Еректилна дисфункция е неспособност за постигане или задържане на ерекция, позволяваща осъществяването на полов акт. Понякога за състоянието се говори като за „импотентност“, въпреки че този термин вече не е толкова актуален и е останал по-скоро с обиден оттенък в разговорната реч. 

Спорадичната еректилна дисфункция не е необичайно състояние или повод за притеснение. Много мъже изпитват подобни проблеми в периоди на физически или емоционален стрес. Честата ѝ поява може сама по себе си да стане причина за стрес и да допринесе за влошаване на самочувствието и интимните взаимоотношения.

Хроничната еректилна дисфункция може да е признак за подлежащо здравословно състояние, което се нуждае от лечение и крие риск от сърдечно-съдов инцидент. Тя също така би могла да е симптом за емоционални проблеми на ниво индивид или връзка, които следва да бъдат адресирани от специалист.

Ако изпитвате чести или продължителни проблеми с ерекцията, говорете за тях с лекаря си, колкото и трудно да е това за вас. Това е най-сигурният начин да разберете дали ви „има нещо“ и ако да – да адресирате причината за проблемите си, възстановявайки потентността, мъжкото самочувствие и хармонията във взаимоотношенията си.

Какъв е механизмът на ерекцията?

Сексуалната възбуда е стимул за освобождаването на различни химикали, сред които и азотен оксид. Под негово въздействие кръвоносните съдове в пениса се разширяват, а кухините в него (камерите на пещеристото тяло) се изпълват с кръв. Под въздействие на повишеното кръвно налягане органът се втвърдява, удебелява и издължава – феномен, който познаваме като ерекция.

След достигането на оргазъм до пениса се изпраща друг набор от нервни импулси, които водят до свиване на мускулната тъкан и до завръщане на кръвта обратно в кръвообращението. С това ерекцията спада и пенисът се завръща в меко и отпуснато състояние.

Много мъже са забелязвали, че размерът на половия им орган варира според температурата и емоционалното състояние – това е напълно нормално и също отразява вариации в кръвообращението. При стрес и студ се наблюдава свиване на кръвоносните съдове там, докато топлината води до разширяването им.

Кои са причините за проблеми с ерекцията?

Мъжката сексуална възбуда е сложен процес, в който са въвлечени мозъкът, нервите и техните химикали (невротрансмитери), емоциите, мускулите и кръвоносната система. Еректилната дисфункция може да е резултат от нарушения в един от тези компоненти или в няколко от тях.

Стресът и влошеното психоемоционално здраве могат да бъдат основна причина за проблеми с ерекцията или пък да влошат вече налични такива. Често пъти неблагоприятното взаимодействие между телесни и психологически фактори може да доведе до влошаване на мъжката потентност.

Типична е ситуацията, в която леки телесни състояния, притъпяващи сексуалния отговор, стават причина за засилена тревожност по отношение на „мъжествеността“. Тази тревожност от своя страна би могла да причини или да задълбочи проблемите със сексуалната функция.

След тези важни уточнения, можем да изброим множеството телесни и психологически причини за еректилна дисфункция.

Телесни причини

  • Сърдечни болести
  • Атеросклероза (запушване на артериите поради натрупване на холестеролни плаки)
  • Висок холестерол
  • Високо кръвно налягане
  • Висока кръвна захар и диабет
  • Метаболитен синдром – комбинация от натрупване на мазнини в коремната област, повишено кръвно налягане, висока кръвна захар и влошен липиден профил
  • Болест на Паркинсон
  • Множествена склероза
  • Някои лекарства с рецепта
  • Тютюнопушене и употреба на тютюневи изделия
  • Болест на Пейрони – натрупване на фиброзна тъкан в пениса, което води до деформация на органа
  • Алкохолизъм и други форми на злоупотреба с психоактивни вещества
  • Разстройства на съня
  • Уголемена простата или рак на простатата (както и лечението за рак на простатната жлеза и други онкологични заболявания, локализирани в тазовата област)
  • Операции или травми, засягащи зоната на таза или гръбнака
  • Ниски нива на тестостерон

Психологически причини

Мозъкът е от водещо значение за сексуалната функция. От него тръгва каскада от сигнали и физически събития, които участват в произвеждането на ерекция, като всичко започва с усещането за сексуална възбуда.

