„Инсулинова резистентност“ наричаме състоянието, при което тялото ни не отговаря адекватно на инсулина – основният хормон, регулиращ нивата на кръвната захар. В тази статия ще разгледаме подробно факторите, които допринасят за инсулиновата резистентност, нейните симптоми, изследванията за диагностицирането ѝ, както и различните подходи за лечение и превенция.

Какво представлява инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност е известна още като нарушена инсулинова чувствителност и настъпва когато клетките на мускулите, мастната тъкан и черния дроб не реагират адекватно на сигналите на инсулина. Инсулинът е хормон, произвеждан от бета-клетките на панкреаса и заемащ централно място в регулирането на нивата на кръвна захар. Инсулиновата резистентност може да е временна или хронична и в редица случаи е обратима.

За да разберем по-добре това състояние, първо трябва да разберем как функционира инсулинът при нормална инсулинова чувствителност:

  • След въглехидратно хранене тялото разгражда нишестетата и захарите до глюкоза, която е основният ни енергиен източник.
  • Глюкозата постъпва в кръвообращението, което е сигнал за панкреаса да започне да отделя инсулин.
  • Инсулинът сигнализира на мускулните, мастните и чернодробните клетки да започнат да усвояват глюкозата, за да могат да използват енергията ѝ непосредствено или да я складират за по-нататъшни нужди.
  • Когато глюкозата постъпи в тези клетки и нивото ѝ в кръвообращението намалее, това е знак за панкреаса, че трябва да преустанови секрецията на инсулин.


Поради редица причини е възможно мускулните, мастните и чернодробните клетки да не реагират адекватно на сигналите на инсулина, което означава, че те не са в състояние да усвояват ефикасно глюкозата от кръвообращението. Това се нарича „инсулинова резистентност“. Панкреасът се опитва да компенсира за нея, увеличавайки производството на инсулин, което се нарича „хиперинсулинемия“.

Можете да си представите инсулиновата резистентност като неспособност на клетките да „чуват“ сигналите на инсулина, когато панкреасът им говори с нормален тон. Ако панкреасът „повиши тон“, отделяйки повишено количество инсулин, той може да преодолее „глухотата“ на клетките, поддържайки нивата на кръвна захар в нормални граници.

Възможно е обаче клетките да станат твърде резистентни или „глухи“ за тези сигнали, което да стане причина за високи нива на кръвна захар (хипергликемия), а те с течение на времето може да доведат до преддиабет и диабет от тип 2. Повече за различните нива на серумна глюкоза, при които се диагностицират тези състояния, можете да прочетете в нашата подробна статия за референтните стойности на кръвната захар. 

Как резистентността към инсулин повлиява тялото ми?

Както вече разбирате, инсулиновата резистентност води до увеличаване на нивата на инсулин в тялото (хиперинсулинемия) с цел да бъдат поддържани нормалните стойности на кръвна захар. Завишените нива на инсулин могат да допринесат за:

  • Покачване на телесното тегло (което допълнително влошава инсулиновата резистентност).
  • Повишаване нивата на триглицеридите.
  • Втвърдяване на артериите (атеросклероза).
  • Високо кръвно налягане.
  • Дисбаланс на половите хормони при жените. Инсулиновата резистентност е свързана със синдрома на поликистозните яйчници. Поликистозата може да доведе до поява или влошаване на инсулиновата резистентност, но също така се смята, че инсулиновата резистентност може да допринесе за развитието и задълбочаването на този разпространен сред представителите на нежния пол синдром.
  • Метаболитен синдром. Инсулиновата резистентност е характерна за метаболитния синдром – набор от нарушения като висока кръвна захар, високи триглицериди, нисък HDL („добър“ холестерол) и високо кръвно, които опосредстват връзката между прекомерното омазняване в коремната област и повишения риск от сърдечно-съдови проблеми и диабет тип 2.

Инсулинова резистентност: симптоми и признаци

Сама по себе си влошената инсулинова чувствителност е безсимптомна – няма признак, по който да познаете, че панкреасът ви произвежда повече инсулин, за да държи нивата ви на кръвна захар в нормата.

