Кръвната захар накратко

Кръвната захар (известна в медицинските среди като серумна глюкоза) е основният вид захар в нашето кръвообращение и се извлича най-вече от храната, която ядем. Тя е главен източник на енергия за тялото, а циркулацията на кръвта е гаранция, че тя ще бъде доставена до всяка наша клетка.

Когато нивата на кръвна захар са прекалено високи, тогава говорим за диабет, но не е задължително човек да страда от диабет, за да е с висока кръвна захар. Продължително завишените равнища на серумна глюкоза могат да доведат до сериозни проблеми. Затова при инсулинова резистентност е особено важно да се придържаме към адекватен комплекс от мерки като здравословно хранене, редовно движение, минимизиране на стреса и прием на подходящи добавки за контрол на кръвната захар.

За диабетиците е още по-важно да контролират кръвната си захар, като за целта тестват нивата ѝ с помощта на глюкомер по няколко пъти на ден. В допълнение се прави изследване на т.нар. гликиран хемоглобин или HbA1c, който показва какви са били средните стойности на серумна глюкоза през последните 2–3 месеца. Обикновено се налага хората с диабет да приемат лекарства и да спазват рестриктивна диета с намален прием на калории и/или въглехидрати.

Референтни стойности на кръвната захар от пръста

За измерване нивата на кръвната захар обикновено се взима кръвна проба от пръста, затова в разговорния език се е наложило понятието „кръвна захар от пръста“. У нас е прието концентрацията на серумна глюкоза да се изразява в милимола на литър кръв – показател за достъпния за метаболизиране от тялото енергиен ресурс. Референтните или нормални стойности на кръвната захар са от 3,3 до 5,4 mmol/L или между 3 и 7 грама глюкоза в цялото кръвообращение към момента на измерването.

Трябва да се има предвид, че концентрацията на глюкоза в кръвта не е фиксирано число, понеже нейното количество в тялото се променя под въздействието на различни фактори – хранене, физическа активност, стрес и др. Затова референтните нива не са една стойност, а по-скоро граници – допустим диапазон, в който резултатът може да варира при нормални условия.

През деня нивата на кръвна захар са най-ниски непосредствено преди хранене, затова и обичайната практика е пробите да се правят сутрин, след неприемане на храна в продължение на поне 8 часа. Нормалната стойност на кръвната захар на гладно е под 5,5 mmol/L, а 2 часа след хранене – под 7,8 mmol/L. За здрав човек без диабет стойностите преди хранене гравитират около 3,9–4,4 mmol/L, но не е изключено за някои нормално да е 3,3 mmol/L а за други – 5,0 mmol/L.    

Диабет, преддиабет и инсулинова резистентност: изследвания и диагностициране

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките в мускулите, мастната тъкан и черния дроб не реагират правилно на сигналите на инсулина и в резултат не могат да използват кръвната захар за енергия.

Типична аналогия, която се използва, е тази за „оглушаване“, при което органите и тъканите продължават да получават сигнал за наличие на енергия в кръвообращението, но вече не го „чуват“ толкова добре. В опит да компенсира, панкреасът започва да секретира повече инсулин или ако се върнем към аналогията – да „говори“ по-силно, за да бъде „чут“.

За известно време тази тактика дава резултат и нивата на серумна глюкоза остават в норма, но ако не бъдат предприети навременни промени в начина на живот, панкреасът не успява да навакса, кръвната захар постепенно започва да се покачва и има риск от развитие на преддиабет и диабет.

