Поликистозните яйчници, известни още като „поликистоза“, „поликистозен овариален синдром (ПКОС)“ или „синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ)“ са здравословен проблем, който засяга между 6% и 15% от жените в детеродна възраст. Повечето жени откриват, че страдат от поликистоза между 20 и 30-годишна възраст, обичайно след няколко неуспешни опита за забременяване свързано с тях посещение при лекар. Но СПКЯ може да настъпи в която и да е възраст след началото на пубертета.

Поликистозата на яйчниците е една от най-често срещаните причини за инфертилитет при жените, но още от самото начало е важно да акцентираме, че тя е лечима. Трябва да се отбележи, също така, че много жени със СПКЯ зачеват без проблем, но при тях съществува по-голям риск от усложнения. Един наскорошен анализ на над 9 милиона бременности показа, че поликистозата се свързва със значително по-висок риск от неблагоприятен изход от бременността, в това число гестационен диабет, индуцирана от бременността хипертония, прееклампсия, преждевременно раждане, раждане на дете с поднормено тегло, както и повишена перинатална смъртност.

Ето защо смятаме, че темата за поликистозните яйчници е особено важна в контекста на семейното планиране и познаването ѝ значително подобрява шансовете за забременяване и безпроблемна бременност.

Какво е СПКЯ?

Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) е най-разпространеното хормонално състояние, което засяга жените в репродуктивна възраст. Около 1 от 7 жени има СПКЯ, който може да стане причина за редица симптоми, за които ще поговорим в детайли. СПКЯ се дължи по-скоро на хормонален дисбаланс, отколкото на заболяване на яйчниците. Двата основни хормона, свързани с този синдром, са инсулинът и андрогените (т.нар. мъжки полови хормони, които са присъщи и за жените), чийто дисбаланс възпрепятства нормалната функция на яйчниците и яйцеклетките.

Въпреки че самото име на състоянието може да създаде впечатление, че то е съпроводено от кисти по яйчниците, това не е така. При преглед с ултразвук наистина могат да бъдат регистрирани тъмни петна, които обаче представляват фоликули с неузрели яйцеклетки. Подобна находка е обичайна особено сред младите жени със СПКЯ и причината за нея е непълното развитие на яйцеклетките и неспособността им да напуснат фоликулите за осъществяването на ежемесечна овулация.

Именно това е и причината за нередовния цикъл и затрудненото зачеване при жените с поликистоза. Тези фоликули не са болезнени и не е установена връзка между тях и истинските кисти на яйчниците, за чието отстраняване се прибягва до хирургия. При СПКЯ рядко се налагат хирургически интервенции и ако хормоните бъдат контролирани, яйчниците функционират напълно нормално.

Причини за поликистозни яйчници

Причините за поликистозния овариален синдром все още не са напълно изучени, но със сигурност се знае, че гените (наследственост), хормоналният профил и начинът на живот играят значима роля. 

  • Наследственост: жените със СПКЯ са с около 50% по-голяма вероятност да имат майка, леля или сестра, отколкото жените без СПКЯ. Състоянието е по-разпространено при жените от европейски, азиатски, аборигенски и африкански произход.
  • Хормони: симптомите и признаците на поликистозата се дължат на дисбаланса на инсулина и андрогените (най-вече тестостерон). Особено внимание се обръща на завишените нива на инсулин, които не просто могат да станат причина за висока кръвна захар и диабет, но и за повишена секреция на андрогени, което от своя страна води до проблеми с овулацията, нехарактерно за жените окосмяване и акне.
  • Начин на живот: диетата и физическата активност имат директно отражение върху телесното тегло и инсулиновата чувствителност и поради тази причина могат както да влошат, така и да подобрят симптомите на поликистозата.
  • Нискостепенно възпаление: някои проучвания показват, че при жените със СПКЯ се наблюдават завишени нива на възпаление, което води до завишена секреция на мъжки полови хормони, сърдечно-съдови проблеми.

