Ревматоидният артрит (РА) е хронично възпалително заболяване, което засяга основно ставите, но при някои хора може да нанесе поражения по цялото тяло, включително кожата, очите, белите дробове и кръвоносните съдове. Изчислено е, че до 1% от популацията страда от РА, като болните в България са около 60 хиляди души.

Ревматоидният артрит има автоимунен характер, т.е. възниква, когато автоимунната система припознае собствените тъкани като чужди и ги атакува. За разлика от остеоартрита, който е от дегенеративно естество и засяга ставния хрущял, РА засяга основно ставната мембрана, причинявайки болезнено подуване, което може да прерасне в костна ерозия и ставна деформация.

Възпалението, свързано с ревматоидния артрит, може да се разпростре, застрашавайки и други части от тялото. Терапевтичните възможности за състоянието отбелязват значителен прогрес през последните години, но то все още представлява сериозно здравно бреме и е значима причина за инвалидност и влошено качество на живот.


От какво се причинява ревматоиден артрит: етиология и рискови фактори

Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване. При нормални условия имунната система служи, за да предпази тялото от инфекции и други болести. При страдащите от РА имунната система атакува напълно здрава тъкан в ставите и може да нанесе поражения в сърцето, белите дробове, нервната тъкан, очите и кожата.

Медицината все още не може да обясни как стартира този процес, въпреки че вероятно в него има зрънце генетика. Това не бива да се интерпретира като „Гените са причина за ревматоидния артрит!“. По-скоро съществуват определени генетични варианти, които могат да ни направят по-уязвими на фактори от околната среда (вируси, бактерии), а те от своя страна да отключат заболяването.

Факторите, които могат да увеличат индивидуалния ни риск от РА, включват:

  • Пол: жените са около 2–3 пъти по-застрашени от мъжете.
  • Възраст: ревматоидният артрит може да се появи по всяко време от живота на човек, но най-често се проявява между 35 и 55-годишна възраст при дамите и между 40 и 60-годишна възраст при господата. Когато се изяви в детска възраст, за заболяването се говори като за ювенилен хроничен артрит.
  • Семейна история: ако наш роднина страда от РА, рискът ни от заболяване е повишен.
  • Тютюнопушене: особено ако сме генетично предразположени, тютюнопушенето значително увеличава риска от ревматоиден артрит и също така се свързва с по-тежкото му протичане.
  • Излишно тегло: наднорменото тегло и затлъстяването се свързват с повишен риск от РА.

Клинични прояви на ревматоиден артрит: симптоми и признаци

Пълното разгръщане на РА често се предшества от период, през който пациентите се оплакват от следните неспецифични симптоми:

  • Отпадналост и умора
  • Понижена издръжливост
  • Повишена телесна температура, съпроводена от треска и изпотяване 
  • Болка в ставите, мускулите и сухожилията
  • Понижен апетит и отслабване
  • Нервно напрежение и раздразнителност

Сведенията сочат, че до 1/3 от ревматичните болести стартират с подобни симптоми, които обикновено траят до половин година, през която диагностицирането на типа артрит е изключително трудно. Впоследствие клиничната картина „изкристализира“ с проявата на характерните симптоми на заболяването, включващи:

Подуване, затопляне и болезненост в ставите

Ранният ревматоиден артрит обичайно засяга по-малките стави, особено тези, в които пръстите на ръцете се сключват с дланта и пръстите на краката – с ходилото. Започва с подуване, чувствителност, затопляне и зачервяване на ставата. Постепенно дискомфортът може да се разпростре към китките, глезените, лактите, коленете, таза и раменете. В повечето случаи симптомите се изявяват в едни и същи стави, симетрично от двете страни на тялото. Има болезненост в ставите, която е особено силна в малките часове от денонощието и нарушава съня на пациента.

Сутрешна скованост

Нощната ставна болка обикновено преминава в скованост или неспособност за волево движение в засегнатите от артрита стави на сутринта. Изразена скованост има и след продължително обездвижване. Раздвижването на скованите стави може да отнеме от 20 минути до няколко часа, като продължителността на този период се използва като критерий за оценка активността на заболяването.

Ставни деформации

Ако диагностиката и лечението на заболяването бъдат отложени за продължително време след появата на първите характерни симптоми, в напредналите ѝ стадии може да се стигне до ставни деформации, засягащи китките, дланите и пръстите на ръцете.

