Късогледство или миопия наричаме един доста разпространен зрителен проблем, при който виждаме ясно обектите в близост, но виждаме размазано обектите в далечина. Причината за него се корени във формата на окото или отделни негови структури и неправилното пречупване на светлинните лъчи от тях. Състоянието има значителен наследствен компонент – ако родителите ви не виждат добре надалеч, има голям шанс и вие да страдате от същия проблем.

Късогледството обикновено се проявява в детските или юношеските години и се стабилизира между 20 и 40-годишна възраст. Диагностицира се с очен преглед и за него съществуват редица достъпни корективни подходи като очила, лещи и лазерна хирургия.

Как да разпознаем късогледството: симптоми и признаци

Късогледството е сравнително лесноразпознаваемо, но тук ще се опитаме да изредим и някои недотам популярни симптоми:

  • Неспособност за ясно виждане на обекти в далечина.
  • Нужда от присвиване на очи за подобряване на зрителната острота.
  • Главоболие.
  • Очна умора.

При децата с миопия чест признак е затрудненото виждане на написаното на бялата дъска или проекцията на екрана в класната стая. По-малките деца често не са в състояние да вербализират проблеми със зрението, но може да проявяват следните издайнически поведения:

  • Непрекъснато мижене.
  • Игнориране на по-далечни обекти.
  • Прекомерно мигане.
  • Често търкане на очите.
  • Взиране в четива и екрани (монитор, телевизор, дисплей на мобилно устройство) отблизо.

Възрастните с късогледство може да намират за трудно разчитането на улични знаци или обозначения в магазините. Някои хора страдат от замъглено зрение единствено при недобра осветеност, например по време на нощно шофиране. Това състояние се нарича нощна слепота (миопия) или както е по-известно в разговорния език – кокоша слепота.

Кои са известните причини за миопия?

Преди да стигнем до причините за миопията, трябва да се запознаем съвсем накратко с две анатомични структури на окото:

  • Роговицата е прозрачната, куполообразна предна повърхност на окото.
  • Лещата също е прозрачна, има елипсовидна форма и се намира зад роговицата.


Ключова част от зрителната ни функция се основава на преминаването на светлина през роговицата и лещата. При нормални обстоятелства тези две структури рефрактират (пречупват) светлината и я фокусират директно върху нервната тъкан в задната част на окото (ретината). Ретината преобразува светлинния сигнал в електрически импулси, които се изпращат до мозъка и там те се интерпретират като изображения. 

Късогледството е една от няколко т.нар. рефракционни аномалии или грешки. Тя възниква, когато формата или състоянието на роговицата или самото око води до неточно фокусиране на постъпващата в окото светлина.

Миопията обикновено се свързва с издължена или овална форма на окото (вместо сферична) или твърде стръмна извивка на роговицата. Тези промени предизвикват проектиране на наблюдавания образ пред ретината (вместо директно върху нея) и възприемането на размазано изображение в мозъка. 


Други често срещани рефракционни аномалии са:

  • Далекогледство (хиперопия). При него имаме източена форма на окото или недостатъчна извивка на роговицата, водещи до недобро виждане на разположени наблизо обекти. Някои хора с далекогледство виждат размазано без значение от разстоянието.
  • Астигматизъм. При него роговицата или лещата са асиметрично извити и това води до нарушено и размазано зрение на всякакви разстояния.

Какво предопределя риска от късогледство?

Установени са няколко рискови фактора, които могат да увеличат вероятността от развитието на късогледство:

  • Наследственост. Късогледството има генетичен компонент. Колкото повече от родителите ви страдат от това състояние, толкова по-голям е вашият риск.
  • Взиране отблизо. Повторяемото и продължителното четене, работа, потребление на развлекателно съдържание и др. взаимодействие с близкостоящи обекти се свързва с повишен риск от късогледство.
  • Продължителна екранна експозиция. Проучванията показват, че децата, които използват компютри, таблети и други дигитални устройства за дълги периоди от време са с по-висок риск от късогледство.
  • Околна среда. Някои изследвания подкрепят идеята, че недостатъчното време, прекарано на открито, може да повиши риска от миопия.

