Уртикарията, наричана още „копривна треска“, се характеризира със силно сърбящи лезии (уртики), които често са зачервени в периферията и светли в средата. Любопитен факт е, че името на състоянието произлиза от латинското наименование на копривата Urtica dioica. Уртикарията може да бъде остра или хронична, спонтанна (без известен причинител) или индуцирана (с известен причинител).

Уртиките имат няколко характерни признака, като основният е техният вид – те са повърхностни кожни подувания, които може да са червени или да са с цвета на кожата и да са заобиколени от зачервяване. Размерът им варира от няколко милиметра до сантиметри в диаметър и се променя с времето, както може да се променя и разположението им по тялото. Траят от броени минути до денонощие.

Копривната треска може да бъде придружена от т.нар. ангиоедем, който представлява по-дълбоко подуване на кожата или лигавиците. Характерни зони за ангиоедема са очите, устата, слабините и крайниците, а когато засегне дихателните пътища, може да затрудни дишането и в редки случаи да се окаже фатален.

Видове уртикария

Уртикарията се дели на два основни вида в зависимост от продължителността:

  • Остра (акутна) уртикария с продължителност по-малка от 6 седмици; обичайно преминава в рамките на часове до дни.
  • Хронична уртикария с продължителност по-голяма от 6 седмици, характеризираща се всекидневни или епизодични лезии.

Хроничната уртикария може да бъде спонтанна или индуцирана, като наличието на единия вид не изключва наличието на другия.


Хроничната индуцирана уртикария включва следните подвидове:

  • Дермографизъм. Нарича се още дермография или дермографична уртикария и представлява прекомерна реакция на кожата в рамките на минути след разчесване или одраскване на кожата. Това е и най-разпространеният вид хронична индуцирана уртикария.
  • Холинергична уртикария. Копривна треска в резултат от стимули, причиняващи потене (напр. интензивна физическа активност, емоционален стрес, високи температури).
  • Студова уртикария. Лезиите се появяват в резултат от излагане на студен въздух, студена вода или контакт със студени предмети.
  • Контактна уртикария. Незабавно, но временно локализирано подуване и зачервяване на кожата в резултат от контакт с провокиращо вещество. Различава от контактния дерматит, при който реакцията се развива часове до дни след контакта.
  • Уртикария, причинена от натиск. Характеризира се с появата на уртики в отговор на натиск. По-разпространена е забавената ѝ форма, при която лезиите се появяват 4­–6 часа след натиска.
  • Слънчева уртикария. Рядка форма, при която кожата се подува в резултат от излагане на слънце или друг източник на ултравиолетови лъчи. Представлява вид слънчева алергия и предполагаемата причина за нея е реакцията между естествено произвеждан от тялото химикал и UV-радиацията.
  • Топлинна уртикария. Изключително рядка, проявява се заради директен контакт с топлинен източник.
  • Вибрационна уртикария. Провокаторът на уртиките при нея е вибрационен стимул върху кожата.
  • Вибрационен ангиоедем. Провокаторът е същият като при вибрационната уртикария и затова често се припознава с нея, а в миналото двете разстройства са се разглеждали като едно. Разликата е в реакцията, която тук представлява дълбок оток и зачервяване на кожата.
  • Аквагенна уртикария. Провокира се от контакт с вода и е много рядко срещана – в медицинската литература са описани под 100 случая.

Кой е застрашен от копривна треска?

Острата уртикария е значително по-разпространена, като статистиката показва, че всяко пето дете или възрастен ще се сблъска с поне един епизод на копривна треска в живота си. Този тип уртикария застрашава еднакво всички раси и полове. Може да варира според възрастта, като е най-често срещана сред децата.

Може да се прояви дори при новородени, но сравнително рядко. При малките деца акутната уртикария обикновено се дължи на инфекция, дори когато не е съпроводена от висока температура. При по-големите деца най-честите провокатори са храни, лекарства и вдишани алергени. При възрастните причинителят най-често е неустановен и спонтанен.

През последните години се установи, че острата уртикария, придружена от треска, може да бъде един от първите или дори първи симптом на COVID-19.

Хроничната уртикария засяга около 1,8% от населението и е по-разпространена сред възрастните и особено сред жените, които са около 2 пъти по-засегнати от мъжете (2/3 от всички случаи). Оценките сочат, че индуцираната форма е по-нетипична и съставлява между 15% и 25% от всички случаи на хронична уртикария.

Как да разпознаем уртикарията?

Уртикариалните лезии могат да се появят навсякъде и често се разпространяват широко по тялото. Те варират по размер от няколко милиметра до няколко сантиметра в диаметър, цветът им може да бъде белезникав или червен и да са съпроводени със зачервяване на кожата около тях. Един пристъп може да трае между няколко минути до няколко часа, като през това време е възможно лезията да промени формата си. Уртиките може да са кръгли, да образуват пръстени, наподобяващи географски карти форми или големи петна.

Ангиоедемът по-често се разпространява ограничено, като най-типичните локации са лицето (особено по клепачите и зоната около устата), дланите, ходилата и гениталиите. Лигавиците също може да бъдат засегнати, особено езикът, мъжецът (увулата), мекото небце и гръклянът.

