Циститът е възпаление на бъбреците, което обичайно се причинява от бактериална инфекция. По-рядко може да възникне в резултат от реакция към някои лекарства, лъчетерапия или дразнители като неподходящ продукт за интимна хигиена, някои контрацептиви и дългосрочна употреба на катетър. Циститът също така може да се развие като усложнение на друго заболяване.

Състоянието принадлежи към групата на т.нар. инфекции на пикочните пътища (ИПП) и е особено типично за жените. Установено е, че:

  • Приблизително всяка трета жена има поне един епизод на цистит през живота си. Много често състоянието рецидивира.
  • 81% от всички случаи на пикочни инфекции засягат жени.
  • 27% от жените с епизод на уроинфекция преживяват още един епизод в рамките на следващите 6 месеца, а 48% - в рамките на следващата година.
  • Сексуално активните жени са с по-висок риск от ИПП в сравнение с останалите жени.

В типичния случай циститът е по-скоро неразположение, отколкото сериозен проблем. Леките случаи обичайно преминават от само себе си в рамките на няколко дни. Някои хора обаче имат чести епизоди и може да се нуждаят от дългосрочно лечение. Ако причинителят е бактерия, най-доброто лекарство за цистит са антибиотиците. Лечението на другите видове цистит се определя според причината. 

В редки случаи циститът може да доведе до усложнения, затова е важно да потърсите лекарска помощ, ако симптомите ви не започнат да се подобряват след третия ден.

Какво причинява цистит?

Най-честата причина за цистита е бактериална инфекция, въпреки че някои случаи възникват в резултат от раздразнение или увреда на пикочния мехур поради друга причина.

Бактериални инфекции

Дебелото черво и кожата са населени от бактерии, които са напълно безобидни… докато си стоят на мястото. Понякога обаче се случва тези бактерии да попаднат в пикочния мехур през уретрата (пикочния канал) и да започнат да се размножават там. Това може да доведе до цистит.

Както споменахме, състоянието е много по-типично за нежния пол, вероятно защото при него анусът е много по-близо до уретрата, а самата уретра е много по-къса.

Конкретната причина за даден епизод на цистит невинаги може да бъде установена. Но основните фактори са добре известни:

  • Сексуален акт.
  • Неправилна техника на избърсване в посока отпред-назад.
  • Поставен уринарен катетър.
  • Употреба на диафрагма за контрацепция.

Дразнители и увреждания

Дразнене и увреждане на уретрата и пикочния мехур, които могат да доведат до цистит, често се дължат на:

  • Триене от сексуален контакт.
  • Химични иританти, напр. ароматизатори в сапуни, пяна за вана, продукти за интимна хигиена.
  • Увреда, причинена от катетър или операция на пикочния мехур.
  • Лъчетерапия в тазовата област или лечение с някои химиотерапевтици.
  • Преднамерено осакатяване на женските гениталии поради културни, религиозни или социални причини.
  • Злоупотреба с лекарството кетамин.

(По-)застрашена ли съм от цистит?

Някои групи са по-застрашени от цистит и усложения от цистит поради наличието на следните състояния:

Неспособност за пълно изпразване на пикочния мехур

Ако не успявате да изпразните напълно пикочния си мехур, това създава условия за задържане и размножаване на бактерии в него. Такава неспособност се наблюдава при:

  • Бъбречен камък, запушващ пикочните пътища.
  • Притискане на пикочния мехур от плода при бременност.
  • Уголемена простата при мъжете, която притиска пикочния канал.

Менопауза

При жените, преминаващи или преминали през менопаузата, се наблюдава изтъняване на лигавицата на уретрата заради понижените естрогенови нива. Освен това естественият баланс на влагалищните бактерии може да се промени, което дава преимущество на патогенните бактерии.

Всичко това прави уретрата по-податлива на инфекции, които могат да достигнат до пикочния мехур.

Диабет

Ако сте с диабет или преддиабет, рискът ви от цистит е значително по-висок. Високите нива на кръвна захар в урината създават отлична среда за размножаването на бактерии, затова попадането на патогени в пикочния мехур е значително по-опасно за диабетиците. 

Отслабен имунитет

Освен при диабета, отслабване на имунната система може да има при ХИВ-позитивни и лекуващи се от рак. Потиснатата имунна функция увеличава риска не само от бактериални, но и от вирусни инфекции на пикочния мехур.


Как да разпозная цистита: симптоми и признаци

Най-характерните симптоми и признаци при цистит са:

  • Болка, парене или щипане при уриниране.
  • По-чести и спешни позиви за уриниране от обичайното.
  • Урина, която е тъмна, мътна или със силна миризма.
  • Болка и напрежение ниско долу в корема.
  • Общо неразположение, болезненост и немощ.

Цистит при децата може да бъде заподозрян при следните симптоми:

  • Висока температура от 38°С или повече.
  • Отпадналост и раздразнителност.
  • Понижен апетит
  • Повръщане.

При децата с цистит понякога са възможни симптоми, типични за възрастните: коремна болка, болка по време на уриниране и по-често уриниране от обичайното. При по-малките деца неочаквани епизоди на дневно напикаване също могат да бъдат признак за уринарна инфекция. Нощното напикаване обичайно не се асоциира с подобно състояние.