С какви усложнения се свързва късогледството?

Миопията се свързва с редица усложнения, които могат да варират от леки до сериозни:

  • Лошо представяне в училище. Децата с късогледство и други зрителни нарушения може не само да напредват по-бавно с ученето, но също така да изпитват затруднения със социалното приобщаване и да страдат от ниско самочувствие.
  • Влошено качество на живот. Некоригираното късогледство може да бъде сериозна пречка пред изпълнението на всекидневните задачи, придвижването и развлеченията.
  • Очна умора. Некоригираната миопия може да бъде причина за непрекъснато напрежение и умора в очите, както и за често главоболие.
  • Компрометирана безопасност. Вашата безопасност и безопасността на околните може да е застрашена, ако страдате от некоригирано късогледство, особено ако шофирате или работите с машини.
  • Други очни проблеми. Тежкото късогледство повишава риска от отлепване на ретината, глаукома, катаракта и други сериозни проблеми с очите.

Кога е време да посетим очния лекар?

Преди да отговорим на този въпрос, ще ви запознаем с трите вида специалисти по очно здраве, между които често не се прави разлика, а познаването им е ключово за получаването на адекватна здравна помощ при необходимост:

  • Офталмологът е специалист по очно здраве с диплома за лекар и специализация по офталмология. Офталмолозите са учили в продължение на много години, за да могат да правят задълбочени очни прегледи, да предписват средства за корекция на зрението като очила и лещи, да диагностицират и лекуват различни очни заболявания, както и да осъществяват сложни операции на очите.
  • Оптометристът е специалист от областта на първичното здравеопазване, който може да извършва очни прегледи, да предписва средства за корекция на зрението, както и терапии и упражнения за подобряване на очните функции. Ако попадне на случай, излизащ извън сферата на неговите компетенции, той е длъжен да се консултира с офталмолог и/или да насочи пациента към него.
  • Оптикът е специалист, който напасва очила и контактни лещи въз основа на рецепта от офталмолог или оптометрист и обучава пациентите относно правилната употреба и поддръжката на средствата за корекция за зрението. Той има важна роля в профилактиката и промотирането на очното здраве, но не е квалифициран да диагностицира или лекува очни болести.

Ако детето ви проявява симптоми на късогледство или други проблеми със зрението или ако учителите му съобщават за подобни съмнения, обезателно го заведете на очен преглед при офталмолог или оптометрист.

Направете същото за себе си, ако забележите промени в собственото си зрение, независимо дали те ви пречат да функционирате нормално в работата и ежедневието.

Спешно потърсете офталмолог в която и да е от следните ситуации:

  • Внезапна поява на множество „мушички“ – това са тъмни петънца и/или линии, които се мержелеят пред зрителното ви поле и са особено видими при добра осветеност и на бял фон.
  • „Светкавици“ в едното или и двете очи.
  • Мътна сянка, покриваща цялостно или частично полезрението ви.
  • Сянка встрани от полезрението (периферното зрение).

Всичко това са предупредителни сигнали за отлепване на ретината от задната част на окото – състояние, което изисква адекватно лечение. Напомняме, че тежките форми на късогледство се свързват с повишен риск от отлепване на ретината.

Тук е моментът да ви обърнем внимание, че много често проблемите със зрението възникват постепенно и много хора не са достатъчно наблюдателни, че да забележат минимални изменения в зрителната си функция.

Затова профилактичните очни прегледи са важна предпоставка за навременното диагностициране и адресиране на подобни проблеми. Ето с каква честота се препоръчва тяхното провеждане в зависимост от възрастта:

  • Поне два пъти между 3 и 6-годишна възраст.
  • Веднъж годишно от тръгването на училище до завършване на гимназията.
  • Поне веднъж между 20 и 29-годишна възраст.
  • Поне два пъти между 30 и 39-годишна възраст.
  • На всеки 2 до 4 години между 40 и 54-годишна възраст.
  • На всеки 1 до 3 години между 55 и 64-годишна възраст.
  • На всеки 1 до 2 години след 65-годишна възраст.