Обичайно преддиабетът протича безсимптомно и затова за неговото надеждно диагностициране са необходими изследвания. Най-точните изследвания за инсулинова резистентност са твърде сложни и скъпи, за да бъдат използвани клинично, затова лекарите разчитат на същите въпросници и тестове, както при преддиабет и диабет:

  • Въпросник: обикновено се задават въпроси за установяване на история на диабет в семейството, начина на живот, история на телесното тегло (скорошно напълняване), честота на уриниране, чувство за жажда и др.
  • Физикален преглед: измерване на телесното тегло, обиколка на талията, кръвно налягане и в по-редки случаи – подкожни мазнини.
  • Кръвна захар на гладно: измерване концентрацията на серумна глюкоза след гладуване в продължение на поне 8 часа за откриване на евентуална нарушена гликемия на гладно.
  • Орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ): първо се прави измерване на кръвната захар на гладно, след което се прави т.нар. обременяване с глюкоза, като за целта се изпива разтвор, съдържащ 75 г глюкоза. След това се правят още едно или две измервания на кръвната захар – понякога 1 час и задължително 2 часа след обременяването.
  • Гликиран хемоглобин (HbA1c): този тест показва средните нива на серумна глюкоза през последните 2 до 3 месеца. Лекарите го използват не само за диагностициране на диабет и преддиабет, но и при диагностицирани диабетици за проследяване на гликемичния контрол. Може да се наложи повторно измерване, за да бъдат потвърдени резултатите. От таблицата по-долу можете да добиете представа за прогнозните средни нива на кръвна захар при различни стойности на гликиран хемоглобин.

Стойности от изследванията, които превишават нормалните, но не достигат до диагностичните прагове за диабет, се дефинират като преддиабет:

  • Кръвна захар на гладно: от 5,5 mmol/L до 6,9 mmol/L
  • Орален глюкозотолерантен тест: от 7,8 mmol/L до 11,0 mmol/L 120 минути след обременяването
  • Гликиран хемоглобин: от 5,7% до 6,4%

Въпреки че говорим за преддиабет, а нарушената гликемия на гладно (НГГ) и нарушеният глюкозен толеранс (НГТ) се наричат преддиабетни състояния, преминаването от тях към диабет не е задължително. Ако се предприемат адекватни и навременни мерки за повишаване на инсулиновата чувствителност и подобряване на гликемичния контрол, тогава завръщането към нормални стойности на кръвна захар може да се случи относително бързо. Но ако това не се случи, тогава нивата на серумна глюкоза обикновено продължават да нарастват и достигането до следните стойности е основание за диагностицирането на диабет:

  • Кръвна захар на гладно: над 6,9 mmol/L
  • Орален глюкозотолерантен тест: над 11,0 mmol/L 120 минути след обременяването
  • Гликиран хемоглобин: над 6,4%

Всичко, описано дотук, можете да откриете в обобщен вид в следната таблица.  

Висока кръвна захар: защо е опасна?

Прието е, че няма здравословни нива на кръвна захар, надвишаващи нормалните, референтни стойности. Защо? Нали казахме, че глюкозата е ценно гориво за клетките? Това е така, когато концентрацията ѝ в кръвта е нормална. Но и тук важи златното правило, че дозата прави отровата. На първо място, високата кръвна захар може да има пагубен ефект върху бета-клетките на панкреаса, които секретират инсулин.

В опит да понижи нивото на серумна глюкоза, тялото започва произвежда все повече от този хормон, но това е авариен механизъм, който струва скъпо при продължителна употреба. Колкото по-дълго сме с висока кръвна захар, толкова по-голям е рискът от перманентно увреждане на панкреаса и изчерпване на способността му да произвежда инсулин – състояние, наподобяващо диабет от първи тип. 

Високите нива на кръвна захар могат да доведат до изменения, причиняващи втвърдяване на кръвоносните съдове – състояние, известно още като атеросклероза. Почти няма част от човешкото тяло, която да не е застрашена от твърде много захар в кръвообращението. Увреждането на кръвоносните съдове, причинено от нея, може да доведе до проблеми като:

  • Увреждане на бъбреците (бъбречна нефропатия) и бъбречна недостатъчност
  • Инсулти
  • Инфаркти
  • Влошено зрение или слепота
  • Отслабена имунна функция и по-висок риск от инфекции
  • Еректилна дисфункция
  • Увреждане на нервите (диабетна невропатия), причина за мравучкане, болка, нарушена сетивност в стъпалата, краката и ръцете
  • Нарушено оросяване на краката и ходилата
  • Трудно зарастващи рани и в крайни случаи – риск от ампутация

Как да намалим кръвната захар без лекарства

Промяната в начина на живот е основният начин за намаляване на кръвната захар без лекарства. Под този общ знаменател попадат различни мерки, засягащи най-вече храненето, но не само него. Редовната физическа активност е особено важна не само като начин за намаляване на телесното тегло, но и като средство за повишаване инсулиновата чувствителност на мускулната тъкан и намаляване концентрацията на глюкоза в кръвообращението.  

