Нормалният пулс е нещо, за което мислим при ненормални обстоятелства. Или по-точно – обичайно се сещаме за него, когато сме притеснени, че сърдечният ни ритъм е прекалено бърз (по-често) или ненормално бавен (по-рядко).

В тази статия ще откриете не просто тривиалната таблица за нормален пулс, но също така ще научите и много други интригуващи детайли около динамиката на сърдечните контракции:

  • каква е разликата между пулс и сърдечна честота,
  • как можем сами да измерим пулса си в отсъствието на специализиран инструмент,
  • кои са основните причини за изменения в този показател,
  • как да съобразяваме тренировките си с максималния сърдечен ритъм според възрастта.

Нормален пулс или нормален сърдечен ритъм?

Сърдечният ритъм е броят удари, с които тупти сърцето ви в минута, което при нормални (средностатистически) обстоятелства за възрастен човек е между 60 и 100 пъти. Пулсът е сигналът, чрез който можете да измерите колко са тези удари и е един лесен метод да следите здравословното си състояние и интензитета на тренировките си.

Между сърдечния ритъм и пулса има пряка връзка, но те не са едно и също нещо. За да направим разграничението по-лесно и кратко, можем да кажем следното:

  • Сърдечният ритъм е скоростта, с която сърцето ви бие в даден момент.
  • Пулсът е начинът, по който можете да почувствате сърдечния си ритъм.

Всеки път, когато сърцето ви бие, то се свива и изпомпва кръв през мрежата от артерии в тялото ви. Пулсът е резултат от моментно повишеното налягане в артериите, което сърцето причинява в опит да поддържа кръвообращението. Между отделните удари сърцето се отпуска и това води до спадане на налягането в кръвоносните съдове. Ето защо пулсът пулсира, а не се усеща като постоянно напрежение в артериите, подобно на течаща през маркуч вода.

Удари на сърцето – какво са и защо са важни?

Ударите на сърцето се наричат още сърдечна честота и са същото нещо като сърдечния ритъм. Тялото автоматично регулира тази честота с оглед на дейностите, които извършвате или според събитията, които се случват около вас. Ето защо пулсът ви се учестява, когато сте активни, възбудени или изплашени и забавя, когато сте в покой, спите или медитирате. 

Сърдечните удари са един от базовите и много важни показатели за здравословното състояние на човек. Когато сърцето бие прекалено бързо или твърде бавно, това може да е признак на проблеми с него или други органи и системи в тялото.

Затова и пулсът е един от най-достъпните начини за лекарите да проверят дали не се случва нещо нередно в тялото ви и дори да диагностицират медицински състояния – самостоятелно или в комбинация с други здравословни показатели.

Къде мога да усетя пулса си?

Съществуват няколко точки в тялото, където артериите преминават много близо до кожата и някои от тях са особено лесни за напипване поради анатомичните особености на тези зони. В зависимост от мястото, можете да използвате палец или показалец и среден пръст, за да усетите пулса си, само не оказвайте силен натиск:

  • Шия (каротидна артерия). Право надолу от мекото на ухото, непосредствено под челюстната кост.
  • Китка (радиална артерия). Обърнете ръката си с дланта нагоре и потърсете точката, в която мускулът на палеца се сключва с китката.
  • Сгъвка на лакътя (брахиална артерия). Поставете пръстите на едната си ръка в сгъвката на лакътя на другата. Бавно изтеглете пръстите в посока към тялото – би трябвало да можете да почувствате пулса си съвсем леко навътре от центъра на лакътната сгъвка.

Медицинските лица могат да измерват пулса и на други места, които са значително по-трудни за напипване без обучение и опит, но могат да бъдат информативни при идентифицирането на определени състояния.

  • Слепоочие. Слепоочната артерия може да бъде почувствана на нивото на ушния канал, пред мястото на сключване на бузата и ухото.
  • Гърди. Непосредствено над сърцето.
  • Корем. Коремна аорта.
  • Слабини. Пулсът на бедрената артерия може да се почувства на мястото на сключване на бедрото и торса.
  • Сгъвка на коляното. Поплитеална артерия.
  • На ходилата. Постериорна тибиална артерия и артерия дорзалис педис.

