Ракът на простатата e най-честият вид рак при мъжете у нас и статистиката показва, че около 1/4 от всички новооткрити тумори в България са тези на простатната жлеза. 1 от всеки 9 мъже ще бъде диагностициран с него в рамките на жизнения си път, като 6 от 10 случая са при мъже над 65-годишна възраст. Въпреки че е рядко срещан при мъжете под 40, у нас се наблюдава смущаващата тенденция да заболяват все по-млади хора.
Рак на простатата: симптоми
При повечето пациенти прогресирането на заболяването е изключително бавно, локализирано в простатната жлеза и без симптоми. Затова много от тях не разбират, че са болни от него и могат да минат години преди неговото откриване. Обичайно симптомите се появяват едва след като простатата се е разраснала до степен, в която започва да притиска пикочния канал и могат да включват:
- По-чести позиви за уриниране, включително и нощно време.
- Неотложни позиви за уриниране.
- Забавено начало на уринирането.
- Затруднено уриниране.
- Слаба струя.
- Усещане за ненапълно изпразнен пикочен мехур.
- Кръв в урината и/или семенната течност.
Имайте предвид, че много от тези симптоми невинаги са признак за рак на простатата и доста по-често са свързани с доброкачественото уголемяване на простатата, което настъпва при повечето мъже напредването на възрастта. Други признаци на разпространение на този вид рак могат да бъдат болка в кръста и костите, загуба на апетит, болка в тестисите и необяснима загуба на тегло.
Рискови фактори и причини
Учените все още не са установили какво причинява рак на простатата, но са известни някои рискови фактори, въвлечени в превръщането на нормалните простатни клетки в ракови.
На съвсем базово ниво ракът на простатата се причинява от мутации (или други промени) в ДНК, които водят до неконтролируем растеж и делене на клетките. Тези ДНК промени могат да бъдат наследени от родител или да бъдат придобити приживе.
Смята се, че наследствеността отговаря за около 10% от всички случаи на рак на простатата. Що се отнася до придобитите мутации, някои от тях възникват на съвсем случаен принцип, докато други вероятно се влияят от фактори като хормонални равнища, хранене, телесно тегло, възпаление на простатата, полово-предавани болести и др.
- Мъжките полови хормони (като тестостерона) стимулират растежа на простатните клетки и по-високите нива на андрогени се разглеждат като потенциален рисков фактор за простатен рак при някои мъже.
- Диета: ролята на храненето не е напълно изяснена, но няколко изследвания откриват, че мъжете с много висока консумация на млечни продукти са с малко по-висок шанс да развият рак на простатата. Други проучвания подсказват, че високият прием на калций (под формата на храна или добавка) е свързан с рака на простатната жлеза, но други не потвърждават тази връзка, затова няма конкретни препоръки за ограничаване на калция, още повече, че този минерал е изключително важен за редица аспекти от здравето.
- Затлъстяването значимо повишава риска от няколко вида рак, включително и от по-агресивен рак на простатата, въпреки че причината за тази връзка не е добре изучена.
- Тютюнопушенето не е свързано с по-висок риск от рак на простатата, но се свързва с по-висок риск от смъртност при наличен рак на простатата.
- Възпалението на простатата (простатит) може да повиши риска според някои изследвания и биопсиите на простатна тъкан при пациенти с рак показват, че заболяването често се характеризира с възпаление.
- Болести, предавани по полов път като гонорея и хламидия може да повишат риска от рак на простатата, тъй като те също причиняват възпаление на жлезата. Тази връзка също не е напълно изучена.
- Вазектомията изглежда слабо увеличава риска от рак на простатната жлеза, въпреки че не всички проучвания потвърждават тази хипотеза.
Превенция на рак (на простатата и не само)
Имайки предвид колко много несигурност съществува около рисковите фактори за рак на простатата, засега не може да се каже със сигурност какъв процент от придобитите мутации са предотвратими с промени в начина на живот. И все пак има някои безусловно доказани мерки, които следва да бъдат спазвани, независимо дали целта ви е превенция на рак, сърдечносъдови заболявания, диабет или други хронични болести.
