Подуването на корема и газовете карат много хора да се притесняват, че имат проблем с храносмилането. Затова още от самото начало на тази статия трябва да отбележим, че сами по себе си газовете в червата не са опасни, а неспособността ни да контролираме тяхното изпускане може да бъде проблемно единствено в социален аспект.

Газовете като нормална част от човешкия живот

Личният опит показва, че чревните газовете се елиминират успешно от тялото посредством едно от двете отверстия на храносмилателната система – устата или ануса. А науката е установила, че средностатистическият човек произвежда между 0,6 и 1,8 л газ и го изпуска средно по 14 пъти на ден.

Сместа от газове в стомаха и корема фигурира в медицинския речник като „флатус“ (от лат. flatus) и се формира от два източника:

· Външен – погълнати по време на хранене, говорене и дишане.

· Вътрешен – произведени от бактериите, населяващи червата и най-вече – дебелото черво.

В обичайни условия погълнатият въздух остава в стомаха известно време и може да излезе през устата под формата на оригвания. Но ако не го направи, започва да се придвижва към другия край на храносмилателния тракт. Газът се придвижва бързо през тънките черва, подпомаган от нормалните ритмични контракции на техните мускули (т.нар. перисталтика или чревен мотилитет).

Като цяло този процес се осъществява неусетно и не е свързан с каквито и да е неприятни симптоми. След като газовете попаднат в дебелото черво, тяхното движение се забавя и в крайна сметка те биват отделени през ануса в (обикновено) скромни дози. Понеже малко по-нагоре разгърнахме медицинския речник, там можем да прочетем, че този акт се нарича „флатуленция“.

Любопитен факт е, че времето на сън е времето, когато поглъщаме най-малко въздух и изпускаме най-много газове. Така в началото на деня в червата има минимално количество газове, които с напредването на деня постепенно се увеличават. Има редица фактори, които влияят върху натрупването на газове. Сред тях попадат количеството погълнат въздух, естеството и честотата на хранителен прием, мотилитетът на червата и др. Всички тези фактори могат да бъдат повлияни от храна, лекарства и не на последно място – стрес.

Друг любопитен факт е, че над 99% от чревните газове са съставени от съединения без какъвто и да е аромат – въглероден диоксид, кислород, азот, водород и, при около една от хората, метан. Кислородът, азотът и въглеродният диоксид идват от погълнат през устата въздух, а водородът и метанът са странични продукти на ферментацията, осъществявана от нашата чревна флора – т.нар. „добри“ бактерии. Лабораторни анализи показват, че произходът на коремните газове е предимно външен и сравнително малка част от тях са продукт на ферментация.

Основната причина за специфичния аромат на флатуса са няколко серни съединения, които се произвеждат в миниатюрни количества от чревните ни бактерии. Но човешкият нос е особено чувствителен към тях. Установено е, че сме в състояние да регистрираме сероводород в концентрации от половин част на милион (0,5 PPM). Ето защо дори най-малките и безшумни изпускания на публични места рядко остават незабелязани.


Когато газовете се превърнат в проблем

В повечето случаи преминаването на газовете през храносмилателната система протича безсимптомно, но понякога са възможни неприятности под формата на чести оригвания, флатуленции и подуване на корема (метеоризъм). Акумулирането на газове в червата води до тяхното разширяване, което може да ускори чревните контракции и перисталтиката. Това, от своя страна, може да стане причина за крампиране на чревната мускулатура и за болки в корема.

В повечето случаи това са признаци за нередност с единия (или и двата) от механизмите за натрупване на газове, които описахме по-горе:

Аерофагия

В буквален превод от латински „аерофагия“ означава „поглъщане на въздух“. Най-обичайният ѝ признак е честото оригване. Прекомерното поглъщане на въздух обикновено се дължи на твърде бързо ядене и пиене, но може да произтича и от:

  • Преглъщане на храна с течности.
  • Пиене на горещи напитки.

· Пиене със сламка – според някои проучвания пиенето със сламка води до поглъщане на два пъти повече въздух, отколкото течност.

  • Дъвчене на дъвка.
  • Пушене.
  • Недобре пасващи зъбни протези;

· Хронично постназално стичане – т.нар. задна хрема, която засяга носоглътката.