Ако това продължи достатъчно дълго обаче, инсулиновата резистентност може да се влоши и бета-клетките на панкреаса могат да започнат да се амортизират. В крайна сметка панкреасът може да изгуби капацитета си да произвежда достатъчно инсулин, което да доведе до покачване на кръвната захар, а то може да бъде съпроводено от следните симптоми:

Много хора живеят с преддиабет в продължение на години и разбират, че имат здравословен проблем, едва когато състоянието им прерасне в диабет от 2 тип. В отделни случаи преддиабетът може да доведе до следните симптоми: 

  • Потъмняване на кожата под мишниците или задната/странична част на шията, известно още като акантоза или акантозис нигриканс.
  • Кожни брадавици.
  • Поражения на очните кръвоносни съдове, които могат да доведат до зрителни нарушения и най-вече диабетна ретинопатия.

Ако изпитвате който и да е от тези симптоми, задължително се обърнете към лекаря си.

Кои са причините за влошена инсулинова чувствителност?

Инсулиновата резистентност може да засегне всекиго и погрешно се смята, че тя е проблем единствено за диабетиците. Учените все още не са изяснили напълно механизмите на нейното развитие, но засега са известни няколко гена, които увеличават или намаляват риска от нея. Известно е, също така, че възрастните хора са по-склонни към инсулинова резистентност. 

Науката показва, че двата основни фактора, които в най-висока степен допринасят за състоянието са прекомерното количество телесни мазнини (особено в коремната област) и ниската физическа активност и именно волевите усилия за тяхното контролиране са в основата на нейното лечение и превенция.

Придобити причини за инсулинова резистентност

„Придобити“ означава, че човек не се ражда с причината за инсулинова резистентност. Тези причини включват:

  • Излишни телесни мазнини. Добре известно е, че затлъстяването и особено наличието на излишни мазнини в коремната кухина и около вътрешните органи (т.нар. висцерални мазнини) е водеща причина за инсулинова резистентност. Проучванията показват, че излишъкът от този тип мазнини може да доведе до хормонален дисбаланс и да повиши нивата на провъзпалителни вещества в тялото, като по този начин допринася за потискането на инсулиновата чувствителност.
  • Уседнал начин на живот. Физическата активност повишава чувствителността към инсулин и увеличава обема и енергийните потребности на скелетната мускулатура, подобрявайки нейния капацитет за усвояване на глюкоза от кръвообращението. Липсата на движение има точно обратния ефект и може да бъде причина за инсулинова резистентност. Освен това уседналият начин на живот и недостатъчното движение увеличават риска от напълняване, което е отделен рисков фактор за намаляване на инсулиновата чувствителност.
  • Нездравословно хранене. Изобилието на преработени храни, богати на захари, рафинирани въглехидрати и наситени мазнини може да доведе до омазняване на черния дроб и панкреаса, което доказано води до намаляване на инсулиновата чувствителност и е ключов механизъм в развитието на диабет от 2 тип. Повече по темата можете да научите от статията ни за лечение на диабет чрез диета.
  • Някои лекарства. Определени медикаменти като стероиди, антихипертензиви (лекарства против високо кръвно), както и някои препарати, използвани в лечението на ХИВ и психиатрични заболявания, могат да допринесат за развитието на инсулинова резистентност.

Хормонални разстройства, свързани с инсулинова резистентност

Дисбалансът на някои хормони може да повлияе върху способността на инсулина да си „върши работата“ качествено. В тази категория попадат състояния като:

  • Синдром на Кушинг. Той се развива в резултат от повишено отделяне на кортизол. Познат още като „хормон на стреса“, кортизолът покачва нивата на кръвна захар и участва в превръщането на храната в използваема енергия. Излишният кортизол обаче може да противодейства на ефектите на инсулина и да доведе до инсулинова резистентност.
  • Акромегалия. Това е рядко състояние, което се дължи на повишени нива на хормон на растежа, които (освен редица други проблеми) могат да доведат до завишен синтез на глюкоза от тялото, а това може да допринесе за инсулинова резистентност.
  • Хипотиреоидизъм. Наричан още „хипофункция на щитовидната жлеза“ поради неспособността на жлезата да произвежда достатъчно хормони. Щитовидната жлеза е от голямо значение за обмяната на веществата и недостатъчните нива на щитовидни хормони забавя метаболизма, в това число и метаболизма на глюкозата, увеличавайки риска от инсулинова резистентност.

