Засилването на паметта и концентрацията е тема, която вълнува всички ни, независимо дали сме ученици, студенти, професионалисти, които работят с ума си или пък пенсионери, които се опитват да съхранят мозъчната си функция от пагубното въздействие на напредващата възраст.

Постижимо ли е подобно нещо наистина и кои са доказаните от науката подходи за по-ефективно учене и помнене? Останете до края на статията, за да разберете какво показа нашата справка с литературата.

Насила памет не става

Повечето хора, които се опитват да запомнят нещо, подхождат към информацията с известно притеснение, влагайки повече усилия в нейното четене или слушане. Но сведенията сочат, че намерението за помнене често няма изразен ефект върху паметта. Препрочитането на един и същи материал отново и отново с цел „назубряне“ се оказва неоптимално и доста често – твърде неефикасно. 

Провеждани са редица експерименти, които сравняват т.нар. инцидентно учене с волевото помнене. Инцидентното учене се случва в условия, при които участниците не са наясно, че ще бъдат подложени на тест за памет по време на експеримента. При волевото учене участниците са предупредени, че следва да бъдат изложени на информация, която след това ще трябва да възпроизведат. В рамките на експериментите и двете групи трябва да изпълнят една и съща задача, като инцидентните учещи се справят също толкова добре, колкото волевите учещи – убедителен довод, че намерението за помнене не води директно до по-добра памет.

Намерението за помнене обаче може да подобри паметта по индиректен начин, ако ни помогне да мислим по-добре за новата информация. Какво означава това? Установено е, че един от елементите на ефективното учене е старанието за дълбоко вникване в материята и нейното проумяване с понятия, които са по-близо до нашия начин на мислене и вече съхранени в паметта ни данни. Затова следващия път, когато учите нещо, опитайте се да разсъждавате върху неговия смисъл и да асоциирате тази нова информация с близки до нея факти или събития, които помните добре. 

Особено ползотворно в това отношение е задаването на въпроси относно фактите и търсенето на техните отговори в собствения ни ум, тъй като това насърчава обмислянето на информацията под различни ъгли и води до формирането на множество асоциации, които в условията на зубрене биха били невъзможни.

Друг полезен подход е парафразирането или преразказването на информацията със собствени думи, което отново заставя мозъка ви да разсъждава върху нейното значение и да посяга към складирани в него сведения, които са релевантни на темата. Колкото по-трудна за осмисляне е една нова идея и колкото по-важно е за вас да я запаметите, толкова повече начини за нейното парафразиране е препоръчително да измислите.

Не на последно място, прилагането на всички тези съвети ще ви направи значително по-ангажирани с материала, защото ще ви въвлече в активно взаимодействие с него. По този начин ще си гарантирате повече вглъбеност и концентрация и по-малко предпоставки за разсейване в сравнение с монотонното и отегчително препрочитане на един и същи пасаж от думи.

Проверката – висша форма на запомняне

Проверката е нещо, на което сме свикнали да ни подлагат хора, различни от нас самите. Но колкото повече самопроверка на новите знания осъществяваме, толкова по-голям е шансът те трайно да останат в нашата памет.

Когато проверявате знанията си, не дръжте отговорите близо до себе си и не се изкушавайте да ги проверявате преди да дадете своя отговор. В противен случай лъжете единствено себе си, при това с негативни последствия за собствената си памет – подобни хитрувания често могат да ви оставят с измамното усещане, че сте научили повече, отколкото реално сте.

Сверяването с верните отговори следва да се прави едва след като сте дали своето предположение и ако случайно сте сгрешили, това е чудесен повод да се върнете към информацията и да помислите как и защо вашето разбиране за нея се е разминало с реалността.

На час – по лъжичка учене

Всички сме имали поне един изпит, за който сме сядали да четем като спартанци в последния ден, въоръжени с кафеварка, леко нервно напрежение и огромно задоволство от добре прекараните в мързелуване предходни дни. И може би сме го взимали.

Но работата е там, че паметта работи най-добре, когато разпределим ученето си на множество малки и отдалечени една от друга във времето сесии. Този принцип за първи път е открит преди повече от век и оттогава-насам е потвърден нееднократно от науката. Експеримент след експеримент показват, че едно и също количество информация се помни значително по-лесно и по-добре на рационално отложени порции, отколкото на един дъх.