- Диета: базирайте храненето си върху разнообразие от сезонни плодове и зеленчуци, пълнозърнести продукти и ограничете консумацията на колбаси и преработени храни. Постарайте се да си набавяте белтъчините от различни източници като немазни меса, яйца, варива и предимно нискомаслени млечни продукти, като се стремите да не прекалявате с консумацията на последните.
- Телесно тегло: ако сте с наднормено тегло или затлъстяване, потърсете начин да понижите телесното си тегло. Придържането към горепосочените насоки за хранене вероятно ще ви бъде от голяма полза в това отношение, а редовното движение има значителна спомагателна роля. Ако сте с нормално тегло, продължавайте в същия дух, поддържайки настоящите си нива на физическа активност и калориен прием, без да игнорирате насоките за хранене по-горе.
- Физическа активност: проучванията върху връзката между тренировките и рака на простатата са почти единодушни, че мъжете, които спортуват редовно, се отличават с по-нисък риск. Редовното движение е важно поради ред други причини, в това число поддържане и развиване на мускулатурата, поддържане на психичното здраве, превенция на мозъчно-съдови болести, диабет и почти всеки друг вид рак. Затова си направете тази услуга, ако все още не сте я направили, и се опитайте да практикувате някаква форма на спорт, придружена от минимум 30 минути ходене пеш поне 5 от 7 дни в седмицата.
- Тютюнопушене и алкохолна консумация: пълното въздържание от тютюнопушене и символичната консумация на алкохол са две от доказаните средства за по-дълъг и пълноценен живот. Дори и връзката им с рак на простатата да не е съвършено изследвана, има ли причина да игнорирате тяхното значение за всички останали аспекти на здравето ви?
Други мерки с възможна превантивна роля
Както много добре знаете, науката непрекъснато си противоречи и никога не е категорична в заключенията си. Но съществуват някои потенциални мерки в борбата с рака на простатата, за които отново и отново се появяват положителни находки в академичната литература и изглеждат обещаващи:
- Ликопен: на този антиоксидант се дължи характерният червеникав цвят на плодове като динята, розовият грейпфрут, червените чушки и най-вече – доматите. Няколко актуални проучвания показват, че мъжете, чиято диета е богата на ликопен, са с по-нисък рак на простатата. Важно е да се отчете, че ликопенът е значително по-концентриран и достъпен за усвояване в термично обработени и редуцирани доматени продукти като доматен сок, кетчуп и доматено пюре.
- Кафе: въпреки че за кафето постоянно излизат противоречиви новини, умерената консумация на любимата в цял свят ободряваща напитка носи съществени ползи за когнитивните способности, но не само за тях. Един обзорен анализ на проучвания от 2014 година открива, че изпиването на до 4 чаши кафе дневно се свързва със значително понижен риск от фатален рак на простатата. Възможната причина за това се отдава на присъщи за кафето антиоксидантни химикали с противоракова активност като кафестола и кахвеола.
- Соя и изофлавони: серия от епидемиологични и експериментални проучвания подсказват възможни ползи от специфични за соята химикали, известни като соеви изофлавони. Освен че могат да допринесат за подобряване на хормоналния баланс при завишени нива на андрогени, тези вещества имат антиоксидантна и противовъзпалителна активност, която противодейства на редица от механизмите на възникване на рака.
- Зелен чай и катехини: биоактивните компоненти на зеления чай включват клас съединения, наречени катехини. Катехините (и по-специално епигалокатехин галат) оказват противораков ефект върху множество стъпки от карциногенезата и се разглеждат като възможен инструмент в превенцията на простатния рак.
- Аспирин: откъслечни сведения подсказват, че мъжете с всекидневен прием на аспирин за профилактика на инфаркт и инсулт страдат в значително по-малка степен от рак на простатата и са с по-нисък риск от смъртност. Тези сведения обаче не трябва да се разглеждат като препоръка за превенция на рак, тъй като все още не е установено дали възможните ползи от приема на аспирин надхвърлят доказаните рискове при дългосрочна употреба.