Хипотиреоидизмът или хипофункцията на щитовидната жлеза е заболяване, което се развива в резултат от неспособността на щитовидната жлеза да произвежда достатъчно тиреоидни хормони.

Субклиничният или лек хипотиреоидизъм се отнасят до състоянието, при което серумните нива на тиреоидни хормони са в норма, но жлезата трябва да работи извънредно, за да ги поддържа. Хората със субклиничен хипотиреоидизъм обикновено нямат оплаквания, но значителна част от тях развиват хипофункция на щитовидната жлеза в бъдеще.

Причини за хипофункция на щитовидната жлеза

В повечето случаи причините за хипотиреоидизма са автоимунни. Това означава, че собствената имунна система на тялото припознава щитовидната жлеза като чуждо тяло и я атакува, водейки до увреждането ѝ или пълното ѝ унищожаване. Интересен факт е, че при пациентите с автоимунен хипотиреоидизъм всички останали функции на имунната система са нормални, включително и способността ѝ да се справя с различни инфекции.  

Други по-нетипични причини за хипофункция на щитовидната жлеза могат да бъдат дефицитът на йод, предозиране с лекарства за хипертиреоидизъм (свръхактивна щитовидна жлеза), унищожаване на щитовидната жлеза в резултат от лечение с радиоактивен йод и оперативно премахване на щитовидната жлеза.

В редки случаи хипотиреоидизмът може да бъде причинен от някои лекарства (напр. литий и амиодарон) или заболявания на щитовидната жлеза.

Хипотиреоидизъм: симптоми и признаци

Симптомите на хипотиреоидизъм варират значително от човек до човек. При някои хора може да има съвсем малко оплаквания, докато други да бъдат сериозно засегнати. В някаква степен тези различия могат да бъдат обяснени със степента на хипотиреоидизъм, която може да варира от пълна неспособност за производство на тиреоидни хормони до способност за частично задоволяване на нуждите на тялото.

Друга причина е скоростта на развитие на хипотиреоидизма, който може да се разгръща в рамките на броени дни или за период от години. Възрастта на пациента също има отношение към вида и тежестта на симптомите. При децата с хипотиреоидизъм например често се наблюдава забавен растеж.

Оплакванията при хипотиреоидизъм са неспецифични, т.е. те не са уникални или строго характерни за състоянието. Въз основата на анкети сред генералната популация е установено, че около 1/3 от всички хора изпитват подобни симптоми при нормална функция на щитовидната жлеза. Това е предпоставка за често объркване и нерядко води до погрешното убеждение у напълно здрави хора, че страдат от хипотиреоидизъм.

След тази важна уговорка, някои от най-честите оплаквания при хипофункция на щитовидната жлеза са:

  • Умора
  • Напълняване
  • Чувство за студ
  • Усещане за физическо и умствено „забавяне“
  • Суха кожа
  • Косопад
  • Мускулни крампи и слабост
  • Подпухнали очи
  • Дрезгав, пресипнал глас
  • Депресия
  • Отслабен слух
  • Запек

При жените може да се наблюдава обилно кръвотечение по време на месечен цикъл, но не е изключено и пълното спиране на менструацията. Някои пациенти с хипотиреоидизъм изпитват уголемяване на щитовидната жлеза, известно още като „гуша“. Съвместното наличие на автоимунен хипотиреоидизъм и гуша е типично за Хашимото. При този вид тиреоидит гушата е причинена от проникването на имунни клетки в щитовидната жлеза.

Кой е застрашен от хипотиреоидизъм?

Хипотиреоидизмът е сравнително разпространено състояние, което засяга жените по-често в сравнение с мъжете и най-високият риск се наблюдава в средната възраст. Хипофункция на щитовидната жлеза има средно 1 на всеки 1000 мъже и 18 на 1000 жени. Субклиничният хипотиреоидизъм е значително по-често срещан и засяга приблизително 28 на 1000 мъже и 75 на 1000 жени.

Роднините на хора с нарушена функция на щитовидната жлеза (било то хиперфункция или хипофункция) са с по-висок риск от хипотиреоидизъм спрямо останалата част от населението. Генетиката на хипотиреоидизма обаче е сложна и за съжаление няма генетичен тест, който да може да определи с точност вероятността от развитие на заболяването.

Хората с автоимунни заболявания (диабет от 1 тип, ревматоиден артрит, множествена склероза и др.) също са с по-висок риск от хипофункция на щитовидната жлеза.

