Инконтиненцията или неволното изпускане на урина е често срещан и особено смущаващ проблем. Неговата сериозност може да варира от инцидентното изпускане при кашляне, кихане или смях до позиви, които са толкова силни и внезапни, че не успяваме да стигнем навреме до тоалетната.

Инконтиненцията зачестява с напредването на възрастта, но не е непременно следствие от остаряването. Ако изпускането на урина засяга нормалното ви функциониране и променя ритъма ви на живот, не се колебайте да се обърнете към лекар. За щастие в повечето случаи симптомите му могат да бъдат адресирани с прости промени в начина на живот или неинвазивна медицинска грижа. 

Кои са основните причини за уринарна инконтиненция?

Изпускането на урина може да е резултат от всекидневните ни дейности, подлежащи медицински състояния или физиологични изменения. Щателният преглед от лекар може да отговори на въпроса какви са причините зад конкретен индивидуален случай, но при всички положения е важно да се разбере какъв е видът инконтиненция.

Временна инконтиненция

Често причината за нея се крие в приемането на един или повече диуретици на всекидневна база. Диуретиците са вещества, които увеличават обема на отделяната урина. В това число попадат често консумирани неща като:

  • Алкохолни напитки
  • Кофеинови напитки
  • Газирани напитки
  • Някои подсладители
  • Люти чушки и съдържащи ги продукти
  • Храни и напитки със захар и/или киселина, особено цитруси
  • Лекарства за сърце и високо кръвно, седативи, мускулни релаксанти
  • Храни и хранителни добавки, съдържащи високи дози витамин С

Временната инконтиненция може да бъде причинена и от лечими медицински състояния като:

  • Уринарни инфекции като цистит, свързани с внезапни и силни позиви за уриниране.
  • Запек. Ректумът и пикочният мехур се намират в непосредствена близост и са инервирани от едни и същи нерви. Ето защо натрупването на съдържимо в ректума може да стимулира въпросните нерви и да стане причина за учестено уриниране.

Хронична инконтитенция

Изпускането на урина може да бъде хроничен проблем, причинен от физикални проблеми или изменения, включващи:

  • Бременност. Хормоналните изменения при майката и повишеното тегло на плода могат да допринесат за неволното изпускане на урина.
  • Раждане. Естественото раждане може да доведе до отслабване на мускулите, участващи в контрола на пикочния мехур и ва увреди някои от неговите нерви, допринасяйки за пролапс (наричан още „смъкване“ или „свличане“) на тазовото дъно. При пролапс на тазовото дъно се наблюдава пропадане на пикочния мехур, матката или тънките черва от обичайната им позиция, което увеличава риска от инконтитенция.
  • Възрастово-обусловени промени. Остаряването на мускулатурата на пикочния мехур може да намали неговата способност за съхранение и задържане на урина. С напредването на възрастта се наблюдава и зачестяване на контракциите на пикочния мехур. Основен възрастово-обусловен фактор при жените е менопаузата, а при мъжете – уголемената простата (доброкачествена простатна хиперплазия).
  • Рак на простатата. Нелекуваният простатен рак може да доведе до изпускане, но най-често при мъжете с това състояние инконтиненцията е страничен ефект от лечението.
  • Обструкция. Наличието на тумор или камъни по протежението на пикочните пътища може да блокира нормалното протичане на урината и да допринесе за различни видове инконтиненция.
  • Неврологични разстройства като множествена склероза, Паркинсон, инсулт, мозъчен тумор или травма на гръбначния стълб може да възпрепятстват нормалното протичане на нервните импулси, въвлечени в контрола на пикочния мехур и да причинят инконтиненция.

Какви са рисковите фактори?

Факторите, които увеличават риска от развитие на инконтиненция, включват:

  • Пол. Жените са с по-висок риск от неволно изпускане на урина.
  • Възраст. С годините мускулите на пикочния мехур и уретрата отслабват и капацитетът на пикочния мехур намалява.
  • Тегло. Излишното тегло увеличава налягането върху пикочния мехур и заобикалящите го мускули, което увеличава шанса от неволно изпускане при кихане или кашляне.
  • Тютюнопушене.
  • Семейна история. Ако имате близки, страдащи от инконтиненция, рискът ви е по-висок.
  • Някои болести като диабет или неврологични заболявания също се свързват с увеличен риск.

