Какво е паник атака?

Паник атаките (наричани още „тревожни атаки“ или „панически пристъпи“) представляват кратки, но изключително интензивни пристъпи на тревожност, които са съпроводени от физическите симптоми на страха: ускорено сърцебиене, задух, замаяност, треперене и мускулно напрежение. Тези епизоди могат да бъдат изключително редовни и неочаквани, като често не са свързани с очевидна причина или истинска заплаха за живота и здравето. Една паник атака може да продължи от броени минути до половин час, но физическите и емоционалните последици от нея траят до няколко часа. 

Паническите пристъпи стават все по-разпространени, като по последни оценки около 35% от населението ще изпитат подобен епизод в даден момент от живота си. За повечето хора това може да са един или два пристъпа, които ще бъдат забравени скоро след отминаването на стресовата ситуация, която ги е причинила.

Но има и пациенти с повторяеми и неочаквани панически атаки, които прекарват продължително време в страх от следващ пристъп често започват да избягват редица поведения и ситуации като излизане от вкъщи и оставане насаме.  Те могат да бъдат диагностицирани с паническо разстройство, което има сериозно отражение върху качеството на живот и следва да бъде лекувано с психотерапия и/или лекарства.

Паник атаки: симптоми, които не можете да игнорирате

Паническите пристъпи обикновено започват внезапно, могат да настъпят по всяко време и честотата им варира от човек до човек. Пикът на симптомите обичайно е няколко минути след настъпването, а след отминаването им потърпевшият се чувства омаломощен.

Най-типични са следните прояви на паническите атаки:

  • Чувство за предстояща опасност или гибел
  • Страх от загуба на контрол или смърт
  • Учестено и осезаемо сърцебиене
  • Потене
  • Треперене
  • Задух или стягане в гърлото
  • Тръпки
  • Топли вълни
  • Гадене
  • Коремни крампи
  • Болка в гърдите
  • Главоболие
  • Замаяност, световъртеж
  • Чувство на нереалност, абстракция, отчужденост

Една от най-притеснителните характеристики на паник атаките е силният страх от следващ пристъп. Този страх може да бъде инвалидизиращ и често става причина за самоограничаване на пациентите до малък брой поведения и пространства, които считат за безопасни.

Рискови фактори и причини за панически пристъпи

Причините за паник атаките не са добре изучени, но към момента са известни няколко основни рискови фактора, които увеличават вероятността от спорадични пристъпи или паническо разстройство:

  • Възраст: симптомите на паническото разстройство се появяват най-често в късните юношески години.
  • Пол: жените са по-застрашени от панически пристъпи.
  • Наследственост: семейна история на панически атаки или паническо разстройство.
  • Стрес: настъпването на значимо стресово житейско събитие като безработица, смърт или сериозно заболяване на близък човек.
  • Травма: травматизиращи събития като домашно насилие, изнасилване или катастрофа.
  • Сътресение: големи промени в живота като развод, раждане на дете.
  • Тютюнопушене и прекомерна употреба на кофеин.

Някои проучвания подсказват, че естественият стресов механизъм (т.нар. бий се или бягай) е въвлечен в появата на тревожните атаки. Когато сме застрашени от непосредствена опасност, мозъкът задейства този механизъм чрез автономната нервна система. За секунди в тялото се освобождава коктейл от химикали (напр. адреналин), които предизвикват различни физиологични промени – ускорен пулс и дишане, пренасочване на кръвообращението към мускулите за подготвянето им за бой или бягство и т.н.

Смята се, че паник атаките се появяват, когато този стресов отговор бъде активиран въпреки липсата на непосредствена опасност. Човек може да изживее съвсем автентична тревожност в напълно безопасна и безобидна ситуация в комфорта на собствения си дом. Някои от факторите, които могат да подтикнат тялото да активира този механизъм, включват:

  • Остър или хроничен стрес, които карат тялото да отделя по-високи нива на стресови хормони като кортизол и адреналин.
  • Склонност към хипервентилация (учестено и/или дълбоко дишане), която нарушава баланса на кръвните газове, намалявайки концентрацията на въглероден диоксид.
  • Интензивните тренировки също могат да доведат до панически реакции при някои хора.
  • Прекален прием на никотин и кофеин, които са потентни стимуланти и могат да повишат отделянето на адреналин и други хормони на стреса.
  • Някои заболявания и лекарства също могат да доведат до физиологични промени, свързани с паникоподобни симптоми.
  • Внезапна промяна на средата, напр. попадане в претъпкано, задушно или тясно помещение.

