Преждевременна еякулация е явлението, при което мъжът „свършва“ по-скоро, отколкото той или партньорът му би искал по време на полов акт. Тя се счита за най-разпространеното сексуално разстройство сред мъжете и има сериозни отражения върху качеството на живот – сексуален и не само.

Наличието на преждевременна еякулация в продължение на повече от една година често води до клинична депресия, сътресения във връзката и други проблеми. Корените на състоянието са предимно психологически, но точната причина или причини са недобре изяснени.

В днешната статия ще се опитаме да ви разкажем най-важното около този толкова често срещан проблем и да ви въоръжим с изпитани от науката методи за справяне с него.

Какво е преждевременната еякулация?

За преждевременната еякулация (ПЕ) съществуват множество дефиниции, но най-общо можем да определим състоянието като „липса на достатъчен волеви контрол върху еякулацията, така че да има задоволителен секс и за двете страни в поне 50% от случаите на проникване“.

Класификациите също са разнообразни, като тук ПЕ може да се дели на:

  • Първична: пожизнена или налична от първия сексуален контакт. Често се дължи на условен рефлекс, сексуална култура и възпитание, травматичен сексуален опит в ранна възраст.
  • Вторична: придобита след период на относително нормално сексуално функциониране.
  • Глобална: непрекъсната и неограничена до определени типове стимулация, партньор или ситуация.
  • Ситуационна: епизодична и варираща според партньора, стимулацията, ситуацията, местоположението и др.
  • Лека: настъпваща в рамките на 30 секунди до 1 минута след първото проникване.
  • Умерена: настъпваща в рамките на 15 до 30 секунди от първото проникване.
  • Тежка: настъпваща преди или по време на предиграта, с първото проникване или до 15 секунди след него.

Някои организации се опитват да поставят времеви диагностични критерии, като становищата за нормално времетраене на половия акт варират в диапазона между 1 и 4 минути.

Нашият съвет в този конкретен случай е да се доверите на собствената си преценка и най-вече на усещането на партньора ви – ако в повечето случаи на интимност помежду ви има усещане за недостатъчна продължителност на акта, може да се говори за „преждевременна еякулация“.

За целта обаче трябва да има откритост и честност помежду ви – ако не сте имали подобен разговор досега, постарайте се да загърбите егото си и да предразположите партньора си за един откровен диалог, в който сте готови да приемете истината конструктивно, без негативни реакции и опити за търсене на вина.

Не забравяйте, че сексът не е еднопосочен акт на себедоказване, а акт на интимно споделяне, в който липсата на реципрочност и взаимно удоволствие между партньорите е най-голямата предпоставка за неудовлетвореност и дългосрочни проблеми във връзката.

„Бързо свършване“ с епидемични пропорции

„Бързото свършване“ е най-често срещаното сексуално разстройство в световен план. Около 30% от мъжете на възраст между 18 и 59 години докладват наличието на ПЕ, но според някои научни оценки разпространението може да е значително по-широко – до 75%.

Предполага се, че срамът от погрешното разбиране за накърнено мъжко достойнство е главен фактор за подценяването на проблема, тъй като много от страдащите се въздържат от споделяне с медицински специалисти, прибягват до самолечение или директно го омаловажават и игнорират.

В допълнение, около 30% от мъжете с ПЕ страдат от еректилна дисфункция, което звучи парадоксално, но е факт, че много често явлението настъпва в отсъствието на пълна ерекция.

Въпреки че преждевременната еякулация може да настъпи във всяка възраст, най-често за нея докладват лица между 18 и 30-годишна възраст, а при наличието и на еректилна дисфункция – между 45 и 65-годишна възраст.

Причини за преждевременната еякулация

Корените на преждевременната еякулация са най-вече психологически, но точната причина или причини са недобре изяснени. Към момента са идентифицирани редица допринасящи биологични и психологически фактори.

Биологични фактори:

  • Понижени нива на невротрансмитера серотонин в мозъка.
  • Нарушения в нивата на хормони като лутеинизиращ хормон, пролактин, тироид-стимулиращ хормон, тестостерон.
  • Възпаление и/или инфекция на простатата или пикочния канал.
  • Еректилна дисфункция.
  • Генетична предразположеност.
  • Хипертиреоидизъм.
  • Невропатия.
  • Алкохолизъм.
  • Диабет.
  • Употреба на наркотици.
  • Лишаване от сън (водещо до понижени нива на серотонин).