Хипотиреоидизмът рядко се наблюдава по рождение. У нас е в действие скринингова програма, съгласно която всички новородени подлежат на изследване за т.нар. вроден хипотиреоидизъм, като честотата е средно 1 на всеки 4000 деца. 

Как се диагностицира хипофункция на щитовидната жлеза?

Поради неспецифичните симптоми на хипотиреоидизма, много хора погрешно се самодиагностицират и това ги поставя под излишен стрес. Състоянието следва да бъде диагностицирано от лекар, като за целта е необходимо снемането на пълната ви медицинска история, последвано от физикален преглед и кръвни изследвания, при които се измерват серумните нива на T4 и TSH. Ако бъде поставена диагноза, в допълнение може да ви бъде назначено изследване на антитела като TAT и MAT за установяването на евентуално автоимунно състояние.

Лечение на хипотиреоидизъм

Терапията при хипофункция на щитовидната жлеза е левотироксин на таблетки – синтетична версия на тироксин (Т4), която се приема, за да се нормализират нивата на тиреоидните хормони. След постъпването на левотироксина в кръвообращението, той се конвертира в трийодтрионин (Т3) – активният щитовиден хормон, необходим за функционирането на тъканите и клетките.

Страничните ефекти от приема на левотироксин са изключително редки, понеже молекулата е идентична с тази на хормона, произвеждан от собствената ни щитовидна жлеза. При превишаване на оптималната доза може да настъпи хипертиреоидизъм, при поддозиране се рискува неприятните симптоми на хипотиреоидизма да останат или да се завърнат.

Пациентите, приемащи левотироксин, се радват на напълно нормален живот с нормална продължителност. Един от най-типичните проблеми за тях е да забравят да си пият хапчетата. Веднъж след установяването на оптималната доза, изследването на щитовидните хормони обикновено се прави на годишна база.

Нуждите на тялото от левотироксин обикновено се повишават в ранните етапи на бременността. Ето защо жените с хипотиреоидизъм, които планират бременност или току-що са забременели, следва да предприемат регулярен мониторинг на тиреоидните си хормони, тъй като дозата им вероятно ще се нуждае от 30­–50% увеличение. Нелекуваният хипотиреоидизъм по време на бременност може да има тежко отражение върху изхода от бременноста (в т.ч. преждевременно раждане, спонтанен аборт и мъртво раждане) и да остави перманентно бреме върху неврологичното развитие на детето.

С напредването на възрастта обикновено се налага намаляване на дозата левотироксин, тъй като телесните нужди от тиреоидни хормони западат.

Страдащите от субклиничен хипотиреоидизъм обикновено имат избор дали да приемат левотироксин според наличието или липсата на симптоми. При всички положения и те подлежат на годишно тестване на нивата на тиреоидните хормони, за да се прецени дали състоянието им прогресира.

Има ли забранени храни при хипотиреоидизъм?

Забранени храни при хипотиреоидизъм няма, но въпреки това някои ендокринолози дават хранителни препоръки за пациентите с хипофункция на щитовидната жлеза. В тези препоръки обикновено се предвижда ограничаването на следните типове храни:

  • Храни с високо съдържание на живак: наличен в много морски храни (особено в големи хищници като рибата тон и акулата), този тежък метал може да се натрупа в щитовидната жлеза и да причини възпаление, което допълнително да влоши тиреоидната хипофункция. Ето защо се препоръчва ограничената консумация на големи риби за сметка на по-дребни и богати на полезни мазнини видове като сардина, сафрид, зарган и др.
  • Храни в пластмасови опаковки: много опаковъчни пластмаси съдържат т.нар. ендокринни дисруптори, за които се приема, че могат да нарушат хормоналната функция. Тук препоръката е основно да се избягва претоплянето на храни в пластмасови опаковки и кутии в микровълновата и евентуално – сготвената храна да се съхранява в инертни съдове от стъкло или метал.
  • Преработени храни: това са всички пакетирани снаксове, полуфабрикати, подсладени зърнени закуски и колбаси, за които е характерно високото съдържание на наситени мазнини, добавени рафинирани захари и сол. Поотделно и особено в комбинация те могат да повишат риска от затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови болести, които по принцип застрашават в по-висока степен пациентите с хипотиреоидизъм.
  • Сурови кръстоцветни: консумацията на по-големи количества сурови кръстоцветни зеленчуци като зеле, карфиол, броколи и кейл може да попречи на усвояването на йода, който е от особено значение за щитовидната функция. За щастие термичната обработка елиминира този потенциален проблем и ви позволява да се наслаждавате на вкуса им и здравословните ползи, свързани с тяхната консумация.