  • Хронична болка.
  • Тревожност.

Прекомерно образуване на газове

Това се случва в резултат от ферментирането на неусвоена храна от бактериите в храносмилателния тракт и по-специално – в дебелото черво. Тук обикновено става дума за недостиг или пълно отсъствие на ензимите, нужни за разграждането на следните въглехидрати:

  • Рафиноза – сложна захар, намираща се в зърнени и бобови растения, бяло зеле, брюкселско зеле, броколи, аспержи и др. зеленчуци.
  • Лактоза – проста захар, налична в млякото, неферментиралите и недобре узрели млечни продукти като сметана, рикота, моцарела и др. Получаването на газове и коремни болки след консумацията на тези храни може да е признак за лактозна нетолерантност.
  • Фруктоза – проста захар, налична в по-големи количества в почти всички плодове, в някои зеленчуци като лука и артишока, както и в пшеницата. Фруктозата, обикновено под формата на глюкозо-фруктозен сироп, често се използва за подслаждане на безалкохолни напитки. Подуването на корема и газовете след консумацията на богати на фруктоза храни може да е симптом на фруктозна малабсорбция (непоносимост към фруктоза).
  • Сорбитол . Захар (по-точно захарен алкохол), естествено присъща за някои плодове, в това число ябълки, круши, праскови и сини сливи. Сорбитолът се използва и като подсладител в много диетични храни сладкиши и дъвки против кариес. Други нискокалорични подсладители, които могат да станат причина за подут корем и газове при консумация в по-големи количества, са манитол и ксилитол. Ще познаете захарните алкохоли по окончанието -итол.
  • Нишесте – храносмилането на голяма част от богатите на нишесте (скорбяла) храни, в т.ч. картофи, царевица, паста и др. тестени продукти, може да стане причина за образуването на повече газове в дебелото черво. Тук популярно изключение е оризът, който е с високо съдържание на нишесте, но се понася добре от повечето хора.
  • Разтворими фибри – това са хранителни влакнини, които се разтварят лесно във вода и придобиват мека гелообразна консистенция и ферментират в дебелото черво. Обикновено се намират в храни, богати на други потенциално проблемни въглехидрати: боб, грах, плодове, овесени трици.
  • Неразтворими фибри – този тип фибри минават практически непроменени през храносмилателната система, но приети в по-големи количества могат да станат причина за чревен дискомфорт и подуване.

Въпреки че главните заподозрени при стомашно-чревен дискомфорт са преобладаващо въглехидратни храни, мазнините и алкохолът също могат да играят роля. Те биха могли да станат причина за забавяне на стомашното изпразване и усещане за подут корем.

Хронични симптоми и заболявания, протичащи с подуване на корема

Хроничните симптоми, дължащи се на газове в червата, са рядкост. Сравнително рядко срещани са и сериозните болести, които се характеризират с подут корем. В това число попадат:

Хронично оригване

Непрекъснатото и твърде често оригване може да е индикация за проблеми в горната част на гастро-интестиналния тракт. Такива са пептичната язва (увреждане на лигавицата на хранопровода, стомаха или дванадесетопръстника), гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) и гастритът.

„Gas-bloat“ синдром

Това специфично състояние възниква след антирефлуксни операции (фундопликаци), при които се създава еднопосочен клапан между хранопровода и стомаха. Клапанът позволява навлизането на храна и въздух в стомаха и пречи на връщането им в хранопровода. Синдромът се изразява в невъзможност за оригване и обезгазяване на стомаха и се характеризира с тежест в стомаха след хранене и подуване на корема.

Метеоризъм

На езика на неспециалиста думата „метеоризъм“ означава „подуване на корема“. Терминът се корени в гръцката дума за възвишение – meteoron. В общия случай подутият корем е следствие от неусвоена в тънките черва храна и ферментирането ѝ в дебелото черво. Но понякога може да е резултат от разстройство на чревния мотилитет – абнормално движение и/или контракции на чревната мускулатура. Тези разстройства могат да допринесат за фалшиво усещане за подуване и тежест в корема, понеже са свързани с повишена чувствителност към газове в червата. Най-типичният техен представител е синдромът на раздразненото черво.

