Да мислим за холестерола като специалисти

Холестерол!

Със сигурност сте чували тази дума и вероятно не сте я чували с добро, но може би не сте сигурни точно какво означава тя. Навремето за холестерола се говореше като за „холестерин“, затова по-възрастните хора и някои лекари все още го наричат по този начин, което често води до объркване.

Това обаче далеч не е най-объркващото нещо по отношение на холестерола. Той се дели на различни видове, които се категоризират като „добър“, „лош“, „диетичен“, след това отнякъде се появяват едни триглицериди и става сложно.

С тази статия ще се опитаме да разсеем всички обърквания и да ви помогнем да мислите за холестерола като специалисти. Да започваме!

Какво прави холестеролът в тялото и как е попаднал там?

Холестеролът е вид мазнина, която е присъща и жизненоважна за организма на всички животни, в това число и на нас – хората. Всяка клетка в тялото ни се нуждае от холестерол, който влиза в строежа на клетъчните мембрани и е определящ за тяхната избирателна пропускливост.

Холестеролът се използва от черния дроб за производството на жлъчен сок, който заедно с храносмилателните ензими ни помага да разграждаме храната и да усвояваме нейните ценни вещества. Холестеролът също така е необходим за синтеза на определени (стероидни) хормони и мастноразтворимия витамин D.

Интуицията може да ви наведе на мисълта, че щом холестеролът е толкова важен, то задължително трябва да се възползваме от всяка възможност да си го набавяме. Същото нещо твърдят и много автори на популярни нисковъглехидратни високомазнинни хранителни режими, но то просто не е вярно.

Тъй като холестеролът е особено важен, черният дроб е в състояние да произвежда цялото необходимо за тялото ни количество. Холестеролът, който си произвеждаме сами, често се нарича от специалистите „ендогенен“, т.е. „с вътрешен произход“.

Значително количество холестерол обаче може да бъде набавено и с храната, особено ако консумираме животински продукти като млечни, яйца, скариди, месо. Холестеролът от храните се нарича „диетичен“ или „екзогенен“, т.е. „с външен произход“.

Според това колко холестерол приемаме с храната, тялото регулира синтеза на холестерол в черния дроб, засилвайки процеса, когато менюто ни е бедно на този тип мазнина или пък забавяйки го, ако ядем изобилие от холестеролови източници.

Ако поради някаква причина балансът в тялото ни бъде нарушен и се стигне до завишаване на нивата на холестерол в кръвния серум, това може да създаде предпоставки за увеличаване на сърдечно-съдовия ни риск. Медицинският термин за висок холестерол е хиперхолестеролемия, а за нисък – хипохолестеролемия.

Първото състояние е все по-широко разпространено поради измененията в начина на живот, включващи намаляване на физическата активност, съчетано с увеличаване на приема на калории, животински мазнини и прости захари. Повече за него можете да научите от статиите ни за високия холестерол и диетата при висок холестерол.

Второто е значително по-рядко срещано и може да бъде наследствено или в резултат от заболяване.

Твоят липиден профил накратко

Липидният профил или серумните липиди включват много неща, които хората наричат „холестерол“, но не са. Това всъщност е един много широк събирателен термин за всички мазнини, които циркулират из нашето кръвообращение – под формата на свободни частици или пък свързани с други структури.

Тук е важно да отбележим, че тъй като мазнините не се разтварят във вода, за тяхното циркулиране из кръвообращението са необходими транспортни частици, които специалистите наричат „липопротеини“. Тези липопротеини включват, но не се изчерпват с:

• VLDL – липопротеини с много ниска плътност; носители на мазнини, произвеждани в черния дроб.
• LDL – липопротеини с ниска плътност или т.нар. лош холестерол.
• HDL – липопротеини с висока плътност или т.нар. добър холестерол.

Понятието плътност в случая се отнася за количеството белтъчини (аполипопротеини), съотнесено към мастното съдържание на частицата, което определя и нейния размер. Така например, композицията на VLDL е около 92% мазнини и 8% белтъчини, което обуславя ниската ѝ плътност (малко аполипопротеини) и големия ѝ размер, тъй като мазнините са обемисти съединения. HDL, от друга страна, е около 58% мазнини и 42% белтъчини, което я прави най-малката и най-плътна частица сред липопротеините.

(По-)малко известният VLDL

Сигурно вече знаете, че черният дроб заема централно място в метаболизма на мазнините и е един от основните отговорници за превръщането на едни макромолекули в други. Той е мястото, където се образуват нови мазнини под формата на триглицериди (от циркулиращи в кръвообращението мастни киселини или от прости захари) и където тези мазнини се подготвят за освобождаване в кръвообращението в тяхната „транспортна опаковка“, а именно – VLDL.

Попаднали веднъж в кръвта, VLDL могат да доставят триглицериди за складиране или за обезпечаване на енергийните потребности на мастната и мускулната тъкан. Колкото повече от триглицеридния си товар доставят VLDL до тъканите, толкова по-малка става тяхната плътност, докато в крайна сметка се превърнат в LDL.

Тъй като този процес започва в черния дроб и се състои в транспортиране на мазнини към тъканите и преобразуването на VLDL в LDL, той понякога се нарича пряк транспорт на холестерола.