Генетични състояния, свързани с инсулинова резистентност

Съществува група от редки наследствени генетични състояния, които често се описват като унаследени тежки синдроми на инсулинова резистентност и се считат за принадлежащи към един спектър. По-долу ще ги изброим по тежест, започвайки от най-лекото:

  • Синдром на инсулинова резистентност тип А. При хората с инсулинова резистентност от тип А влошената инсулинова чувствителност възпрепятства регулацията на кръвната захар и в крайна сметка води до диабет. Инсулиновата резистентност и другите признаци на този синдром често не се проявяват преди пубертета. По принцип не е животозастрашаващ.  
  • Синдром на Рабсон-Менденхол. Пациентите с Рабсон-Менденхол са необичайно малки още преди раждането си и след това страдат от забавен растеж. Първите характерни симптоми на синдрома се проявяват рано и продължителността на живота рядко надхвърля 20 години. Смъртта при това заболяване обикновено се дължи на усложнения във връзка с диабет, напр. токсично натрупване кетони в организма (диабетна кетоацидоза).
  • Синдром на Донахю (леприконизъм). Хората със синдром на Донахю също са необичайно малки още преди раждане и впоследствие страдат от забавен растеж. Останалите симптоми се проявяват скоро след раждането и включват отсъствието на подкожна мастна тъкан, мускулна атрофия, прекомерно окосмяване. Повечето деца с това заболяване не преживяват 2-годишна възраст.

Други унаследени състояния, причиняващи инсулинова резистентност

  • Миотонична дистрофия. Това е вид мускулна дистрофия, която засяга мускулите, очите и ендокринните органи, в това число и панкреаса. При пациентите, страдащи от нея, инсулиновата чувствителност е понижена с около 70%.
  • Синдром на Алстром. Рядко генетично заболяване, характеризиращо се с прогресивна загуба на зрението и слуха, дилатационна кардиомиопатия (намалена способност за съкращаване на сърдечния мускул), затлъстяване, диабет от тип 2 и нисък ръст.
  • Синдром на Вернер. Друго рядко състояние, проявяващо се с необичайно бързо стареене (прогерия). То засяга редица телесни функции, включително инсулиновата секреция и чувствителността към хормона.
  • Наследствена липодистрофия. Заболяване, при което способността на тялото да използва и складира мазнините е нарушена. Главната причина за инсулинова резистентност при него е неспособността за депозиране на излишната кръвна захар в мастната тъкан.

Диагностициране и изследвания за инсулинова резистентност

Изследване за инсулинова резистентност с доказана диагностична стойност все още няма. Този факт се усложнява от обстоятелството, че инсулиновата чувствителност е безсимптомна, докато панкреасът е в състояние да произвежда достатъчно инсулин, за да компенсира за резистентността към хормона.

Поради тази причина лекарите вземат предвид редица фактори, когато се опитват да диагностицират състоянието, в това число:

  • Медицинска история.
  • Семейна история.
  • Физикален преглед.
  • Оплаквания и признаци.
  • Резултати от изследвания.

В диагностиката на инсулинова резистентност лекарят може да назначи следните изследвания:

  • Кръвна захар. Тук може да се използва измерването на кръвната захар на гладно или оралният глюкозотолерантен тест (ОГТТ), които са задължителни при диагностицирането и/или мониторинга на преддиабет, диабет от 2 тип и гестационен диабет.
  • Гликиран хемоглобин (HbA1c). Този тест показва средните нива на серумна глюкоза през последните 2 до 3 месеца и е показателен за това доколко е контролирано състоянието на вече диагностицирани диабетици.
  • Липиден панел. Това е група от изследвания, които измерват конкретни липиди и липопротеини в кръвта, в това число общ холестерол, HDL, LDL и триглицериди. Повече за тези рискови маркери можете да научите от статията ни за холестерола.

