Темата за пробиотичните микроорганизми и чревното здраве е сложна и многопластова, а по въпроса за най-добрия пробиотик има повече противоречиви мнения, отколкото е здравословно за разсъдъка на загрижения потребител.

С тази статия ще се опитаме да опростим темата, без да я профанизираме и да ви посъветваме към кои пробиотици си заслужава да се насочите, ако страдате от конкретни чревни проблеми.

За финал ще обясним пробиотици ли са ферментиралите храни и ще се запознаем с няколко ферментирали продукта, чието полезно влияние е подкрепено от солидни научни сведения.

Какво е пробиотик?

Повечето хора знаят, че пробиотиците са „добри“ бактерии. Това е вярно, но по-пълната и точна научна дефиниция гласи, че пробиотиците са живи микроорганизми, които могат да осигурят здравни ползи за човека, стига да бъдат приемани в адекватни за целта количества.

Пробиотиците имат значение за чревното здраве, тъй като са в състояние да попречат на развитието на болестотворни бактерии, да укрепят чревната лигавица и да подпомогнат функцията на имунната и нервната система.

Пробиотиците могат да произвеждат т.нар. бактериоцини, които имат двойнствена функция – потискат растежа на потенциални патогени и регулират обновяването на чревните клетки. Някои от тях произвеждат и специални протеини, които защитават чревната тъкан от оксидативен стрес и ендотоксини (вид токсини, произвеждани от болестотворните бактерии).

Пробиотиците включват както бактерии, така и дрожди и могат да бъдат приемани под формата на пробиотичен продукт или като част от състава на ферментирала храна като киселото мляко. Най-често употребяваните с пробиотични цели бактерии принадлежат към родовете Bifidobacteria и Lactobacilli, а от дрождите това е щамът Saccharomyces boulardii.

Около тяхното действие има доста открития и определено може да се говори за сериозен потенциал, но в научната литература все още не е разрешен еднозначно въпросът дали пробиотиците имат значим положителен ефект върху чревната флора и дали това е от значение.

Защо стои този въпрос?

Когато учените изпитват действието на един пробиотик, те най-често измерват какво е отражението му върху бактериите в изпражненията на тестовите субекти. Това се прави, защото е по-лесно и защото бактериалното съдържание на фецеса се счита за показателно за състоянието на чревната микробиота.

Последните открития обаче показват, че не е точно така. Развитието на изследователските методи показа, че дори когато фекалната проба е особено богата на пробиотични бактерии (както обикновено се случва след прием на пробиотици), вътрешната микробиота на индивида може да е останала напълно непроменена. За това състояние в литературата се говори като за „пробиотична резистентност“ и наскоро бе открито при хората и бе възпроизведено при редица животински модели.

Иначе казано, на този етап не разполагаме с прецизен контрол върху това дали и къде ще се заселят приеманите пробиотици. Въпреки това значителен обем от проучвания показва, че приемът на пробиотични препарати може да бъде от полза в определени ситуации, както и че консумацията на някои ферментирали храни се свързва с по-богато микробно разнообразие и по-благоприятни здравни показатели.

Именно на тези открития ще посветим остатъка от днешната статия.

Кои пробиотици да изберем при конкретни чревни проблеми?

Въпреки че много лекари предписват пробиотици на общо основание и за всевъзможни здравословни проблеми, не бива да се заблуждаваме, че те са всесилни. Най-убедителни сведения съществуват относно способността на пробиотиците да намаляват стомашно-чревни симптоми от различно естество. 

Научнообоснована е употребата на някои полезни бактерии и дрожди за облекчението на запек и диария, синдром на раздразненото дебело черво (СРЧ), както и в управлението и профилактиката на някои чревни инфекции при деца и възрастни.

  • Дрождите boulardii постоянно демонстрират положителни резултати в превенцията и лечението на диария, свързана с пътуване, антибиотично лечение, заразни инфекции и рецидиви на инфекции с C. difficile.
  • Няколко щама на acidophilus, L. casei и L. rhamnosus са ефективни за предотвратяването на антибиотично-свързана диария при възрастни и за лечението на диария при деца.
  • plantarum и B. infantis положително повлияват симптомите и качеството на живот при пациенти със СРЧ.
  • Lactobacillior Bifidobacteria изглежда е ефективна за повлияване на запека.
  • VSL#3 има потенциал за облекчаване на възпалителни състояния на червата.
  • На този етап е спорна ползата от приема на пробиотици за възстановяване на микробиома след антибиотично лечение. Отделни проучвания дори откриват, че пробиотичният прием всъщност води до забавено възстановяване на естествената флора след антибиотичен курс.