Една от причините за това е, че този тип учене ни дава възможност да възприемаме материала с различни очи и ум всеки път, при това без стреса на ученето в последния момент. Това позволява на мозъка на изгради много по-качествени връзки между новата и вече складирана в него информация, а също така му дава шанс да установи асоциации, които в предния ден може и да са му убягнали.

Помни ли се по-добре с мнемоника?

Мнемониката придоби популярност и у нас, затова няма как да я игнорираме в статия като настоящата. Ако не сте запознати с нея, тук говорим за техника за помнене, която се базира на изграждането на преки, но изкуствени асоциации между нова и запомнена информация. Пример можем да дадем с мнемониката за запомняне на клавишната комбинация за изрязване “Ctrl+X”, която може да запаметим по-лесно, оприличавайки буквата „Х“ на ножица.

Мнемониката дава резултати, защото систематизира учебния подход и може да бъде много полезна за целите на ученето на езици или запомнянето на технически подробности като дадената за пример по-горе. Много хора отлично помнят факти от историята и географията с нейна помощ.

Но има ситуации, в които използването на мнемоники не е препоръчително, тъй като те могат да отвлекат вниманието от същината на информацията и да попречат за нейното разбиране. Това води не само до разсейване, но и до формирането на по-малко смислени асоциации в мозъка.

Ето защо препоръчваме да избягвате тяхната употреба, когато целта ви е да учите с разбиране и да можете да възпроизвеждате наученото със собствени думи.

Добрите оценки не са признак за добра памет

Много от нас са възпитани да учат така, че да имат добър успех в учебното заведение. Но както вече ви показахме, този тип учене не е най-ефективен за формирането на качествена памет. Въпреки че за повечето четящи този период вероятно вече е отминал, всички ние можем да помогнем на децата си и на техните деца да култивират у себе си един по-продуктивен подход към новата информация.

Добрите оценки в училище и университета не са признак за добра памет, а „бележкарството“ може да ни осигури добра диплома, но също така може и да ни лиши от приложими в живота познания. Затова съветът ни е да култивирате у себе си и у по-младите си роднини не толкова отношение към непосредствените резултати от ученето, колкото желание за разбиране на материята, което ще намери израз в способност за нейното възпроизвеждане седмици след отминаването на изпита.

Как да засилим паметта и концентрацията си: обобщение

Живеем във време, за което често се говори като за епоха на информацията, но почти никога не наричаме епоха на знанието. За съжаление наличието на информация не означава автоматично наличие на познания, като за превръщането на едното в другото е нужно качествено учене и надеждно помнене.

В настоящата статия се опитахме да ви предоставим един рационален и научнообоснован подход, който може да ви помогне да помните по-добре. Съветите тук са подходящи не само за ученици и студенти, но и за всеки, който борави с информация от каквото и да е естество във всекидневието си.

Да, за прилагането им са нужни време и усилия, но пък за разлика от „лесните трикове“ те работят и биха могли качествено да трансформират начина, по който съхранявате и възпроизвеждате важни факти от и за заобикалящия ни свят.

Ето ги и в списъчен вид, с който ще ги запаметите значително по-лесно:

  1. Не се тревожете за това дали ще запомните новата информация.
  2. Опитайте се да мислите за смисъла на информацията, да я поставите в контекста на своето познание и да я обвържете с релевантните си познания по темата.
  3. Преразказвайте информацията със свои думи – парафразирайте я по колкото се може повече начини.
  4. Проверявайте наученото чрез самоизпитване и не се изкушавайте да мамите на „изпитите“.
  5. Избягвайте ударното поглъщане на много информация за кратко време. Разбийте ученето си на мини-сесии в рамките на дни и седмици.
  6. Добрата памет е отражение на доброто разбиране на информацията, което се предопределя от вникване в нейния смисъл и обвързването ѝ с наличните познания по темата.
  7. Мнемониката може да ви бъде от полза в определени ситуации (учене на езици, история, география), но в други може да ви попречи да вникнете в смисъла на информацията.
  8. Ученето следва да бъде структуриран процес и да включва непосредствени цели, които могат да бъдат постигнати в рамките на една учебна сесия и да бъдат проверени след приключването ѝ.

Добавете към тези съвети някои от ефикасните препарати за оросяване на мозъка, доказаната стимулираща сила на кофеина и ползите от тренировките за ума и ще имате всички предпоставки за надеждна памет и непоклатима концентрация.