Защо по-често наблюдаваме изпускане на урина при жените?

Изпускането на урина при жените е около два пъти по-често срещано, отколкото при мъжете. За тази несправедливост има обяснение и то е свързано с факта, че жените преживяват някои уникални здравни събития като бременност, раждане и менопауза, които оказват влияние върху пикочните пътища и заобикалящите ги мускули.

Мускулатурата на тазовото дъно, която поддържа пикочния мехур, уретрата, матката и червата, може да отслабне или да бъде увредена, с което се увеличава натискът върху пикочния мехур. Отслабването на мускулите, поддържащи уринарния тракт, прави задържането на урина значително по-трудно.

Друг съществен фактор е свързан с анатомията на жената и нейната значително по-къса уретра, което означава и значително по-малък обем мускули, допринасящи за задържането на урината в пикочния мехур.

Не на последно място, жените значително по-често страдат от уринарни инфекции, които са водеща причина за временна инконтиненция.

Как варират симптомите според видовете инконтиненция?

Основният симптом на инконтиненция е един и той се подразбира от името на състоянието. Проявата на този симптом обаче може да варира според видовете инконтиненция и именно тях ще опишем по-подробно тук:

  • Стресова инконтиненция. Изпускането се наблюдава при повишено налягане върху пикочния мехур в резултат от кашляне, кихане, смях, спорт или друго физическо усилие.
  • Поривна инконтиненция. Характеризира се с внезапни и силни позиви за уриниране, последвани от неволно изпускане на урина. Може да е придружено с честа нужда от уриниране, включително и през нощта. Поривната инконтиненция може да е причинена от по-леки състояния (напр. инфекция) или по-тежки болести (напр. диабет или неврологично заболяване).
  • Инконтиненция поради препълване. Характерно за нея е честото или непрекъснато прокапване на урина, дължащо се на неспособност за пълно изпразване на пикочния мехур (напр. поради физическа обструкция на пикочните пътища, свързана с тумор или камък).
  • Функционална инконтиненция. При нея неспособността за достигане навреме до тоалетната се дължи на телесно или умствено увреждане.
  • Смесена инконтиненция. Едновременното наличие на повече от един вид инконтиненция, най-често комбинация от стресова и поривна инконтиненция.

Да се притесняваме ли от усложнения?

Усложненията при хроничната уринарна инконтиненция включват:

  • Дерматологични проблеми като обриви, кожни инфекции и язви поради влажност.
  • Уринарни инфекции. Освен че може да бъде причинена от тях, инконтиненцията увеличава риска от рецидивиращи инфекции на пикочните пътища.
  • Влошено качество на живот. Неволното изпускане на урина е бреме, което неизменно се отразява на качеството на личните и професионални взаимоотношения.

Какво можем да направим, за да се предпазим?

Уринарната инконтиненция невинаги е предотвратима, но съществуват мерки, които понижават риска от появата ѝ:

  • Поддържайте нормално тегло.
  • Правете упражнения за укрепване на тазовото дъно.
  • Избягвайте приема на субстанции, дразнещи пикочния мехур (кофеин, алкохол, киселини и др.).
  • Приемайте повече хранителни влакнини, които предпазват от запек, а той е една от причините за инконтиненция.
  • Не пушете или потърсете помощ за отказване от тютюнопушенето.

Кога да се обърнем към лекар?

За много хора въпросът за неволното изпускане на урина е смущаващ и не се осмеляват да го повдигнат дори пред лекаря си. Но ако подобни събития са чести и осезаемо се отразяват на качеството ви на живот, потърсете медицинска помощ, тъй като инконтиненцията може да:

  • Наруши нормалния ви ритъм на живот и ограничи взаимоотношенията ви.
  • Увеличи риска от падания в резултат от бързане за тоалетната, особено при по-възрастните хора.
  • Сигнализира за по-сериозно подлежащо състояние.

Как протича диагностиката?

При диагностицирането на уринарна инконтиненция е важно да се установи видът на състоянието и естеството на симптомите е определящо за назначаване на правилното лечение.