Извънставни симптоми

Около 40% от пациентите с ревматоиден артрит страдат от т.нар. извънставни оплаквания. Те са свързани с възпалението на други тъкани и органи и най-често обхващат близкостоящите сухожилия и мускули, което допълнително затруднява движенията на пациента и увеличава риска от травми.

Други засегнати от възпаление зони може да включват:

  • Кожата
  • Очите
  • Белите дробове
  • Сърцето
  • Бъбреците
  • Слюнчените жлези
  • Невралната тъкан
  • Костния мозък
  • Кръвоносните съдове

Симптомите и признаците на ревматоидния артрит може да са с променлив интензитет и дори да се появяват и отшумяват. Периодите с активизиране на заболяването се редуват с периоди на относителна ремисия, при които подуването и болката могат да затихнат или изцяло да изчезнат.

Възможни усложнения

Заболяването по принцип протича по-тежко при хора с по-нисък социален статус, работещи тежък физически труд и изложени на неблагоприятни влияния като студ, влажност, хранителни недоимъци и др.

Ревматоидният артрит не представлява непосредствена опасност за живота, но ако не бъде управляван сериозно и последователно, може да допринесе за скъсяване на жизнената продължителност поради инфекции и усложнения от сърдечно-съдово естество.

Боледуването от РА се свързва с увеличен риск от:

  • Остеопороза. Както самият РА, така и някои от лекарствата за него, могат да увеличат риска от остеопороза – намаляване на костната плътност и по-голяма податливост на фрактури.
  • Ревматоидни възли. Твърди образувания, които най-често се формират под кожата в близост до засегнатите стави, особено около лактите. Такива възли могат да бъдат открити навсякъде в тялото, включително в сърцето и белите дробове.
  • Сухота в очите и устата. Пациентите с ревматоиден артрит са с по-висок риск от синдром на Сьогрен – автоимунно заболяване, което е свързано с понижена влажност в очите и устата.
  • Инфекции. Ревматоидният артрит и много от лекарствата за него могат да намалят имунната защита, увеличавайки риска от инфекции. Ето защо за пациентите с РА е особено важно да се ваксинират против респираторни заболявания като грип и КОВИД-19, както и против други вирусни инфекции като херпес зостер.
  • Абнормна телесна композиция. Съотношението между мастна тъкан и активно тегло често е по-високо при хората с РА, включително и сред тези с нормален индекс на телесната маса. Това вероятно се дължи на намалената физическа активност сред тези пациенти.
  • Синдром на карпалния тунел. Ако ревматоидният артрит засегне китките, възпалението може да доведе до притискане на нерва, който инервира дланта и пръстите, допринасяйки за т.нар. синдром на карпалния тунел.
  • Сърдечни проблеми. РА може да увеличи риска от втвърдяване и запушване на артериите, както и от възпаление на външната обвивка на сърцето (перикардит), на вътрешната обвивка на кухините му (ендокардит) и на самия сърдечен мускул (миокардит).
  • Белодробни заболявания. Пациентите с РА са с по-висок риск от фиброза на белодробната тъкан и възпаления на белодробната обвивка (плеврит) и белите дробове (пулмонит).
  • Лимфоми. РА увеличава риска от лимфоми – група от множество онкологични заболявания, които засягат лимфната система.

Диагностициране на ревматоиден артрит: изследвания и образна диагностика

Ревматоидният артрит може да се окаже труден за диагностициране в ранните си фази, тъй като първоначалните му симптоми са нехарактерни и присъщи за много други заболявания. Не съществува единен кръвен анализ или физикална находка, които да потвърдят диагнозата със сигурност.

Типично диагностиката започва със снемане на анамнеза, включващо въпроси относно индивидуална и семейна медицинска история, тежест, характер и времетраене на симптомите и др.

Следва физикален преглед, по време на който лекарят прави оглед и палпация на тялото, обръщайки специално внимание на ставите за подуване, зачервявания и затопляне. Може да бъде измерен обхватът на движение на ставите, както и да бъдат оценени рефлексите и мускулната сила.

Кръвният анализ при пациентите с ревматоиден артрит често открива повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), както и по-високи нива на С-реактивен протеин (CRP) – два показателя за възпаление в тялото. Други типични лабораторни анализи измерват концентрациите на т.нар. ревматоиден фактор и анти-ЦЦП (антицитрулинови пептиди).

Образната диагностика, която е най-показателна при ревматоиден артрит, е рентгенът, който позволява проследяването на прогресията на заболяването във времето. Други методи като ЯМР и ултразвук се използват все повече за диагностициране и оценка на тежестта на заболяването.

