Хипертиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза става свръхактивна и започва да произвежда прекалено много хормони. Тъй като тези хормони регулират метаболитното ниво на тялото, сърдечната и храносмилателната функция, хиперфункцията на щитовидната жлеза е съпроводена от симптоми като умора, повишено отделяне на пот, отслабване и др.

Не точно тиреотоксикоза…

Хипертиреоидизмът, макар и погрешно, често се нарича „тиреотоксикоза“. Тиреотоксикозата представлява високо ниво на щитовидни хормони в кръвта, което може да бъде причинено от хипертиреоидизъм, но също така може да бъде следствие от временно възпаление на щитовидната жлеза или от прекомерен прием на синтетични тиреоидни хормони.

Причини и рискови фактори

За хиперфункцията на щитовидната жлеза съществуват редица известни причини, в това число:

  • Автоимунно заболяване (Базедова болест) – най-честата причина, отговорна за около 80% от случаите на хипертиреоидизъм. Дължи се на производството на специален клас протеини, наречени антитела, които атакуват щитовидната жлеза и стимулират производството на излишни тиреоидни хормони.
  • Автономни токсични нодули (възли) – това е втората най-често срещана причина за хипертиреоидизъм, отговорна за около 15% от случаите. Представлява състояние, при което един или няколко възли започнат да функционират независимо от останалата част от жлезата и произвеждат излишък от хормони.
  • Възпаление на щитовидната жлеза или тиреоидит – рядка причина за хипертиреоидизъм (1–2% от случаите), обикновено дължаща се на вирусна инфекция, която води до възпаление и тъканна увреда в жлезата, водещи до освобождаване на складираните в нея хормони. Състоянието обикновено се саморазрешава без специфично лечение и щитовидната жлеза възвръща нормалната си функция след време, но в редки случаи може да премине в хипотиреоидизъм.
  • Лекарства – медикаменти, използвани в лечението на други състояния, могат да станат причина за хиперфункция на щитовидната жлеза. Най-типичният пример е антиаритмичното лекарство амиодарон.
  • Други – съществуват и други крайно редки причини за хипотиреоидизъм като доброкачествени тумори на щитовидната жлеза, които имат секреторна функция и могат да допринесат за свръхналичието на тиреоидни хормони в кръвообращението.

Жените са около 10 пъти по-застрашени от тиреоидна хиперфункция в сравнение с мъжете – състоянието засяга 2 на 100 жени и 2 на 1000 мъже. Болестта има генетичен компонент, въпреки че няма един-единствен ген, отговорен за него. Рискът от Базедова болест може да бъде унаследен, но не всички пациенти с Базедова болест имат болни родители и не всички потомци на пациенти с Базедова болест се разболяват от нея.

Симптоми и признаци при хиперфункция на щитовидната жлеза

В над 75% от случаите на хипертиреоидизъм симптомите включват нервност, раздразнителност, тревожност, неспособност за отпускане, непоносимост към високи температури и чувство за горещина, повишено потене, палпитации, умора, повишена честота на изхождане, увеличен апетит и отслабване. Нерядко има уголемяване на щитовидната жлеза, известно още като „гуша“.

В 20–30% от случаите се наблюдават безсъние и нередовни менструални цикли.

Базедовата болест се свързва и със симптоми, които засягат други части на тялото, освен щитовидната жлеза, например:

  • Тиреоидно-свързана офталмопатия – зачервяване и възпаление на очите, често съпроводено с тяхното изпъкване. Пушачите са с по-висок риск и ако възникне при тях, е силно препоръчително възможно най-скорошно отказване от цигарите. Наблюдава се в около 25% от случаите на Базедова болест.
  • Претибиален микседем – дерматологично състояние, което обичайно засяга подбедриците. Понякога се среща и при пациенти с хипотиреоидизъм. Засяга около 5% от пациентите с Базедова болест.

Диагностика на щитовидната хиперфункция

Както при хипотиреоидизма, и тук диагностиката започва със снемането на пълна клинична и семейна медицинска история и преминава през физикален преглед. След това се назначават кръвни тестове за определяне на щитовидната функция чрез измерването на нивата на тиреоидни хормони и TSH.  