Диагностиката обичайно започва със снемането на анамнеза, включваща въпроси около историята на заболяването и физикален преглед. Не е изключено лекарят да ви помоли да се изкашляте или да извършите друго действие, което провокира неволно изпускане на урина.

След това е възможно да ви бъде назначено едно или повече от следните:

  • Изследване на урина. Проба от урината се изследва за признаци на инфекция, следи от кръв и други нередности.
  • Дневник на уринирането (т.нар. дневник на пикочния мехур). В продължение на няколко дни се записва количеството на приеманите течности, честотата на уриниране, количеството отделена урина, внезапни позиви за уриниране и епизодите на неволно изпускане.
  • Измерване на остатъчна урина. При това изследване с помощта на ултразвук или катетър се измерва обемът на урината, останала в пикочния мехур след уриниране. Значимото количество остатъчна урина може да е признак за блокиране на пикочните пътища или за увреждане на нервите или мускулите на пикочния мехур.
  • Урофлоуметрия. При тази процедура след прием на 1 литър течност се уринира в съда на специален апарат, с чиято помощ се измерва количеството, скоростта и времето на уриниране. Обикновено се назначава при съмнение за обструкция на уринирането.

При нужда от допълнителни сведения лекарят може да препоръча и други изследвания като уродинамика или ултразвук на таза, които се прилагат най-вече ако на дневен ред стои въпросът за хирургично лечение на инконтиненцията. 

Как се лекува инконтиненция?

„Как се излекувах от инконтиненция?“

Това е един от най-често задаваните въпроси около неволното изпускане на урина в интернет. Неслучайно започваме тази секция с него, защото искаме да ви обърнем специално внимание, че лечението на инконтиненция следва да бъде индивидуализирано според вида и сериозността на вашето заболяване и вашите лични особености.

В този смисъл, личните истории за успешното справяне с проблема в интернет не бива да служат като предписание за вашето лечение. Дори да ги приемем за чиста монета, те могат да ви откраднат ценно време за адекватна реакция в по-добрия случай или да доведат до влошаване на състоянието ви в по-лошия.

Затова съветът ни е задължително да консултирате лечението си с лекар и да се доверите на експертната му преценка. Добрите специалисти често започват с по-неинвазивни и щадящи терапии и преминават към по-сериозни интервенции, само ако първите не дадат резултат.

Поведенчески техники

Този набор от терапевтични мерки включва:

  • Тренировки за пикочния мехур, които представляват отлагане на уринирането след появата на позив. В началото това отлагане може да е 10-тина минути, като постепенно интервалът се увеличава до достигането на поне 2,5 до 3,5 часа между отделните уринирания.
  • Повторно освобождаване на пикочния мехур за по-пълното му изпразване с цел избягване на инконтиненция поради препълване. Представлява опит за повторно волево уриниране няколко минути след първото.
  • Планирано уриниране на всеки 2 до 4 часа вместо уриниране по силата на естествените позиви.
  • Управление на хранителното и питейното поведение, при което напълно се изключват или драстично се ограничават алкохолът, кофеинът и киселините. Намаляването на обема на приеманите течности, загубата на телесно тегло и увеличаването на физическата активност също попадат в тази категория и могат да допринесат за облекчаване на проблема.

Упражнения на Кегел (упражнения за тазово дъно)

Упражненията на Кегел са често препоръчвани за укрепване на мускулатурата на тазовото дъно с цел повишаване на контрола на уринирането. Познати още като упражнения за тазовото дъно или кегелови упражнения, тези техники са особено ефективни при стресова инконтиненция, но също така могат да бъдат от полза при поривна инконтиненция.

Самото им изпълнение не е трудно и изисква от вас единствено да стегнете мускулите, способни да прекъснат струята по време на уриниране. Първите опити бихте могли да направите, докато уринирате. След това процедирайте по следния начин:

  1. Стегнете въпросните мускули и задръжте за 5 секунди, след което ги отпуснете за 5 секунди. Ако тази продължителност е твърде изморителна за вас, опитайте в началото да стягате за 2 и да отпускате за 3 секунди.
  2. Опитайте се да правите поне 3 серии от по 10 повторения всеки ден.
  3. Целта ви е постепенно да добавяте времетраене към отделните повторения, докато успеете да задържите всяка от 30-те си дневни контракции за 10 секунди.