Кои са доказаните превантивни мерки?

Едни от най-често препоръчваните мерки за превенция на повторяеми уринарни инфекции са сокът и екстрактът от червена боровинка. Тези препоръки са подкрепени от значителен брой сведения и работят според личния опит на много жени. Трябва да се има предвид, че сокът от боровинки взаимодейства с антикоагуланта варфарин и не се препоръчва техният съвместен прием поради увеличен риск от кървене.

Освен това съществуват няколко профилактични подхода, които голям брой лекари насърчават въз основа на клиничните си наблюдения, въпреки че тяхната ефективност не е добре валидирана от науката:

  • Пийте изобилие от течности, особено вода. Това е още по-важно, ако преминавате през химио- или лъчетерапия, особено в дните на процедурите.
  • Уринирайте често. Ако ви се ходи до тоалетната, не отлагайте!
  • Избърсвайте се отзад напред след ходене по голяма нужда. По този начин ще редуцирате риска от разнасяне на бактерии от ануса към влагалището и уретрата.
  • Предпочитайте душа пред ваната. Ако сте склонна към инфекции, ваната не е най-добрият избор за вас.
  • Внимателно измивайте интимната зона около влагалището и ануса. Правете го всеки ден, но предпочитайте деликатните продукти за интимна хигиена пред агресивните сапуни и душ-гелове. Използвайте нежни движения, тъй като тази зона е особено склонна към раздразнения.
  • Избягвайте изкуствено ароматизирани продукти за интимна хигиена и дезодоранти, които могат да раздразнят уретрата и пикочния мехур.
  • Ходете по малка нужда възможно най-скоро след полов акт. По този начин ще намалите риска от застояване на евентуално попаднали в уретрата бактерии.

Кога да се обърна към лекар?

Ако сте жена и това не е първият ви епизод на цистит, симптомите ви са леки и продължават не повече от 3 дни, не е наложително да ходите на лекар. Циститът може да е обичайно състояние при нежния пол, но пък за сметка на това леките случаи при жени отминават бързо и с подходящото самолечение.

Обърнете се към лекаря си, ако:

  • Не сте сигурни, че симптомите ви се дължат на цистит.
  • Имате тежки и обезпокоителни симптоми (напр. кръв в урината)
  • Не започнете да се подобрявате до третия ден.
  • Често страдате от цистит.
  • Бременна сте.
  • Страдате от хронична или честа болка в тазовата област и проблеми с уринирането, тъй като това може да са признаци на т.нар. интерстициален цистит – рядко и недобре изучено състояние на пикочния мехур.
  • Детето ви има симптоми на цистит.
  • Сте мъж.

Препоръката за децата и мъжете е винаги да посещават лекар при съмнения за цистит, тъй като при тях състоянието се наблюдава по-рядко и е потенциално по-опасно.

Като цяло циститът не е причина за притеснение, но понеже няколко други заболявания могат да протичат със сходни симптоми, е важно да бъде поставена точна диагноза, ако не сте сигурни какво ви е.

Мога ли да си помогна сама?

Ако чувствате, че случаят ви е лек и сте се сблъсквала със състоянието и преди, следните съвети могат да ви помогнат да преминете през него по-лесно:

  • Пийте много вода, за да поддържате хидратацията си и евентуално да спомогнете „изчистването“ на инфекцията от пикочния мехур.
  • Избягвайте кафето, алкохола и безалкохолните с кофеин, цитрусовите напитки и пикантните храни до преминаването на инфекцията, тъй като веществата в тях могат допълнително да раздразнят пикочния мехур.
  • Прилагайте топли компреси в долната част на корема, които могат да успокоят чувството за напрежение и болка в пикочния мехур. В допълнение можете да вземате седящи вани в леген с топла вода за по 15-20 минути дневно.
  • Можете да приемате болкоуспокояващи без рецепта като парацетамол или ибупрофен, след като сте се запознала с листовката и сте се уверила, че нямате противопоказания.
  • Избягвайте половите сношения до преминаването на инфекцията, тъй като те могат да доведат до влошаване на симптомите.

Когато собствените усилия не са достатъчни: антибиотик за цистит

Ако усетите, че усилията ви не водят до подобряване на състоянието до третия ден, задължително се посъветвайте с вашия лекар. Той може да прецени, че се нуждаете от антибиотик, като обичайният протокол е 2–4-кратен прием на ден в рамките на 3 дни. При някои жени лечението може да продължи от 5–10 дни.

Като цяло антибиотиците за цистит започват да действат много бързо, затова нашият съвет е да потърсите лекаря си отново, ако не почувствате разлика до 2–3 дни след началото на приема им.

Повечето хора не изпитват каквито и да е странични ефекти от антибиотичното лечение, но са възможни някои реакции като гадене, сърбеж, обрив и диария.

Ако циститът ми се завръща отново и отново?

Ако често страдате от цистит, лекарят може да препоръча да имате в себе си антибиотици за всеки случай или да ви предпише продължителен прием в рамките на няколко месеца.  

  • Ако циститът ви обичайно се появява след секс, може да получите рецепта за антибиотик, който да пиете до 2 часа след половия акт.
  • Ако циститът ви не е свързан с полово сношение, може да ви бъде предписана ниска доза антибиотик, който да приемате за пробен период от 6 месеца.