  • Диетична терапия с намаляване приема на калории, мазнини, сол и източници на рафинирани въглехидрати (преработени високовъглехидратни храни). Редица проучвания показват, че замяната на „бързите“ въглехидрати (прости захари) и наситените мазнини с полиненаситени мазнини може да допринесе за повишаване на инсулиновата чувствителност и подобряване на гликемичния контрол. Особено внимание се обръща на адекватния прием на влакнини (по-специално разтворими фибри) и протеин.
  • Редовна физическа активност: минимум 30 минути тренировки на ден, пет дни седмично, като препоръчителна е комбинацията между силови (фитнес) тренировки (поне 2х седмично) и аеробни (кардио) тренировки (поне 3х седмично). Максимизиране на нетренировъчната физическа активност: ходене пеш, придвижване с колело, танцуване и др.
  • Намаляване на телесното тегло и процента подкожни мазнини в резултат от горните две мерки. Данните са единодушни, че отслабването е от полза за намаляване на кръвното налягане и инсулиновата резистентност, като само 7% редукция на телесното тегло понижава риска от диабет с 58%.
  • Оптимизиране на съня: установено е, че хроничното лишаване от сън може да допринесе за инсулинова резистентност. Експеримент от 2015 година показва, че удължаването на съня с 1 час при недоспиващи хора може да подобри инсулиновата чувствителност само след 6 седмици.
  • Управление на стреса: един от ефектите на епизодичния стрес е повишаване на кръвната захар, която да захрани мускулите с допълнителна енергия за бой или бягство в екстремни ситуации. Нещо, което ни е спасявало животите на не един и двама наши предшественици. Но когато този механизъм се задейства отново и отново при съвременни хора с уседнал начин на живот, той може да се превърне във фактор за инсулинова резистентност. От друга страна хората с инсулинова резистентност и диабет са значително по-податливи на стрес – те реагират много по-негативно на стресови ситуации и се отличават със значително по-високи нива на кортизол (познат още като хормон на стреса). Това е своеобразен порочен кръг, при който високите нива на стрес могат да допринесат за по-високи нива на кръвна захар, а по-високите нива на кръвна захар могат да допринесат още по-високи нива на стрес.

Хранителни добавки при висока кръвна захар

В допълнение към промяната в хранителния режим, пациентите с инсулинова резистентност и висока кръвна захар могат да опитат следните хранителни добавки, за които съществуват сведения, че могат да подобрят инсулиновата чувствителност и гликемичния контрол:

  • Амла (Emblica officinalis) е традиционна индийска билка, която демонстрира потенциал за намаляване на кръвната захар както при здрави хора, така и при диабетици. Засега сведенията за ефекта ѝ са предимно от експерименти с животни, но изглежда действието ѝ е сравнимо с това на някои лекарства против диабет и вероятно се дължи на изразените ѝ антиоксидантни свойства.
  • Банаба (Lagerstroemia speciosa) е билка, богата на съединения, които в известна степен възпрепятстват храносмилането и усвояването на въглехидратите, и също така могат да подомогнат депозирането на глюкоза от кръвообращението в клетките. Двата ефекта действат синергично в посока понижаване на кръвната захар.
  • Берберинът е алкалоид, извличан от редица растения, характерни за традиционната китайска медицина. Науката потвърждава способността му да понижава инсулиновата резистентност и да подобрява редица маркери за диабет от втори тип, в това число кръвна захар на гладно и гликиран хемоглобин. Предполага се, че ефектът се корени в активацията на ензими, свързани с инсулиновата чувствителност, както и протективното действие върху бета-клетките на панкреаса.
  • Гиностема (Gynostemma pentaphyllum) е растение, подобно на женшена и понякога срещано като „южен женшен“. Засега има две клинични проучвания, които показват, че може да се използва самостоятелно за сваляне на кръвната захар и гликирания хемоглобин или в допълнение към стандартното лечение на диабет за подобряване на ефикасността му.
  • Мио-инозитолът е вид инозитол (група витаминоподобни съединения), който най-често се свързва с подобряване на женския фертилитет, но свойствата му се простират много по-надалеч. Освен, че подобрява репродуктивното здраве на жени с поликистоза, съединението значимо подобрява инсулиновата чувствителност, сваля кръвната захар, инсулина, триглицеридите и кръвното налягане, и повишава нивата на HDL-C („добрия“ холестерол).
  • Канелата е популярна подправка със страхотен аромат и добре проучени антидиабетични ефекти – тя забавя постъпването на глюкозата в кръвообращението и подобрява гликемичния контрол на клетъчно ниво. При продължителна употреба може да понижи нивата на кръвна захар на гладно.
  • Пунарнава (Boerhavia diffusa) е растение, присъщо за Аюрведа и други традиционни медицини. Има изразени диуретични и антидиабетични свойства, зад които стоят потентни противовъзпалителни и антиоксидантни механизми.
  • Хромът е есенциален минерал, който регулира метаболизма на глюкозата и инсулиновата чувствителност. Добавъчният прием при установен дефицит е препоръчителен за редуциране на кръвна захар, надвишаваща референтните стойности.
  • Цианидините са подкатегория пигментни вещества, характерни за тъмносините и лилави плодове и зеленчуци, чиито антиоксидантен ефект е добре известен. Предполага се, че на този ефект може да се отдаде и свойството им да понижават кръвната захар, но за целта са нужни концентрации, надвишаващи постижимите чрез хранителен прием – 150 мг/кг телесно тегло. Затова се препоръчва приемането им в изолиран вид под формата на добавка.
  • Ябълковият оцет, приет по време на хранене, може да понижи гликемичния индекс на въглехидратните храни и така да допринесе за управлението на кръвната захар. Освен това съществуват данни, че понижава апетита, което го прави възможен инструмент за редуциране на телесното тегло – задължителна мярка при хора с инсулинова резистентност и диабет тип 2.

Лекарства за регулиране на кръвната захар

Стандартните фармакологични интервенции за регулиране на кръвната захар включват следните медикаменти:

  • Метформинът е първа линия на терапия за лекарствено повлияване на диабет 2 тип и се използва при синдром на поликистозните яйчници. Проучванията показват, че комбинацията от метформин и промени в начина на живот водят до значими подобрения в състоянието на диабетици.
  • Аналози на глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1 аналози): тези лекарства стимулират рецепторите на GLP-1 в панкреаса, увеличавайки отделянето на инсулин и понижавайки отделянето на глюкагон. Употребата им води до понижаване кръвната захар на гладно и гликирания хемоглобин, както и подобряване на редица маркери за сърдечно-съдов риск. Съществуват данни, че приложението им се свързва с редуциране на телесното тегло, което от своя страна намалява инсулиновата резистентност.
  • Инхибитори на натрий-глюкоза котранспортер 2 (SGLT2 инхибитори): блокират реабсорбцията на глюкоза в бъбреците и увеличават отделянето ѝ с урината, като по този начин редуцират нивата на кръвна захар и потребностите от инсулин. Употребата им се асоциира и със значително отслабване, което подобрява инсулиновата чувствителност.
  • Тиазолидиндионите подобряват инсулиновата чувствителност, насърчавайки депозирането на кръвната захар в мускулната и мастната тъкан, и понижавайки синтеза на глюкоза от черния дроб. Тяхната употреба е ограничена, тъй като е свързана с вторично напълняване и водна задръжка, както и влошаване на маркерите за сърдечно-съдов риск.
  • Инхибитори на дипептидил пептидаза-4 (DPP-4 инхибитори): удължават действието глюкозо-зависимия инсулинотропен полипептид (стомашно инхибиторен полипептид, GIP) и на GLP-1, като ефектът им е сходен с този на GLP-1 аналозите.