Възможни усложнения

Оставени без адекватно лечение, паник атаките и паническото разстройство могат да имат негативно отражение върху всички житейски аспекти. Страхът от последващи панически пристъпи пък може да ви скове в перманентно състояние на страх. Усложненията, с които паническите атаки са свързани или директно причиняват, включват:

  • Развитие на някои фобии като страх от шофиране или страх от излизане.
  • Прекомерна и необоснована загриженост за здравето, хипохондрия.
  • Избягване на социални ситуации.
  • Проблеми в учебното заведение или работата.
  • По-висок риск от депресия, тревожни разстройства и други психиатрични разстройства.
  • Увеличен риск от самоубийство или суицидни мисли.
  • Злоупотреба с алкохол и/или други субстанции.
  • Финансови проблеми.

За някои хора паническото разстройство може да включва агорафобия – избягването на места и ситуации поради възприемана неспособност за бягство или получаване на спешна помощ в случай на паник атака. Много пациенти с паническо разстройство често са неспособни да излязат от вкъщи без придружител.

Съвети за превенция и овладяване на паник атака

Важно е да знаете, че няма сигурен начин за превенция на паническите пристъпи или паническото разстройство. Все пак, следните мерки могат да ви бъдат от значителна превантивна полза:

  • Потърсете лечение на паник атаките колкото се може по-скоро, за да предотвратите тяхното влошаване или учестяване.
  • Придържайте се към предписаното лечение, за да избегнете рецидиви или влошаване на симптомите.
  • Постарайте се да се движите редовно, тъй като спортът има роля в превенцията на тревожност. Избягвайте екстремните натоварвания, които могат да увеличат нивата на стрес в тялото.

Ако усещате, че ви предстои тревожен пристъп, придържайте се към следните съвети за овладяване на паник атака:

  • Не се фокусирайте върху симптомите си и не се опитвайте да се „борите“ с тях. Самоубеждаване от тип „Спри да се паникьосваш!“ и „Отпусни се!“ често има обратен на търсения ефект.
  • Имайте предвид, че симптомите на паник атаката са неприятни, но не са животозастрашаващи. Напомнете си, че и друг път сте се чувствали по подобен начин, но сте оцелели.
  • Насочете вниманието си извън случващото се в тялото ви и симптомите. Например, бройте през три до сто и наобратно, опитайте да си припомните текста на любима песен, бройте белите преминаващи коли или се предизвикайте да пресметнете колко домакинства от отсрещния блок са си сложили външна изолация.
  • Бягането от ситуацията, свързана с паническата атака, само може да затвърди усещането, че пристъпите ви са непоносими. Ако седнете спокойно и оставите симптомите да отминат, има по-голяма вероятност да придобиете самоувереност в способността си да се справяте.

Кога да потърсим помощ?

Ако изпитате присъщите за паническите атаки симптоми, потърсете лекарска помощ колкото се може по-скоро след това. Помнете, че тези пристъпи не са опасни, но са изключително трудноуправляеми със собствени усилия и вероятно ще се влошат, ако не бъдат лекувани. 

Медицинският преглед след паник атака е важен и с оглед изключването на други състояния, които могат да причинят сходни симптоми, в това число:

  • Диабет
  • Астма
  • Проблеми с вътрешното ухо
  • Хипертироидизъм (хиперфункция на щитовидната жлеза)
  • Сърдечни проблеми

Диагностика на тревожни пристъпи и паническо разстройство

В идеалния вариант вашият личен лекар би трябвало да е в състояние да определи дали страдате от паник атаки, паническо разстройство или друго състояние, чиито симптоми наподобяват панически пристъп. При съмнение за тревожно състояние следва да бъдете насочени към специалист психиатър, който да постави по-точна диагноза и да прецени какво ще е най-подходящото лечение за вас.