Нормално ли е „сърцето ми да бие в ушите“?

В определени ситуации е напълно нормално да чувате пулса си – това е феномен, известен като пулсиращ тинитус. Тези ситуации обикновено са свързани с физическо натоварване, положителни емоции или стрес, в резултат от които пулсът е учестен, кръвното налягане е повишено и можете да чуете колебанията в налягането в кръвоносните съдове, минаващи близо до ушите. Друг сценарий, в който това е възможно, е да сте легнали на ръката си и да чувате пулса в нейните артерии.

Трябва да имате предвид, че ако страдате от постоянен пулсиращ шум в ушите независимо от емоционалното си състояние и физическата си активност, това може да е индикация за високо кръвно или друго сърдечно-съдово състояние. В такива случаи е задължително да се консултирате с лекаря си. 

Измерване на пулса по бързата процедура (чрез умножение)

Веднъж след като сте напипали пулса си, неговото измерване е сравнително бързо и лесно. По принцип сърдечната честота се измерва в удари в минута, но има начини да научите тази стойност за по-малко от 60 секунди:

  • Избройте ударите на сърцето за 10 секунди и умножете числото по 6.
  • Избройте ударите на сърцето за 15 секунди и умножете числото по 4.
  • Избройте ударите на сърцето за 30 секунди и умножете числото по 2.

Разбира се, вече дори елементарните смарт часовници имат функция за измерване на пулса, като те използват подобен алгоритъм, за да показват сърдечната ви честота във всеки един момент. Мерната единица, която типично виждате на техния екран, е bpm, което е абревиатура за beats per minute или удари в минута.

Когато засичате пулса си в спокойно и неподвижно състояние, това е вашият сърдечен ритъм в покой. Измерването му по време на спорт пък е отличен начин да прецените и регулирате интензитета на тренировъчните си усилия. 

Таблица за нормален пулс в покой и оптимален пулс по време на спорт

Нормалният пулс в покой се определя в зависимост от годините, физическата кондиция и цялостното ви здравословно състояние.

Но в следната таблица можете да откриете средните стойности за нормален пулс в будно състояние според възрастта.

Възраст

Нормален пулс (удара в минута)

До 4 седмици

100–205

4 седмици до 12 месеца

100–180

1 до 3 години

98–140

3 до 5 години

80–120

5 до 12 години

75–118

13+ години

60–100

 

Приема се, че за повечето здрави мъже и жени нормалният пулс в покой е между 60 и 100 удара в минута. Съществуват обаче някои сведения, че сърдечният ритъм в долния край на този диапазон може би е по-желан от гледна точка на сърдечно-съдово здраве.

Тези сведения идват от близо 130 хиляди жени в менопауза, включени в голямото проучване Women's Health Initiative. Анализът установява, че жените с най-високата нормална сърдечна честота – над 76 удара в минута, са с около 26% по-висок риск от инфаркт в сравнение с жените с най-ниската нормална сърдечна честота – 62 или по-малко удара в минута.

Ако вашият пулс редовно е над 80 удара в минута, може би е добра идея да го обсъдите с лекаря си, който може да ви препоръча конкретни превантивни мерки, особено при наличието на други рискови фактори като високо кръвно и висок холестерол.

Що се отнася до пулса по време на тренировка, там оптималният пулс може да варира според целите, но най-често се съветва поддържането на умерен интензитет. Това е така, защото според науката този темп на натоварване е едновременно полезен за сърцето, позволява достатъчна продължителност за значително изгаряне на калории и в същото време не крие опасност за здравето.

Високоинтензивните тренировки могат да покачат сърдечния ритъм до 95%+ от максималната и честота, а продължителното поддържане на подобен пулс се свързва с рискове, които може да надхвърлят ползите. Ако не сте тренирали досега и особено ако страдате от заболявания на сърдечно-съдовата и дихателната система, обезателно обсъдете тренировъчните си планове с лекар.

След като уточнихме тези важни подробности, можем да ви разкрием стандартните максимални и целеви сърдечни честоти по време на тренировка. В по-долната таблица ще откриете изчислени стойности на интервали от 5 години, но със следната формула можете да ги индивидуализирате за всяка възраст.