Психологически фактори:

  • Депресия.
  • Тревожност.
  • Стрес.
  • Чувство за вина.
  • Нарцисизъм.
  • Нереалистични очаквания за сексуално представяне.
  • Тревожност около представянето.
  • История на сексуално потисничество, сексуално насилие или травмиращ сексуален опит.
  • Ниско самочувствие и лош боди имидж.
  • Недобри взаимоотношения във връзката.
  • Проблеми с контрола във връзката.
  • Самоомраза.
  • Нереалистичен страх от увреждане в резултат от проникването.
  • Враждебност срещу жените, мизогиния.
  • Други подлежащи психични проблеми.

Управление и лечение на преждевременна еякулация

Лечението на преждевременната еякулация изисква многопосочен подход, включващ поведенчески, психологически и фармакологични методи. Преди да започнем да говорим за тях в подробности, трябва да подчертаем, че при ПЕ няма разстроена или увредена физиология на сексуалния акт. Ето защо тук не говорим за заболяване, което може да бъде лекувано чрез медикаментозно възвръщане на физиологичната функция или хирургическо възстановяване на увреждането.

Също така не трябва да забравяме, че има редица други сексуални активности освен вагиналното проникване, които могат да доведат до женски оргазъм и тяхното значение не трябва да се подценява. Все пак средното време за достигане до климакс при жените варира между 12 и 25 минути и относително малко мъже разполагат с издръжливост в горния край на този диапазон.

Казано в още по-прав текст, ако искате да сте сигурни, че партньорът ви ще бъде удовлетворен от секса, бъдете на негово разположение с алтернативни методи за стимулация. Интересувайте се от неговите желания, потребности и фантазии и не се колебайте да ги задоволявате, за да имате един по-пълноценен интимен живот.

Поведенчески терапии за забавяне на еякулацията

Съществуват няколко поведенчески терапевтични опции, които доказано увеличават толеранса и забавят еякулацията. По същество те се състоят в разпознаване на момента преди еякулацията и неговото удължаване по различни начини.

Две от най-добре изпитаните, ефективни и препоръчвани терапии са техниката „старт-стоп“ и методът на притискането:

  • „Старт-стоп“ техника. По време на обичайната си сексуална активност следете за първите признаци на наближаваща еякулация. Незабавно прекратете акта и съсредоточете вниманието си върху нещо коренно различно, напр. четене, гледане на телевизия и др. Когато сексуалната възбуда утихне, възобновете акта. С достатъчно повторения и натрупване във времето, тази техника може да допринесе за естествено удължаване на времето за достигане до оргазъм при мъжете.
  • Притискане. По време на обичайната си сексуална активност следете за първите признаци на наближаваща еякулация. В този момент вие или партньора ви трябва нежно да притиснете с пръсти главичката на пениса в областта, в която се сключва със ствола. Натискът не трябва да е болезнен и може да доведе до спадане на ерекцията. След достатъчна пауза, през която сексуалната възбуда е утихнала, актът може да бъде възобновен. С времето и достатъчно редовна практика тази техника може да доведе до удължаване на половия акт, като според проучванията тя помага на 64% от пациентите да възобновят контрол върху еякулацията, но след преустановяването ѝ този контрол се запазва при едва 33% от хората.

Според някои специалисти целта и при двата метода е да се достигне непрекъсната вагинална пенетрация с продължителност поне 15 минути. Макар и ефективни в краткосрочен план, тези поведенчески подходи разчитат на разсейване и принудено потискане на сексуалната стимулация и възбудата, което е притеснително и нежелано за много партньори, тъй като намалява цялостната сексуална удовлетвореност и интимността помежду им.

Мастурбация и „втори опит“

При повечето мъже непосредствено след свършване се наблюдава т.нар. рефракторен период, в който чувствителността е притъпена, възбудата ескалира по-плавно и еякулацията е естествено забавена. Въпросните методи разчитат именно на този естествен ефект, като при тях се предизвиква първа еякулация в резултат от мастурбация или обичайно сношение, след което се изчаква около час и се прави втори опит.

Рефракторният период се различава при различните хора, така че този 1 час е даден като отправна точка, която следва да се адаптира според вашия опит. Тази техника крие риск от загуба на сексуален интерес или неспособност за постигане на пълна ерекция, особено ако не се изчака достатъчно. Ако изпитвате подобни проблеми, просто удължете времето за изчакване, а при хроничен неуспех фокусирайте усилията си върху други от предложените тук начини.

Техники за понижаване на тревожността и стреса

Тук се визират най-вече различни начини за заявяване на сексуален интерес между партньорите. Някои мъже се притесняват от директна комуникация и се оказва, че при тях работи добре по-дискретният подход – при желание за секс уговорена предварително вещ в общото жилище трябва да бъде преместена на определено място.

