Щитовидната жлеза е ключова част от ендокринната система. Тя е най-голямата жлеза с вътрешна секреция в тялото, отговорна за производството на три хормона със съществено значение за метаболитното здраве, растежа и развитието. Разположена е в предната част на шията непосредствено под ларинкса (адамовата ябълка).

Формата ѝ наподобява пеперуда или орехова ядка и има два симетрични дяла, разположени от двете страни на трахеята. В нормалното си състояние щитовидната жлеза обикновено не е забележима при поглед отвън и не е осезаема при допир.


Какво прави щитовидната жлеза?

Щитовидната жлеза синтезира хормони, които регулират метаболитното ниво на тялото, сърдечната, мускулната и храносмилателната функция, както и развитието на мозъка, поддържането на костите и растежа.

Правилното ѝ функциониране зависи от адекватния прием на йод, както и на някои други хранителни вещества, за които ще споменем. Клетките, отговарящи за производството на тиреоидните хормони, са специализирани в извличането и усвояването на йод от кръвообращението и влагането му в хормонален синтез.   

Кой ѝ казва да прави това?

Сигналът за хормоналната секреция на щитовидната жлеза идва от една значително по-малка жлеза – хипофизата. Хипофизната жлеза произвежда т.нар. TSH хормон (ТСХ, тиреоид-стимулиращ хормон). TSH „казва“ на щитовидната жлеза колко хормони да отделя и неговите нива се покачват и спадат в зависимост от необходимостта на тялото от повече или по-малко щитовидни хормони.

В тази комуникация е намесен и трети фактор. Дейността на хипофизата се влияе директно от нивата на щитовидни хормони в кръвта, но също така отговаря и на сигнали от хипоталамуса, разположен непосредствено над нея в мозъка. Хипоталамусът отделя свой собствен TRH хормон (тиреотропин-освобождаващи хормон), който стимулира освобождаването на TSH хормон от хипофизата, който регулира щитовидната активност. 

Цялата тази сложна ендокринна верига е известна в научните среди като хипоталамо-хипофизо-щитовидна ос и при нормални обстоятелства е доста адаптивна към потребностите на тялото. 


Хормони на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза произвежда тироксин (известен още като Т4), който е относително неактивен прохормон. Високоактивният щитовиден хормон е трийодтиронин (Т3). Щитовидната жлеза произвежда едва около 20% от нужния на тялото високоактивен Т3. Останалата част от него се произвежда в различни органи в тялото като черния дроб и бъбреците. За целта те използват специални ензими за превръщането на осигурения от щитовидната жлеза Т4 в Т3.

В щитовидната жлеза откриваме и т.нар. С-клетки, които произвеждат хормона калцитонин. Калцитонинът участва в регулирането на нивата на калций и фосфор в кръвта, като по този начин участва в поддържането на костното здраве.

Когато щитовидните хормони изгубят равновесие

Както казахме, щитовидната жлеза и свързаните с нея жлези са доста прецизно балансирана система, осигуряваща точното количество хормони за поддържането на метаболитния баланс в тялото.

При нормални условия промяната в нивата на Т4 в организма води до промяна в нивата на TSH, което бързо води до съответната реакция от страна щитовидната жлеза за нормализирането на T4.

Съществуват обаче някои разстройства на щитовидната жлеза, които касаят най-вече производството на тиреоидни хормони. При определени условия щитовидната жлеза може да стане:

  • Неактивна и да започне да отделя твърде малко хормони (хипотиреоидизъм, хипофункция на жлезата), ставайки причина за забавяне на метаболизма.
  • Свръхактивна и да започне да отделя твърде много хормони (хипертиреоидизъм, хиперфункция на жлезата), ставайки причина за ускоряване на метаболизма. Прекомерното наличие на тиреоидни хормони в кръвта е известно още като тиреотоксикоза – термин, който често се използва като синоним на хипертиреоидизъм, макар и неточно. Тиреотоксикозата често се причинява от хипертиреоидизъм, но също така може да бъде следствие от временно възпаление на щитовидната жлеза или от прекомерен прием на синтетични тиреоидни хормони.

Хипо- и хиперфункция на щитовидната жлеза: симптоми

Типичните симптоми на хипотиреоидизма включват:

  • наддаване на тегло
  • забавен сърдечен ритъм
  • умора
  • по-чести и обилни менструални цикли
  • проблеми с паметта
  • суха кожа и коса
  • дрезгав глас
  • непоносимост към студ

В допълнение, хипофункцията на щитовидната жлеза често е съпроводена от уголемяване на жлезата, известно още като „гуша“.

Симптомите на хипертиреоидизма са по-скоро противоположни и включват:

  • загуба на тегло
  • ускорен пулс
  • раздразнителност
  • мускулна слабост и тремори
  • нередовен месечен цикъл
  • проблеми със съня
  • раздразнения на очите
  • чувствителност към топлина

Тук може би е важно да отбележим, че неблагоприятните симптоми от хипофункцията и хиперфункцията и на щитовидната жлеза са свързани с измененията в нивата на щитовидните хормони Т3 и Т4.

Хормонът калцитонин не е част от диагностичните критерии за хипер- и хипотиреоидизъм и изглежда, че нито завишената, нито занижената му концентрация в кръвта водят до неблагоприятни симптоми.