Максимален сърдечен ритъм = 220 – (вашата възраст)

Целеви тренировъчен ритъм: 60%–80% от максималния

Долна граница = (максимален сърдечен ритъм) х 0,6

Горна граница = (максимален сърдечен ритъм) х 0,8

Възраст

Максимален ритъм

Оптимален диапазон

20

200

120–160

25

195

117–156

30

190

114–152

35

185

111–148

40

180

108–144

45

175

105–140

50

170

102–136

55

165

99–132

60

160

96–128

65

155

93–124

70

150

90–120

75

145

87–116

80

140

84–112

85

135

81–108

90

130

78–104

95

125

75–100

100

120

72–96

 

Кои други фактори могат да променят сърдечната ми честота?

Освен емоциите и тренировките, съществуват редица други причини, поради които честотата на сърцебиене може да се промени. Тук ще изброим най-вероятните от тях.

Дехидратация

Когато сте обезводнени, обемът на кръвта намалява и това налага на сърцето да работи значително по-усилено. В такива ситуации е възможно да имате учестен пулс и палпитации (чувството, че усещате сърцебиенето си или че сърцето ви тупти силно и/или неравномерно).

В отделни материали сме разглеждали основните симптоми на обезводняване при деца и възрастни, както и въпроса за това колко вода трябва да пием, особено когато спортуваме.

Инфекция или треска

Пулсът нерядко се учестява в отговор на инфекциозно заболяване или треска. В такива ситуации сърцето работи с повишена честота, за доставя кислород, хранителни вещества и имунни клетки за справянето с болестта. Ковид-19, грипът и настинката са все вирусни инфекции, които могат да забързат пулса ви.

Лекарства

Определени лекарства също предизвикват промени в сърдечния ритъм в посока нагоре (напр. някои лекарства за астма) или надолу (напр. лекарства за сърцето като бета-блокери).

Ако сте преминали на ново лечение и забележите промени в пулса си и/или не се чувствате добре, обезателно съобщете това на лекаря си.

Сърдечни състояния

В определени случаи проблеми с електрическата активност на сърцето могат да доведат до нередовен сърдечен ритъм (аритмия), да забавят или да учестят пулса.

Други състояния

Има много други състояния, които не са свързани със сърдечно-съдовата система, но могат да изменят сърдечната честота. Такива са анемиите и промени в активността на щитовидната жлеза като хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм.

Какво ако имам учестен пулс или забавен пулс?

Когато сърдечният ви ритъм в покой се намира извън нормалните граници, това може да бъде признак за проблем.

  • Тахикардия е състоянието, при което честотата на сърцебиене в покой надвишава 100 удара в минута или казано на човешки език – учестен пулс.
  • Брахикардия е състоянието, при което честотата на сърцебиене в покой е под 60 удара в минута или казано на разговорен език – забавен пулс.

Важно е да имате предвид, че ако сте много активни физически и особено ако тренирате редовно, е напълно нормално сърдечният ви ритъм да е по-нисък от 60 удара в минута. Добре известно е, че сърцата на някои професионалните атлети бият с 40 удара в минута и това е израз на тяхната невероятна физическа кондиция. За средностатистическия човек, разбира се, подобна стойност може да бъде опасно ниска.

Струва ми се, че имам ненормален пулс! Как да постъпя?

Ако се притеснявате, че пулсът ви е не е нормален, задължително се обърнете към личния си лекар. Той или ще адресира притесненията ви директно, или ще ви насочи към правилния специалист.

Без претенции за изчерпателност, ето някои от признаците, заради които е наложително да се разходите до кабинета му:

  • Хронично забавен или учестен пулс.
  • Нередовен пулс.
  • Усещане за вибрации вместо отчетливи удари при опит за измерване на пулса.
  • Непрекъснато усещане, че сърцето ви бие в ушите.
  • Палпитации – неприятната способност да усещате туптенето на сърцето си през цялото време, като усещането е за силно или неритмично сърцебиене.

Също така може би не е излишно да ви напомним, че посещаването на годишни профилактични прегледи е важна част от грижата за цялостното ви здраве. Измерването на пулса е стандартна част от това посещение и също така е отлична възможност за ранното диагностициране на проблеми със сърдечно-съдовата ви система и предпоставка за тяхното (по-)успешно лечение.