Болестта на Хашимото е състояние, при което имунната система започва да атакува щитовидната жлеза. Резултатът от това може да бъде увреждане и подуване на жлезата поради възпалението, причинено от собствените ни антитела. След време може да се стигне до увреждане на тиреоидната функция и хипотиреоидизъм (ниски нива на щитовидни хормони).

Причини за тиреоидит на Хашимото

Причините за развитието на Хашимото са неясни, въпреки че вероятно става дума за комбинация от фактори. Въз основа на значителен брой проучвания с близнаци понастоящем се счита, че около 80% от предразположеността към заболяването могат да бъдат приписани на гените, докато приблизително 20­% се крият във фактори на околната среда. 

При нормални условия функцията на антителата на имунната система е да разпознават и елиминират чужди агенти като бактерии и вируси. При неблагоприятна комбинация от гени и външни фактори обаче те започват да възприемат собствени части от тялото ни като „чужди“ и ги атакуват. В случая с щитовидната жлеза това води до възпаление, наречено тиреоидит, след което може да се стигне до влошаване на тиреоидната функция.

Как да познаем Хашимото: симптоми и признаци

Заболяването обикновено се разгръща постепенно и за продължителен период от време. Болките в жлезата са нетипични, но може да има уголемяване (гуша) и промяна в нейната текстура. Понякога се наблюдава атрофия – намален размер на жлезата.

Симптомите и признаците на Хашимото варират между различните хора и са силно зависими от степента на малфункция на щитовидната жлеза. Във фазата на подклиничен хипотиреоидизъм симптоми на практика може да отсъстват, но с намаляването на щитовидната активност се увеличава броят и сериозността на симптомите. Макар и рядко, при някои пациенти болестта на Хашимото може да стартира с кратка фаза на хипертиреоидизъм.

Някои от изпитваните симптоми при Хашимото включват суха кожа, чуплива коса, напълняване, обща отпадналост, пресипналост, непоносимост към студ. Могат да бъдат засегнати органи като сърцето и черният дроб и да се стигне до задържане на течности, задъхване и понижена физическа издръжливост.

Възможно е да се появи запек, както и болки, скованост и слабост в ставите и мускулите. Синдромът на карпалния тунел е едно от сравнително често придружаващите състояния. Някои жени забелязват промяна в характера на менструалния цикъл, изразена в по-обилно кръвотечение.

Каква е разликата между Хашимото и хипотиреоидизъм?

Много хора смятат, че болестта на Хашимото е форма на хипотиреоидизъм, но това не е точно така. Най-просто казано, хипотиреоидизмът е проблем с щитовидната жлеза, докато Хашимото е проблем с имунната система, който може да доведе до проблеми с щитовидната жлеза.

Симптомите при хипотиреоидизъм и Хашимото могат да бъдат напълно идентични, ако автоимунното заболяване стане причина за хипотиреоидизъм. Симптомите при Хашимото обаче настъпват след известно време, когато жлезата вече не може да произвежда достатъчно хормони заради увреждането.

Кой боледува от Хашимото?

Актуалната статистика сочи, че около 10–12% от общото население страда от Хашимото, което го превръща в най-разпространеното автоимунно заболяване и най-честата причина за хипотиреоидизъм в държавите с адекватен прием на йод.

Жените са между 5 и 8 пъти по-застрашени в сравнение с мъжете, като възрастта и черният цвят на кожата допълнително увеличават риска.

Годишната заболеваемост е около 350 случая на 100000 жени и 60 случая на 100000 мъже в регионите с адекватен прием на йод и 44 случая на 100000 жени и 12 случая на 100000 мъже в регионите с дефицит на йод.  

Диагностика на автоимунен тиреоидит

При съмнение за Хашимото поради наличието на характерни симптоми, лекарят ви би следвало да назначи кръвно изследване. Това изследване измерва нивата на хормони, най-вече TSH и Т4.

Нивата на TSH са най-чувствителният индикатор на тиреоидната функция:

  • Високите им стойности са признак, че щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони, както е при болестта на Хашимото.
  • Ниските им стойности са признак, че щитовидната жлеза е свръхактивна, както се случва при другият разпространен вид автоимунен тиреоидит – Базедовата болест.

Антителата на щитовидната жлеза, по-специално антителата срещу тиреоидно-специфичната пероксидаза (ТАТ) и тиреоглобулина (MAT), често се измерват при диагностиката на автоимунни тиреоидити, но трябва да се има предвид, че не всички пациенти с повишени нива на антитела развиват заболяване.

При хората със семейна история на тиреоидни проблеми е възможно ранното диагностициране на Хашимото при високи нива на МАТ, леко увеличени нива на TSH и нормални нива на тиреоидни хормони и отсъстващи симптоми на хипотиреоидизъм.