Лекарства при инконтиненция

Обичайно предписваните лекарства при инконтиненция включват:

  • Антихолинергици. Тази група вещества могат да имат успокояващ ефект при свръхактивен пикочен мехур, който е ползотворен при поривна инконтиненция. Към нея спадат молекули като оксибутинин, толтеродин, дарифенацин, фезотеродин, солифенацин и троспиев хлорид.
  • Мирабегрон. Използва се в лечението на поривната инконтиненция поради способността му да релаксира мускулатурата на пикочния мехур и по този начин да увеличава капацитета му. Употребата му също така допринася за увеличаване на способността за по-пълно изпразване на пикочния мехур.
  • Алфа блокери. При мъжете с поривна или инконтиненция поради препълване, тези медикаменти отпускат мускулите на шийката на пикочния мехур и простатата, улеснявайки изпразването на пикочния мехур. Примерни молекули от тази група са тамсулозин, алфузосин, силодозин и доксазозин.
  • Топикален естроген (за локална употреба). Прилагането на ниска доза естроген под формата на вагинален крем, пръстен или пластир може да допринесе за тонизиране на мускулатурата на уретрата и вагината.

Електростимулация

Тази процедура включва временното поставяне на електроди в ректума или вагината, чиито импулси предизвикват съкращаване на мускулатурата на тазовото дъно (подобно на упражненията на Кегел) и по този начин спомагат за нейното укрепване.

Встрани от смущаващото естество на манипулацията, тя не е неприятна и може да бъде ефективна при стресова и поривна инконтиненция, но за оптимален ефект е наложително да бъде прилагана многократно в течение на няколко месеца.

Медицински изделия

Тези изделия са предназначени за жени и включват:

  • Уретралната вложка наподобява тампон и се поставя в уретрата преди практикуването на дейности, които може да провокират изпускане на урина при жените (напр. спорт). Продуктът действа като своеобразна тапа и предотвратява изтичането на урина. Отстранява се преди волево уриниране и служи за еднократна употреба.
  • Песарът е гъвкав силиконов пръстен, който се поставя във вагината и остава там в продължение на целия ден. Същото изделие се използва и от дами, страдащи от вагинален пролапс. Функцията му е да оказва опора за уретрата и по този начин да ѝ помогне да остане затворена и да предотврати нежеланото изтичане на урина.

Интервенционални терапии

Интервенционалните терапии при инконтиненция включват:

  • Имплантанти. Синтетичен материал се инжектира в тъканите около уретрата и подобно на песара я уплътнява, осигурява и опора и ѝ помага да остане затворена, намалявайки неволното изпускане. Процедурата се счита за остаряла от много специалисти и като цяло е по-слабоефективна от по-инвазивните хирургически методи. Освен това често се налага да бъде прилагана повече от веднъж.
  • Онаботулинотоксин А (ботокс). Инжектирането на ботокс в мускулатурата на пикочния мехур може да бъде от полза при свръхактивен пикочен мехур и поривна инконтиненция. Тази мярка обичайно се предписва на пациенти, които безуспешно са опитали серия от други терапии.
  • Невростимулация. Съществуват два типа устройства за стимулирането на сакралните нерви, участващи в контрола на пикочния мехур. Единият вид се имплантира под кожата на задните части и се захранва от устройство, поставено на кръста. Другият се поставя във вагината. Стимулирането на сакралните нерви е безболезнено и може да помогне за овладяване на свръхактивен пикочен мехур и поривна инконтиненция при липса на успех с други методи.