Ако страдате от висока кръвна захар или диабет, история на очни заболявания в семейството, високо кръвно, висок холестерол или други рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, ви съветваме да преглеждате очите си по-често от препоръчаното.

По-чести очни прегледи ще са ви нужни и ако вече носите очила или контактни лещи, или сте претърпели операция за корекция на зрението. Честотата на тези посещения се определя според индивидуалния случай от лекуващия лекар или лекуващият специалист по очно здраве.

Как се диагностицира миопията?

Миопията се диагностицира чрез прост очен преглед, по време на който специалистът по очно здраве (офталмолог или оптометрист) може да ви зададе въпроси относно медицинската история и приемани от вас или детето ви лекарство. По време на прегледа обикновено се осъществяват следните тестове:

  • Тест за зрителна острота. При него се проверява остротата на зрението на двете очи поотделно, като за целта се четат отдалечени букви (и символи) с различен размер.
  • Фороптерен (рефракторен) тест. Фороптерът е модерна машина, оборудвана с различни лещи, която позволява точното определяне на вашия диоптър.

Други възможни тестове по време на очния преглед проверяват:

  • Реактивност на зениците към светлина.
  • Движение на очите.
  • Периферно зрение.
  • Вътреочно налягане.
  • Състояние на роговицата, зеницата, лещата и клепача.
  • Вътрешните структури на окото.

Какви са основните методи за корекция и лечение на късогледство?

Основната цел на лечението за късогледство е подобряване на зрението чрез фокусиране на светлината върху ретината. Това се осъществява с помощта на два основни метода – диоптрични корективни средства като лещи и очила и лазерна (рефрактивна) хирургия.

Управлението на миопията също така включва редовно следене за свързани усложнения, в това число глаукома, катаракта и отлепване на ретината.

Прескрипторни диоптрични средства

Диоптричните средства адресират късогледството, компенсирайки за увеличената извивка на роговицата или издължаването на окото. Основните видове такива средства са:

  • Очилата са класически, ефективен и безопасен начин за корекция на късогледство. Избрани правилно, те могат да допълнят вашата визия и да бъдат незаменим моден аксесоар. Техните стъкла могат да адресират комбинация от рефрактивни проблеми като миопия, астигматизъм и пресбиопия.
  • Контактните лещи са малки гъвкави дискове, които се поставят директно върху роговицата. При тях предимството е дискретността, но съществуват и цветни диоптрични лещи, които могат да бъдат използвани и с естетично предназначение. Те също може да коригират повече от една рефрактивна грешка. Поради разнообразието от материали и условия за поддръжка е добре първият избор на лещи да бъде направен след консултация със специалист въз основа на индивидуалните ви особености.


    Лазерна (рефрактивна) хирургия

    Рефрактивната хирургия на окото елиминира или намалява необходимостта от диоптрични средства. Процедурата променя формата на окото с помощта на лазер, като по този начин причината за късогледството се адресира изцяло или частично. Не е изключено известно време след операцията да трябва да носите очила.

