Ендометриозата е хормонално-зависимо състояние, при което извън маточната кухина се наблюдава формиране и натрупване на тъкан, сходна с тъканта, покриваща вътрешната стена на матката (ендометриума).

Заболяването може да засегне жени във всяка възраст и да окаже сериозно влияние върху живота им, но за щастие съществуват лечения, които значително намаляват неговата тежест.

Оценките сочат, че около 10% от жените в репродуктивна възраст и до 30% от жените с проблемно забременяване страдат от ендометриоза. 

Кога да подозираме ендометриоза – симптоми и признаци

Симптомите на ендометриоза често варират между отделните хора, като някои жени са тежко засегнати, докато други нямат каквито и да е оплаквания. Някои от най-типичните признаци на заболяването са:

  • Болки ниско долу в корема или задната част на таза, които обичайно се влошават по време на месечния цикъл.
  • Дисменорея (менструални болки), които възпрепятстват всекидневните дейности.
  • Болка по време на полов акт или след него.
  • Болка при ходене по малка или голяма нужда по време на менструалния цикъл.
  • Общо неразположение, запек, диария, кръв в урината или изпражненията през менструалния цикъл.
  • Проблеми със забременяването.
  • Тежка менструация, налагаща използването на повече превръзки или тампони от нормалното, прокървяване през дрехите.


    Знаем ли коя е причината за ендометриозата?

    Причината или причините за ендометриозата все още не са изяснени. Понастоящем учените работят върху няколко възможни обяснения, включващи:

    • Ретроградна менструация. Хипотезата, че по време на месечния цикъл част от ендометриума попада в коремната кухина през маточните тръби и при някои хора се захваща към вътрешни органи и тъкани и се разраства.
    • Наследственост. Състоянието изглежда се унаследява и е по-характерно за определени етнически групи.
    • Имунитет. Проучвания свързват ендометриозата с възможни „дефекти“ в имунната система, като посоката на тази връзка не е установена със сигурност. Известно е, че ендометриозата увеличава риска от някои автоимунни заболявания, без самата тя да е класифицирана като такова. Също така се предполага, че зад част от симптомите на ендометриозата може да стои съществуващо автоимунно заболяване.
    • Лимфно или циркулаторно разпространение. Смята се, че частици от ендометриума са в състояние да се транспортират чрез лимфната или кръвоносната система. Това е възможно обяснение защо понякога тази тъкан се открива в далечни зони като кожата, белите дробове, очите и мозъка.
    • Метаплазия. Това е процесът, при който един тип клетки се преобразуват в друг тип клетки. Той обикновено протича в отговор на налично възпаление и е своеобразен адаптационен механизъм, който позволява на клетките да се приспособяват към околната среда. Това е друго потенциално обяснение за наличието на ендометриална тъкан в нетипични и отдалечени кътчета в тялото.
    • Околна среда. Предположението, че токсини от околната среда като диоксина увреждат имунната и репродуктивната система и причиняват ендометриоза. Проучвания върху животни потвърждават, че високи дози диоксин могат да бъдат директен причинител на състоянието, но тези находки не са потвърдени при хора.

    Нито една от тези хипотези не обяснява напълно причините за ендометриозата, като най-вероятно става дума за комбинация от предразполагащи и каузални фактори.

    Има ли лекарство за ендометриоза и как да изберем подходящо лечение?

    За ендометриозата няма лекарство, а лечението ѝ може да бъде трудно и фрустриращо. Целта му е да облекчи симптомите до степен, в която те не възпрепятстват нормалното всекидневно функциониране на жената. Обикновено това лечение е насочено към:

    • Облекчаване на болката.
    • Отстраняване на нетипичната ентометриална тъкан.
    • Подобряване на фертилитета.
    • Намаляване на риска от завръщане на състоянието.

    Обикновено е работа на гинеколога да обсъди с пациента с ендометриоза терапевтичните опции, разяснявайки ползите и рисковете, свързани с всяка една от тях. Избирайки подходящото лечение, лекарят и пациентът следва да вземат предвид:

    • Възрастта на пациента.
    • Естество на водещите оплаквания – болка, проблемно забременяване, друго.
    • Бъдещи планове за зачеване, тъй като някои от терапиите могат да възпрепятстват репродукцията.
    • Склонност към хирургическа интервенция.
    • Предходен опит с някое от възможните лечения.

    Лечение може и да не е необходимо, ако симптоматиката е лека, пациентът е с нормален фертилитет или наближава менопаузата, с чието настъпване симптомите обикновено се облекчават.

    Ендометриозата понякога се подобрява от само себе си, но може и да се влоши в отсъствието на лечение. В този смисъл съществува възможност за отказ от намеса, наблюдаване на симптомите и предприемане на лечение единствено в случай на влошаване.

    Болкоуспокояващи

    Обичайна практика е приемът на нестероидни противовъзпалителни като ибупрофен в опит за овладяване на болката при ендометриоза. При наличието на по-силни болки е възможно и комбинирането на два или повече медикамента.