При т.нар. серумна болест и подобните на нея реакции в резултат от кръвопреливане или някои лекарства може да има остра уртикария, която често се проявява със синкави отоци, треска, подути лимфни възли, подуване и болки в ставите.

При хроничната индуцирана уртикария лезиите се появяват около пет минути след провокиращия стимул и траят от няколко минути до час. Характерната им морфология (форма) е съответно:

  • Линейна при дермографизма.
  • Дребна при холинергичната уртикария.
  • Ограничена в контактните зони при контактната уртикария.
  • Разпръсната при студовата уртикария – ако бъдат засегнати големи участъци от кожата, това може да доведе до загуба на съзнание, което крие опасност за живота при плуване в студени води.

Уртиките са по-трайни при хроничната спонтанна уртикария, но отделните лезии обикновено преминават в рамките на 24 часа. Характерна за тях е появата в определено време от денонощието. 


Хронична спонтанна уртикария, Attribution details, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Какво стои зад уртикарията: причини, механизми и провокатори

На механистично ниво уртикариалните лезии се дължат на освобождаването на химикали (в това число хистамини, цитокини и тромбоцит-активиращи фактори), които активират сетивните неврони и водят до разширяване на кръвоносните съдове и отичане на околните тъкани.

Защо тази каскада от реакции е по-вероятно да протича при някои хора обаче е все още неизяснен от науката въпрос с няколко актуални хипотези.

За сметка на това са идентифицирани много от провокиращите фактори за уртикария.

Остра уртикария

Острата уртикария може да бъде провокирана от следните фактори, като подлежащата причина невинаги е известна:

  • Остра вирусна инфекция – инфекция на горните дихателни пътища, вирусен хепатит, инфекциозна мононуклеоза.
  • Остра бактериална инфекция – абсцес на зъба, синузит, микоплазма.
  • Храни (IgE медиирана хранителна алергия) – обичайно към мляко и млечни продукти, яйца, фъстъци, ракообразни.
  • Лекарства (IgE медиирана лекарствено индуцирана уртикария) – обичайно към антибиотици.
  • Ваксинация.
  • Ужилване от пчела или оса.
  • Реакция, последваща локализирана контактна уртикария.

Имунните комплекси, които се активират в резултат от преливане на кръв, могат да причинят серумна болест, а някои лекарства могат да причинят наподобяващи серумната болест реакции.

Единични или рецидивиращи епизоди на ангиоедем без уртикария може да се дължат на приема на АСЕ-инхибитори (лекарства, блокиращи ангиотензин-конвертиращия ензим).

Хронична уртикария

Хроничната спонтанна уртикария е най-вече идиопатична, т.е. причините за нея са неизвестни, но е възможен автоимунен механизъм.

Хроничната спонтанна уртикария също така се свързва с:

  • Хронична подлежаща инфекция като хеликобактер пилори (бактерия, причиняваща хронично възпаление в стомаха и дванадесетопръстника).
  • Хронични автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус (SLE), автоимунни състояния на щитовидната жлеза, цьолиакия, витилиго и др.

Уртиките при хроничната спонтанна уртикария може да бъдат провокирани от:

  • Топлина.
  • Вирусна инфекция.
  • Тясно облекло.
  • Псевдоалергия към лекарства – аспирин, НСПВС, опиати.
  • Псевдоалергия към храни – салицилати, оцветители в храните като тартразин (Е102), бензоатни консерванти (Е210–Е220) и други добавки в хранителните продукти.

Индуцираната уртикария е реакция към известен физичен стимул.

Вид индуцирана уртикария

Стимули, индуциращи уртиките

Дермографизъм

Триене или чесане на кожата

Тясно облекло

Подсушаване с кърпа след баня

Холинергична уртикария

Изпотяване поради висока околна температура

Изпотяване поради натоварване

Изпотяване поради стрес или вълнение

Горещ душ

Студова уртикария

Студен въздух

Студена вода

Лед

Криотерапия

Контактна уртикария

Проникване на провокиращото вещество през кожата или лигавицата

Алергени: бяло брашно, козметика, материи, латекс, слюнка, месо, риба, зеленчуци

Псевдоалергени или иританти: коприва, гъсеници, лекарства

Уртикария, причинена от натиск

Натиск върху кожата няколко часа преди реакцията

Носене на тежка чанта

Притискане от предпазен колан в превозно средство

Продължително стоене на стълба

Продължително седене на велосипедна седалка или седло на кон

Слънчева уртикария

Слънцеизлагане на непривикнали зони, обикновено лице, шия, ръце

Може да включва дълговълнови UV-лъчи или видима светлина.

Топлинна уртикария

Контакт с източник на топлина: бутилка с гореща вода, топла напитка, отоплителен уред

Вибрационна уртикария

Работа с къртач

Аквагенна уртикария

Излагане на студена или топла сладка, солена или хлорирана вода

 

Как се диагностицира копривната треска?

Диагностицирането на уртикария се осъществява от алерголог или дерматолог на база пълен физикален преглед на пациента и въпроси за естеството на симптомите, приеманите лекарства и подобни случаи в семейството.

