Простатата може да е малка, но пък за сметка на това е особено важна. Толкова е важна, че около нея се върти голяма част от съвременната урологична практика. Дори от името ѝ лъха усещане за важност. То може да бъде проследено чак до Древна Гърция и в буквален превод означава „някой, който стои пред нещо или някого“. Известният историк Херодот е използвал думата „простата“, за да отличава с нея предводителя на армията, а философът Платон е наричал по този начин държавния глава.

Анатомия и функция на простатата

10 от 10 уролози биха потвърдили, че простатата е разположена под пикочния мехур и пред ректума, а размерът ѝ в нормално състояние е колкото на орех. Любопитен факт е, че едно време простатата напълно е отсъствала от атласа по анатомия. Дори най-изявени анатомични илюстратори като Леонардо да Винчи не са я рисували, защото не са подозирали за нейното съществуване.


А всъщност и Херодот, и Платон, и Леонардо са били, както и всички ние сме на този свят, благодарение на простатата! Тя отдава своя репродуктивен принос под формата на секрет, който улеснява придвижването на сперматозоидите и им осигурява ценни хранителни вещества.

За да направим една последна интригуваща препратка към миналото, ще кажем, че дори след откриването на простатата, едновремешните лечители не са били особено сигурни за какво служи тя.

  • Едни лекари смятали, че тя служи като филтър за семенната течност.
  • Втори настоявали, че нейният секрет е своеобразен лубрикант за пикочния канал.
  • Трети са били убедени, че самата семенна течност се произвежда в нея.
  • Четвърти пък били на мнение, че сексуалното удоволствие на мъжа се усилва под нейно влияние.

Днес знаем, че третите и четвъртите са имали известно право. Малко мъже са наясно с този факт, но по-голямата част от еякулата (течността, отделяна по време на еякулация), идва от простатата и съвсем малък дял от нея всъщност е сперма, идваща от тестисите. Също така простатата е богата на нервни окончания, което я прави силно чувствителна. И ерогенна, твърдят запознати…

Най-често срещани проблеми с простатата

Простатата е важна и заради проблемите, които може да ни създаде. Може би знаете, че тестостеронът влияе върху растежа – не само на мускулите, но и на простатата. Под неговото въздействие през пубертета простатната жлеза увеличава теглото и размера си до осем пъти, а между 21 и 50-годишна възраст се уголемява двукратно. Този растеж продължава и след 50-годишна възраст, като тогава има най-голям риск да започне да ни причинява оплаквания. Най-често срещаните проблеми с простатата са три:

  • Възпалителни, наречени простатити, които може да се дължат на инфекция, но не е задължително.
  • Злокачествени – рак на простатата, второто най-често злокачествено заболяване при мъжете в България.
  • Доброкачествени – доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ).

Най-разпространеният проблем с простатата е ДПХ. Тя представлява постепенно уголемяване на простатата, причините за което не са особено добре изучени и 9 от 10 уролози не биха могли да ви кажат със сигурност на какво се дължи. А 1 от тях ще ви излъже.

Знаем, че наследствеността играе роля за доброкачествено уголемената простата, т.е. ако бащата е бил диагностициран с ДПХ, синовете му са с по-голям риск. Също така е ясно, че напредналата възраст и тестостерона са свързани с доброкачествената простатна хиперплазия, но имаме съмнения дали я причиняват. Едно е сигурно и това е, че не може да има ДПХ, ако няма тестостерон и състоянието има връзка с увеличаването на други полови хормони като дихидротестостерон и естроген в простатната тъкан.

Голямата част от мъжете над 45-годишна възраст имат уголемена простата. От нея се оплакват около половината от мъжете над 60 години и над 2/3 от мъжете над 80.

Доброкачествено уголемяване на простатата: симптоми

Уголемяването на простатата води до три основни групи симптоми. Част от тях са свързани с притискането и стеснението на пикочния канал, преминаващ през нея. Напълно очаквано, това води до затруднено изпразване на пикочния мехур и три основни групи симптоми.

Симптоми по време на уриниране:

  • Забавено начало на уринирането
  • Прекъсване по време на уриниране
  • Слаба струя
  • Разделяне или разпръскване на струята

Симптоми, свързани с престоя на урината в мехура:

  • Нощно уриниране
  • Многократни позиви за уриниране
  • По-често уриниране
  • Неотложни позиви за уриниране
  • Изпускане на урина

Симптоми след уриниране:

  • Усещане за непълно изпразване на мехура
  • Последващо изпускане на урина „на капки”

Диагностициране на ДПХ

Разбира се, нито един от изброените симптоми не означава, че страдате от доброкачествено уголемена простата. Това състояние следва да бъде диагностицирано от уролог, колкото и да е трудно и неловко посещението при него. За да намалим евентуалните притеснения, ето какво можете да очаквате от визитата си при доктора:

