Полиневропатията е вид периферна невропатия, казват медицинските справочници. Но това изречение може да не е особено информативно за много от четящите, затова ние ще се опитаме да го „разфасоваме“ на няколко по-разбираеми изречения.

Невропатията представлява увреждане на нервите. Периферната невропатия е увреждане на периферните нерви. Периферните нерви са всички нерви, разположени извън централната нервна система (мозъкът и гръбначният стълб). Те отговарят за разпространението на информация от централната нервна система до останалите части от тялото и обратно.

Периферната невропатия може да засегне само един нерв (мононевропатия), но по-често обхваща множество периферни нерви. Това състояние се нарича „полиневропатия“. Тя може да бъде остра (акутна), когато настъпи внезапно или хронична, когато се развива постепенно в продължение на месеци или години. Причините за нея варират от травматични инциденти и излагане на токсини, през инфекции и метаболитни проблеми, до наследствени заболявания. Едни от най-типичните причини са диабетът, който води до диабетна полиневропатия и злоупотребата са алкохол, който причинява алкохолна полиневропатия.  

Полиневропатията често става причина за слабост, изтръпване и болка в различни части от торса и крайниците, но също така може да засегне и физиологични процеси като храносмилането, уринирането и кръвообращението. Пациентите с периферна невропатия описват болката като пронизваща, пареща или гъделичкаща. В много случаи тези и други симптоми на състоянието са лечими, особено ако са причинени от лечимо заболяване.

Какво я причинява?

Обикновено причините за акутната и хронична полиневропатия се различават. Острата форма най-често се причинява от:

  • Бактериални инфекции с токсичен компонент, напр. дифтерия.
  • Автоимунна реакция, напр. синдром на Гилен-Баре.
  • Излагане на токсини като триортокрезилфосфат (TOCP) и талий.
  • Травми, причинени от спортни злополуки, ПТП или падания.

Причините за хроничната полиневропатия често са неизвестни и тогава се говори за „идиопатична полиневропатия“. Известните причинители включват:

  • Диабет, който е и най-честата причина. Диабетната полиневропатия е следствие от лош контрол на кръвната захар и има няколко различни форми. Диабетът също така може да причини мононевропатии или множествени мононевропатии, които водят до слабост, типично засягаща мускулите на окото и бедрата.
  • Злоупотреба с алкохол – алкохолната полиневропатия се дължи на комбинация от фактори, сред които намален прием и влошено усвояване на хранителни вещества, както и токсичното въздействие на алкохолните метаболити върху нервната система.
  • Инфекции като хепатит С, ХИВ, лаймска болест, херпес зостер.
  • Наследствени невропатии като болест на Шарко-Мари-Тут.
  • Автоимунни заболявания като хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия, васкулит, лупус, ревматоиден артрит.
  • Дефицит на витамин В12, който причинява и подостра комбинирана дегенерация на гръбначния мозък и пернициозна анемия.
  • Други хранителни недоимъци, най-вече на витамини от В-групата (напр. В1, В3 и В6). Рядко срещана причина за полиневропатия може да бъде и свръхприемът на витамин В6.
  • Хипофункция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм).
  • Натрупване на токсични вещества, най-вече тежки метали като арсеник, живак и олово.
  • Бъбречна недостатъчност.
  • Рак (напр. множествен миелом), който може да увреди нервите чрез директно проникване в тях или чрез притискането им.
  • Медикаментозно лечение, в това число с антиепилептичното лекарство фенитоин, някои антибиотици (хлорамфеникол, нитрофурантоин, сулфонамиди) и някои химиотерапевтици (като винбластин и винкристин).

Кои нерви засягат периферните невропатии?

В зависимост от причината, полиневропатиите могат да засегнат следните нерви:

  • Моторни нерви, които контролират мускулните движения.
  • Сетивни неврони, които транспортират сетивна информация като температура, докосване, вибрации и болка.
  • Краниални (черепномозъчни) нерви, които свързват главата, лицето, очите, носа, устата и ушите с мозъка.Те могат да бъдат както моторни, така и сетивни.
  • Автономни нерви, които контролират неволеви функции като кръвно налягане, потене, храносмилане и сърдечен ритъм.
  • Комбинация от горните.

Полиневропатиите могат да произтичат от увреждане на:

  • Аксона – нервното влакно, отговарящо за провеждането на нервните импулси. Увреждане на тази структура типично се наблюдава при пациенти с диабет и бъбречна недостатъчност.
  • Миелиновата обвивка – мембраната, която функционира като своеобразна изолация на аксона и подобрява протичането на нервните импулси. Увреждането на миелиновата обвивка е характерно за синдрома на Гилен-Баре.
  • Кръвоснабдяването на нерва, което може да настъпи при васкулит (възпаление на кръвоносните съдове.