Симптоми на поликистозата

Поликистозата е синдром, което подсказва, че тя се характеризира с набор от симптоми. Тези симптоми могат да варират широко от пациент до пациент, но най-общо засягат три основни здравни аспекта: репродуктивен, метаболитен и психологически. Трябва да се знае, че оплакванията при поликистозен овариален синдром варират не само от човек до човек, но и от възраст до възраст.

По-долу ще изброим всички симптоми, характерни за СПКЯ, като ви обръщаме внимание, че те не са присъщи за всички жени с поликистоза, много от тях са присъщи и за други състояния и всички те се поддават на лечение:

  • Нередовен цикъл: по-често или по-рядко от веднъж месечно
  • Липса на менструация или по-малко от 8 цикъла годишно
  • Менструация с твърде изобилно или твърде оскъдно кървене
  • Прекомерно окосмяване по андроген-зависими зони като лицето, корема и гърба
  • Загуба на коса на темето
  • Акне
  • Напълняване
  • Проблемно забременяване
  • Здравни проблеми по време на бременност
  • Склонност към депресия и/или тревожност
  • Повишен риск от диабет
  • Проблеми със сексуалното здраве
  • Ниско самочувствие
  • Влошена представа за собственото тяло (боди имидж)
  • Влошено качество на живот

Отново акцентираме, че всяка жена изживява поликистозата посвоему, затова вашите симптоми следва да бъдат оценени от гинеколог, който самостоятелно или съвместно с ендокринолог може да постави или отхвърли диагнозата и да назначи най-подходящия терапевтичен подход за вашия конкретен случай.

Диагностициране на поликистозен овариален синдром

Ако отговаряте на два или повече от следните три критерия, тогава вероятно ще ви бъде поставена диагноза СПКЯ:

  1. Нередовен цикъл: по-често или по-рядко от веднъж месечно.
  2. Завишени нива на андрогени, установени на база кръвни изследвания или прекомерно окосмяване на андроген-зависимите зони (лице, корем, гръб) и акне.
  3. 20 или повече фоликула или непълно развити яйцеклетки в който и да е от двата яйчника, регистрирани като тъмни петна с помощта на ултразвук. Ултразвуковата диагностика обичайно се прилага само при жени, които не отговарят на първите два критерия и не се назначава при жени под 20-годишна възраст (или до осмата година след първия цикъл), тъй като при тях по принцип се наблюдава голям брой фоликули. Методът не се прилага и при сексуално неактивни девойки.

Имайте предвид, че съществуват и други състояния, които се проявяват по сходен начин. Те трябва да бъдат взети под внимание от вашия лекар и да бъдат изключени, преди да бъде потвърдена диагнозата.

Диагностицирането на поликистоза при млади жени, особено през първите години на полова зрялост,  може да бъде трудно. През първата година менструацията на много момичета е нередовна и се урегулира до втората. Но при девойките със СПКЯ това може и да не се случи и вместо това се наблюдава по-учестена (на интервали, по-кратки от 21 дни) или по-разредена менструация (на интервали, по-дълги от 45 дни). Ако след третата година тези интервали останат по-кратки от 21 дни или по-дълги от 35 дни, това е индикация за поликистоза. 

СПКЯ се диагностицира трудно и при жени, приемащи противозачатъчни хапчета, тъй като те изменят хормоналните нива. Ако е необходима точна диагноза, приемът на контрацептиви следва да бъде преустановен за три месеца преди диагностицирането и на тяхно място да се използва алтернативен метод за контрацепция.

Как поликистозните яйчници влошават шансовете за забременяване

Изчислено е, че около 70% от жените със СПКЯ забременяват по-трудно, но добрата новина е, че като цяло тези жени имат същия брой деца както жените без СПКЯ. Редица фактори, свързани с поликистозата (като причина за нея или като следствие от нея) могат да допринесат за проблемното забременяване (и по-тежкото протичане на бременността), в това число неблагоприятен хормонален профил, повишено телесно тегло, влошено психично здраве, недобри хранителни навици и ниска физическа активност.

