Какво представлява синдромът на раздразненото черво?

Синдром на раздразненото черво (СРЧ) е стомашно-чревно разстройство, което засяга един на всеки седем души (от 9% до 23% от световното население според различните оценки), като около 67% от страдащите са жени.

Някои специалисти все още говорят за състоянието като за „спастичен колит“ – наименование, което постепенно започва да излиза от употреба.

Неговите типични проявления са коремната болка и нарушеният ритъм на изхождане (запек, диария или редуване на двете), но е възможно наличието и на други симптоми, включително:

  • Подуване – чувство за разтежение и пълнота в корема, възможно е и видимо увеличаване на коремната обиколка.
  • Газове – флатуленция или прекомерно оригване.
  • Спешни позиви за дефекация.

Кои са причините за синдром на раздразненото черво?

Лекарите и изследователите все още не знаят кои са причините за синдром на раздразненото черво, въпреки че са разпознати редица фактори, които играят роля в развитието на състоянието:

  • Повишена чревна чувствителност. Хората със СРЧ може да имат особено чувствителна чревна стена или т.нар. висцерална сензитивност. Това означава, че при тях нормалното разтежение и движение на червата в отговор на храненето и храносмилането може да е значително по-некомфортно и дори болезнено. Актуалната оценка е, че около 60% от хората със синдром на раздразненото черво имат по-чувствителни черва.
  • Изменен чревен мотилитет. Това ще рече, че чревното съдържимо се придвижва към изхода на храносмилателната система необичайно бързо или необичайно бавно. В първия случай резултатът може да е диария, докато във втория се създават предпоставки за запек. Установено е, че около един на всеки трима души със СРЧ имат подобни проблеми.
  • Дисбиоза. Всички сме чували за „добрите“ и „лошите“ бактерии в червата. Учените говорят за тях като за „микробиота“, като под този събирателен термин попадат не само бактерии, но и археи, дрожди, вируси и други микроби. Когато балансът между тях бъде нарушен, резултатът е дисбиоза. Науката все още не е категорична, че дисбиозата е причина за СРЧ, но съществуват сведения, че хората със СРЧ имат различна чревна флора от хората без СРЧ.
  • Пропускливи черва. Страдащите от синдром на раздразненото черво може да се отличават с леко възпаление или „пропускливост“ в чревната стена, което невинаги се диагностицира при стандартните прегледи и изследвания.
  • Инфекции. Понякога синдромът на раздразненото черво настъпва след остри чревни инфекции като гастроентерит.

Какви са симптомите при СРЧ?

Обичайно симптомите на СРЧ да варират по естество и сила във времето. Те включват:

  • Коремна болка. Повечето хора със синдром на раздразненото черво изпитват коремна болка и дискомфорт. Те може да се появят навсякъде в коремната област, но най-често се усещат в долната част на корема. Болката може да е пробождаща или тъпа и да продължи минути или часове. Често тя се влияе от изхождане, след което може да се подобри или да се влоши.
  • Промени в ритъма на дефекация. Под това се имат предвид диария, запек или редуване на запек и диария, т.е. хаотични и непредвидими тоалетни навици. Синдромът на раздразненото черво се дели на три подвида според естеството на тези промени. СРЧ-Д (IBS-D) е обусловен от диария и засяга около 46% от пациентите. СРЧ-З (IBS-C) се характеризира със запек и засяга около 32% от пациентите. СРЧ-С (IBS-M) представлява т.нар. смесен тип с редуване на двете състояния и е най-рядко срещан при около 22% от пациентите.
  • Подуване и разширяване на корема. Подуването е често срещан симптом при СРЧ, който пациентите често описват като усещане за балон в корема. То може да бъде съпроводено от реално разширяване на коремната кухина, което намира израз в увеличаване на коремната обиколка. Макар и свързани, двата симптома са различни и могат да се проявяват поотделно или заедно. Пациентите с тези симптоми често споделят, че те се влошават през деня (особено след хранене) и се подобряват през нощта.
  • Газове. Най-разпространено е отделянето на газове през ануса, но хората със СРЧ често се оплакват и от прекомерно оригване, особено след хранене. Повече по темата и възможните други причини за тези симптоми можете да научите в отделната ни статия за подут корем и газове.
  • Други симптоми и съпътстващи състояния. СРЧ често се придружава от гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), диспепсия (нарушено храносмилане), хронично главоболие и фибромиалгия (хронична болка в мускулите и ставите), отпадналост. Тревожността и/или депресията също са чест спътник на синдрома на раздразненото черво, като те са диагностицирани в над 80% от случаите.