Какви са характерните симптоми при полиневропатия?

Симптомите при полиневропатия могат да настъпят внезапно, когато става дума за остро състояние или да се развиват в продължение на дълъг период от време.

Острите невропатии обикновено засягат първо краката и бързо прогресират към горните крайници. Симптомите при тях включват слабост, изтръпване и мравучкане или загуба на чувствителност. Мускулите, контролиращи дишането, също могат да бъдат засегнати, което да доведе до дихателна недостатъчност.

Хроничните невропатии засягат основно сетивността. И тук първите потърпевши крайници са долните, но понякога едновременно с или преди тях са засегнати ръцете. Характерните симптоми са усещане за иглички, изтръпване, пареща болка и загуба на чувство за вибрация и проприоцепция (усещане за разположението на краката и ръцете спрямо тялото и в пространството). Последният симптом в комбинация с присъщата за невропатиите мускулна слабост може да доведе до загуба на координация и затруднено поддържане на изправена стойка и ходене. В резултат може да се стигне до залежаване и мускулна атрофия.

Изменя се сетивността на крайниците и болезненост при иначе безболезнени дейности (болка в ходилата при стъпване или допир), някои пациенти докладват усещане за носене на чорапи или ръкавици, когато такива липсват.

Диабетната невропатия типично протича с болезнено мравучкане или парещо усещане в дланите и стъпалата – състояние, познато като дистална полиневропатия. Болката често се влошава през нощта и може да се обостря при допир и промяна в температурата. Пациентът може да загуби усещане за температура и болка, което увеличава риска от изгаряния, порязвания, рани от залежавания и всичко, което наричаме диабетни рани. Загубата на болкова сетивност при невропатиите прави и ставите по-податливи на контузии, които се наричат неврогенни артропатии.

Когато полиневропатията засяга автономната нервна система, тогава се нарушават неволевите функции на тялото. Типични симптоми са запек, еректилна дисфункция, непоносимост към топлина, прекомерно потене или липса на изпотяване и нестабилно кръвно налягане, най-често проявяващо се с резки спадове в налягането при изправяне и световъртеж. По-рядко е налична загуба на контрол върху уринирането и дефекацията, водеща до инконтитенция.

Пациентите с наследствена полиневропатия често имат телесни деформации като чуковидни пръсти, високи сводове на стъпалата, гръбначни изкривявания (сколиоза). При тях нарушенията в сетивността и мускулната слабост може да са по-леки и дори незабележими.

Можем ли да се предпазим?

Най-добрият начин за превенция на полиневропатията и други периферни невропатии е управлението на медицинските състояния, които повишават риска от тях. Това са най-вече диабет, алкохолизъм и ревматоиден артрит.

Встрани от това мерките до голяма степен съвпадат с препоръките за здравословен начин на живот, а именно:

  • Придържайте се към диета, богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и немазни източници на протеин. Набавяйте си адекватно количество витамин В12 чрез разнообразие от меса, риба, яйца и млечни продукти. Ако не консумирате месо и животински продукти, потърсете съвместима с вашия режим добавка.
  • Движете се редовно. Тренировките имат положителен ефект не само върху мускулите, но и върху централната и периферна нервна система. Стремете се към набор от разнообразни активности със сумарна продължителност от минимум 150 минути седмично.
  • Избягвайте фактори, които могат да причинят увреждане на нервите, в това число повтаряеми движения, застояване в позиции, които подлагат нервите и тъканите на прекомерен натиск, излагане на токсични химикали, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол.

Как се диагностицира периферна невропатия?

Тъй като полиневропатиите имат множество потенциални причинители, тяхната диагностика често изисква различни прегледи и тестове, в това число:

