Летен грип. Сигурно сте чували за съществуването на това заболяване, но знаете ли какво го причинява? Преди да отговорим на този въпрос, нека отстъпим крачка назад и да си поговорим само за грип.

Грипът е силно заразна респираторна инфекция, която се причинява от инфлуенца вируса. Същият този вирус е отговорен за почти ежегодните епидемии, от които страдаме през есента и зимата. Той циркулира целогодишно, но ако изпитвате грипоподобни симптоми през лятото, те най-вероятно не са причинени от него.  

Грипен сезон – кога настъпва и защо?

Грипният сезон са месеците с най-висока честота на заразяване с инфлуенца вируса. Тази честота обичайно започва да нараства през октомври и в зависимост от редица фактори (температура, влажност, наличие на други вируси, човешко поведение) достига своя пик през декември, януари или февруари.

Смята се, че сезонният характер на грипа се дължи на по-студеното и сухо време, типично за зимните месеци, което предопределя и по-високата стабилност на вируса. Различни изпитвания с животни потвърждават тази хипотеза, демонстрирайки, че инфлуенца се разпространява по-ефективно при условия на ниска влажност и ниска температура.

Друг важен фактор за по-високата заболеваемост от грип през зимата е по-голямата склонност на хората да се събират на по-големи групи за по-продължително време на закрито. Това повишава шанса за контакт с преносител на вируса. Не на последно място, по-ниските нива на витамин D заради ограниченото слънцеизлагане допълнително увеличава податливостта на респираторни инфекции.

Повече по темата можете да научите от статията ни за имунната система и студа.

По какво се разпознава грипът?

Освен ако не си направите домашен тест или не посетите лаборатория, грипът се разпознава по симптомите. Те обичайно настъпват внезапно и включват:

  • Втрисане
  • Температура
  • Кашлица
  • Кихане
  • Главоболие
  • Болка и дискомфорт в мускулите и ставите
  • Течащ и/или запушен нос
  • Възпалено и болезнено гърло
  • Пресипналост
  • Умора

Проблемът е, че всичките тези оплаквания се припокриват със симптомите на редица други заболявания и ако се появят през лятото, те най-вероятно не се дължат на грип. 

На какво може се дължи „летният грип“?

Съществуват няколко състояния, които често карат хората да си мислят, че страдат от „летен грип“.

Обикновена настинка

Настинката също е респираторна инфекция и също се причинява от вирус или по-точно – от няколко различни вируса. Най-вероятният ѝ причинител е риновирус, но може да е коронавирус или респираторен синцитиален вирус.

Нейните симптоми са доста сходни с тези на грипа до степен, в която дори лекари понякога се затрудняват да ги различат. Неслучайно имаме цяла отделна статия, посветена на разликите между симптомите на грипа и настинката. 

Гастроентерит

Понякога наричан „стомашен грип“ или „чревен вирус“, той има общо с грипа дотолкова, доколкото се причинява от вируси. Това най-често са норовируси или ротавируси. Сред типичните симптоми попадат треска, главоболие и болки в мускулите.

За разлика от грипа, тук оплакванията са съсредоточени в долната част на храносмилателната система и често включват диария и коремни крампи.  

Пневмония

Пневмонията е белодробна инфекция и може да е усложнение в резултат от грип, но може и да се дължи на други причини, сред които вируси, бактерии, гъбички, химически агенти и фактори на околната среда.

Първоначалните симптоми много напомнят на грипните и може да включват втрисане, температура и главоболие. Характерни и отличителни за пневмонията признаци са кашлицата със зеленикави или жълтеникави храчки, недостиг на въздух и остра болка в гърдите.

Бронхит

Бронхитът представлява възпаление на лигавицата на бронхиалните тръби. Подобно на пневмонията, тя също може да бъде причинена от инфлуенца вируса, но също така и от други вируси и фактори на околната среда като цигарен дим.

Припокриващите се с грипа симптоми са кашлица, втрисане, температура, отпадналост и общо неразположение. Отличителните признаци са сходни с тези на пневмонията – кашлица със секрет, задух и дискомфорт в гръдната област. 

Хранително отравяне

Хранителните отравяния се дължат на консумацията на храна, заразена с болестотворни организми като вируси, бактерии и паразити. Особено често срещани са през лятото поради склонността на храната да се разваля по-бързо при високи температури.

За разлика от грипа, при тях симптомите са локализирани в храносмилателния тракт и включват гадене, повръщане, болки в корема и треска.

Слънчев или топлинен удар

Продължителният престой под слънчевите лъчи или на място с висока температура може да доведе до слънчасване или прегряване, които са честа причина за замаяност, отпадналост, мускулни крампи и треска през лятото.

Това, което отличава тези състояния от грипа, са ускореният пулс и дишане, зачервяването на кожата и гаденето, а при по-тежките им форми са възможни халюцинации и припадъци.

Лаймска болест

Лаймската болест се причинява от бактерия, пренасяща се от кърлежите, а заразяването с нея става следя ухапване. Ако не се лекува, може да доведе до сериозни усложнения.

Ранните симптоми на болестта могат силно да наподобяват грип и да включват втрисане, температура, телесни болки и отпадналост. В повечето случаи на мястото на ухапването се образува характерен образ с формата на мишена, но това не е задължително.

Ако сте били ухапани от кърлеж и изпитате грипоподобни симптоми, обезателно се обърнете към лекар.

Кога да потърсим лекарска помощ?

В повечето случаи респираторните симптоми и чревното неразположение през летните месеци не са повод за безпокойство, но бъдете готови да потърсите лекар, ако страдате от:

  • Температура над 39,4°C
  • Кашлица с жълт, зелен или кафяв секрет
  • Задух
  • Болка в гърдите, особено при вдишване
  • Замаяност или припадъци
  • Обриви
  • Непрекъснато повръщане
  • Грипоподобни симптоми, които започват да отшумяват и изведнъж се влошават

Същото важи и за хората с висок риск от усложнения в резултат от грип, в това число:

  • Деца под 5-годишна възраст (особено под 2-годишна възраст)
  • Младежи под 18-годишна възраст, които приемат салицилати (напр. аспирин)
  • Лица над 64-годишна възраст
  • Лица с индекс на телесната маса над 39
  • Имунокомпрометирани пациенти
  • Пациенти със сериозно хронично заболяване като сърдечно-съдова, белодробна болест или диабет