Доживотен ли е синдромът на раздразненото дебело черво?

СРЧ е хроничен проблем, което ще рече, че тук става дума за дългосрочно състояние. Както с много други хронични проблеми обаче, и при СРЧ може да се наблюдава периодично обостряне, затихване или пълно изчезване на симптомите, както и появата на напълно нови оплаквания.

Някои пациенти докладват за промени в тоалетните навици, като не е изключено преминаването от един подвид на синдрома в друг, напр. трансформирането на СРЧ-Д или СРЧ-З в СРЧ-С.

Много е вероятно синдромът на раздразненото черво да остане доживот и тази прогноза в комбинация с неприятните симптоми е толкова фрустрираща, че повечето от анкетираните пациенти споделят, че биха разменили 20% от оставащия им живот си срещу мигновено излекуване.

Как се диагностицира СРЧ?

Въпреки че прочетеното в тази статия може допълнително да увеличи вашето изкушение, синдромът на раздразненото черво в никакъв случай не бива да се самодиагностицира. Ако смятате, че симптомите ви отговарят на прочетеното тук, обърнете се към гастроентеролог, който може да оцени вашето състояние.

Диагностиката от квалифициран специалист е важна с оглед отхвърлянето на по-сериозни състояния като цьолиакия, болест на Крон и ендометриоза. Гастроентерологът може да проведе или назначи изследвания, с чиято помощ да отхвърли подобни съмнения и да потвърди наличието на СРЧ. Само тогава можете да мислите за лечение, което в най-добра степен отговаря на вашето състояние и индивидуалните ви предпочитания.

Съществуват някои „червени флагове“ или алармиращи симптоми, чието наличие задължително трябва да бъде докладвано на лекаря. Това е така, тъй като те понякога съпътстват въпросните по-тежки заболявания и могат да бъдат насочващи. Ето ги и тях:

  • Кръв в изпражненията
  • Анемия
  • Непреднамерена загуба на тегло
  • Треска
  • Много тежки или прогресивно влошаващи се симптоми
  • Всекидневна диария
  • Изхождания през нощта
  • История на други чревни заболявания в семейството

В зависимост от клиничната картина при вас, лекарят може да прецени за необходимо провеждането или назначаването на допълнителни тестове и изследвания. Такива обикновено не се налагат при отсъствието на притеснителни симптоми, но е възможно за ваше спокойствие и това на лекаря да ви бъдат препоръчани или направени:

  • Кръвни изследвания
  • Изследване на фекална проба
  • Гастроскопия или колоноскопия

За финал на тази секция не можем да не изредим и някои все по-популярни, но напълно ненадеждни тестове за диагностициране на СРЧ. Те включват:

Кои са работещите методи за успокояване на раздразнено дебело черво?

Неслучайно тук не изкарваме на преден план думата „лечение“, тъй като много хора я възприемат като обещание за излекуване на състоянието им. Синдромът на раздразненото черво може да бъде лекуван, но дотолкова, че да бъдат облекчени симптомите му.

По-долу ще изброим единствено методите, за чиято ефективност има поне минимум от окуражаващи научни сведения. Важно е да кажем, че управлението на СРЧ изисква тясна работа с лекар и/или диетолог, която помага за индивидуализиране на лечението спрямо вашите лични характеристики, индивидуалния набор от симптоми при вас и подлежащите причини за или провокатори на тези симптоми.

Много от пациентите със СРЧ опитват няколко различни метода, преди да открият онзи, който в максимална степен се вписва в начина им на живот и облекчава състоянието им. При изпитването на различни лечения е важно те да не се застъпват, а да бъдат изпробвани едно по едно. Само така е възможно отсяването на по-работещите от по-неработещите.

Вероятно е лекарят първоначално да ви насочи към нелекарствени терапии. За разлика от много други заболявания, при СРЧ те са по-ефективни в подобряването на съвкупност от симптоми, докато лекарствата обикновено са добри в адресирането на единични оплаквания. Предимство на нелекарствените подходи е, че те могат да се използват дългосрочно и с минимални разходи и рискове, както и с минимална намеса на медицинския специалист.

