването на гъбичната инфекция. Примери за такива препарати са различни вагинални глобули, таблетки, свещички и кремове, съдържащи миконазол и терконазол.
- Еднодозова орална терапия: лекарят може да ви предпише еднократен прием на флуконазол през устата. При по-тежки симптоми може да се наложи повторно вземане на лекарството след три дни. Пероралната терапия с антимикотици не се препоръчва при бременни.
Ако симптомите ви не се повлияят от това лечение или се завърнат в рамките на два месеца, обезателно потърсете отново лекаря, който го е предписал.
При тежки симптоми и при чести епизоди на кандидоза, подходът може да включва:
- Дългосрочна локална терапия: всекидневно прилагане на противогъбичен препарат в продължение на до две седмици, последвано от ежеседмично прилагане в продължение на шест месеца.
- Многодозова орална терапия: две или три дози орален антимикотик самостоятелно или в комбинация с локалната терапия. Този подход не е подходящ при бременни.
- Азол-резистентна терапия: ако вагиналните гъбички се окажат азол-резистентни, т.е. не се повлияват от обичайните противогъбични препарати, тогава лекарят може да назначи лечение с вагинални глобули, овули или капсули, съдържащи борна киселина, нистатин или флуцитозин.
Мога ли да опитам с алтернативна медицина?
Бихте могли, но трябва да имате предвид, че към момента няма доказано работещи алтернативни терапии за вагинални гъбични инфекции. Някои комплементарни и алтернативни подходи като вагиналните пробиотици могат да допринесат за подобряване на вашето състояние успоредно с конвенционалната грижа, но задължително трябва да бъдат обсъдени с лекуващия ви лекар.
През последните години се обръща все повече внимание на есенциалните масла в качеството им на „щадящ“ и „натурален“ подход за справянето с вагиналната кандидоза. Макар и потентни, тези растителни продукти не са по-ефективни от стандартните лекарства и крият сериозен риск от алергични реакции.
Ако лекарят одобри добавянето на някой от тях към лечението ви, задължително опитайте да нанесете малко количество от него на ограничена зона от кожата си, преди да продължите да го използвате в разреден според инструкциите вид.