Отговорът е под формата на реципрочен ход – преместване на същата или друга вещ по определен начин за „да“ или „не“. Двойката предварително е постигнала съгласие, че отказът не е причина за срам или вина и няма да бъде коментиран.

Друга техника с подобно предназначение е поддържането на средство против еректилна дисфункция под ръка. Дори и да не бъде използван, препаратът значително може да подобри психологическия комфорт и увереността на мъжа.

Презервативи

Удебелените презервативи са изпитани с положителен ефект по отношение на кръвоснабдяването на пениса, еректилната твърдост, времето за поддържане на ерекция и издръжливостта след вагинално проникване.

Ако подобни средства не са налични в момента на необходимост, техният ефект може да се постигне с помощта на два презерватива, сложени един върху друг.

Тренировки

Редовната физическа активност, независимо от нейното естество, има положителен ефект върху издръжливостта в секса.

По-специално кегеловите упражнения, описани в статията ни за уринарната инконтиненция, са с изпитано действие за намаляване и предотвратяване на преждевременната еякулация.

Поведенческите методи, описани по-горе, могат да допринесат за забавяне на еякулацията, но няма да „излекуват“ състоянието. Те не адресират директно подлежащите психологически причини или последствия, нито могат да помогнат във всички случаи на проблеми във връзката. Също така, свързаните с ПЕ медицински състояния като еректилна дисфункция и хипертиреоидизъм следва да се третират отделно.

Лекарствени подходи при преждевременна еякулация

Кремове, гелове и спрейове за задържане

Тези продукти обикновено се нанасят върху главичката на пениса от 10 до 15 минути преди началото на половия акт и предимството им е, е че тяхната употреба не се свързва с потенциалните странични ефекти на т.нар. хапчета за задържане.

На европейския фармацевтичен пазар вече е одобрен спреят за задържане Fortacin (Фортацин), базиран на комбинация от лидокаин и прилокаин, който е изпитан със задоволителни резултати при тежки случаи на преждевременна еякулация. Той не се предлага официално в България, но у нас са налични и много други решения от подобен тип. Препоръката ни е да предпочитате продукти с изследвани анестетични съставки (лидокаин, прилокаин) и да избягвате всичко останало.

Недостатък на този тип средства е намаленото сексуално удоволствие, което засяга и женския партньор. Ето защо употребата на презерватив след нанасянето им е желателна, за да се предотврати загубата на чувствителност при жената.

Хапчета за задържане

В огромната част от случаите зад популярната фраза „хапчета за задържане“ стои селективен инхибитор на обратното захващане на серотонина или накратко – SSRI.

Това са лекарства като флуоксетин, пароксетин, сетралин, циталопрам и др., чиято функция е да повишават нивата на серотонин в мозъка и по принцип се използват за лечение на други състояния като депресия, но могат да допринесат и за значително забавяне на еякулацията.  От натрупаните до момента научни сведения изглежда, че най-ефективен от тях е пароксетинът.

Препоръката е лечението да започне от възможно най-ниската доза и постепенно да се увеличава на 3-4 седмични интервали с проследяване на ефекта. Някои пациенти постигат бързо подобрение още в рамките на първата седмица и от 6 до 20 пъти удължено време за еякулация с продължително лечение, като за постигането на пълния терапевтичен ефект обикновено са нужни поне 2-3 седмици. За целта обаче е необходим ежедневен прием, който носи риск от странични ефекти, в т.ч. понижено либидо, неспособност за достигане до оргазъм и еректилна дисфункция.

Ето защо някои специалисти инструктират пациентите си да приемат хапчетата за задържане само при нужда около 3 до 5 часа преди сексуална активност, но този метод не може да се сравни по ефективност с продължителния прием.

Сравнително отскоро в ЕС е одобрен SSRI специално за лечението на преждевременна еякулация – дапоксетин. Той изглежда дава ефект с прием 1 до 3 часа преди секс, но данните засега говорят за много висок процент на преустановена употреба (до 90%) поради чести странични ефекти като диария, замаяност, отпадналост, главоболие, безсъние, гадене и др., високата цена и нуждата от планиране на сексуалната активност.

Друга възможност за медикаментозно лечение на ПЕ е трамадолът, който по принцип се използва за облекчаване на умерени до силни болки, но може да обезчувстви пениса и да възпрепятства обратното захващане на серотонина, като по този начин да допринесе за задържане. Поради опиоидното му естество и потенциала за развиване на зависимост, това лекарство се разглежда като възможност едва след неуспешно лечение със SSRI.

