Какво е периферна нервна система?

Периферната нервна система са всички части на нервната система, които се намират извън централната нервна система. Иначе казано, периферните нерви са всички нерви извън главния и гръбначния мозък. Още по-точно казано, ПНС включва:

  • Нервите, които свързват главата, лицето, очите, носа, устата и ушите с мозъка – черепномозъчните нерви.
  • Нервите, които свързват гръбначния мозък с останалата част от тялото, в това число 31 двойки гръбначномозъчни нерви.
  • Още над 100 милиарда нервни клетки, които се простират като една гъста и обширна пътна мрежа до най-отдалечените кътчета на тялото ни.

Увреждания на периферната нервна система

Дисфункцията на периферните нерви може да е резултат от увреждане на която и да е част от нерва:

  • Аксон – нервното влакно или предавателната линия, която провежда електрически импулси от тялото на нервната клетка.
  • Тяло – централната структура на неврона, в която е разположено неговото клетъчно ядро.
  • Миелинова обвивка – мембраната, която обгръща аксона и действа като своеобразна негова изолация, позволявайки по-бързото и безпроблемно протичане на нервните импулси. Нейното увреждане се нарича демиелинизация.

При увреждане на моторни нерви (нервите, отговарящи за контрола на мускулните движения), може да се наблюдава слабост или парализа в мускулите.

Увреждането на сетивни нерви (нервите, отговарящи за предаването на сетивна информация като болка, температура и вибрации) се свързва с неприятни симптоми като болка и изтръпване на краката и ръцете или загуба на чувствителност.

Видове периферни невропатии

Уврежданията на периферните нерви се наричат невропатии и най-общо се делят според произхода на увредата – на унаследени и придобити (причинени от излагане на токсини, травми, инфекции, метаболитни или възпалителни заболявания).

Невропатиите могат да бъдат класифицирани и според броя и видовете засегнати неврални структури:

  • Мононевропатия – един засегнат периферен нерв.
  • Множествена мононевропатия – два или повече засегнати периферни нерви в различни части от тялото.
  • Полиневропатия – множество засегнати нерви, обикновено в едни и същи симетрично разположени части от тялото.
  • Радикулопатия – засегнато коренче на гръбначномозъчен нерв (структурата, която свързва нерва с гръбначния мозък). В зависимост от това къде по протежението на гръбначния стълб се намира, радикулопатията може да бъде цервикална (шийна), торакална (гръдна) или лумбална (кръстна).
  • Плексит – засегнат нервен сплит (сноп от нерви или своеобразна разпределителна „кутия“ или „кръстовище“, в което влакната от различни гръбначномозъчни нерви се пресичат и пренасочват към определени части от тялото).

Състояния, които приличат на периферна невропатия (но не са)

Заболяванията на моторните неврони причиняват прогресивна дегенерация на невроните в гръбначния и главния мозък, които контролират мускулните движения. Тези състояния наподобяват патологии на периферната нервна система и могат да бъдат причинени от вируси (напр. полиомелит), да бъдат наследствени или да нямат известен причинител (напр. амиотрофична латерална склероза).

Уврежданията на мионевралния синапс приличат на периферните невропатии по някои симптоми като мускулната слабост. Мионеврален или невромускулен синапс е мястото, където окончанията на периферните нервни влакна се свързват със специални точки в мембраната на мускула. Нервните влакна отделят химикали (невротрансмитери), които предават нервния импулс през синапса и сигнализират на мускула да се съкрати. В тази група заболявания попадат:

  • Детски ботулизъм
  • Синдром на Итън-Ламбер
  • Миастения гравис
  • Дисфункции, причинени от определени инсектициди (органофосфатни пестициди), бойни отровни вещества (сарин, Новичок) или токсини (кураре).

Разстройства, които засягат мускулите, а не нервите, също причиняват мускулна слабост и се категоризират като:

  • Наследствени, напр. мускулна дистрофия на Дюшен, мускулна дистрофия тип Бекер, периодична парализа, мускулна дистрофия пояс-крайник, вродена миотония (болест на Томсен) и миотонична дистрофия (болест на Щайнърт).
  • Ендокринни, напр. акромегалия, синдром на Кушинг, диабет от втори тип, хипертиреоидизъм и хипотиреоидизъм.
  • Възпалителни, напр. инфекции (обичайно вирусни), полимиозит и дерматомиозит.
  • Метаболитни, напр. засягащи липидните и гликогенови запаси, алкохолизъм, хипокалемия (ниски нива на калий).

