Л-тироксин (левотироксин) е синтетичен хормон, предписван за лечение на хипотиреоидизъм или хипофункция на щитовидната жлеза. Хипотиреоидизмът е най-разпространеното заболяване на щитовидната жлеза. То засяга основно жени и може да доведе до забавяне на метаболизма, отпадналост, депресия, раздразнителност и други симптоми.

Левотироксинът се използва като заместител на естествения тиреоиден хормон тироксин (или Т4), когато нивата на последния са ниски. Подобна хормонозаместваща терапия се налага при различни причини за хипотиреоидизъм като тиреоидит на Хашимото, тироидектомия (оперативно отстраняване на щитовидната жлеза) и радиотерапия при рак на щитовидната жлеза. 

Как работи Л-тироксин?

Тироксинът е един от хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза. Той изпълнява своята функция, свързвайки се с клетките, които участват в контрола на енергийните нива, сърдечния ритъм, храносмилателната функция, както и развитието на мускулите и мозъка. По този начин той оказва директен ефект върху тяхната работа.

Л-тироксинът работи по същия начин – той е химически идентичен с тироксина и има аналогична функция в тялото, но вместо да се секретира вътрешно от щитовидната жлеза, той се приема от външен източник под формата на таблетка или разтвор.

Кога се налага прием на левотироксин?

Симптомите на хипотиреоидизъм може да наподобяват редица други състояния, но ако в живота ви едновременно се появят нови оплаквания като ниски нива на енергия и отпадналост, често забравяне, зиморничавост, суха кожа и депресивни настроения, то може би е време да изследвате нивата си на тироиден стимулиращ хормон (TSH) и тироксин (тетрайодтиронин, Т4).

Трябва да имате предвид, че хипофункцията на щитовидната жлеза може да бъде контролирана чрез прием на Л-тироксин, но не и излекувана. Повечето пациенти с това състояние са на доживотна хормонозаместваща терапия, като изключения правят случаите на вирусен тиреоидит и проблеми с жлезата по време на бременност.

Какви са различните видове синтетичен тироксин?

Левотироксинът се приема перорално (през устата) според предписанията на вашия ендокринолог. Най-типичната лекарствена форма е таблетната, като на пазара се предлагат продукти с различна концентрация, варираща от 25 до 150 микрограма.

По-рядко срещана и предписвана е формата на разтвор, която може да бъде предпочетена при пациенти със стомашно-чревни проблеми, както и при неспособност или нежелание за преглъщане на таблетките. Алтернативен вариант е таблетката да бъде счукана, смесена с вода и приета по този начин.

В спешни случаи л-тироксин може да бъде администриран и под формата на инжекция.

Има ли странични ефекти от приема на Л-тироксин?

Както всяко друго лекарство и левотироксинът крие риск от странични реакции. Много пациенти смятат, че това се дължи на синтетичния произход на хормона, но в случая определяща е дозировката.

Ако дозата не е твърде висока или твърде ниска, тогава рискът от нежелани ефекти е малко вероятен, тъй като тялото ви получава точното количество от същото вещество, което при нормални обстоятелства би си произвеждало само.  

Най-обичайните странични ефекти, свързани с употребата на л-тироксин, включват:

  • Понижена костна плътност.
  • Умора.
  • Загуба на тегло – обикновено е неголяма и се наблюдава в началото на лечението, тъй като корекцията на хормоналните нива спомага за елиминирането на излишните течности.
  • Косопад – обикновено е временен и се наблюдава през първите месеци от лечението, преминава от само себе си.
  • Безсъние – по-вероятно при вечерен прием на л-тироксин.
  • Болка в ставите.
  • Обриви.
  • Повръщане или диария.
  • Главоболие.
  • Треска.
  • Крампи в долните крайници.
  • Промяна в апетита.
  • Чувствителност към топлина.

Значително по-рядко наблюдавани странични ефекти са:

Някои много редки, но тежки странични ефекти могат да настъпят в резултат от свръхдозиране на л-тироксин:

  • Предсърдно мъждене.
  • Учестен или забавен пулс.
  • Дезориентация.
  • Внезапни главоболия.
  • Загуба на координация.
  • Припадъци.
  • Инфаркт.
  • Сърдечна недостатъчност.

Ако след началото на лечението с левотироксин започнете да изпитвате каквито и да е смущаващи симптоми, уведомете лекаря си, особено ако става дума за упорити или тежки оплаквания. Негативните ефекти от приема на хормона по-често се дължат на неговото предозиране и намаляването на дозата обикновено води до облекчение или пълно елиминиране на симптомите.