Психотерапия

Психотерапията успешно може да повлияе негативните мисли и чувства, които често водят до проблеми от сексуално естество. Тя може да намали тревожността на пациента и да повиши сексуалното му самочувствие. Предпочитана е като първа линия на лечение при хора с подлежащи психологически проблеми или субективна преждевременна еякулация (нормална продължителност на половия акт, възприемана като твърде кратка).

Актуалните психотерапевтични подходи при ПЕ са краткосрочни и обхващат широк набор от методи (когнитивни, поведенчески, психодинамични и др.) с цел подобряване контрола върху еякулацията и адресиране на каскадата от негативни психологически ефекти, свързани с нея (ниско самочувствие, притеснение, тревожност, понижено либидо, избягване на секс, проблеми във връзката, самоомраза, враждебност към партньора и др.).

Ефективната терапия се базира на три основни принципа, а именно:

  • Овластяване на пациента с цел постигане на усещане за контрол върху ситуационните фактори.
  • Създаване на приятелска и безопасна среда, в която той може да разкрие проблемите с поведението, психиката и връзката си.
  • Вдъхване на надежда, но и формиране на реалистични очаквания за възможните резултати.

 Психотерапията при преждевременна еякулация има няколко цели:

  • Усвояване и практикуване на поведенченски техники, които могат да допринесат за подобряване на контрола и забавяне на еякулацията.
  • Подобряване на увереността в собственото сексуално представяне.
  • Намаляване на тревожността около представянето.
  • Промяна на обичайните или закостенели сексуални практики, които водят до незадоволително представяне.
  • Преодоляване на пречките пред интимността.
  • Разрешаване на текущи проблеми във връзката, които може да са причинили или да влошават ПЕ.
  • Идентифициране и адресиране на мисли, възприятия или чувства, които пречат на нормалната сексуална функция.
  • Подобряване на комуникацията.

Сексуалната терапия е дял от психотерапията, посветен на сексуалните проблеми и залагащ на техники като описаните по-горе „Старт-Стоп“ и „Притискане“. Тя също така адресира проблеми във връзката, емоционални фактори, тревожност около представянето, нереалистични очаквания, неглижиране на партньора и др.

Някои терапевти препоръчват въздържане от пълен сексуален контакт за определен период от време, в който е позволено само докосване, но не и проникване или еякулация. С придобиването на по-добър контрол върху възбудата позволеният контакт постепенно се увеличава. През това време пациентът не просто се учи да се задържа, но и да обръща адекватно внимание на партньора си, което често е занемарено поради прекомерния фокус върху собственото представяне и страха от бързо свършване.

Комбинирана терапия

Комбинирането на SSRI лекарства, локални анестетици, поведенчески техники за задържане и психологическа помощ всъщност е най-ефективният подход, с който се преодоляват повечето случаи на преждевременна еякулация според проучванията.

Това е така, понеже само по този начин се адресират всички аспекти, включително подлежащите психологически, междуличностни и когнитивни затруднения, отговорни за пораждането и поддържането на състоянието.

При наличието на дългосрочна връзка и въвличането на партньора в терапията, успеваемостта с помощта на комбинирана терапия е до 85%. За съжаление вероятността от регрес също е висока, като между 20% и 50% от пациентите докладват рецидивиране на проблема.

Какво трябва да знаят двойките, страдащи от преждевременна еякулация?

Неслучайно използваната дума е „двойките“, а не „мъжете“, защото тук става дума за общ проблем, който трябва да се адресира със съвместни усилия.

Преждевременната еякулация често няма дефинитивно и окончателно лечение, но управлението ѝ в повечето случаи може да бъде успешно с помощта на комбинация от терапевтични подходи.

Придобитата преждевременна еякулация често може да бъде коригирана чрез лекуване на подлежащата причина за нея. Такъв е случаят с еректилната дисфункция и хиперфункцията на щитовидната жлеза, които могат да доведат до бързо свършване – тяхното третиране може да доведе до забавяне на еякулацията.

В много случаи лекарственото лечение е наложително и трябва да се поддържа до края на половия живот, тъй като преустановяването му обичайно се свързва с рецидивиране на състоянието.  

Успеваемостта варира между 30% и 70%, но рядко е постоянна и някои мъже се нуждаят от доживотна терапия.

Преждевременната еякулация оказва сериозен натиск върху връзката и мъжкото самочувствие и е честа причина за напрежение между партньорите, разводи, изневери и депресия. Ето защо тя не трябва да се разглежда като повод за срам, а като причина за неотложно търсене и прилагане на всички изпитани начини за нейното преодоляване.