За съжаление много неща могат да осуетят както способността за усещане на сексуална възбуда, така и способността на сексуалната възбуда да доведе до ерекция. Сред тях попадат:

  • Депресия, тревожност и други психични състояния.
  • Стрес у дома, на работното място или поради социални, културни или религиозни конфликти.
  • Проблеми във взаимоотношенията, причинени от стрес, затруднено общуване и други фактори.
  • Притеснение и ниско самочувствие, засягащи собственото тяло и/или сексуалното представяне.

Ами рисковите фактори?

Има едно универсално правило, което гласи, че колкото по-възрастен е един мъж, толкова по-дълго време отнема постигането на ерекция и толкова по-малка е нейната твърдост. С напредването на годините, особено след 50, мъжът се нуждае от повече директна стимулация, за да получи и задържи пениса си в еректирало състояние.

Разбира се, от това правило има редица изключения. Много мъже съхраняват сексуалната си функция до 80-годишна възраст благодарение на индивидуални характеристики като генетика и начин на живот.

Освен чисто биологическото остаряване на организма, с натрупването на годините се акумулира и действието на редица други рискови фактори, които могат да имат принос за еректилната дисфункция, в това число:

  • Медицински състояния, особено диабет и сърдечно-съдови болести.
  • Тютюнопушене, което влошава кръвотока в кръвоносните съдове и с времето може да доведе до хронични проблеми, предразполагащи към еректилна дисфункция.
  • Наднормено тегло и особено затлъстяване.
  • Определени лечения като операции на простатата, колоректума, пикочния мехур и лъчетерапия при рак на органи в тазовата област.
  • Някои лекарства, в това число антидепресанти, антихистамини и лекарства за високо кръвно, болка и проблеми с простатата.
  • Контузии, особено ако засягат нервите и кръвоносните съдове, въвлечени в ерекцията.
  • Психологически състояния като стрес, тревожност и депресия.
  • Употреба на наркотици и алкохол, особено в дългосрочен план.

Как да съхраним мъжката си полова мощ?

Най-добрият начин за предотвратяване на еректилната дисфункция е поддържането на здравословен начин на живот, който допринася за превенция и управление на хронични болести:

  • Спазвайте предписанията на лекаря си и контролирайте диабета, сърдечното си заболяване и други хронични заболявания, засягащи обмяната на веществата, циркулаторната и нервната система.
  • Ходете на редовни профилактични прегледи и скрининги.
  • Не пушете, ограничете или спрете алкохола, не употребявайте наркотици.
  • Движете се редовно и спортувайте.
  • Предприемете мерки за ограничаване и управление на стреса.
  • Хранете се балансирано и в рамките на енергийните си потребности, осигурявайки си разнообразие от растителна храна и немазни източници на белтъчини.
  • Потърсете помощ, ако страдате от тревожност, депресия или други психични проблеми.

Какво наричаме „импотентност“ и как ни пречи тя?

Прословутото мъжко достойнство открай време е централна тема в поп-културата и мъжете нерядко са излишно жестоки към себе си и околните, подхранвани от нереалистични очаквания за „каменна твърдост“, „спартанска издръжливост“ и „животинска мощ“.

Всичко това са фрази, които може да имат важно място в маркетинга и развлекателната индустрия, но в реалния живот нещата са значително по-… умерени. Медицината дефинира еректилната дисфункция като неспособност за постигане на ерекция с достатъчна твърдост и продължителност за осъществяването на сексуален акт.

Всеки здрав мъж може да има епизоди на еректилна дисфункция, които да зачестяват с напредването на възрастта, но ако редовно ви се случва да:

  • Не можете да постигнете ерекция, достатъчна за осъществяването на проникване.
  • Не успеете да задържите ерекцията си до постигането на оргазъм.