Методи, които се използват с клиничен успех в управлението на СРЧ и са подкрепени от науката, са:

  • Ограничаване приема на FODMAPs – по-долу ще научите малко повече за Low FODMAP диетата.
  • Увеличаване на приема на (разтворими) влакнини чрез храната или чрез добавки.
  • Ограничаване приема на мазнини.
  • Ограничаване приема на кафе и кофеин.
  • Ограничаване приема на алкохол.
  • Ограничаване приема на пикантни храни.
  • Прескрипторни лекарства като антиспазмолитици, антидепресанти, антидиарийни средства, антибиотици, серотонинови агенти.
  • Формули на свободна продажба като регулатори на минерална основа, храносмилателни ензими, прекурсори на серотонина, масло от мента, лаксативи, някои пробиотици.
  • Редовни тренировки и физическа активност.
  • Когнитивно-поведенческа терапия.
  • Управление на стреса.

Какво да не ядем и какво да ядем при раздразнено дебело черво?

9 от 10 пациента със СРЧ споделят, че симптомите им се влияят от храненето. Това кара дори някои специалисти погрешно да считат и уверено да твърдят, че храненето или определени храни са причина за СРЧ.

За щастие обаче промените в начина на хранене могат да допринесат за облекчаване на симптомите при синдром на раздразненото черво. Проучванията на учени от Monash University, както и редица други изследователски центрове по света демонстрират, че диетата с ниско съдържание на т.нар. FODMAPs помага за подобряване на симптоматиката при около трима от всеки четирима страдащи. Ето защо и Low FODMAP диетата е първи избор в управлението на СРЧ.    

Казано накратко, FODMAPs са група от късоверижни въглехидрати или захари, които не се храносмилат и усвояват изцяло в червата. В тънките черва тези вещества се придвижват бавно и свързват значително количество вода. Попадайки в дебелото черво, остатъците от тях стават храна за микроорганизмите там и ферментират, отделяйки значително количество газове.

Тези значителни количества вода и газове стават причина за разширяване на чревната стена, което при хората със СРЧ може да бъде изключително некомфортно и болезнено изживяване поради повишената чревна чувствителност.

FODMAPs са естествено присъщи за много от обичайно консумираните храни и хранителни добавки, като списъкът с техни източници е дълъг и труден за помнене. Затова, макар и състояща се „само“ от три „прости“ стъпки, и Low FODMAP диетата може да бъде предизвикателна. Фазите на диетата са следните:

  • 2­–6 седмици. Замяна на богатите на FODMAPs храни с алтернативи с ниско съдържание на FODMAPs.
  • 8–12 седмици. Постепенно връщане на FODMAPs в менюто – една по една изключените храни се въвеждат обратно в менюто за по 3 дни и се следи поносимостта към тях при постепенно увеличаване на количеството.
  • Доживот. Персонализация на режима на база наблюденията от предните две фази и индивидуално поносимите и непоносимите от пациента храни. Постигане на дългосрочен баланс между консумация на толерираните източници на FODMAPs и избягването на нетолерираните.

За щастие, създателите на режима от Monash University са разработили мобилното приложение Monash University FODMAP Diet, в което можете да откриете допустимите за консумация количества от различните източници на FODMAPs, вкусни рецепти с ниско съдържание на FODMAPs, както и редица други ценни функционалности. 

Като допълнение към Low FODMAP диетата може да се предвиди и целенасочен прием на източници на неразтворими фибри като овесени ядки, псилиум хуск и ленено семе, който може да допринесе за подобряване на симптомите при пациенти със СРЧ, обусловен от запек.

Силно препоръчително е всички тези промени в храненето да се правят под напътствието на квалифициран диетолог, който следи за плавното преминаване през първите две фази от режима и неговата персонализация.

Low FODMAP диетата е силно рестриктивен начин на хранене и крие рискове от недостатъчен прием на редица хранителни и нехранителни вещества, които за от важно значение за човешкото здраве.  Ето защо работата с обучен специалист е важна не само за адекватната персонализация на режима, но и за избягването на недоимъци.