Потърсете спешна помощ, ако изпитвате затруднения с дишането или усетите подуване на лицето, устните, гърлото или езика, което може да е индикация за алергична реакция. Повечето възрастни и деца имат отлична поносимост към л-тироксин с изключение на пациентите с проблеми с надбъбречните жлези, високо кръвно налягане, хипертиреоидизъм или сърдечно-съдови болести.

Лекарствени взаимодействия

Л-тироксин има установени взаимодействия с няколко лекарства. Затова е важно медицинските специалисти да имат пълната информация за всички лекарствени продукти, които приемате. Само така те ще са в състояние да предотвратят взаимодействието между тях чрез промяна на схемата за прием или чрез предписването на алтернативно лечение. Уведомявайте лекаря си и при всяка промяна в медикаментите си – както при замяната на съществуващи, така и при изписването на нови. 

Най-общо лекарствените взаимодействия при левотироксина са два типа – 1)такива, които намаляват усвояването му и 2)такива, които ускоряват елиминирането му от тялото. И в двата случая има повишен риск от описаните по-горе странични ефекти.

Лекарства или добавки, които намаляват усвояването на л-тироксин, включват:

  • Антиациди.
  • Железен сулфат (добавъчна форма на желязо).
  • Калциев карбонат (добавъчна форма на калций).
  • Севеламер хидрохлорид (Ренагел).
  • Лантан (използва се в лечението на хронична бъбречна недостатъчност).
  • Колестирамин и колесевелам (използвани за намаляване на висок холестерол).

Приемът на левотироксин четири часа преди или след приема на тези лекарства може значително да намали риска от интеракции с тях.

Лекарства, които ускоряват елиминирането на л-тироксин, включват:

  • Карбамазепин и фенитоин (антиепилептици)
  • Фенобарбитал (успокоително)
  • Рифамципин или рифампин (антибиотик)

Лекарят ви може да препоръча следене на нивата на щитовидни хормони за 1–2 месеца след началото или края на приема на тези лекарства, за да може да адаптира дозата на левотироксина към тях.

Лекарствата, съдържащи естрогени и андрогени (напр. противозачатъчни), могат да наложат увеличаване на дозата л-тироксин. Същото се отнася и за използваните в лечението на някои видове рак иматиниб и сунитиниб.

Взаимодействия с храни

Храните и напитките също могат да повлияят на нивата на левотироксин в тялото. Кафето е типичен пример за напитка, която понижава усвояването на хормона. Ето защо се препоръчва да имате поне половин час между консумацията на кафе и приема на лекарството.

Други храни, които могат да взаимодействат с л-тироксин, са соята, орехите и концентрираните източници на влакнини като пълнозърнести и бобови.

Как се приема левотироксин?

Следвайте лекарските указания за прием на л-тироксин, за да си гарантирате максимален ефект от лечението и минимален риск от нежелани действия. Обръщайте специално внимание на времето, в което трябва да се взима лекарството и дали това трябва да става отделно или заедно с други медикаменти. Лекарите обичайно предписват сутрешен прием на гладно, поне един час преди закуска и консумация на напитки, съдържащи кофеин.

Действието на левотироксин настъпва незабавно, но за осезаема промяна в симптомите може да са необходими няколко седмици. След началото на приема е важно да се следят нивата на щитовидните хормони:

  • Възрастните следва да си пуснат първите изследвания 6–8 седмици след началото на приема. Въз основа на резултатите лекарят преценява дали да увеличи или да намали дозата на лекарството. След това е препоръчително нивата на хормони да се засичат на всеки 6 месеца. Веднъж, след като е постигната ефективна доза, възрастните могат да се подлагат на изследвания на годишна база или ако започнат или спрат да пият други лекарства.
  • Децата следва да бъдат изследвани 2–4 седмици след началото на приема. Ако бъде взето решение за промяна на дозата, то контролното изследване трябва да се направи 2 седмици след това. След фиксиране на дозировката, нивата на тиреоидни хормони трябва да се проверяват на всеки 3–4 месеца до спиране на растежа.
  • Бременните трябва да се изследват на всеки 4–6 седмици поне през първия и втория триместър. Тъй като те са с повишено метаболитно ниво, може да се наложи увеличаване на дозата с около 30% по време на бременността.

Други фактори, които може да наложат промяна в дозата на лекарството, са:

  • Напреднала възраст. По-възрастните хора са с по-висок риск от сърдечни странични ефекти в началото на приема. Затова при тях може да се избере по-ниска начална доза и по-плавното ѝ увеличаване.
  • Промени в теглото. При значими промени в теглото лекарят ви следва да бъде информиран, тъй като може да се наложи адаптиране на дозата спрямо новата ви телесна маса.
  • Хормонални промени. Жените преди менопауза може да се нуждаят от по-високи дози л-тироксин в сравнение с жените в менопауза.