Тогава е препоръчително да се обърнете към лекар, особено ако тези симптоми са с продължителност три или повече месеца. С негова помощ ще можете да установите дали симптомите ви се дължат на подлежащо здравословно състояние, което се нуждае от лечение. Еректилната дисфункция може да е предупредителен знак за животозастрашаващ проблем, като някои проучвания показват, че тя е свързана с повишен риск от инфаркт, инсулт или циркулаторни проблеми в долните крайници. Проблемите с ерекцията също така често водят след себе си:

  • Понижено самочувствие.
  • Депресия.
  • Емоционален дистрес за мъжа и интимния му партньор, водещ до проблеми във взаимоотношенията.
  • Незадоволителен сексуален живот.
  • Проблемно забременяване.

Ако еректилната дисфункция засяга благосъстояние и взаимоотношенията ви, тя обезателно следва да бъде адресирана.

Как да разберем дали наистина имаме проблем и на какво се дължи той?

За повечето хора осъществяването на прост физикален преглед и отговарянето на серия от въпроси (снемане на анамнеза) са напълно достатъчни за диагностицирането на еректилна дисфункция и предписването на лечение.

При наличието на хронични състояния или лекарят ви заподозре свързано с дисфункцията заболяване, може да се наложи назначаването на допълнителни изследвания и насочването към други специалисти.

  • Физикален преглед. Може да включва внимателен оглед на пениса и тестисите, както и проверка за сетивността на нервите. В зависимост от възрастта и рисковите ви фактори, прегледът може да включва и измерване на сърдечния ритъм, периферния пулс и кръвното налягане. При по-възрастни пациенти (над 50 години) може да се наложи и ректално туширане за преглед на простатата. Макар и смущаващи за някои пациенти, тези манипулации са напълно безболезнени и са особено важни за правилната диагностика.
  • Кръвни изследвания. Вземане на кръвна проба в лаборатория за изследване на маркери за сърдечно-съдов риск, диабет, ниски нива на тестостерон и признаци за други заболявания.
  • Изследване на урина. Също както кръвния анализ, изследването на урина се използва за диагностициране на диабет и други заболявания.
  • Ултразвук. Сканиране на кръвоносните съдове на пениса за установяване на евентуални проблеми с кръвоснабдяването му. Понякога се прилага в комбинация с лекарства, които стимулират кръвообращението и предизвикват ерекция.
  • Психологически преглед. Може да включва въпроси за установяване на депресия или други възможни психологически фактори за еректилна дисфункция.


Мерки за лечение и възстановяване на еректилна дисфункция

Първата стъпка към лечението и възстановяването при еректилна дисфункция е да се уверите, че всички други ваши заболявания се лекуват правилно и не създават предпоставки за възникване или влошаване на проблемите с ерекцията.

Подходът към възстановяването на еректилната функция зависи от причината и сериозността на нейното влошаване. Лекарят е длъжен да ви разясни рисковете и ползите при всяка терапевтична опция и да ви даде възможност да избирате, ако това е възможно. Разбира се, при един подобен избор би следвало да се вземе предвид и мнението на сексуалния ви партньор.

Орални медикаменти

Оралните лекарства (PDE5 инхибитори) дават добри резултати при много пациенти. Те включват:

  • Силденафил
  • Тадалафил
  • Варденафил
  • Аванафил

И четирите изброени лекарства са насочени към подобряване ефекта на азотния оксид –произвеждан от тялото химикал, който допринася за отпускане на мускулатурата и увеличаване на притока на кръв в пениса. За оптимални резултати се препоръчва те да бъдат вземани около 1–2 часа преди секс.

Противно на масовите разбирания, приемането на т.нар. „хапчета за ерекция“, само по себе си не причинява ерекция. За целта е нужна сексуална възбуда, която да доведе до освобождаване на азотен оксид.

Лекарствата „усилват“ сигнала на отделения азотен оксид и по този начин позволяват нормална еректилна функция при повечето пациенти. Статистиката показва, че около 7 от 10 мъже получават задоволителни резултати с тези медикаменти. Действието им изисква наличието на нормална сетивност на пениса и обикновено е по-слабо при пациенти с диабет и рак.