Пробиотични ли са ферментиралите храни и какви са ползите от тях?

Ферментиралите храни са едни от първите „преработени“ храни, консумирани от човечеството. Първоначалното предназначение на ферментацията е било да удължи годността на храните, но впоследствие откриваме, че ферментационният процес и наличието на живи бактерии в тези продукти може да носи и други ползи за хората.

Млечнокиселите бактерии са неразделна част от ферментацията и много техни щамове се считат за пробиотични. Сведенията показват, че някои присъщи за ферментиралите храни бактерии са в състояние да населят чревния тракт на човека и да допринесат за подобряване на неговото многообразие.

Ферментационният процес от своя страна може да съдейства за подобряване на питателността на храните и да улесни тяхната храносмилаемост чрез намаляване на някои трудносмилаеми въглехидрати. Това са т.нар. FODMAPs, чиято консумация се свързва с подут корем, болки в корема и газове при някои хора.

Типични примери за ферментирали храни са киселото мляко, киселото зеле и хлябът с квас, но напоследък у нас все по-голяма популярност набират и нетрадиционни продукти като кефир, кимчи, темпе и дори някои видове колбаси.

Важно е да подчертаем, че въпреки употребата на бактерии и дрожди във ферментационния процес, не всички ферментирали храни са пробиотици.

Ферментиралите млека понастоящем са единствените храни, на които може да се приписват пробиотични свойства. Те са и най-обширно проучените, а продукти като киселото мляко и кефирът са доказано по-богати на фолиева киселина, витамин К, рибофлавин (витамин В2), както и съединения с потенциални антиоксидантни и антихипертензивни (понижаващи високото кръвно налягане) свойства. Ферментационният процес също така намалява съдържанието на лактоза в тези продукти, което ги прави по-поносими от лица с лактозна нетолерантност.

Ферментацията на различни зърнени и бобови култури е метод за производството на квасени тестени изделия, темпе, нато, както и на ферментирали варианти на леща, киноа, пшеница, ръж и др. Данните от изследвания при тези продукти разкриват сходни ползи с тези на киселите млека, а именно – повишено съдържание на витамини, формиране на антиоксидантни антихипертензивни съединения, понижено съдържание на FODMAPs.

Ферментиралите плодове и зеленчуци, в това число кисело зеле, кимчи и различни сокове и сосове не са толкова добре проучени, но откритията около тях са сходни, а отделни данни свидетелстват и за повишена концентрация на фенолни съединения.

Ферментиралите меса са най-слабо изследваните ферментирали храни, но към момента можем да кажем, че действието на пробиотичните бактерии намалява окислението на мазнините и подобрява мастнокиселинния профил на колбасите.

Подробности около хранителната стойност на ферментиралите храни определено са интригуващи, но те не ни дават информация за това как консумацията на въпросните храни се отразява на човешкото здраве.

Засега най-качествените експериментални и епидемиологични сведения сочат, че редовния прием на ферментирало мляко се свързва с положителен ефект върху високия холестерол (най-вече понижен LDL холестерол) и по-нисък риск от сърдечно-съдови болести и рак на дебелото черво.

По-слаби епидемиологични данни подсказват, че киселите млека могат да подобрят костната плътност, а малък брой клинични проучвания показват положителен ефект върху мускулната треска и настроението. Оскъдни са сведенията, че консумацията на кимчи, гочуджанг (ферментирала паста от люти чушки и ориз) и нато (соеви зърна, ферментирани с Bacillus subtilis var. natto) може да подобри липидния профил.

Данните конкретно по отношение на чревното здраве са особено малко и с недобро качество на проучванията. Засега индикациите са, че ефектът от консумацията на ферментиралите храни не е толкова надежден и когато се наблюдава, е значително по-слаб в сравнение с ефекта от стандартизираните пробиотични добавки.

За финал сме оставили едно интересно наблюдение относно така популярната напоследък комбуча (ферментирал чай). Въпреки множеството претенции от страна на нейни производители и спонсорирани от тях инфлуенсъри, към настоящия момент не съществуват емпирични сведения от проучвания с хора, които да подкрепят въпросните твърдения.

Затова съветът ни е да консумирате въпросната напитка единствено ако харесвате вкуса ѝ и да насочите парите си към други източници на полезни бактерии, ако сте загрижени за здравето си.