При диагностиката на Хашимото рядко се налага скенер на жлезата, освен ако тя не е неравномерно подута и не се налага проверка за наличието на възли или други абнормни образувания. При наличието на такива се взима биопсия за изследване на клетките.

В допълнение лекарят може да назначи и други кръвни изследвания за диагностицирането на свързани с Хашимото автоимунни заболявания като цьолиакия, ревматоиден артрит, пернициозна анемия и др.

Лечение на болест на Хашимото

Лечението на Хашимото се определя в зависимост от функцията на щитовидната жлеза:

  • Пациентите с повишени стойности на МАТ, но с нормални показатели за тиреоидна функция (TSH и свободен Т4) не се нуждаят от лечение.
  • Пациентите с леко завишен TSH (лека форма на хипотиреоидизъм) може да не се нуждаят от лечение и следва да бъдат повторно изследвани след 3–6 месеца.
  • Пациентите с изявен хипотиреоидизъм (високи нива на TSH и ниски нива на тиреоидни хормони) подлежат на хормонозаместителна терапия. Синтетичният левотироксин на таблетки е достъпен и ефективен начин за възстановяване на нормалните нива на тиреоидни хормони и спомага за облекчаване на всички симптоми на хипотиреоидизъм.

Повечето пациенти с болест на Хашимото се нуждаят от доживотно лечение с левотироксин. Установяването на подходящата доза, особено в началото на терапията, може да изисква изследването на TSH на 6–8 седмици след всяка промяна в дозировката. След като бъде определена оптималната дозировка, е достатъчно TSH да бъде следен на годишна база.

Приемането на левотироксин в адекватна доза не се свързва със странични ефекти. Поддозирането му може да стане причина за персистиране на симптомите на хипотиреоидизъм, докато предозирането му може да доведе до симптоми на хипертиреоидизъм или други странични ефекти.

В много редки случаи може да се наложи опериране на щитовидната жлеза, особено ако тя е много подута и затруднява храненето и/или дишането, или ако при биопсия бъде установено наличие на лимфом или други злокачествени клетки.  

Диета при Хашимото

Поради широката разпространеност на автоимунното заболяване и популярността на здравословното хранене като универсален терапевтичен подход, темата за „най-добрата“ диета при Хашимото е особено актуална и доста противоречива.


За съжаление на този етап науката не е демонстрирала универсална и безспорна ефективност на нито един от широко използваните диетични протоколи. По-долу за информация ще изброим по-интересните и надеждни научни находки около връзката между отделни хранителни вещества, различни модели на хранене и тиреоидит на Хашимото:

  • Селенът е важен минерал за тиреоидната функция и някои контролирани проучвания показват, че приемът му под формата на добавка може да допринесе за намаляване на нивата на антитела на щитовидната жлеза, особено при пациенти с дефицит.
  • Наблюдателни проучвания подсказват за потенциална роля на витамин D в управлението на автоимунните тиреоидити. Един мета-анализ открива, че приемът му под формата на добавка може да допринесе за понижаване на ТАТ и МАТ.
  • Дефицитът на желязо влошава тиреоидния метаболизъм и е по-често срещан при пациенти с Хашимото заради съпътстващ автоимунен гастрит. Прилагането на терапия с желязо подобрява хормоналния статус при тези хора.
  • Пациентите с Хашимото нерядко страдат и от цьолиакия. Ето защо значим брой хора, страдащи от тиреоидит на Хашимото, намират, че безглутеновата диета подобрява симптомите им. В отсъствието на цьолиакия обаче подобна практика не е оправдана.
  • Популярните „автоимунни протоколи“ и „палеолитни“ диети помагат на много хора да започнат да консумират повече пресни зеленчуци и плодове и да намалят количеството преработени храни в менюто си, което може да подобри качеството им на живот. Тези режими обаче не водят до прокламираните от авторите им промени в тиреоидната функция или нивата на антитела.
  • Едно срезово проучване от 2020 година показва, че хората, които се придържат към средиземноморски тип хранене с по-ниска консумация на червено месо, са с по-нисък риск от Хашимото. Това не означава, че консумацията на червено месо причинява Хашимото, тъй като дизайнът на проучването не позволява направата на подобни изводи.
  • Придържането към диета, базирана на непреработени растителни храни, риба и пилешко, съпроводено с редовно движение, хигиена на съня и управлението на стреса е препоръчително за всеки и особено за пациентите с Хашимото. Здравословното хранене е ключово за качеството на живот, но не бива да се разглежда като терапевтично в контекста на автоимунните тиреоидити.
  • Някои хранителни добавки, съдържащи селен и витамин D, могат да допринесат за намаляване на тиреоидните антитела,подобряване на щитовидната функция и облекчаване на симптомите. Качествена формула от подобен тип е Тирохелп, която можете да поръчате с бърза доставка от лицензираната ни онлайн аптека.