Уретритът представлява възпаление на уретрата. Уретрата се нарича още „пикочен канал“ и е съдът, който извежда урината от пикочния мехур извън тялото. Най-вероятната причина за уретрит са бактерии, които обичайно се предават по полов път. Най-типичните симптоми са течението от уретрата и болезненото уриниране, а стандартното лечение е антибиотично.

Какви са причините за уретрит?

Уретритът може да бъде полово предаван (инфекциозен) или неинфекциозен.

Полово предавани уретрити

Полово предаваният уретрит се дели на два вида – негонококов, обикновено причиняван от Chlamydia trachomatis или Mycoplasma genitalium и гонококов, дължащ се на инфекция с Neisseria gonorrhoea.

  • C trachomatis е най-разпространеният негонококов причинител на уретрит, който причинява т.нар. хламидия. Инкубационният период при този тип е от 7 до 14 дни и той често протича безсимптомно, но може да доведе до безплодие при мъжа и влошени показатели на спермата поради увреждания на нейната ДНК и свързаното с инфекцията производство на антитела.
  • N gonorrhoea е водещата причина за уретрит и е с инкубационен период от 2 до 5 дни. Инфекцията с нея се нарича „гонорея“ или „трипер“, често е съпроводена от коинфекция с хламидия и също може да допринесе за влошаване на мъжката оплодителна способност.

Други не толкова типични причинители на уретрит са вирусите херпес симплекс (HSV-1 и HSV-2), аденовирус и едноклетъчният паразит – едноклетъчен паразит Trichomonas vaginalis.

Полово предаваните инфекции като хламидия и гонорея обикновено са ограничени до пикочния канал, но понякога могат да обхванат женските репродуктивните органи и да причинят тазово-възпалителна болест (PID) или простатната жлеза и да повишат риска от рак на простатата. При мъжете гонореята и хламидията също така понякога причиняват епидидимит – възпаление на надсеменника (каналче, разположено на задната повърхност на тестиса). Както тазово-възпалителната болест, така и епидидимитът могат да доведат до репродуктивни проблеми.

Неинфекциозни уретрити

Този тип уретрити са по-рядко срещани и могат да бъдат причинени от:

Дразнене в областта на гениталиите в резултат от:

  1. Триене или натиск от тясно облекло или полов контакт.
  2. Физически активности като колоездене или конна езда.
  3. Химически дразнители, включително продукти за лична хигиена, пудри, лубриканти, спермициди.

Жени в менопауза са с повишен риск и честота на уретрит поради вагинална атрофия – състояние, характеризиращо се с изтъняване на тъканите и вагинална сухота, водещи до повишен риск от дразнене. Това е водеща причина за уретрит при полово неактивните жени в зряла възраст.

Травмата е рядка причина за уретрит, но има описани случаи на възпаление на пикочния канал в резултат от катетеризация или попадане на чуждо тяло в него.

Кой от какъв уретрит боледува?

Уретритът е по-често диагностициран сред мъжете, вероятно поради факта, че до 75% от жените с това състояние нямат оплаквания или проявяват симптоми на цервицит, цистит или вагинит.

Рисковите фактори за уретрит включват млада възраст, практикуване на небезопасен секс, еднополов секс при мъже, наличие на повече от един сексуален партньор. Най-засегнати са хората между 20 и 24 години.

  • N gonorrhoeae или гонореята е една от най-честите полово предавани инфекции и причинител на гонококов уретрит при мъжете и цервицит при жените.
  • C trachomatis или хламидията също е сред най-разпространените бактерии, предавани по полов път и водеща причина за негонококов уретрит при мъжете и цервицит при жените.
  • T vaginalis инфекциите също са чести, но за разпространението им няма надеждна статиситика поради множеството безсимптомни случаи.
  • M genitalium е вторият най-разпространен причинител на уретрит при мъже, отговорен за около 15% до 25% от случаите на негонококов уретрит.

Кои са основните симптоми при уретрит?