При наличието на остра уртикария със съмнение за алергия към лекарства, латекс или определени храни, може да бъде назначен кожен (наричан още убождащ или skin-prick) или радиоалергосорбентен (RAST) тест.

На този етап няма рутинни диагностични тестове за хронична спонтанна уртикария. Обикновено в диагностицирането ѝ се използват пълна кръвна картина и C-реактивен протеин. Понякога може да се назначи т.нар. ASST или автоложен серумен кожен тест, но неговата информативна стойност е несигурна.

Индуцираната уртикария типично се потвърждава чрез предизвикване на реакцията посредством вероятния провокиращ фактор, напр. надраскване на кожата при съмнение за дермографизъм, докосване със студен предмет при съмнение за студова уртикария и т.н.

При пациенти с треска, болки в ставите и костите и друг физикален дискомфорт може да се назначат изследвания за автовъзпалително заболяване или друг системен проблем.

Кои са ефективните подходи в лечението на уртикария?

Прогнозите при различните форми на уртикария варират, като острата уртикария най-често отшумява в рамките на часове до дни, но често рецидивира. Хроничната уртикария отминава в повечето случаи, но 15% от страдащите продължават да получават уртики поне 2 пъти седмично 2 години след появата на състоянието.

Стандартно медикаментозно лечение

Основното лечение на всички видове уртикария при деца и възрастни е с орални антихистамини (H1-блокери от второ поколениие) като цетиризин и лоратадин. Ако стандартната доза (10 мг за цетиризин и лоратадин) не даде ефект, дозировката може да бъде увеличена до четирикратно (до 40 мг цетиризин или лоратадин дневно). Добавянето на втори антихистамин не се предпочита и се смята за неефективно.

Избягване на провокиращите фактори

Идентифицираните провокиращи фактори следва да бъдат елиминирани или избягвани:

  • Лекуване на идентифицираните хронични инфекции като H. pylori.
  • Избягване на аспирин, опиати и нестероидни противовъзпалителни лекарства.
  • Изключване на хранителните псевдоалергени за пробен период от поне 3 седмици.
  • Избягване на известни алергени, потвърдени с положителен IgE-специфичен или кожен тест.
  • Избягване на тесни дрехи и триене при дермографизъм.
  • Носене на топло и изолиращо облекло и избягване на плуването в студени води при студова уртикария.
  • Разширяване на контактната зона на презрамки на чанти, колани, седалки, седла, степенки при уртикария от натиск.
  • Ползване на широкоспектърна слънцезащита и подходящо облекло при слънчева уртикария.

Някои пациенти с индуцирана уртикария развиват толерантност в резултат от всекидневното провокиране на симптомите, но подобен подход следва да бъде приложен след консултация с и под напътствието на дерматолог или алерголог. Фототерапията може да бъде от полза за намаляване на сърбежа при симптоматичен дермографизъм.

Лечение на упорита остра уртикария

Една уртикария се класифицира като „упорита“, „резистентна“ или „рефракторна“, когато не се повлиява от стандартното медикаментозно лечение. При упорита остра уртикария с тежки симптоми може да е оправдано назначаването на 4­–5 дневен курс с преднизолон.

В случаи на животозастрашаваща анафилаксия или подуване на гърлото се прилагат мускулни инжекции с адреналин.

Лечение на упорита хронична уртикария

Пациентите с хронична уртикария, която не се е повлияла от 4-седмичен курс на лечение с максималната доза орални антихистамини от второ поколение, следва да бъдат насочени към дерматолог, алерголог или имунолог.

Съществуват добри сведения за ефекта от лечението с омализумаб и циклоспорин, което дава около 65% успеваемост при пациенти, неподдаващи се на лечение с антихистамини.

Не се препоръчва дългосрочното прилагане на кортикостероиди (с изключение на тези с локално приложение), тъй като за повлияването на уртикариалните симптоми се изискват високи дози, които биха имали сериозни негативни ефекти върху здравето.

Как разбираме дали лечението за копривна треска „работи“?

Ефективността на лечението обикновено се проследява с т.нар. контролен тест за уртикария. За целта пациентите следва да отговорят на следните 4 въпроса с помощта на петстепенна скала  (между 0 и 4, където „0“ означава „Много“ , а „4“ означава „Никак“):

  • Доколко страдате от телесните симптоми на уртикария през последните 4 седмици?
  • Доколко качеството ви на живот страда от уртикарията през последните 4 седмици?
  • Колко често лечението не успявало да повлияе симптомите Ви през последните 4 седмици?
  • Като цяло, колко добре контролирана е уртикарията ви през последните 4 седмици? (тук „0“ е „Никак“, а „4“ е „Много“).

Отговорите се сумират, като полученият сбор се интерпретира по следния начин:

  • Резултат 16 е индикация за пълен контрол на заболяването.
  • Резултат ≥12 е индикация за добър контрол на симптомите.
  • Резултат <12 е индикация за недобър контрол на уртикарията.

При периодично провеждане на теста подобрение с 3 точки се счита за минимално повлияване от лечението, а подобрение от ≥6 точни се тълкува като значително повлияване.