  • Разговор: изключително важен момент, тъй като позволява на уролога да се запознае с конкретните оплаквания. Използва се специален въпросник (Международен простатен симптоматичен индекс), по който се оценяват симптомите. Той се използва и за отчитане на ефекта от лечението.
  • Ехография: бързо, лесно, безопасно и безболезнено изследване, което позволява на лекаря да добие ясна представа не само за простатата, но и за състоянието на пикочния мехур и бъбреците.
  • Ректално туширане: това е безценен метод, чрез който урологът определя плътността, подвижността и консистенцията на простатата.
  • Изследване на простатно специфичния антиген (PSA): чисто кръвно изследване, което също е много важно, тъй като представлява лесен и бърз начин за преценка на риска от рак на простатата. Всеки мъж над 50 би трябвало да изследва този маркер ежегодно.

Лекарства за простатата и лечение на ДПХ

Ако ви поставят диагноза ДПХ, лекарствата за простатата и лечението ще са ориентирани към облекчаване на оплакванията и запазване качеството на живот. В зависимост от тежестта на симптомите, могат да се приложат различни подходи:

Активно наблюдение се предприема, когато симптомите са леки. Включва периодични прегледи и изследвания, обучение, както и профилактична промяна в навиците, за която ще споменем след малко.

Медикаментозно лечение се провежда с лекарства за простатата от различни групи, с които може да се повлияе на оплакванията и да се избегне оперативно лечение:

  • Алфа-1 блокери: обикновено се използват в началото и имат бърз и сигурен ефект. Отпускат мускулатурата на простатата и шийката на пикочния мехур, и така улесняват уринирането.
  • Инхибитори на 5-алфа редуктазата: те се изписват на мъже с тежки симптоми и силно увеличена простата. Влияят върху тестостерона и са ефективни, но лечението с тях изисква търпение. Ефект може да се очаква едва след 6 до 12 месеца.
  • Комбинирани препарати: напоследък се използват все повече, защото е доказано, че продължителният им прием намалява риска от усложненията от увеличена простата.

Често медикаментозната терапия е недостатъчна да осигури добро качество на живот. Тогава идва ред на оперативното лечение. Решението за него се взема въз основа на редица фактори като степен на уголемяване, тежест на симптомите, евентуални усложнения и вашите лични предпочитания.

Операциите на простатата са два основни вида:

  • Отворената операция за ДПХ е била стандарт в миналото, която сега се прилага само при много големи простати и при свързани заболявания на пикочния мехур – камъни или дивертикули.
  • Съвременното оперативно лечение на ДПХ са ендоскопските операции. Наричат ги още „безкръвни”. При тях достъпът до простатата става през пикочния канал, откъдето се вкарват специални инструменти за отстраняването на жлезата. Тези операции могат да бъдат извършени с електрически ток или с лазер. При тях почти няма ограничение в размера на жлезата, има минимално кървене, престоят в болница е по-кратък, а възстановяването обичайно е по-бързо.

Профилактика на простатата

Въпреки че 9 от 10 уролози не могат да кажат какви са причините за уголемената простата, в медицинската наука е известно, че има промени в начина на живот, които са от значение за нейната профилактика. Мерки, които могат да предотвратят влошаването на симптомите и дори да ги облекчат. Ето кои са те:

  • Намаляване или изцяло спиране на кофеина и алкохола, които доказано дразнят пикочния мехур.
  • Придържане към диета с високо съдържание на влакнини и избягване на храни, водещи до запек.
  • Намаляване на телесното тегло.
  • Контрол на кръвната захар и кръвното налягане.
  • Спиране на цигарите.
  • Повишаване на физическата активност.
  • Увеличаване количеството на приетите течности през деня намаляване на приема им вечерно време.
  • Полагане на усилия за изпразване на пикочния мехур докрай по време на уриниране.

Добавки за простатата

Издирването на правилните добавки за простатата е може да се сравни с пословичното търсене на игла в купа сено. Тъй като пазарът на хранителни добавки е слабо регулиран, на него има изобилие от продукти, които претендират за магически ефект, а мъжете се информират за тяхната ефективност от уста на уста и се водят повече от субективното хорско мнение, отколкото от обективните научни данни.

В препоръчаните продукти към настоящата статия сме предложили няколко препарата, които след задълбочено проучване решихме да започнем да внасяме на българския пазар и за чиято ефективност съществуват надеждни научни сведения.

Тези медицински изделия и добавки за простатата са не просто познати от телевизионния екран, те са препоръчвани от стотици уролози и използвани от хиляди пациенти в България и Европа със завиден успех в управлението на ДПХ и превенцията на проблеми с простатата.