Симптомите на уретрита може да включват болка при уриниране, сърбеж, парене и течение от отвора на уретрата. Наличието на гъст секрет обикновено е индикация за гонорея, докато болката без други симптоми по-често се свързва с хламидия. Ако има едновременно болка и болезнени язви по гениталиите, причината вероятно се крие в херпес симплекс вирус.

От 25% до 40% от мъжете с негонококов уретрит обикновено са без симптоми.

При наличието на симптоми, типично се касае за:

  • Болезнено уриниране (при мъже), което обичайно е локализирано при отвора на уретрата, най-изразено е при първото сутрешно ходене до тоалетната и се влошава от консумация на алкохол.
  • Болка в тестисите.
  • Изменения в менструалния цикъл и влошаване на симптомите по време на менструация.
  • Течение от уретрата, чийто цвят може да бъде кафяв, прозрачен, мътен, зелен, бял, жълт или кървав. Жълто-зеленикавият секрет е по-характерен за гонореята, докато прозрачното или белезникаво течение е по-обичайно при хламидия.
  • Сърбеж и парене.
  • Внезапни и чести позиви за уриниране и затруднен старт на уринирането са сравнително редки оплаквания.
  • Общи симптоми като втрисане, изпотяване, треска, общо неразположение и гадене са възможни, но малко вероятни.

Как се диагностицира уретрит?

Предвид големият набор от възможни причини за уретрит, снемането на максимално подробна история е от първостепенна важност за правилното диагностициране и лечение на заболяването. В допълнение към него се използват някои прегледи и изследвания, в това число:

  • Физикален преглед, включващ половите органи, корема и ректума.
  • Изследване на урина за гонорея, хламидия и други бактерии.
  • Микроскопско изследване на секрет от уретрата.
  • Кръвни изследвания обикновено не са необходими при диагностицирането на уретрит, но може да се назначат по преценка на лекаря.

С какво се лекува уретрит?

Бактериалният уретрит успешно се лекува с антибиотици. Наличието на болезнено уриниране понякога е достатъчно за предписването на антибиотично лечение, докато се изчакат резултатите от лабораторните изследвания. Някои от най-често назначаваните антибиотици са:

  • Доксициклин
  • Азитромицин
  • Цефтриаксон

При уретрит поради трихомоноза (инфекция с трихомонас вагиналис) обикновено се предписват антибиотиците метронидазол или тинидазол. Сексуалният партньор на пациента също подлежи на лечение, за да се избегне реинфекция и за да се ограничи разпространението на инфекецията. Особено важно е да се направят контролни изследвания на пациента и партньора му след три месеца, за да е сигурно, че са напълно излекувани.

Уретрит поради инфекция с херпес симплекс обикновено се лекува с:

  • Ацикловир
  • Фамцикловир
  • Валацикловир

Възможно е конкретният причинител на уретрита да не може да бъде установен и в тези случаи лекарят може да назначи антибиотици срещу гонококови и негонококови организми, независимо от симптомите. Типичният протокол в такива случаи включва комбинация от инжекция с цефтриаксон и орален прием на азитромицин еднократно или доксициклин в продължение на 7 дни.

При по-нетипични случаи на уретрит лечението се определя според причинителя. Ако причината е физически или химически дразнител, управлението включва смяна на продуктите за лична хигиена и носене на по-свободно облекло за намаляване на триенето. При уретрит поради инфекция с аденовирус се препоръчва хидратация, прием на нестероидни противовъзпалителни и почивка до отшумяване на заболяването.

Като цяло прогнозата при уретрит е отлична с висок процент на излекувани при правилната диагностика и лечение. От ключова важност е лекуването на сексуалния партньор или партньори, тъй като най-честата причина за рецидив е реинфекцията от нелекуван партньор.

В случаи на уретрит, нелечим с лекарства срещу най-вероятните причинители, е важно да се направи задълбочена диагностика за съпътстващи инфекции или други, по-малко вероятни причини.

При всички положения адекватното разпознаване на причинителя и правилното лечение са изключително важни, тъй като редица от причините за гонококов уретрит се свързват с повишен риск от неблагоприятни последици, включващи безплодие, проблемна бременност и раждане и др.