Големият размер на VLDL ги прави неспособни да проникват през стените на артериите, затова те не се свързват с пряк риск от атеросклероза. Но това не означава, че те са без значение. При освобождаването им от триглицериди, те се превръщат в по-малки и по-плътни атерогенни частици и колкото повече от тях имаме в кръвта си, толкова по-големи са предпоставките за повишен сърдечно-съдов риск.  

Големият лош LDL

LDL, по-известен като „лош холестерол“, е част от описания по-горе пряк транспорт на холестерола до клетките в тялото. Когато клетката се нуждае от холестерол, тя се свързва с LDL посредством специален LDL-рецептор и по този начин извлича холестерола от него и намалява количеството му в кръвообращението.

При определени условия (напр. завишена консумация на наситени мазнини, трансмазнини или генетични състояния като фамилната хиперхолестеролемия) количеството на LDL в кръвообращението може да надхвърли нормалните стойности. По-малкият размер на частиците LDL и високата им концентрация в серума създават предпоставки за тяхното проникване в артериите и натрупването им в артериалните стени.

Тези натрупвания от холестерол се наричат атеросклеротични плаки, които стесняват кръвоносните съдове, намаляват тяхната гъвкавост и увеличават риска от образуването на съсиреци (тромбоза). Самият процес е известен като атеросклероза и се свързва с по-голям шанс от настъпването на редица сърдечно-съдови и мозъчно-съдови инциденти. Установено е, че колкото по-високо е нивото на LDL и колкото по-дълго време от живота си човек прекара с повишени стойности на този липопротеин, толкова по-висок е рискът за здравето му.

Малкият добър HDL

HDL, наричан още „добър холестерол“, е въвлечен в т.нар. обратен транспорт на холестерола. Този тип частици се произвеждат в черния дроб и циркулират в кръвта, събирайки холестерола след неговото оползотворяване и освобождаване от клетките. След това HDL обичайно се завръщат в черния дроб, за да оставят там товара си, който се окислява и отстранява чрез жлъчния сок.

HDL са най-малките по размер и единствени липопротеини, които не само могат да проникват в артериите през вътрешния им слой (интима), но и да ги напускат през външния (адвентия), което възпрепятства тяхното натрупване в атеросклеротични плаки.

Нещо повече, високите нива на HDL традиционно се свързват с понижен сърдечно-съдов риск – факт, който насърчава провеждането на редица изпитвания за целенасоченото им повишаване с цел лечение и превенция. За съжаление направените към момента опити с различни активни съставки, повишаващи нивата на HDL, не откриват какъвто и да е терапевтичен или профилактичен ефект.

Иначе казано, засега „добрият холестерол“ остава по-скоро ценен елемент от липидния профил за оценка на сърдечно-съдовия риск, но не и начин за неговото повлияване с фармакологични способи.

Защо измерваме общия си холестерол?

Общият холестерол, както може да се предположи от името му, е изражение на общото съдържание на холестерол в трите описани по-горе липопротеина: VLD, LDL и HDL.

Открай време в научните и клинични среди се спори относно информативната стойност на общия холестерол, тъй като много специалисти смятат, че този маркер не дава достатъчно прецизна информация за нивото на атерогенни частици като LDL.

Общият холестерол наистина не е достатъчно чувствителен, за да може единствено въз основа на него да се оцени индивидуалният здравен риск на човек. Това е видно от множество проучвания, които откриват високи нива на сърдечно-съдови инциденти сред индивиди с нормални стойности на общ холестерол.

Въпреки това нивото на общ холестерол се измерва бързо и сравнително евтино, оставайки ценен маркер за оценка на здравния риск на популационно ниво. Освен това неговата промяна в рамките на две кръвни изследвания на човек може да сигнализира за подлежащ проблем и да инициира провеждането на по-прецизен липиден панел. 

От какво значение са триглицеридите?

Триглицеридите и по-специално високите им нива, са един друг популярен, но противоречив маркер за оценка на риска от сърдечно-съдови инциденти. През последните години се натрупа убедително количество сведения, че триглицеридите нямат независима от атерогенните липопротеини информативна стойност.

Това ще рече, че серумните нива на триглицериди вероятно нямат директен ефект върху сърдечно-съдовото здраве. Потвърждения за тази хипотеза откриваме при лицата с фамилна хиломикронемия, при които се наблюдава завишено ниво на триглицериди (под формата на VLDL и хиломикрони) без повишен риск от атеросклероза. Също така е установено, че понижаването на триглицеридите има ефект за понижаване на сърдечно-съдовия риск дотолкова, доколкото то е съпроводено с понижаване на атерогенните липопротеини като LDL.

Ето защо понастоящем започва се формира консенсус, че циркулиращите триглицериди са по-скоро своеобразно отражение на всички атерогенни частици в кръвообращението, отколкото независим рисков фактор. Все още обаче съществуват специалисти, които тълкуват нормалните нива на триглицериди при висок LDL като „добър“ признак. Подобно тълкувание не е подкрепено от актуалната научна литература и завишените нива на LDL при ниски триглицериди е обезпокоителна находка, която следва да бъде адресирана с адекватен набор от мерки.