Човешката история е осеяна с екзистенциални въпроси като „Защо сме тук?“, „Да бъдеш или да не бъдеш?“, „Кога ще ядем?“ и, разбира се – „Що е любов?“. Бързата справка с календара подсказва, че днес ще отговаряме на последния. Понаучному.
Невроучени, психолози и антрополози са си задавали същия този въпрос в продължение на десетилетия и благодарение на техните усилия днес можем да се опитаме да му дадем що-годе пълен и обективен отговор. Всъщност, оказва се, че науката зад любовта е едновременно значително по-проста и доста по-сложна, отколкото бихме предположили.
Ако попитате Google за биологията на любовта, рискувате да се озовете насред едно тресавище от обяснения, вариращи от крайно невероятни до главозамайващо сложни и непонятни. Медиите често се опитват да преведат науката за любовта на „човешки език“, но в процеса неизменно я осакатяват, отрупвайки я с подвеждаща сензационност и ненужна категоричност.
Затова може би трябва да започнем с уговорката, че науката обикновено не знае достатъчно, за да се изказва със сигурност по всички аспекти на сложни въпроси като този за любовта. Но пък знае достатъчно, за да може да каже, че голяма част от любовта може да бъде обяснена с химични съединения.
Тоест, ако има формула на любовта, то тя почти сигурно е химична формула!
Пълно мозъчно затъмнение
Силно се надяваме, че наскоро сте имали удоволствието да се почувствате привлечени от някого. Може би това е било съпроводено от заекване, изпотени длани, говорене на глупости и генерално неадекватно поведение.
Или пък сърцето е блъскало в гърдите ви, а в главата ви е нахлула мъгла и както казват на запад –пеперуди са пърхали в стомаха ви. Никак не е изненадващо, че в продължение на векове хората са смятали, че любовта (както и повечето други емоции) произтича от сърцето. Но днес, за разочарование на някои романтици, се оказва, че любовта „се случва“ изцяло в мозъка на човек. А когато в мозъка се случва любов, тогава навсякъде в тялото се случва пълна какофония.
Според екипа на доктор Хелън Фишер от университета Рутгерс [1], романтичната любов може да бъде подредена в три категории (за които можете да мислите като за трите „П“):
- Похот
- Привличане
- Привързване
Всяка от тези категории се характеризира със специфичен набор от хормони и невротрансмитери:
Любовта може да бъде разделена в три категории: похот, привличане и привързване. Въпреки че между категориите има припокриване и нюанси, всяка една от тях се свързва с уникален набор от хормони. 1) Тестостеронът и естрогенът захранват похотта; 2) Допаминът, норадреналинът и серотонинът създават привличането; 3)Окситоцинът и вазопресинът способстват привързването. Автор: Tito Adhikary/Harvard University
Цялата статия може да прочетете тук.