Хиалуроновата киселина е ценна съставка в козметиката и медицината, а в общественото пространство е колкото популярна, толкова и недоразбрана. С днешната статия ще се опитаме да ви помогнем да опознаете нейния потенциал да разкрасява и лекува, да разшифровате нейните разновидности и да сте по-информирани в избора на продукти, които я съдържат.
Какво прави хиалуроновата киселина в тялото?
Хиалуроновата киселина е вид естествено присъщ за организма ни въглехидрат или ако искаме да сме научно прецизни – глюкозаминогликан (или „мукополизахарид“ в зависимост от това къде и кога сте учили химия).
Молекулата ѝ е голяма и представлява дълъг низ от двойка прости захари – N-ацетил глюкозамин и глюкуронова киселина. Като казваме дълъг, имаме предвид наистина дълъг – някои молекули хиалуронова киселина се състоят от 25 хиляди такива двойки. Тези масивни структури са известни с лубрикиращия си ефект, който от години не дава спокойствие на научното любопитство.
Зад въпросния ефект се крие внушителното свойство на хиалуроновата киселина да свързва вода – 1 грам ХК може да задържи до 6 литра вода, което е 6 хиляди пъти собственото ѝ тегло! Свързвайки водните молекули, консистенцията на хиалуроновата киселина се уплътнява и сгъстява, образувайки гел с редица важни роли в човешкото тяло.
Организмът на средностатистическия човек съдържа около 15 грама хиалуронан. Над половината от това количество се намира в извънклетъчната матрица на кожата – скелето, което крепи кожните клетки. Хиалуроновата киселина може да бъде открита както в епидермиса, така и в дермата, където участва в процеси като хидратация, обмяна на веществата, възстановяване и защита от вредното въздействие на утравиолетовите лъчи и свободните радикали.
ХК се намира и в състава на синовиалната течност, чиято роля е да намалява триенето, осигурявайки плавно и безболезнено движение на ставите. Тя също така присъства и в концентриран вид в стъкловидното тяло на окото – това е гелообразната субстанция, която изгражда болшинството от масата на очната ябълка.
Повече от една трета количеството хиалуронан в тялото ни се разгражда и синтезира наново всеки ден и благодарение на това всички изброени по-горе телесни части са добре лубрикирани… до време. Всички знаем, че с напредването на възрастта това спира да бъде така, като водещата теория доскоро беше, че с годините нивата на хиалуронова киселина започват да намаляват, което пък става причина за някои от най-характерните белези на старостта.
Понастоящем тази теория е под въпрос заради все повече нови открития, които показват, че количеството хиалуронова киселина в тялото всъщност не толкова намалява, колкото се преразпределя под въздействието на различни външни и вътрешни фактори, участващи в процеса на остаряване.
Какво прави хиалуроновата киселина в козметиката?
Също както и в тялото, хиалуроновата киселина в козметиката се използва заради невероятната ѝ способност да свързва и задържа вода. Тя присъства в състава на овлажнители и серуми в качеството си на хидратант. Както сме ви разказвали и преди и както става ясно от самото им име, хидратантите или хумектантите хидратират кожата. Тъй като едно от характерните проявленията на дехидратацията са фините линии и бръчиците, хидратацията може да има мигновен „подмладяващ“ и освежаващ ефект върху кожата.
Хиалуроновата киселина далеч не е единственият хидратант в козметиката, което логично буди въпроса защо е толкова предпочитана, при положение, че има значително по-евтини алтернативи като глицерина, да речем. Отговорът е, че глицеринът има досадното свойство да оставя кожата ви с усещането за тежест, лепкавост и генерален дискомфорт. Всъщност, много от по-бюджетните формули с глицерин включват и по малко хиалуронова киселина, която допринася за олекотяването им.
Като заговорихме за формули, сигурно ви е правило впечатление, че в козметиката непрекъснато се говори за два различни „размера“ хиалуронова киселина. От една страна имаме хиалуронова киселина с високо молекулно тегло, която е и с голям размер на молекулата, а от друга страна имаме хиалуронова киселина с ниско молекулно тегло, която се получава чрез раздробяването на големите ХК молекули на по-малки фрагменти.
Ако на етикета на козметичен продукт видите наименованието „натриев хиалуронат“, обикновено това е индикация за по-лека съставка в сравнение с „хиалуронова киселина“, но трябва да имате предвид, че тези имена не са свързани с фиксирани размери и във всеки отделен случай габаритите на хиалуроновата киселина зад тях може да са различни.
Самият факт, че говорим за размера надълго и нашироко означава, че и тук той е от голямо значение, макар и противоположно на очакванията. В случая по-малкият размер повече вълнува дамите, защото е известно, че малките молекули са в състояние да проникват в кожата по-дълбоко в сравнение с по-големите молекули.
Казано в по-недвусмислен текст, хиалуроновата киселина с ниско тегло се разглежда като дълбоко хидратираща, докато тази с високо молекулно тегло се използва за повърхностна хидратация. Ние обаче не можем да твърдим, че едната е по-важна от другата, защото кожата има полза от овлажняване както на повърхността си, така и в дълбочина.
