Повечето от нас свързват менопаузата с неприятни симптоми като топли вълни, нощно изпотяване, раздразнителност, напълняване… но с тялото ни в този период се случват много повече неща, за някои от които дори не подозираме.

Едно от тях е повишаващият се сърдечно-съдов риск, свързан с намаляващите нива на естроген. А той въобще не е за подценяване, имайки предвид, че 35% от смъртните случаи сред жени всяка година се дължат именно на сърдечно-съдови инциденти. Това означава, че те покосяват над 13 пъти повече жени от рака на гърдата!

Каква е връзката между менопаузата и сърдечно-съдовото здраве, как да разпознаваме критичните симптоми и да контролираме рисковете – на всички тези въпроси ще се постараем да отговорим в детайли до края на настоящия материал.

Какво общо има менопаузата с моето сърдечно здраве?

Знаете, че менопаузата е периодът след спирането на менструалния цикъл за повече от 12 последователни месеца. Това обикновено се случва в диапазона между 45 и 55-годишна възраст, но може да настъпи по-късно или по-рано, като във втория случай говорим за ранна менопауза.

Причината за спирането на менструацията е намаленото производство на естроген от страна на яйцеклетките, което е причина за повечето от неприятните менопаузални симптоми. Нивата на този хормон обичайно започват да спадат известно време преди спирането на цикъла. Този сценарий се нарича "перименопауза“ и също може да е съпроводен от характерните за менопаузата симптоми.

Ключовият факт тук е, че естрогенът е полезен за сърдечно-съдовото здраве. Той контролира нивата на холестерола, като по този начин намалява риска от натрупването на атеросклеротични плаки в артериите. Той също така допринася за гъвкавостта на кръвоносните съдове и способността им да се адаптират към обема и налягането на кръвта, преминаваща през тях.  

Намаляването на естрогеновите равнища увеличава вероятността от висок холестерол и мастни натрупвания във вътрешността на кръвоносните съдове, с което нараства и рискът от коронарна болест на сърцето, инфаркт и инсулт.

Менопаузата води и до други промени в тялото, които увеличават този риск:  

  • Напълняване. Много жени са склонни да натрупват тегло по време на и след менопаузата. Измененият хормонален профил ни прави по-склонни да складираме излишни мазнини в областта на корема. Това се счита за по-рисково от метаболитна гледна точка в сравнение с типичното за жените в репродуктивна възраст „крушовидно“ пълнеене на дупето и бедрата.
  • Омазняване на вътрешните органи. Нарушеният хормонален баланс в комбинация с напълняването прави организмът по-склонен да натрупва мазнини около ключови органи като черния дроб, панкреаса и сърцето.
  • Влошен контрол на кръвната захар. Свързаните с предните два фактора повишени нива на кръвна захар увеличава риска от диабет, високо кръвно и метаболитен синдром.
  • Повишено кръвно налягане. Влошената адаптивност на кръвоносните съдове в комбинация с гореизброените изменения предопределя предразположеността към високо кръвно.

Има ли значение кога ще настъпи менопаузата?

Известно е, че ранната менопауза (преди 45-годишна възраст) се свързва с още по-висок риск от сърдечно- и мозъчно-съдови болести. Обратното също е в сила – по-късният старт на менопаузата означава и по-нисък сърдечно-съдов риск.

Счита се, че в основата на тази връзка стои естрогенът, но вероятно има и други фактори. Така например, за ранен старт на менопаузата допринасят неща като тютюнопушенето и нездравословното телесно тегло в репродуктивна възраст, които също имат огромно значение за състоянието на сърцето и мозъка.  

Симптоми на менопаузата или симптоми на сърдечно-съдово заболяване?

Симптомите на менопаузата имат критично отражение върху качеството ни на живот, а немалко жени ги припознават като предвестници на по-сериозно състояние като инфаркт или деменция.

Някои от тези притеснителни оплаквания са:

В повечето случаи тези симптоми са обичайна част от менопаузата и може да се очаква те да затихнат с времето или с подходящия терапевтичен подход. За да не се страхуваме от грешните неща помага и доброто познаване на признаците на инфаркт:

  • Болка или дискомфорт в гърдите, която се появява внезапно и не затихва. Може да се усеща като натиск, тежест или парене в гръдната област.
  • Болката се разпространява от гърдите към лявата или дясната ръка, шията, челюстта, гърба или корема.
  • Внезапно усещане за прилошаване, пристъпи на изпотяване, замаяност, задъхване.

Как да контролирам сърдечно-съдовия си риск в менопаузата?

Първата и най-важна стъпка в тази посока е осъзнаването, че сърдечно-съдовото здраве трябва да бъде приоритет на жените над 45.

Разговаряйте с лекаря си, който може да ви помогне да оцените собствения си сърдечно-съдов риск въз основа на:

  • Редовност на месечния ви цикъл (понастоящем или преди менопаузата).
  • История на менопаузата, симптоми и възраст на настъпване.
  • История на бременност, включително усложнения.
  • История на рак на гърдата, включително лечение.
  • Телесна композиция – телесно тегло, немастна (костна плътност, мускулна маса) и мастна тъкан (подкожна и вътрекоремна).
  • Кръвно налягане.
  • Кръвна захар.
  • Липиден профил.
  • Начин на живот и навици.

Последващите стъпки са свързани със серия от положителни промени в начина ви на живот.

  • Не пушете. Ако пушите, вероятно намирате в този навик опора през трудното време на менопаузата, но истината е, че той може да влоши редица от нейните симптоми и да увеличи сърдечно-съдовия ви риск в пъти. Ето защо е силно препоръчително да откажете цигарите, било то разчитайки на волята си, чрез когнитивно-поведенческа терапия, никотинови заместители (дъвки и спрейове) или някаква комбинация от всички тези и други подходи.
  • Намалете алкохола. Алкохолът увеличава риска за сърцето и мозъка ви и също влошава някои менопаузални симптоми като топлите вълни, сърцебиенето и некачествения сън. Въпреки че у нас пиенето е нещо като национален спорт, тялото ще ви бъде благодарно, ако намерите начин да редуцирате алкохолната си консумация или въобще да се откажете от нея.
  • Контролирайте теглото си. Това може да стане чрез комбинация от диета и движение, които дори и да не доведат до отслабване имат доказани и значими ползи за кръвоносните съдове, сърцето и мозъка.
  • Балансирана диета с акцент върху растителните източници на мазнини (слънчоглед, маслини, ядки, авокадо) и белтъчини (боб, леща, нахут, соя, киноа, амарант), нискокалорични млечни продукти (извара, скир, нискомаслено прясно и кисело мляко, сирена с намалено съдържание на мазнини и сол), риба, плодове, зеленчуци и зърнени култури (пшеница, спелта, булгур, ечемик, елда, просо, овес) и пълнозърнести тестени изделия. Обърнете специално внимание на източниците на естрогени в менюто си, а ако не знаете кои са те, прочетете нашата статия за фитоестрогените.
  • Повече движение от нетренировъчно и тренировъчно естество. Ходенето пеш, изкачването на стълби, плуването, колоезденето, отглеждането на градина, танците, разхождането на домашен любимец и тренировките у дома са все подходящи и приятни начини да увеличите активността си.