За да разберем по-добре как поликистозата влияе върху шансовете за забременяване, ще трябва да си поговорим накратко за яйчниците и овулацията. Освен че съхраняват нашите яйцеклетки, яйчниците произвеждат и редица хормони. Сред тях основни са естроген и прогестерон, които допринасят за развитието на гърдите и са главни регулатори на месечния цикъл. Но в яйчниците се произвеждат и малки количества от т.нар. мъжки полови хормони (андрогени) като тестостерон.

При нормални условия овулацията настъпва веднъж месечно, когато има отделяне на яйцеклетката във фалопиевата тръба (маточна тръба, яйцепровод). Преди това да се случи, яйцеклетката зрее в малка подутина на яйчника, която се нарича фоликул. Всеки месец в яйчника започва развитието на няколко фоликула, но обичайно само един от тях се развива напълно и позволява отделянето яйцеклетката в маточната тръба, по която тя слиза в матката. Там тя може да бъде оплодена при наличието на незащитен сексуален контакт и добри оплодителни способности на спермата.

Свързаното с поликистоза проблемно забременяване се дължи на завишените нива на андрогени и инсулин, които могат да разстроят месечния цикъл и да възпрепятстват овулацията. Между 70 и 80 процента от жените с поликистозни яйчници докладват за менструация, по-рядка от веднъж месечно или по-малко от 8 пъти годишно.

При жените със СПКЯ често се наблюдава удебеляване на стената на яйчника и абнормно развитие на фоликулите заради хормоналния дисбаланс. Това резултира в неспособност на яйцеклетките да напуснат яйчника и образуването на множество неузрели малки фоликули, които се виждат като тъмни петна при ултразвуков преглед. За тях вече отбелязахме, че не трябва да се бъркат с кисти.

Затова поликистозата обичайно е съпроводена с нередовна овулация или пълно спиране на овулацията. Така шансовете за забременяване значително се влошават, но не бива да се мисли, че бременност е невъзможна. Ето защо е наложително жените със СПКЯ, които не желаят бременност, да вземат обичайните предпазни мерки. 

Адекватното управление на поликистозния овариален синдром и придържането към един цялостен здравословен начин на живот значително повишава шансовете за успешна бременност. Препоръчително е при възможност и желание жените със СПКЯ да планират семейството си колкото се може по-рано. Това не само дава време за изпробване на повече възможности за забременяване, но и предоставя възможност за зачеване преди 35-годишна възраст, когато рисковете от инфертилитет започват да се покачват при всички жени.

Има ли препоръчителна диета и забранени храни при поликистоза?

Темата за диетата при СПКЯ е често срещана, тъй като синдромът нерядко се съпровожда от инсулинова резистентност и завишени нива на инсулин – състояние, които пряко се влияе и от хранителните навици. Заради него жените с поликистоза са с по-висок риск от гестационен диабет и се подлагат на орален глюкозотолерантен тест преди и по време на бременност, за да се провери техният гликемичен контрол.

В интернет можете да попаднете на много популярни статии за препоръчителната диета и забранените храни при поликистозни яйчници, но трябва да знаете, че няма такова нещо като универсален хранителен режим за това състояние. Понижаването на инсулиновите нива и повишаването на шансовете за бременност при СПКЯ може да стане с който и да е от възможните методи за намаляване на калорийния прием и увеличаване на енергоразхода. Последното в никакъв случай не бива да остава в сянката на диетата, тъй като нетренировъчната физическа активност и структурираните тренировки са доказано средство не просто за отслабване, но и за директно повишаване на инсулиновата чувствителност поради факта, че изчерпват собствените въглехидратни запаси на тялото. 

Всъщност промените в начина на живот доказано са най-ефективният подход за подобряване на фертилитета и намаляване на риска от усложнения по време на бременност. Установено е, че за целта помага дори минимално отслабване с 5% до 10% от началното телесно тегло, постигнато с по-високи нива на активност и качество на хранене (с акцент върху непреработени растителни храни, богати на фибри и немазни източници на протеин, напр. т.нар. средиземноморска диета). За да добиете по-добра представа, 5% до 10% от телесното тегло при жена, тежаща 80 кг, са 4 до 8 кг.