В този ред на мисли ще трябва да ви разочароваме, че дори най-миниатюрните фрагменти хиалуронова киселина не са в състояние да изменят трайно физиологичния баланс на хиалуронан в тялото, тъй като достигат само до основния слой на епидермиса. Така че недейте да възлагате на формулите с ХК за локална употреба нещо повече от временна хидратация на кожата.
Някои нови проучвания откриват, че хиалуроновата киселина с ниско молекулно тегло може да подобри регенеративните способности на кожата, да укрепи защитните ѝ механизми срещу различни микроби и да допринесе за облекчаване на симптомите при състояния като себореен дерматит. Тези находки са обещаващи, но са нужни още проучвания, преди да можем да говорим за тях с по-голяма увереност.
Интересно и иновативно приложение на хиалуроновата киселина откриваме в продукти от декоративната козметика като праймери за лице (основи за грим), където се използват дехидратирани сфери на съставката. Тези сухи сфери се влагат в безводни формули и нанесени на лицето, попадат във фините линии и бръчиците, където бързо започват да набъбват, привличайки към себе си водни молекули от кожата и околната среда. Резултатът от това е макар и временен запълващ и рафиниращ ефект, осигуряващ една по-гладка и естетическа основа за нанасянето на грим.
Не на последно място, хиалуроновата киселина в козметиката може да е с различен произход. За добива на ценното веществото се използват животински източници като гребени на петли, телешки очи и птичи хрущяли, но има и вегетариански варианти, синтезирани с помощта на микробна ферментация. Свойствата на хиалуроновата киселина не зависят от източника, така че изборът на продукт следва да бъде предопределен единствено от личните ви финансови възможности и етичните ви възгледи.
Какво прави хиалуроновата киселина в медицината?
Хиалуроновата киселина има широко приложение в медицината и различни клинични проучвания демонстрират нейния потенциал да съдейства за понижаване на болката в ставите, да облекчава синдрома на сухото око и дори да спомага за намаляване на симптомите при гастроезофагеален рефлукс, ускорявайки регенеративния процес в хранопровода.
Именно този ускоряващ регенерацията на тъканите ефект е в основата на едно от най-важните и утвърдени медицински приложения на хиалуроновата киселина, а именно – да съдейства в зарастването на рани.
Когато кожата ни бъде наранена, в тялото ни се задейства каскада от сложни процеси или фази на зарастването:
- Възпалителна фаза – тялото реагира на нарушената цялост на кожата, свивайки кръвоносните съдове и образувайки съсирек в леглото на раната, за да спре кървенето. Тази реакция се нарича още хемостаза, след чието настъпване кръвоносните съдове могат спокойно да се разширят, за да позволят на антитела, растежни фактори, хранителни вещества и бели кръвни клетки да достигнат до мястото на увредата. Сега е моментът всякаква нарушена или некротизирала тъкан да бъде разградена и елиминирана, за да може следващата фаза от зарастването да започне.
- Пролиферационна фаза – т.нар. гранулационна тъкан бързо изпълва раната, благодарение на засиленото образуване на нови кръвоносни съдове (ангиогенеза). Успехът на тази фаза е силно зависим от достатъчната влажност на нараненото място и адекватното захранване на клетките с кислород и хранителни вещества от кръвоносните съдове. Епителизацията е последната стъпка от тази фаза и представлява образуването на нов слой тъкан, който покрива повърхността на раната.
- Матурационна фаза – това е финалния етап от зарастването на раната, в който клетъчната активност намалява и колагенът се ремоделира от трети в първи тип, позволявайки пълното затваряне на раната. Това е моментът, в който наранената област спира да има нужда от интензивно захранване и се разделя с известна част от новообразуваните кръвоносни съдове.
Хиалуроновата киселина участва във всички тези фази, като една от ролите ѝ е на провъзпалителен фактор, който е от ключово значение за адекватния адаптационен отговор и възстановяването на тъканите от увреждане. ХК е с изключително високи нива в гранулационната тъкан, където спомага за поддържането на така необходимата влажност на мястото на нараняването. Във финалните стъпки от зарастването ХК е въвлечена в процеса на реепителизация, оказвайки антиоксидантно действие и регулирайки множенето на клетките на епидермиса – кератиноцитите.
Въпреки че от десетилетия в медицината е известно, че локалните потребности от хиалуронан при нараняване са завишени, едва наскоро започна производството и прилагането на медицински решения с хиалуронова киселина за ускоряването на оздравителния процес при охлузвания, изгаряния, разкъсни, декубитални, диабетни, хирургически и други рани.
Емблематични примери за такива решения са представителите на серия №1 по продажби в България – Цикатридина спрей и Цикатридина маз, които се доказаха като надеждни оръжия в борбата с раните в клиничната практика на стотици лекари и личния живот на хиляди пациенти в цяла Европа.