Хирургия

Ако консервативните терапии не дадат резултат, съществуват няколко вида хирургически процедури, адресиращи причините за инконтиненцията:

  • Слингови процедури. Представляват поставяне на слинг от синтетичен материал или от собствената тъкан на пациента под уретрата и шийката на пикочния мехур (удебелена мускулатура на мястото на свързване между уретрата и пикочния мехур). Подобно на песара и инжекциите за уплътняване на уретрата, слингът осигурява допълнителна опора на уретрата и я поддържа в естествената ѝ позиция. Процедурата се отличава с особено висока ефективност при изпускане на урина при жени от стресов тип.
  • Суспенсия (окачване) на мехурната шийка. Сходна на слинговите процедури, тя е насочена към правилното позициониране на структурите, участващи в задържането. При нея се прави коремен срез и поради тази причина протича под пълна или спинална упойка. 
  • Хирургично лечение на пролапс. При жените с пролапс на тазовите органи и инконтиненция от смесен тип, хирургията може да включва комбинация от поставяне на слинг и повдигане на пролабиралите органи. Трябва да се има предвид, че сама по себе си хирургията за лечение на пролапс не оказва значим ефект върху симптомите на инконтиненция.
  • Изкуствен уретрален сфинктер (AUS). Представлява малък надуваем пръстен, който се имплантира около мехурната шийка и държи уретралния сфинктер затворен до наличието на позив за уриниране. При желание за уриниране се натиска имплантиран подкожно бутон, който отпуска пръстена за нормално протичане на урината. Този метод често е наричан „златен стандарт“ в лечението на стресова инконтиненция при мъже.

Санитарни материали при инконтиненция

Ако лечението не даде резултат или поради някаква причина решите да не лекувате инконтиненцията, съществуват някои продукти, които могат да облекчат дискомфорта, свързан с нея:

  • Пелени, бельо за еднократна употреба и протектори. Качествените изделия от тази категория могат да бъдат носени дискретно и удобно под всекидневното облекло, попивайки изпусканията и осигурявайки контрол на неприятната миризма.
  • Катетър. При инконтиненция поради препълване лекарят ви може да прецени за подходящо поставянето на катетър в уретрата няколко пъти дневно. По този начин се постига пълно изпразване на пикочния мехур и контрол на изпусканията.

Спомагателни мерки за самопомощ

Неволното изпускане на урина може да наложи полагането на допълнителна грижа за предотвратяването на кожни раздразнения. В това число попадат следните мерки:

  • Употреба на продукти за сухо къпане.
  • Внимателно подсушаване на кожата.
  • Избягване на честото къпане и употребата на агресивни почистващи продукти, които могат да увеличат риска от уринарни инфекции.
  • Използване на бариерни кремове, мази и масла, които предпазват кожата от дразнещия ефект на урината.

При пациенти с поривна инконтиненция и нужда от често ставане през нощта, достъпът до тоалетната може да бъде улеснен чрез:

  • Освобождаване на пътя до тоалетната от всякакви препятствия като черджета, прагове и мебели.
  • Инсталиране на осветление с датчици за движение или употреба на фенерче за намаляване на риска от забавяне или падане.

Пациентите с уринарна инконтиненция могат да обмислят поставянето на:

  • Тоалетен стол или подлога в спалнята.
  • Повдигната седалка на тоалетната чиния.

Чай при неволно изпускане на урина и други алтернативни методи

Често предлагано алтернативно средство за справяне с инконтиненцията са различни чайове, чиято употреба не е валидирана от научния метод. Засега съществуват откъслечни сведения, че редовната консумация на зелен чай се свързва с намален риск от уринарна инконтиненция и в този смисъл зеленият чай условно може да се разглежда като превантивна мярка срещу това състояние.

Трябва да се има предвид обаче, че чаеното растение е значим източник на кофеин и затова напитките от него могат да влошат съществуваща инконтиненция поради дразнещото си въздействие върху пикочния мехур.

Като цяло на настоящия етап няма алтернативни терапии с доказано въздействие върху неволното изпускане на урина. Някои ранни изследвания показват, че акупунктурата се свързва с положителен ефект, но техните открития не са потвърдени от по-добре контролирани експерименти и се счита, че въздействието им може да бъде отдадено на плацебо ефект.

Практикуването на йога може да допринесе за укрепване на тазовото дъно и по този начин да спомогне за контрола на изпусканията, но нейният ефект не е добре изучен в литературата.

Ако се колебаете да се доверите на конвенционалното лечение, бихте могли да го избегнете, разчитайки на изброените по-горе мерки за самопомощ и санитарни материали. Множество проучвания обаче показват, че лечението за инконтиненция дава ефект и болшинството от предприелите го пациенти без колебание биха минали отново по същия път, за да се справят с този толкова разпространен и смущаващ проблем.