Лекарят ви може да назначи или проведе изследвания, които се използват за диагностицирането на други състояния, свързани с инсулиновата чувствителност, като метаболитен синдром, сърдечно-съдови болести и поликистоза.

Управление на инсулинова резистентност: диета и други промени в начина на живот

Тъй като не всички фактори, допринасящи за инсулиновата резистентност, могат да бъдат променяни (напр. гените и възрастта ни), промените в начина на живот остават основен терапевтичен подход при това състояние. Те включват:

  • Здравословно хранене. Много се говори за „забранени храни“ при инсулинова резистентност и диабет, но според нас акцентът трябва да бъде върху цялостно (и често драстично) намаляване на калориите и подобряване качеството на диетата чрез свеждането ѝ предимно до разнообразие от непреработени храни като зеленчуци, плодове, пълнозърнести и бобови, риба, немазни меса, ядки и семена.
  • Физическа активност. Достатъчното и редовно движение с умерена интензивност (кардио) повишава употребата на глюкоза за енергия и подобрява инсулиновата чувствителност на мускулната тъкан. Силовите упражнения със собствено или добавено тегло от своя страна развиват скелетната мускулатура, увеличавайки допълнително нейните енергийни потребности, капацитета ѝ за усвояване на глюкоза и чувствителността ѝ към сигналите на инсулина.
  • Загуба на излишно тегло и мазнини. Отслабването доказано подобрява инсулиновата чувствителност, независимо дали става дума за освобождаване от наднормено тегло или елиминиране на натрупани вътрекоремни мазнини. Тук е важно да отбележим, че има значителен процент хора с нормален индекс на телесната маса, които страдат от излишък на висцерални мазнини, допринасящ за инсулинова резистентност. Независимо от типа излишък, той може да бъде адресиран чрез комбинация от споменатите по-горе мерки – намаляване на енергийния прием чрез промени в храненето и увеличаване на енергоразхода чрез промени във физическата активност.

Възможно ли е медикаментозно лечение при инсулинова резистентност?

Понастоящем няма лекарства с директна насоченост към инсулиновата резистентност, но медицинските специалисти предписват медикаменти за адресирането на често съпътстващите я състояния като високо кръвно налягане (антихипертензиви), диабет (метформин), висок LDL (статини).

До какво може да доведе нарушената инсулинова чувствителност?

Болшинството от усложненията на инсулиновата резистентност са свързани с проблеми с кръвоносните съдове поради завишените нива на кръвна захар и инсулин, които могат да доведат до нарушения в зрението, функцията на нервната система, повишен сърдечно-съдов риск и др.

Прогнозите и индивидуалният риск при отделния пациент зависят от редица фактори, в това число:

  • Причината за състоянието.
  • Тежестта на състоянието.
  • Състояние на бета-клетките, произвеждащи инсулин.
  • Податливост към усложнения, свързани с инсулиновата резистентност.
  • Придържане към предписаните промени в начина на живот и лечението.
  • Индивидуален отговор към предписаните промени в начина на живот и лечението.

Много хора живеят с лека инсулинова резистентност, която никога не прераства в преддиабет и диабет от 2 тип. При някои пациенти състоянието е обратимо или отлично управляемо единствено с умерени промени в начина на живот. Но съществува и една група хора с унаследени болести, водещи до тежка инсулинова резистентност, които могат да бъдат животозастрашаващи.

Иначе казано, не всеки с нарушена инсулинова чувствителност ще има каквито и да е свързани с нея здравословни проблеми. Но ако страдате от това състояние или сте с диагностициран преддиабет, диабет от втори тип или метаболитен синдром, задължително посещавайте ендокринолога си редовно и следвайте предписаните терапевтични мерки, за да намалите в максимална степен риска от по-нататъшни усложнения.