Не всеки човек, който изпитва паник атаки, страда от паническо разстройство. За диагностицирането на паническо разстройство е нужно да отговаряте на следните условия:

  • Чести и неочаквани панически епизоди.
  • Поне една от атаките ви е била последвана от месец или повече страх от последваща атака. Изпитвате продължителен и натрапчив страх от последиците от паническите пристъпи – загуба на контрол и/или разсъдък, получаване на инсулт. Имате значими промени в поведението, напр. избягвате ситуации, които биха могли да провокират тревожен епизод.
  • Паническите ви атаки не са причинени от употребата на наркотици или други вещества, от физически проблем или друго психично състояние като социална фобия или обсесивно-компулсивно разстройство.

Ако не бъдете диагностицирани с паническо разстройство, това не значи, че не се нуждаете от лечение. Напротив, адекватната терапия може напълно да елиминира паническите пристъпи или да предотврати прерастването им в паническо разстройство или фобия.

Как да се излекуваме от паник атаки?

Лечението на паническите атаки може да намали силата и честотата на пристъпите, както и значително да подобри всекидневното ви функциониране. Основните методи на лечение са психотерапията и лекарствата, като те могат да бъдат назначени поотделно или заедно в зависимост от вашите предпочитания, историята и сериозността на заболяването ви и други фактори.

Психотерапия

Психотерапията се счита за ефективен първи избор при тревожни атаки и паническо разстройство. Психотерапевтичните сесии могат да ви помогнат да вникнете в същността на паническите пристъпи и да се научите да ги овладявате по-бързо.

Когнитивната поведенческа терапия може да бъде особено полезна, тъй като ви помага да осъзнаете на база собствения си опит, че паническите симптоми не са опасни. Терапевтът тук спомага за контролираното пресъздаване на симптомите на пристъпа по безопасен и повторяем начин, докато те започнат да бъдат възприемани като нещо безобидно. Успешната терапия може да ви помогне да преодолеете и страха от ситуации, които сте избягвали заради паник атаките.

Резултатите от психотерапията изискват време и усилия, като започват да се проявяват след няколко седмици и се натрупват в продължение на месеци. След приключването на терапията, можете да си определите периодични профилактични визитации, за да сте спокойни, че състоянието ви е под контрол.

Лекарства

Лекарствата могат значително да облекчат симптомите на паник атаките, както и тези на депресия (при наличието на такава). Съществуват няколко вида медикаменти, които са се доказали като ефективни в менажирането на паническите пристъпи:

  • Селективни инхибитори на обратното захващане (реабсорбцията) на серотонин (SSRIs). Те имат отличен профил на безопасност и ниска честота на сериозни странични ефекти, поради което са първи избор при медикаментозно лечение на паник атаки.
  • Инхибитори на обратното захващане на серотонин и норадреналин (SNRIs). Това е друг клас антидепресанти, които повишават нивата на серотонин и норадреналин в мозъка.
  • Бензодиазепини. Това са седативни препарати, които потискат активността на централната нервна система. Обичайно се използват само краткосрочно, тъй като могат да доведат до формиране на зависимост. Противопоказани са при пациенти с проблеми с алкохола или наркотиците и също така взаимодействат с множество други лекарства.

Изборът на лекарство се определя на индивидуален принцип от специалист психиатър и медикаментът може да бъде сменен няколко пъти до намирането на решение, което работи добре за вас. Имайте предвид, че може да са необходими до няколко седмици преди да усетите подобрение, което е напълно нормално. Също така трябва да знаете, че всички лекарства крият риск от странични ефекти и някои от тях не се препоръчват при определени състояния (напр. бременност).

Алтернативи?

Засега психотерапията и лекарствата са единственият доказан метод за управление на паническите атаки, въпреки че в последно време започнаха да се натрупват данни за хранителната добавка инозитол, чийто прием във високи дози от 12­–18 грама дневно в продължение на минимум месец се свързва с понижена честота на панически пристъпи.

Резултатите от направените дотук изпитвания са обещаващи, но са нужни още проучвания, за да можем да я препоръчаме уверено като допълнение или алтернатива на утвърдените терапевтични подходи.