Ако решите да внесете подобни промени в начина си на живот, най-добре избягвайте краткосрочни ударни диети и режими, които ви „забраняват“ любими храни или ви налагат други екстремни рестрикции и глад, които могат да ви попречат да се придържате към тях в дългосрочен план.

На първо място се уверете, че сте готови за промяна и че ще получите достатъчно подкрепа в лицето на близките до вас хора. Известно е, че когато и двамата партньори решат да предприемат стъпки към по-здравословен начин на живот, това повишава не само шансовете за зачеване, но и за по-стриктно придържане към желаното поведение и за постигане на поставените цели.

Що се отнася до самите цели, нашият съвет е да не се стремите толкова към конкретни крайни точки (като желано тегло или обиколка на талията), колкото към конкретни поведения, за които знаете, че могат да ви помогнат по пътя, например:

  • Количество плодове и зеленчуци (напр. 800 г дневно)
  • Стартиране на деня със здравословна закуска, богата на протеин
  • Салата за вечеря
  • Количество или брой позволени изкушения (напр. не повече от 150 калории дневно от любимата ви „вредна“ храна)
  • Брой крачки
  • Брой тренировки седмично
  • Използване на стълбите вместо асансьора
  • Замяна на калоричните напитки и алкохол с вода, айрян, доматен сок или безалкохолни напитки с 0 калории
  • Нагласяне на таймер за ставане от стола, стречинг, пиене на вода на определени интервали от време

Не се опитвайте да внесете всичките набелязани промени в живота си наведнъж, за да не се самосаботирате още от самото начало. Най-добре си набележете 2-3 поведения, които намирате за най-лесноосъществими и важни за вас, и чак след като ги направите неизменна част от режима си, градете бавно и уверено върху тях.

Лечение на поликистозни яйчници

В някои случаи промените в начина на живот може да не бъдат достатъчни или възможни и тогава се прибягва до други методи за повлияване на СПКЯ. Това обикновено се налага при жени в по-напреднала възраст и/или с много излишни килограми, особено когато поликистозата е придружена и от други фактори за безплодие.

В медицинската практика се използват няколко основни подхода за лечение на поликистоза и/или подобряване на шансовете за забременяване, когато става дума за жени, които планират бременност:

  • Лекарства: след изключването на други причини за безплодие у жената или партньора, лекарят може да предпише лекарства, които стимулират овулацията. Едно такова лекарство е кломифен (Кломид). Друг популярен препарат е метформин, който стандартно се използва за лечение на диабет от втори тип, но може значително да подобри и симптомите при поликистозни яйчници. Метформинът подобрява инсулиновата чувствителност, понижава кръвната захар и може да регулира както нивата на инсулина, така и тези на андрогените. След няколко месеца употреба метформинът може да помогне за възстановяване на овулацията, като с него се наблюдават и други положителни ефекти като редуциране на телесното тегло и подобряване на липидния профил.
  • Добавки: мио-инозитолът е добре изучена хранителна добавка с доказана безопасност, която се използва за подобряване на женския фертилитет и инсулиновата чувствителност. Тя също е с надеждно демонстрирани антидепресивни и анксиолитични (облекчаващи тревожността) свойства. Всичко това я прави предпочитано помощно средство в лечението на СПКЯ.
  • Асистирана репродукция: тук попада най-вече ин витро оплождането, което значително подобрява шансовете за зачеване в сравнение със самостоятелната употреба на лекарства. Недостатък при него е високата цена и фактът, че то невинаги е успешно при жени с твърде високо телесно тегло и/или нездравословен начин на живот. Затова винаги се препоръчва промените в начина на живот и отслабването да предхождат опитите за асистирана репродукция.
  • Хирургия: до този начин на лечение обикновено се прибягва, едва когато останалите опции са изчерпани. Външната обвивка на яйчниците (кортекс) при жените с поликистоза е удебелена и се предполага, че тя е една от причините за невъзможността за спонтанна овулация. Оперативната лапароскопска фенестрация на яйчниците е „безкръвна“ операция, при която хирургът пробива няколко дупчици в повърхността на яйчника с помощта на лазер или миниатюрна игла. Този тип операция обикновено възстановява овулацията, но ефектът от нея стандартно трае между 6 и 8 месеца.