Когато клиничната картина се характеризира с мускулна слабост, лекарите обикновено трябва да използват различни тестове, с чиято помощ идентифицират дали причината за нея се крие в разстройство на нервната система, на мускулатурата или във връзката между тях – невромускулният синапс.

Диагностика на проблеми с ПНС

Диагностицирането на периферните невропатии обикновено започва с разговор за оценка на симптомите. В него лекарят може да зададе въпроси като:

  • Кога се появиха симптомите?
  • Какви бяха първите симптоми?
  • Как се промениха симптомите с времето?
  • Кои части от тялото са засегнати?
  • От какво се облекчават и влошават симптомите?

Лекарят също така следва да се опита да установи възможните причини, задавайки ви въпроси относно прекарани инфекции и други заболявания, евентуално излагане на токсиканти, наличие на роднини с подобни проблеми.

Следва физикален и неврологичен преглед, който може да бъде от помощ в диагностицирането на причините за вашия дискомфорт. С тях се цели оценка на:

  • Сетивност: имате ли нормална чувствителност и изпитвате ли извънредни усещания като мравучкания и изтръпване.
  • Мускулна сила, координация и баланс.
  • Рефлекси.
  • Функция на черепно-мозъчните нерви.

Находките по време на този преглед може да насочат специалиста към произхода на проблема и да определят нуждата от допълнителни изследвания и тестове. Тези изследвания може да включват:

  • Електромиография и тест за нервна проводимост (ЕМГ), които помагат на лекарите да определят дали проблемът се корени в нервите, мускулите или невромускулния синапс.
  • Образна диагностика за установяване на нередности (напр. тумори), засягащи нервите.
  • Кръвни тестове за диагностициране на подлежащи заболявания и хранителни недоимъци, водещи до невропатии.
  • Биопсия на нервна или мускулна тъкан в опит за установяване на естеството на проблема (напр. възпаление, демиелинизация и др.)
  • Генетично тестване при съмнения за наследствена невропатия.

Лечение и лекарства за периферната нервна система

Лечението и лекарствата при диагностицирано увреждане на периферната нервна система са фокусирани в три основни насоки:

  • Лечение на причината, когато е възможно
  • Облекчаване на симптоматиката
  • Провеждане на физиотерапия, трудова, говорна и езикова терапия, когато е необходимо.

Ако заболяването причинява симптоми и причината за него е известна и лечима, тогава лечението е насочено към отстраняване на причината.

При неизвестна причина и налични симптоми се прилагат лекарства за симптоматично лечение на физическия дискомфорт, свързан с увреждането. В зависимост от вида и сериозността на оплакванията, тези лекарства може да варират от обезболяващи без рецепта за орално и локално приложение, през прескрипторни обезболяващи, до опиоидни аналгетици и др.

Тук е много важна и намесата на екип от медицински специалисти, който може да допринесе за по-бързото и пълно възвръщане на функцията на пациента:

  • Физиотерапевтите работят с индивида, за да му помогнат да възвърне мускулната си функция.
  • Трудовите терапевти предлагат начини и приспособления, които помагат на пациента да извършва обичайните си дейности по-лесно.
  • Говорната и езиковата терапия е наложителна при установени нарушения в говора и комуникационния капацитет.
  • Съществуват и други видове терапия, насочени към специфични проблеми като такива с преглъщането и дишането.

Възстановяване на периферната нервна система – възможно ли е?

През последните години са инвестирани значителни научи усилия за откриването на начини за стимулиране собствените механизми за възстановяване на периферната нервна система. Известно е, че нервите са метаболитно активна тъкан със собствена съдова система (vasa nervorum), която ги захранва с ключови за функцията им хранителни вещества.

Установено е, също така, че нуждите на тялото от някои вещества са значително завишени при периферни невропатии, докато други активни съставки оказват спомагателен ефект за облекчаване на характерни симптоми като болка, изтръпване, загуба на сетивност и др. В това число попадат елементи като:

  • Пиримидиновите нуклеотиди уридин и цитидин
  • В-витамини
  • Магнезий
  • Витамин D

Продуктите от серията Уримил са формулирани съгласно актуалното научно познание, така че да захранват организма с точните комбинации от изброените вещества с потенциален неврорегенеративен ефект.

Благодарение на препоръките от водещи специалисти и отличните резултати при хиляди пациенти, Уримил се наложи като серия №1 по продажби в България. Тя може да бъде от помощ и за вас, ако страдате от увреждане на периферните нерви и свързаните с него симптоми.