Съществуват и някои хирургични методи за диагностика, които се прилагат сравнително рядко, обичайно при невъзможност за еднозначно диагностициране на РА чрез предходните методи:

  • Ставна пункция и вземане на ставна течност за микроскопско изследване;
  • Ставна биопсия – вземане на проба от ставната мембрана за микроскопско изследване;
  • Артроскопия – вкарване на артроскоп в ставата за оглед на нейната вътрешност.

Медицина vs. ревматоиден артрит: лечение с конвенционални методи

Лекарство за ревматоиден артрит в класическия смисъл на понятието не съществува. Клиничните проучвания обаче показват, че ремисия на симптомите е най-вероятна, когато лечението започне отрано и включва препарати, известни като болестопроменящи противоревматични лекарства.

Лекарства

Съществуват няколко вида лекарства, използвани за повлияване на РА. Това кои от тях ще предпише лекарят ви зависи най-вече от тежестта на симптомите и напредналостта на заболяването ви.

  • Нестероидни противовъзпалителни средства. НСПВС могат значително да намалят болката и възпалението и по-слабите от тях (ибупрофен, напроксен) се предлагат без рецепта. Тяхната продължителна употреба обаче се свързва със сериозни странични ефекти като стомашни раздразнения и язви, сърдечни проблеми и бъбречна увреда. Лечението с НСПВС може да бъде съпроводено от прием на гастропротектори за предпазване на стомашната лигавица от страничното им действие.
  • Стероиди. Кортикостероидни препарати като прединозон намаляват възпалението и болката и могат да забавят ставната увреда. Страничните ефекти включват намаляване на костната плътност, наддаване на тегло и диабет. Лекарите често изписват кортикостероид за бързо първоначално повлияване на симптомите, след което предвиждат неговото постепенно спиране.
  • Конвенционални болестопроменящи противоревматични лекарства (БППРЛ). Тези препарати, известни още като бавнодействащи противоревматични, могат да забавят прогресията на заболяването и да предпазят ставите и други тъкани от увреда. Типични представители на тази категория са метотрексат, лефлуномид, хидроксихлорохин и сулфасалазин. Страничните ефекти при тях варират, но съществува риск от увреждане на черния дроб и белодробни инфекции.
  • Биологични агенти, известни още като модификатори на биологичния отговор – това е нов клас болестопроменящи противоревматични средства, които дават най-добър резултат, когато бъдат комбинирани с БППРЛ като метотрексат.
  • Таргет синтетични БППРЛ. Тези препарати могат да бъдат използвани, ако лечението с конвенционални БППРЛ и биологични агенти не е дало резултат. Известно е, че по-високото дозиране на лекарства от тази категория може да увеличи риска от съсиреци в белите дробове, сърдечни проблеми и рак.

Физиотерапия

Лекарят може да ви насочи към физиотерапевт или друг специалист по мануална терапия, който да ви съдейства в откриването на упражнения за намаляване на болката и запазване/подобряване обхвата на движение. Терапевтът може да ви бъде полезен и в идентифицирането на алтернативни подходи към всекидневните ви задачи, които са по-щадящи към ставите.

Хирургия

Ако лекарствените средства не дадат задоволителен резултат, лекарят може да обсъди с вас възможността за оперативна намеса. Хирургията може да ви помогне да възвърнете ставната си функция и да допринесе за намаляване или елиминиране на болката.

Тъй като операциите са свързани с риск от кървене, инфекция и болка, а възстановяването от тях може да отнеме продължително време, следва да обсъдите съотношението риск/ползи внимателно с вашия лекар.

Процедурите за хирургично лечение на ревматоиден артрит включват:

  • Синовектомия – операция за премахване на възпалената ставна мембрана.
  • Артродеза – хирургично обездвижване на става с цел стабилизиране или подравняване, което облекчава болката. Използва се, когато не е възможна смяна на ставата.
  • Смяна на става – отстраняване на увредените части от ставата и имплантиране на протеза, изработена от метал и пластмаса.

Алтернативни и комплементарни подходи

В тази обширна и леко противоречива категория всъщност попадат методи и продукти, които не са част от конвенционалното лечение на ревматоидния артрит, въпреки че някои от тях повлияват симптомите му по механизми, идентични с тези на използваните от медицината лекарства.