При жените, които не планират бременност, поликистозата често се третира с хормонални контрацептиви, които спомагат за:

  • Урегулиране на менструалния цикъл
  • Понижаване на риска от рак на ендометриума
  • Намаляване на акнето и прекомерното окосмяване по лицето и тялото

Анти-андрогенни препарати понякога се използват за контриране на ефекта на мъжките полови хормони и намаляване на косопада, акнето, както и окосмяването по андроген-зависимите зони. Този тип лекарства са противопоказани при планиращи зачеване жени, защото могат да допринесат за проблеми по време на бременността.

СПКЯ и психично здраве

Известно е, че жените с поликистозен овариален синдром страдат по-често от емоционални предизвикателства, в това число тревожност и депресия. Не е сигурно защо е така, но може да става дума за комбинация от хормонални влияния и бремето на симптомите, свързани с поликистозата.

СПКЯ е състояние, което може да нанесе тежък удар върху общоприетите представи за женственост и красота. Симптоми като акне, напълняване, прекомерно окосмяване и проблемно забременяване могат да накарат много дами да се почувстват непълноценни и недостойни. Тези емоционални сътресения може да са особено тежки при пациентите, които все още не са наясно, че страдат от поликистоза.

При жените със СПКЯ често се наблюдава понижаване на цялостното качество на живот, когато не са наясно с естеството на проблема си и не откриват така необходимата им подкрепа – както емоционална, така и медицинска.

Емоционалното здраве на страдащите от поликистоза може да бъде съхранено и подобрено чрез адекватна подкрепа, обучение относно СПКЯ и подходящото лечение. В това число попада намесата на широк кръг от здравни специалисти като лекари, психолози, диетолози, спортни физиолози или персонални треньори и социалната опора в лицето на семейството, приятелите и други жени със СПКЯ.

Нашият съвет към жените с поликистозни яйчници е да обръщат специално внимание на своето душевно здраве, като това може да се изразява в периодичното задаване на въпроси като:

  • Изгубила ли съм интерес към или удоволствие от практикуването на обичайно любими занимания?
  • Често ли се притеснявам за и не одобрявам начина, по който изглеждам?
  • Чувствам ли се потисната, депресирана или обезнадеждена?
  • Изпитвам ли вина, потиснатост или отвращение заради начина, по който се храня?

Ако отговорът на който и да е от тези въпроси е положителен, може би е време да се обърнете за помощ към специалист по психично здраве, който да ви окаже професионална помощ в управлението на тези емоции.

За много жени може да е изключително трудно да се мотивират за спазването на набор от „наложени“ здравословни навици, които са в контраст с предишния им начин на живот. Това може да се дължи на лош предишен опит с диети и тренировки, влошено психично здраве и ред други причини.

Добрата новина е, че науката е установила и ред начини, по които тези предизвикателства могат да бъдат преодолени. Доказано е, че жените с поликистоза, които получават всестранна подкрепа, са със значително по-добри изгледи да се придържат към здравословните си навици и да постигат целите си. Източници на тази подкрепа могат да бъдат здравни работници (личен лекар, психолог, диетолог, персонален треньор) и социалния кръг от интимен партньор, семейство, приятели и колеги. Много жени членуват в интернет форуми или групи в социалните мрежи, създадени от и за страдащи от поликистоза.

От решаващо значение е да си напомняте периодично, че прогресът никога не е скоропостижен и линеен, а често може да се изразява в бавно напредване от тип „две крачки напред, една назад“.  Животът невинаги подлежи на волевия ни контрол и има много житейски събития, които могат да осуетят най-добрите ни намерения да живеем здравословно, особено когато сме подложени на много стрес или психичното ни здраве е разклатено.

Важното е да не приемате тези временни спънки като провали, да не изпускате от поглед голямата картина и да не се отказвате заради моментни превратности. Има дни, в които неусетно ще успявате и други дни, в които въобще няма да ви е лесно, но ако поглеждате назад, ще виждате, че сте изминали дълъг път. Нищо не бива да ви спира да продължавате по него.