
Гуша е всяко уголемяване на щитовидната жлеза, което причинява подуване на шията. Ако уголемяването засяга цялата жлеза, гушата е от дифузен тип; ако обхваща само част от нея, говорим за нодозна или възлеста гуша.
При много хора състоянието протича с нормални нива на тиреоидни хормони, но в понякога е съпроводено от хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм. Приема се, че в повечето случаи гушата не е сериозно състояние, но въпреки това задължително следва да бъде обсъдено с лекар.
Кои са основните причини за гуша?
Причините за гуша могат да бъдат многобройни, но тук ще засегнем основните от тях.
- Хипофункция или хиперфункция на щитовидната жлеза. Повече подробности за тях можете да научите от статиите ни за хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм.
- Йоден дефицит. Йодът е есенциален микроелемент, който е от ключово значение за нормалната функция на щитовидната жлеза и нормалното производство на тиреоидни хормони. Изчислено е, че около 2,2 милиарда души по света страдат от дефицит на йод и около 29% от световното население обитава зони с йоден дефицит. У нас повечето хора приемат достатъчно йод чрез храната поради широкото разпространение и либералната консумация на йодирана трапезна сол.
- Възпаление на щитовидната жлеза (тиреоидит). Може би най-популярният представител на тази група е автоимунният тиреоидит на Хашимото, при който имунната система атакува щитовидната жлеза. Тиреоидит може да възникне и при други обстоятелства, напр. по време на вирусна инфекция, по време на или непосредствено след бременност. В около 80% от случаите възпаленията на щитовидната жлеза протичат без увреждане на тиреоидната функция. При останалите случаи обикновено е наличен хипотиреоидизъм, който понякога е предшестван от временно увеличаване на тиреоидните хормони поради внезапното им освобождаване от увредената жлеза.
- Базедова болест (болест на Грейвс). Това е друго автоимунно заболяване, при което имунната система произвежда антитела, стимулиращи отделянето на щитовидни хормони (хипертиреоидизъм). Въпреки че уголемяването на жлезата тук не е задължително, състоянието се нарича още токсична дифузна гуша или тиреотоксикоза с дифузна гуша.
- Доброкачествени образувания. Те могат да бъдат различни по вид, като едни от най-типичните са фоликуларните аденоми. Могат да бъдат единични (възлеста гуша), но по-често са множествени (мултинодуларна гуша). Възлите (нодулите) обичайно се свързват с нормална тиреоидна функция. Подробности за тях можете да прочетете в статията ни за щитовидната жлеза.
- Токсична възлеста гуша (болест на Плъмър). Нарича се още токсичен аденом на щитовидната жлеза и се характеризира с уголемена и възлеста жлеза. При нея един или повече от възлите е горещ (има хормонална функция) и свръхсекретира тиреоидни хормони, ставайки причина за хипертиреоидизъм.
- Гоитрогени. Съществуват външни фактори, които могат да станат причина за гуша, нарушавайки производството на щитовидни хормони. Сред тях попадат някои лекарства (напр. литият, който се използва в лечението на някои психични заболявания) и определени храни (напр. представители на сем. Кръстоцветни като броколи, карфиол, зеле и др.). Гоитрогенен може да бъде и недостигът на микровещества като желязо, селен и витамин А, който е в състояние да допринесе за развитието на гуша, особено в комбинация с други фактори като йодния дефицит.
- Физиологични причини. Тук попадат хормоналните изменения по време на периоди като бременност, менопауза или пубертет.
- Наследствени фактори. Съществуват редица генетични състояния, които могат да повишат вероятността от гуша и наличието ѝ при някой от членовете на семейството се разглежда рисков фактор.
- Ракът на щитовидната жлеза е рядко срещана причина за гуша.
Как да разбера дали имам гуша (симптоми)?