    • LASIK (лазерно асистирана ин ситу кератомилеза). При тази процедура хирургът изрязва тънко „капаче“ в роговицата и с помощта на лазер отстранява слой от тъканта, за да коригира формата ѝ. Възстановяването след този метод обикновено е много по-бързо и комфортно както и осезаемият му ефект върху зрителната острота и качество. Окото обаче трябва да се пази от нараняване по-дълго време след операцията и съществуват повече рискове от усложнения. Не се препоръчва за хора с тънка роговица, както и за практикуващите екстремни, контрактни или силови спортове, както и тежък физически труд.
    • LASEK (лазерно асистирана субепителна кератектомия). Тази операция спада към повърхностните методи и при нея хирургът изрязва само външната защитна покривка на роговицата (епитела). След това с помощта на лазер повърхностният слой на роговицата се ремоделира и роговичният епител се връща на място. При нея не се прави „капаче“ в роговицата и това я прави по-подходяща за практикуващите екстремни, контрактни или силови спортове, както и тежък физически труд. Възстановителният период обаче е по-дълъг и остротата и пълният ефект върху остротата и качеството на зрението се проявява след около 3 месеца.
    • PRK (фоторефрактивна кератектомия). Тази процедура е подобна на LASEK, но е по-стара от нея и се различава по това, че включва премахване на роговичния епител. При нея върху роговицата се поставя временна защитна контактна леща до естествената регенерация на епитела. Обикновено е свързана с по-продължително възстановяване на зрението, както и с повече дискомфорт за пациента.
    • SMILE (минимално инвазивна екстракция на интрастромален лентикул). Тя не включва изрязването на „капаче“, нито е свързана с премахване на роговичен епител. Това е най-новият от изброените методи – при него формата на роговицата се коригира чрез изрязването на малък диск (лентикул), който се изважда през миниатюрен прорез. Този метод съчетава предимствата на LASIK и LASEK – бързо възстановяване и минимален риск от усложнения, свързани с „капачето“.

    Трябва да имате предвид, че хирургичните методи за корекция на зрението не са подходящи за всички пациенти с късогледство и са приложими едва когато състоянието спре да прогресира. Решението за подлагане на лазерна операция на очите и изборът на метод следва да бъдат направени въз основа на разговор с офталмолог относно рисковете и ползите при различните подходи.

    Мога ли да предотвратя или забавя развитието на късогледство?

    Учените и клиничните специалисти са в непрекъснато търсене на ефективни начини за забавяне прогресията на късогледството при децата и юношите.

    Една чудесна и доказано работеща първа стъпка в тази посока е насърчаването на младежите да прекарват повече време на открито. Установяването на баланс между външната и вътрешната среда е полезно за цялостното физическо и психическо здраве и развитие на детето, а честотата на външните занимания е в обратнопропорционална връзка с риска от развитие на късогледство и други проблеми с очите.

    Други мерки, които показват потенциал в тази насока, включват:

    • Атропинови капки. Очните капки с атропин често се използват при очни прегледи и преди операции на очите за разширяване на зениците. Съществуват обаче сведения, че поставянето на капки с ниска концентрация на атропин преди лягане може да бъде от полза за по-бавното развитие на късогледство при деца и тийнейджъри.
    • Контактни лещи с периферен дефокус. Това е специален вид лещи, изпитан при деца между 6 и 12-годишна възраст. Те имат различни фокални зони, наподобяващи мишена с множество концентрични кръгове. Центърът на лещата коригира недоброто далечно виждане, докато външните кръгове постепенно замъгляват периферното зрение. По този начин се търси забавяне растежа на окото и ограничаване прогресията на късогледството. Тези лещи не са ефективни във всички случаи на миопия, но могат да бъдат от полза при наследствено късогледство, което постепенно се влошава.
    • Ортокератология. При този метод се използват твърди контактни лещи, които се носят по време на сън за притискане на роговицата в опит за нейното ремоделиране. Проучванията показват, че тази терапевтична модалност може да забави развитието на късогледство, но крие риск от инфекции на очите, някои от които могат да застрашат зрението.

    Други стъпки, които можете да предприемете в името на доброто очно здраве и зрителната функция, са:

    • Посещавайте редовни очни прегледи.
    • Носете качествени слънчеви очила и спазвайте други мерки за защита на очите от слънцето.
    • Носете защитни очила и маски по време на спорт или работа, които крият риск от нараняване на очите.
    • Четете, творете и работете при добро осветление.
    • Използвайте и поддържайте диоптричните очила и лещи според указанията.
    • Осигурявайте си редовни почивки при работа на компютър и други дейности, включващи взиране в приближени обекти.Старайте се на всеки 20 минути да наблюдавате нещо, отдалечено на поне 6 метра в продължение на 20 секунди.
    • Хранете се разнообразно и здравословно.
    • Движете се редовно и продължително.
    • Контролирайте здравословните проблеми, особено високото кръвно и високата кръвна захар, които могат да имат негативно отражение върху зрението ви.
    • Не пушете.