Синдром на лявата флексура на дебелото черво

Тук става дума за хронично храносмилателно разстройство, при което има блокиране на газ в сгъвките (флексурите) на дебелото черво. Това състояние често се разглежда като подвид на синдрома на раздразненото черво.


Механично блокиране на червата

Нерядко вътрешното хернииране или образуването на тъкан на белега в резултат от операции могат да преградят лумена (тунела) на червата и така да доведат до метеоризъм.

По същия начин Болест на Крон, рак на дебелото черво и всяка друга болест, която може да наруши проходимостта на червата, е потенциална причина за натрупване на газове и подут корем.

Погрешни (само)диагнози

По-голямото количество газове в червата често е съпроводено с болка в корема, която може да бъде интерпретирана погрешно от страна на пациента. Когато газовете се натрупат в лявата страна на дебелото черво, хората често приписват болката на сърдечен проблем. При газове отдясно може да възникне фалшива тревога за камъни в жлъчката или апендицит. Ето защо ви съветваме винаги да се консултирате с лекаря си при наличието на по-сериозен стомашно-чревен дискомфорт.

Диагностика при притеснително подуване на корема, придружено от газове

Лекарят ви може да прецени, че газовете и болките в корема може да се дължат на подлежащ медицински проблем. Тогава в допълнение към справката с медицинската ви история и обстойния преглед той може да назначи една или повече от следните дейности:

Хранителен дневник

Може да ви се наложи да следите всички храни и напитки, консумирани в определен период от време. В дневника може да се записва и дневният брой флатуленции, за да се установи дали реално превишават нормата.

Колоноскопия

Възможността за колоректален рак трябва да бъде изключена при пациенти над 50-годишна възраст и хора с история на заболяването в семейството. Колоноскопията е процедура, която позволява на лекарите да огледат дебелото черво по цялата му дължина и да установят наличието на абнормален растеж, възпалена тъкан, язви и кървене.

С колоноскопа могат да се взимат и проби за изследване от тъканта, да се премахват тумори и колоректални полипи, както и да се спират кръвоизливи.

Сигмоидоскопия

Така се нарича диагностичната процедура, която позволява на лекаря да изследва вътрешността на част от дебелото черво (правото или сигмовидното ободно черво) и е от помощ при установяването на причините за продължителна диария, запек, болки в корема, абнормален растеж и кървене. За целта през ректума се въвежда къса и гъвкава тръбичка, оборудвана с осветление и инсуфлатор (обдухвател), който разширява червото и улеснява огледа.

Рентгеново изследване с бариева каша

В случаи на дискомфорт и болка в корема, гадене, киселини и повръщане лекарят може да има съмнение за гастрит, язва, ГЕРБ и тумори. За да ги изключи, той може да назначи рентгеново изследване на горните отдели на храносмилателния тракт (хранопровод, стомах, дванадесетопръстник). За целта на изследването се поглъща каша с барий, която покрива вътрешните повърхности на тракта и се отразява на снимката, тъй като не пропуска рентгеновите лъчи.

Какво да правим при подут корем и газове

Удачният подход за справянето с подутия корем и газовете зависи от причината за тях. Ако такава причина бъде диагностицирана, следва да получите информация за препоръчителните терапевтични мерки. Ако състоянието ви не е сериозно и не се корени в подлежащ медицински проблем, можете да опитате да си помогнете, спазвайки следните съвети.

Постарайте се да:

  • Се храните бавно
  • Коригирате хлабавите зъбни протези
  • Лекувате постназалното стичане
  • Увеличите физическата си активност
  • Не увеличавате рязко количеството фибри в диетата

Избягвайте или ограничете:

  • Говоренето по време на хранене
  • Храненето на крак или в стресови ситуации
  • Пиенето със сламка
  • Пиенето от бутилка
  • Тютюнопушенето или дъвченето на тютюн
  • Дъвченето на дъвка или смученето на бонбони
  • Консумацията на газирани напитки
  • Приема на храни със сорбитол, фруктоза и лактоза (ако сте нетолерантни)
  • Пиенето на твърде горещи напитки (и сърбането на течности въобще)