Оралните лекарства за еректилна дисфункция не са афродизиаци и не възбуждат сексуалния апетит, като това ги прави неподходящи за прием от хора, които просто искат да стимулират либидото си. Продължителността на действието и страничните им ефекти варират, като последните включват запушен нос, главоболие, смущения в зрението, болки в кръста и гърба, стомашен дискомфорт.

Лекарят ви следва да вземе предвид вашата медицинска история и здравословното ви състояние, за да прецени кое лекарство е най-подходящо за вас. Имайте предвид, че което и да е то, може да се нуждае от време, за да подейства и не е изключено да се наложи промяна в дозировката или самия препарат, докато се намери оптималното решение за вашия конкретен случай.

Преди да започнете да вземате каквото и да е лекарство за еректилна дисфункция, включително и продукти на билкова основа и хранителни добавки, следва да се консултирате с лекаря си. Някои препарати дори може да бъдат опасни за вас, ако:

  • Приемате антистенокардни лекарствени средства (органични нитрати) като нитроглицерин, изосорбид мононитрат и изосорбид динитрат.
  • Страдате от сърдечно заболяване или сърдечна недостатъчност.
  • Имате ниско кръвно.


Други медикаменти

  • Инжекционен алпростадил: при този терапевтичен метод пациентът сам инжектира в основата на пениса си алпростадил с помощта на спринцовка, оборудвана с тънка игла. Всяка инжекция е дозирана за ерекция с продължителност до 1 час. Размерът на иглата прави поставянето почти безболезнено, но са възможни странични ефекти като леко кървене, продължителна ерекция и много рядко – образуване на фиброзна тъкан в зоната на приложение.
  • Уретрални супозитории с алпростадил: т.нар. интрауретрална терапия изисква поставянето на малка свещичка с алпростадил в уретрата с помощта на специален апликатор. Получаването на ерекция с този метод отнема около 10 минути, а ефектът трае между 30 и 60 минути. Възможни странични ефекти са парене, леко кървене от уретрата и формиране на фиброзна тъкан.
  • Тестостеронова терапия: еректилната дисфункция при някои мъже е усложнена от ниски нива на тестостерон. В подобни случаи тестостероновата терапия може да бъде препоръчана като първи избор или съпътстващо лечение в комбинация с други подходи.

Пенис помпи и протези (импланти)

Ако медикаментите се окажат неефективни или неподходящи във вашия случай, лекарят може да назначи алтернативно лечение под формата на:

  • Пенис помпа: тръба, оборудвана с ръчна или автоматична помпа. Тръбата се поставя върху пениса, а чрез помпата се създава вакуум, който съдейства за кръвонапълването му. След постигането на ерекция в основата на пениса се поставя ограничителен пръстен, който помага за задържане на ерекцията с достатъчна продължителност за осъществяването на полов акт. Възможно е да се получат кръвоизливи и охлузвания, а еякулацията почти сигурно ще бъде възпрепятствана.
  • Протези за пенис: пенилните импланти се поставят с помощта на т.нар. имплантивна хирургия от двете страни на пениса и представляват надуваеми или пластични структури. В първия случай е възможно контролирането на ерекцията с помощта на специална помпа, докато във втория случай пенисът остава в перманентно твърдо, но гъвкаво състояние. Този метод обичайно не се препоръчва преди изчерпването на всички останали възможности. Както при всяка друга операция, съществуват рискове от усложнения под формата на инфекции и др. Противопоказание за прилагането му е наличието на активна инфекция на пикочните пътища.   

Тренировки и упражнения

Аеробни тренировки

Значителен брой проучвания демонстрират, че аеробните тренировки, особено със среден и висок интензитет, могат да повлияят положително кръвоносната система и еректилната дисфункция. Но дори и недотам изтощителни аеробни натоварвания като ходенето могат да намалят риска и да подобрят сексуалната функция.

Като цяло се наблюдава позитивна връзка между общата физическа кондиция и потентността. Тоест, всеки тип активност, която допринася за подобряване на кардиореспираторната функция (включително плуване, колоездене и други видове спорт, стимулиращи сърдечната и дихателна дейност), може да има значим ефект.