  • Снемане на анамнеза: запознаване с пълната ви медицинска история, както и симптомите, начина ви на живот, излагането на токсини от околната среда, навици като пиене и пушене, както и с историята на неврологични заболявания в семейството.
  • Неврологичен преглед: преглед на рефлексите, мускулната сила и тонус, сетивността, стойката и координацията.
  • Лабораторни изследвания на кръв и урина: за установяване на дефицити на витамини, диабет, хипофункция на щитовидната жлеза, бъбречна недостатъчност, извънредна имунна функция, както и други индикации за състояния, водещи до полиневропатии.
  • Образна диагностика: компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс се използват за установяване на дискови хернии, прещипани (компресирани) нерви, тумори и различни изменения, засягащи кръвоносните съдове и костите.
  • Електромиография и тест за нервна проводимост (ЕМГ): двете изследвания се провеждат заедно, като при тях на фокус обикновено са подбедриците и стъпалата. ЕМГ следи и записва електрическата активност на мускулите и нервите с помощта на тънка игла, поставена в мускула. Успоредно с това на кожата се поставят плоски електроди, които стимулират нервите посредством слаб ток. По този начин се следи „отзивчивостта“ на нервите и тяхната проводимост.
  • Други тестове за нервна функция. Те могат да включват скрининг на автономните рефлекси, тест за изпотяване, сетивни тестове, измерващи способността ви да усещате допир, вибрации, студ и топлина. В комбинация с предишния тест те потвърждават наличието на полиневропатия, помагат за установяване на нейната сериозност, определят от какъв тип са засегнатите нерви, и, евентуално – коя неврална структура е засегната (аксон, миелинова обвивка).
  • Биопсии: понякога се налага вземане на проба на малка част от нерв (обикновено сетивен), мускул или кожа, които се изследват за нередности – увреждане на нерва или намалена концентрация на нервни окончания в тъканите.

Ако е налична мускулна слабост, която прогресира бързо, лекарят може да назначи и:

  • Лумбална пункция за вземане на проба от гръбначно-мозъчна течност и изследване нивата на протеини и бели кръвни клетки. Ако нивата на протеини в течността е високо, а белите кръвни клетки са ниски или отсъстват, причината за полиневропатията може да е автоимунно заболяване като синдром на Гилен-Баре.
  • Спирометрия за определяне състоянието на дихателните мускули.

Какво е лечението за полиневропатия: лекарства, терапии и комплементарни подходи

Лечението при полиневропатия цели управление на причината за увреждане на периферните нерви, облекчаване на симптомите и възстановяване на увредените нерви.

Лекарства

Тук попадат лекарствата за състоянията, довели до периферната невропатия – диабет, хипотиреоидизъм, множествен миелом, бъбречна недостатъчност, автоимунни заболявания. Освен тях за облекчаване на симптомите се използват и:

  • Болкоуспокояващи: това могат да бъдат нестероидни противовъзпалителни лекарства за по-леките симптоми и неопиоидни аналгетици с рецепта за по-сериозните оплаквания.
  • Опиоидни аналгетици: този клас лекарства има потентен ефект върху невропатната болка, но могат да доведат до пристрастяване. Ето защо тяхната употреба не е препоръчителна освен в крайни случаи, когато всички останали възможности са изчерпани.
  • Антиепилептици: някои лекарства, разработени за лечението на епилепсия, могат да повлияват и невропатната болка. Тяхната употреба се свързва със странични ефекти като замаяност и отпадналост.
  • Кремове и мази: формули за мазане с капсаицин – активното вещество в лютите чушки, чието нанасяне в засегнатата област може да спомогне за облекчаване на симптомите на невропатия. Употребата му е свързана с парене и раздразнение в мястото на приложение, които намаляват с времето, но въпреки това са непоносими за някои пациенти.
  • Лидокаинови пластири: друго средство за локална употреба, което може да доведе до облекчаване на болката, но може да доведе до неприятно изтръпване, отпадналост и световъртеж.
  • Антидепресанти: някои трициклични антидепресанти могат да намалят невропатната болка, регулирайки въвлечени в болковия сигнал химични процеси в мозъка и гръбначния стълб. Инхибиторите на обратното захващане на серотонина и норадреналина също могат да имат болкоуспокояващ ефект при диабетна полиневропатия. Страничните им ефекти включват сухота в устата, гадене, замаяност, промени в апетита, напълняване и запек.

Терапии

  • Транскутанна електрическа нервна стимулация (TENS). При нея нервите се стимулират чрез електрически импулси с различна честота, които преминават през кожата (транскутанно). Използва се, за да блокира достигането на болковия сигнал до мозъка и за стимулиране на собственото производство на ендорфини с болкоуспокояващ ефект.
  • Плазмафереза и интравенозни имуноглобулини. Тези процедури допринасят за потискане активността на имунната система и могат да са от полза при състояния с автоимунен и възпалителен характер. Плазмаферезата включва извличане на плазмата от кръвта на пациента с цел отстраняване на патогенни компоненти от нея (антитела и други протеини) и обратното ѝ вливане. При терапията с имуноглобулини венозно се вливат големи количества антитела.
  • Физиотерапия. При нарушения в мускулната функция и координацията, физиотерапията може да допринесе за подобряване на движението. Двигателните активности, включени в този тип терапия, могат да имат и болкоуспокояващ ефект заради стимулиращото си и регенеративно въздействие върху нервната система.
  • Хирургия. Ако невропатията е причинена от притискане на нерви от тумори или други структури, оперативното им премахване може да намали натиска и да допринесе за облекчаване на симптомите.