  • Рибено масло и омега-3 мастни киселини. Някои проучвания откриват, че рибеното масло и други източници на дълговерижни омега-3 мастни киселини (масло от крил, масло от алги) могат да намалят болката и сковаността при ревматоиден артрит.
  • Гама-линоленова киселина. Семената на вечерната иглика, пореча и някои други растения са богати на вид полиненаситена мастна киселина, която се оказва обещаваща в повлияването на болката и сутрешната скованост при пациенти с РА.
  • Масло от черен кимион. Едно проучване установява, че дневен прием на 1 грам масло от черен кимион от жени с РА в продължение на месец води до умерено понижаване на артритните симптоми, включително болка, скованост и подуване.
  • Колаген от тип 2. Съществуват поне три изследвания, които показват, че приемът на добавка с колаген тип 2 допринася за облекчаване на болката, сковаността, подуването и чувствителността в ставите.
  • Шафран. Едно 3-месечно проучване с всекидневен прием на 100 мг екстракт от шафран открива значително подобрение в симптомите на ревматоиден артрит, както и в редица серумни маркери за възпаление.
  • Куркумин. Екстрактът от куркума притежава изразени противовъзпалителни свойства, сравними с тези на НСПВС. Поне 2 проучвания установяват, че приемът му води до понижаване на възпалителните маркери и облекчаване на симптоматиката при пациенти с РА. Странични ефекти на практика не се забелязват за разлика от участниците, които приемат нестероидни противовъзпалителни.
  • Тай чи и йога. Контролираните нежни движения и разтягания в комбинация с дълбокото дишане по време на тези практики може да спомогне за намаляване на стреса и облекчаване на симптомите при страдащи от ревматоиден артрит. Все пак разумният съвет тук е да слушате тялото си и да се въздържате от всяко движение, което ви причинява болка или води до влошаване на оплакванията ви.

Съвети за по-лек живот с ревматоиден артрит

Самопомощта е важна част от управлението на ревматоидния артрит и значително може да облекчи живота ви със заболяването. Тя включва грижа не само за тялото, но и за психиката, като всеки е свободен да открие комбинациите от мерки и тактиките, които в максимална степен работят за нуждите му:

Редовно движение

Не само структурираните тренировки, но и нетренировъчните физически занимания могат да допринесат за укрепване на мускулатурата около засегнатите стави и за подобряване на функционалността в ежедневието. Обсъдете с лекаря си своите намерения за двигателна активност и започнете консервативно – разходките сред природата са идеална първа крачка в правилната посока за всеки. Избягвайте натоварването на чувствителни, болезнени или възпалени стави.

Прилагайте топло и/или студено

Топлината може да допринесе за намаляване на болката при напрежение в мускулите и сухожилията. Студът може да притъпи дискомфорта при възпаление и подуване. Експериментирайте и установете кой от двата подхода ви помага и заложете на него, като повече информация за приложението на студа и топлината при болкови проблеми можете да научите в нашата статия.

Поемете контрол

С помощта на лекаря си създайте план за управление на заболяването и бъдете стриктни в следването на мерките, които са ефективни според неговото научнообосновано мнение и според вашия личен опит. Това ще ви помогне да бъдете активната страна във „взаимоотношенията“ с РА и да не се чувствате като негова жертва.

Познайте ограниченията си

Почивайте, когато сте уморени. Признавайте си, когато ви боли и не можете да спазвате темпото на заобикалящия ви свят. Ревматоидният артрит може буквално да ви изцеди силите и волята, затова не се страхувайте от идеята за живот на малко по-бавни обороти.

Общувайте

Дръжте семейството си в течение със симптомите и чувствата си. Нормално е те да са загрижени за вас, но да не смеят да попитат точно какво ви е. Хубаво е да имате човек от семейния или приятелския кръг, с когото можете да споделяте, дори когато не ви е до споделяне. Потърсете онлайн или офлайн общности от хора, страдащи от вашето заболяване. Свържете се с тях, ако харесате атмосферата на общността и изпитвате нуждата от общуване с души със сродни съдби.

Отделете време за себе си

Положете активни грижи са себе си и открийте какво ви кара да се вълнувате от живота, независимо дали става дума за писане, рисуване, разходки сред природата или слушане на музика.

Минимизирането на стреса е предпоставка за понижаване на хроничната болка, затова вземете мерки в тази посока. Различни техники като водена медитация, майнфулнес, дихателни упражнения и др. могат да допринесат за намаляване на стреса и за подобряване на благоденствието ви.