Рискови фактори и причини за тиреоидните заболявания

Понастоящем в света около 200 милиона души страдат от някакво тиреоидно заболяване. Засегнати са практически всички възрастови групи и раси, но жените са с от 5 до 8 пъти по-висок риск в сравнение с мъжете.

Съществуват множество различни фактори за възникването на хипо- и хипертиреоидизма, като тук ще ги засегнем съвсем накратко.

Причини за хипотиреоидизъм

Тиреоидитът е възпаление на щитовидната жлеза, което може да доведе до понижена секреция на хормони. Особена форма на тиреоидит е болестта на Хашимото – автоимунно заболяване, което може да бъде унаследявано. Освен това тиреоидитът може да се прояви при жени след раждането. Този вид възпаление на щитовидната жлеза се нарича „постпартален“ или „следродилен тиреоидит“. В типичния случай е временно състояние, което засяга едва 5–9% от родилките.

Хранителният статус също е от значение за функцията на щитовидната жлеза. Дефицитът на йод е един от основните фактори за хипофункция в качеството си на прекурсор (суровина) за производството на тиреоидните хормони. В света около 100 милиона души (най-вече в развиващите се държави) страдат от недоимък на йод.

Причини за хипертиреоидизъм

Базедовата болест (още болест на Грейвс, токсична дифузна гуша или тиреотоксикоза с дифузна гуша) е състояние, при което се наблюдава свръхактивност на щитовидната жлеза и завишено производство на хормони. При нея също може да има уголемяване на жлезата.

Тиреоидитът може да има и обратен ефект и да доведе до освобождаването на складирани в щитовидната жлеза хормони. Това неконтролирано изливане на щитовидни хормони става причина за хипертиреоидизъм в продължение на няколко седмици или месеци. Наблюдава се при някои жени след раждането. 

В противовес на йодния дефицит, прекомерният прием на йод може да намери израз в свръхсекреция на тиреоидни хормони. Това може да стане най-вече покрай терапията с някои лекарства и сиропи за кашлица, които са с висока концентрация на йод. В отделни случаи високият йоден прием може да доведе и до хипофункция. 

Възли на щитовидната жлеза (нодозна струма, възлеста гуша)

Всички описани дотук проблеми касаят производството на тиреоидните хормони. Съществуват обаче и други състояния на щитовидните жлеза, някои от които са свързани с т.нар. възли.

Тези възли (нодули) са често срещани и могат да бъдат напълно безобидни, но някои могат да бъдат „горещи“ (да имат хормонална функция) или дори да са канцерозни. По-долу са накратко описани основните причини за развитието на възлеста гуша.

  • Свръхрастеж на нормална тиреоидна тъкан – за този растеж понякога се говори като за „тиреоиден аденом“, а причините за него са неизвестни. Важното е, че той не е канцерозен и не се счита за опасен, но може да стане причина за дискомфорт, ако се разрасне твърде много. Някои тиреоидни аденоми могат да доведат до хипертиреоидизъм.
  • Кисти на щитовидната жлеза – това са изпълнени с течност и твърди частици джобчета в жлезата, които са типичен резултат от дегенерацията на тиреоиден аденом. Самите кисти не са канцерозни, но в отделни случаи могат да съдържат туморни частици.
  • Хронично възпаление – тиреоидитът на Хашимото например може да доведе до възпаление на щитовидната жлеза и да резултира във възлеста гуша. Този процес често е съпроводен от хипотиреоидизъм.
  • Мултинодуларна гуша – уголемяване на жлезата с множество отделни възли и неясен произход.
  • Рак на щитовидната жлеза – в повечето случаи възлите на щитовидната жлеза са доброкачествени, но притеснителни симптоми са болката и прекалено големият размер. Подобни оплаквания следва да бъдат обсъдени с лекаря ви своевременно. Семейната история или излагането на радиация са известни рискови фактори за този вид рак.
  • Йоден дефицит – недостатъчното йод в диетата понякога може да стане причина за образуването на възли в тиреоидната тъкан.

Грижа за здравето на щитовидната жлеза

Както вече знаете, йодът е едно от най-важните хранителни вещества за поддържането на здрава щитовидна жлеза. Тялото не се нуждае от големи количества йод, за да обезпечи адекватното производство на щитовидни хормони, но се нуждае от минерала често и непрекъснато. За щастие повечето от нас не трябва да правят нищо специално, за да задоволят тези потребности, понеже за това се грижи хранителната индустрия, добавяйки йод в солта и други храни.

Има обаче няколко други хранителни вещества, които са от ключово значение за функцията на щитовидната жлеза, и се набавят значително по-трудно. Такива са аминокиселината тирозин, витамин D, цинкът и селенът.

Отчитайки тяхната важна роля и все по-високата честота на различни проблеми с щитовидната жлеза, ние създадохме комбинираната формула Тирохелп. В нея всички тези вещества са оптимално дозирани и съчетани с куркумин заради изразената му антиоксидантна функция, която може да предпази жлезата от оксидативен стрес и свързаните с него увреждания.

Ако търсите качествена грижа за здравето на щитовидната жлеза, препоръчана от лекари и фармацевти, можете да поръчате Тирохелп с бърза доставка от нашата електронна аптека.