Стремете се към 160 минути седмично движение със среден до висок интензитет, но задължително обсъдете тренировъчните си планове с лекар, особено ако страдате от сърдечно заболяване.

Кегелови упражнения

Упражненията на Кегел представляват прости движения, насочени към укрепване на мускулатурата на тазовото дъно. Ако не сте наясно с техниката им, опитайте се да прекъснете струята по време на уриниране. Мускулите, които ви помагат да го направите, са именно тези на тазовото дъно.

След като сте уверени, че можете да ги контролирате, стегнете ги и задръжте за 3 секунди, след което отпуснете. Направете серия от 10 до 20 такива повторения. Това е една тренировка, като целта ви е да правите поне три дневно в продължение на 6 месеца.

Най-удобната позиция за целта е легналата, но с натрупването на опит можете да започнете да практикувате седнали или изправени. Проучвания с този протокол показват, че 40% от спазващите го стриктно мъже наблюдават възвръщане на нормалната еректилна функция.

Йога и тай чи

Йога и тай чи са неинтензивни натоварвания, които поставят голям фокус върху дишането и могат да повлияят положително при стрес и тревожност – две състояния, които имат редовен принос за еректилна дисфункция. Едно проучване с мъже на възраст между 24 и 60 години открива, че 12-седмична йога практика помага значително за повишаване на сексуалната функция.

Психотерапия

Ако еректилната дисфункция е причинена от стрес, тревожност, депресия или пък самото състояние има принос за влошаване на психичното ви благосъстояние, психотерапията би могла да ви бъде от полза. Обърнете се – самостоятелно или заедно с партньора си, към препоръчан психотерапевт с опит в адресирането на проблеми от сексуално естество.

Нутрацевтика и билколечение

За разлика от лекарствата, много от хранителните вещества и билките за подобряване на еректилната функция не са достатъчно проучени, а някои въобще не са попадали в изследователска лаборатория.

В отделна статия сме описали едни от най-надеждните натурални средства за подпомагане на мъжката полова мощ, които могат да бъдат използвани като спомагателно или основно средство при проблеми с ерекцията.

Преди да се насочите към което и да е от тях, консултирайте се с лекаря си доколко те са подходящи за вас и вашето състояние, особено ако страдате от хронични заболявания. Това е важно, тъй като някои от тях могат да взаимодействат с прескрипторните лекарства и да доведат до опасно понижаване на кръвното налягане.

Промени в начина на живот

Що се отнася до промените в начина на живот при вече налични проблеми с ерекцията, мерките са идентични с тези за превенция на еректилна дисфункция (вж. „Как да съхраним мъжката си полова мощ?“).

Правилната нагласа е от голямо значение

Независимо дали причината за еректилна дисфункция се крие в телесни, психологически или смесени фактори, не бива да позволявате на състоянието да се превръща в бреме за вас и вашия партньор. Какво можете да направите за целта?

  • Не гледайте на това като на дългосрочен проблем. Не възприемайте спорадичните проблеми с ерекцията като отражение на своето здраве или на мъжествеността си. Още по-важно е да не се настройвате, че „ще е все така“ занапред. Подобна нагласа може да доведе до увеличаване на тревожността, което от своя страна да задълбочи съществуващ проблем или да причини несъществуващ такъв.
  • Въвлечете половинката си. Сексуалният ви партньор може да възприеме подобни „засечки“ като признак за намаляващ интерес от ваша страна. Постарайте се да обясните, че това въобще не е така. Общувайте отворено и честно относно състоянието си и споделяйте своите надежди и притеснения. Проучванията показват, че лечението на еректилна дисфункция е със значително по-високи шансове за успех, когато в него е въвлечен и партньорът на пациента.
  • Не загърбвайте психичното си здраве. Не подценявайте ролята на стреса, тревожността и други фактори, в чието съществуване все още много мъже отказват да повярват. „Силният“ пол също е душевно уязвим и способността му да разговаря по тези въпроси със специалист е признак за сила и себеуважение.