Допълващо лечение

Съществуват няколко активни съставки, чийто ефект е валидиран от науката и крие потенциал за допълване и надграждане на лечението при различни видове невропатия:

  • Пиримидинови нуклеотиди. Пиримидиновите нуклеотиди уридин и цитидин играят ролята на сигнални молекули във всички стъпки на първоначалното формиране на нервната система и участват в нейното по-нататъшно развитие, възстановяване, в предаването на сигнали между невроните и в модулацията на тяхната активност. Те стимулират протеиновия синтез в невроните, участват в изграждането на невронните клетъчни мембрани и подпомагат образуването на дендрити (разклонения на невроните). Редица клинични изпитвания показват, че уридин и цитидин (поотделно, заедно и в комбинация с витамини от В-групата) водят до трайно, надеждно и безопасно повлияване на симптомите при пациенти с диабетна полиневропатия, алкохолна полиневропатия, мононевропатии като синдром на карпалния тунел, хронични невропатни болки в кръста и компресионни невралгии.
  • В-витамини. Витамините от В-групата участват в поддържането на невралната функция и техният недостиг се свързва с редица разстройства на периферната нервна система. Установено е, че комбинацията от В-витамини потиска болката след увреждане на сетивните неврони и крие сериозен потенциал за повлияване на невропатната болка след контузия, възпаление, дегенерация и други разстройства на нервната система. Направените клинични изпитвания демонстрират, че приемът на комбинацията от тези витамини (дори в отсъствието на дефицит) води до симптоматично и функционално подобрение при пациенти с различни състояния като невралгии, прояви на невропатна болка, болка в кръста и остеоартритна болка.
  • Магнезий. Този есенциален минерал допринася за нормалното функциониране на нервната система. Противоболковият му ефект е добре изучен, а механизмът зад него се обяснява със свойството му да блокира NMDA-рецепторите и да предотвратява сензитизацията на болковите рецептори – състояние, свързано с повишена чувствителност и въвлечено в хроничната болка. Установено е, че приемът му от пациенти с невропатна болка в кръста води до намаляване на болковия интензитет и подобряване обхвата на движение. Повишеният прием на магнезий чрез диетата или под формата на добавка може да понижи болката и да подобри качеството на живот при редица болести, включително и неврологични. Нещо повече, този микроелемент би могъл да допринесе за предотвратяване на болка от различно естество, ако адекватният му прием бъде осигурен преди нейното настъпване.

Комбинации от оптимално дозирани уридин, цитидин, В-витамини и магнезий можете да откриете в продуктите от серията Уримил, препоръчвани от специалисти при проблеми с периферната нервна система и на първо място по продажби в България.

Промени в начина на живот и домашно лечение

Начинът на живот е от основополагащо значение за управление на полиневропатиите и състоянията, които ги причиняват. Опитайте се да:

  • Полагате специална грижа за стъпалата си, особено ако страдате от диабет. Проверявайте ежедневно за мехури, порязвания и мазоли и предприемайте навременни мерки за тяхното лечение. Носете меки и нестегнати памучни чорапи и удобни обувки.
  • Бъдете физически активни. Ако състоянието ви го позволява, ходете колкото се може по-често или поне три пъти седмично. Дори леката физическа активност може да намали невропатната болка, да подобри мускулната сила и координацията и да допринесе за контрола на кръвната захар. Други подходящи активности с благоприятен ефект са йога и тай чи.
  • Спрете цигарите. Тютюнопушенето нарушава кръвообращението и увеличава риска от невропатни усложнения.
  • Се храните здравословно. Пълноценното и разнообразно хранене снабдява организма и нервната ви система с есенциални витамини, минерали, амино- и мастни киселини, които допринасят за оптималната им функция и обезпечават възстановителните процеси.
  • Не злоупотребявате с алкохола. Прекомерната алкохолна консумация е директен причинител на полиневропатия и може значително да влоши нейните симптоми.
  • Мерите редовно кръвната си захар. Ако страдате от диабет, това ще ви помогне да контролирате нивата на серумна глюкоза и да подобрите качеството си на живот с невропатия.