Ако имате съмнения за гуша, нашата препоръка е да се консултирате с лекар, квалифициран да диагностицира състоянието. Съмненията за гуша може да са оправдани при наличието на следните характерни симптоми:
- Осезаемо подуване в долната предна част на шията (по-често)
- Подуване в страничната част на шията (по-рядко)
- Кашлица, която не отминава
- Дрезгав глас или други изменения в гласа
- Усещане за пресядане в гърлото
- Хриптене или свистене при преглъщане и/или дишане
Първоначалните симптоми на гушата като малки възелчета в щитовидната жлеза невинаги са осезаеми и могат да бъдат засечени при преглед или образна диагностика, които се осъществяват по друг повод. В по-напреднал етап гушата вече се изразява с един или повече от изброените по-горе симптоми, като най-често е безболезнена.
По какво се различават спорадичната и ендемична гуша?
Изчислено е, че около 12% от световното население страда от гуша, като честотата в Европа е малко по-ниска. За ендемична гуша говорим, когато състоянието е присъщо за конкретна територия, чиито особености като йоден недоимък в околната среда са причина за диагностицирането на повече от 1 на 10 души.
Според статистиката на СЗО ендемичната гуша засяга над 200 млн. души или около 6% от световното население. Рискът е по-висок при хора, които обитават високите планински райони. У нас ендемично разпространение има в Рила, Родопите и Стара Планина, където по някои оценки са засегнати до 30% от населението.
Спорадичната гуша се различава от ендемичната по това, че е разпределена на произволен принцип сред населението, а не е характерна за определена област. С по-висок риск са жените над средна възраст, а понякога се изявява незначително и сред юноши.
Симптомите и в двата случая са едни и същи, така че диференциацията между двете състояния може да бъде направена единствено въз основа на епидемиологични данни.
Как се диагностицира гушата?
Диагнозата „гуша“ се поставя тогава, когато щитовидната жлеза е достатъчно голяма, за да бъде почувствана чрез външен допир или да бъде видяна без помощта на скенер. За диагностицирането на гуша обикновено се назначават и изследвания за нивата на щитовидни хормони и антитела в кръвообращението. Също така може да бъдете насочени към ултразвуков преглед и ендокринолог.
Понякога се налагат и по-сложни изследвания, включващи:
- Биопсия или аспирация на щитовидната жлеза – с помощта на тънка се взима малко количество тъкан, което се изследва под микроскоп за установяването на типа клетки, налични в жлезата.
- Изследване за поглъщането на йода - тест, при който се измерва усвояваното от жлезата количество йод за по-добро определяне на щитовидната функция и може да се установят различия в активността на различни зони от жлезата.
Как се лекува гуша?
Лечението на гуша се определя според причината за състоянието. При наличието на „проста“ гуша или в случаите, когато няма хормонален дисбаланс и дискомфорт поради увеличения размер на жлезата, лечение не е необходимо.
При установяване на хипофункция или хиперфункция на щитовидната жлеза, то тогава се предписва лечение за регулиране на хормоналните нива според спецификите на конкретното заболяване. Съответните терапии са описани по-подробно в материалите ни за хипотиреоидизъм и хипертоиреоидизъм.
В случай че размерът на щитовидната жлеза създава затруднения с дишането и преглъщането, може да е оправдано оперативното ѝ отстраняване (тиреоидектомия). Тази операция е свързана с нормалните рискове около подлагането на хирургия и анестезия, но също така и с доживотен прием на синтетичната версия на щитовидния хормон тироксин (левотироксин) на таблетки.
Освен тях са възможни редки странични ефекти като увреждане на рекурентния ларингеален нерв, който преминава в близост до щитовидната жлеза. Това може да доведе до промяна в гласа на пациента и дрезгавост. Друг рядко срещан ефект е увреждането на паратиреоидните жлези. Тъй като те контролират обращението на калция в тялото, засягането им може да стане причина за ниски нива на минерала (хипокалциемия).
Сама по себе си гушата не е свързана с дългосрочни усложнения, затова най-рационалният подход е избягването на ненужното ѝ хирургическо отстраняване, ако такова се обмисля единствено от козметични съображения или ако е налична адекватна медикаментозна алтернатива.