При хипертиреоидизма нивата на T3 и Т4 обикновено са завишени, а нивата на TSH могат да бъдат практически недоловими. Когато състоянието е в ранна или лека форма, е възможно T3 и Т4 да бъдат в нормални граници, но TSH да е понижен. Тази картина е известна още като субклиничен хипертиреоидизъм.

В типичния случай кръвните изследвания и клиничният преглед са напълно достатъчни. В отделни случаи може да е наложително пускането на изследване за антитела за потвърждаване на диагнозата. Понякога (обикновено при наличието на нодули или съмнение за тиреоидит) се назначава изследване за поглъщането на йода – тест, при който се измерва усвояваното от жлезата количество йод за по-добро определяне на щитовидната функция.  

Лечение на хипертиреоидизъм

За разлика от хипотиреоидизма, при хиперфункцията на щитовидната жлеза съществуват няколко възможности за лечение:

Медикаментозна терапия – лекарства в таблетна форма като карбимазол и пропилтиоурацил, които почти винаги са първият избор за лечение. С тях има два възможни терапевтични протокола:

  • Блокиране и замяна – високодозов режим, при който лекарството изцяло блокира функцията на щитовидната жлеза и се добавят синтетични тиреоидни хормони. Този протокол не е безопасен по време на бременност.
  • Титрация – лекарството се дозира прецизно, така че функцията на щитовидната жлеза да бъде регулирана и да се поддържа нормален синтез на хормони.

Тези лекарства най-често се приемат доживот, а приемът им е съпроводен с периодични изследвания за мониторинг на щитовидните хормони и регулиране на дозировката. Добрата новина е, че пациентите се адаптират добре към тях и се наслаждават на пълноценен и щастлив живот.

Много рядко медикаментозното лечение може да допринесе за потиснато производство на бели кръвни клетки и да предразположи пациента към различни инфекции. Ако терапията е съпроводена от възпалено гърло, язви в устата и висока температура, трябва да бъде потърсена незабавна консултация с лекар, който да назначи изследване нивата на левкоцитите. В такъв случай хапчетата се спират до установяване на резултатите от изследването.

Макар и изключително рядко, това усложнение може да завърши фатално, ако не бъде диагностицирано навреме. Пациентите с установена супресия на белите кръвни клетки се приемат в болница за антибиотични вливания, докато се нормализира нивото на левкоцитите.

Терапия с радиоактивен йод в капсула, който се усвоява и концентрира в щитовидната жлеза и причинява нейното разрушаване. Радиоактивният йод не засяга други части от тялото и е сравнително безопасен. Около 90% от пациентите се нуждаят от една-единствена доза, но понякога е възможно да се наложи втори или трети прием.  

Това лечение може да доведе до перманентен хипотиреоидизъм, който налага доживотна хормонозаместителна терапия. След приемането на радиоактивната капсула се спазват специални мерки, в това число ограничаване на контактите с малки деца и бременни жени, за да се ограничи излагането им на радиация. Терапията с радиоактивен йод не се прилага при бременност и тиреоидно-свързана офталмопатия поради риск от усложнения.  

Тиреоидектомия – оперативно отстраняване на цялата щитовидна жлеза или части от нея.

Тук рисковете са типичните, свързани с подлагането на хирургия и анестезия. Освен тях са възможни редки странични ефекти като увреждане на рекурентния ларингеален нерв, който преминава в близост до щитовидната жлеза. Това може да доведе до промяна в гласа на пациента и дрезгавост.

Паратиреоидните жлези също могат да бъдат временно или перманентно увредени по време на операцията, което да стане причина за хипопаратиреоидизъм и да наложи доживотният прием на добавки с калций и витамин D.  

Ако хипертиреоидизмът не бъде лекуван, освен неприятните симптоми, съществува и риск от сърдечна недостатъчност поради трайно повишените пулс и метаболитно ниво. Аритмията може да доведе до замаяност и повишава риска от инсулт. Свръхактивната щитовидна жлеза има ефект върху костното здраве и може да доведе до остеопороза, което прави пациентите по-застрашени от фрактури.