    Макар и достъпни без рецепта, тяхната дългосрочна употреба е свързана с редица странични ефекти, така че задължително говорете с лекаря си, ако обмисляте приема на НСПВС.

    Хормонална терапия

    Целта на хормоналната терапия е намаляване или напълно спиране на естрогеновата секреция в тялото, тъй като този хормон има стимулиращ ефект върху ендометриалната тъкан. Ограничаването на естрогена в организма може да доведе до свиване на тази тъкан и намаляване на болката. Хормоналното лечение обаче няма ефект върху фертилитета и т.нар. адхезии – срастването на тъкани и органи в резултат от ендометриозата.

    Някои от основните хормонални терапии за ендометриоза включват:

    • Комбинирани орални контрацептиви.
    • Прогестогени (прогестини), администрирани чрез вътрематочна спирала, инжекция, контрацептивен имплант или таблетка за перорален прием.
    • Гонадотропин-освобождаващи хормонални аналози.

    Сведенията показват, че тези хормонални терапии са със сходна ефективност в лечението на ендометриоза, но се различават по страничните си ефекти. Макар и не всичките те да са регистрирани като противозачатъчни, повечето от тях затрудняват забременяването по време на употреба.

    Комбинирани орални контрацептиви

    Комбинираните противозачатъчни хапчета съдържат комбинация от естроген и прогестоген. Те са подходящи за дългосрочна употреба и ефективно облекчават симптомите на ендометриоза, предотвратявайки овулацията и намалявайки болезнеността на менструацията.

    Възможни са странични ефекти, които могат да бъдат минимизирани или напълно избегнати чрез смяна на препарата до намирането на вариант, който най-добре се толерира от организма на пациента.

    Не е изключено лекарят да предпише непрекъснат прием на няколко опаковки от тези противозачатъчни с цел минимизиране на кървенето и повлияване на симптомите, свързани с него.

    Прогестогени

    Прогестогените, или по-точно – прогестините, са синтетични хормони, чиято функция е идентична с тази на естествения хормон прогестерон. Техният ефект при ендометриозата е забавяне растежа на ендометриалната тъкан, но употребата им може да доведе до странични ефекти като:

    • Подуване на корема.
    • Промени в настроението.
    • Нередовен цикъл.
    • Извънменструално кървене.
    • Напълняване.

    Прогестините, използвани в лечението на ендометриоза, включват:

    • Вътрематочна хормонална спирала – миниатюрно устройство, което се поставя в матката и отделя прогестоген.
    • Противозачатъчни инжекции.
    • Противозачатъчни импланти.
    • Некомбинирани орални контрацептиви.
    • Неконтрацептивни прогестинови таблетки, напр. норетистерон.

    Аналози на гонадотропин-освобождаващи хормони (GnRH аналози)

    GnRH аналозите са синтетични хормони, които могат да намалят секрецията на естроген и по този начин да приведат тялото в режим на временна менопауза. Към тях може да се прибегне, ако другите хормонални лечения не са подходящи за пациента, както и за кратък период след лапароскопска операция. Понякога се използват и за намаляване на болката.

    Хирургия

    Съществуват няколко оперативни метода, които се използват за отстраняването или унищожаването на нетипичната ендометриална тъкан и допринасят за облекчаване на симптомите. Най-подходящият от тях се определя въз основа локацията на ендометриозата и размера на засегнатата площ. По-долу ще опишем накратко два възможни подхода.

     

    Лапароскопия

    Лапароскопската операция е най-често прилаганата хирургическа техника за лечение на ендометриоза. Представлява модерен и минимално инвазивен метод, при който ектопичната ендометриална тъкан се елиминира с помощта на лапароскоп – тънка тръба, оборудвана със светлинен източник и камера. Тя се въвежда в тялото на пациента през малък разрез на повърхността на корема, също както и останалите фини инструменти, използвани за отстраняването или унищожаването на тъканта.

    Всякакви нетипични образувания, формирани в резултат от ендометриозата (сраствания, кисти), също могат да бъдат третирани с помощта на тази техника. За целта могат да бъдат използвани режещи инструменти, лазер, топлина или газ.

    Лапароскопията се осъществява под пълна упойка, което гарантира нейната безболезненост. Тя също така е съпроводена от значително по-малка хирургична травма и загуба на кръв, по-малък и естетичен белег, по-бързо възстановяване и минимизиран риск от усложнения в сравнение с отворените коремни операции.

    Лапароскопската операция успешно облекчава симптомите на ендометриоза и може да подобри фертилитета, но съществува риск от рецидив на проблемите, особено ако ендометриалната тъкан не е била напълно отстранена. За постигането на по-добри и трайни резултати е възможно след процедурата да бъде назначено хормонално лечение.

    Хистеректомия

    Хистеректомията е оперативно отстраняване на матката, до което се прибягва, ако други лечения не са дали резултат и пациентът не планира бременност. Хистеректомията не е обратима и понякога е възможен рецидив на болезнените симптоми, особено ако яйчниците и маточната шийка не са отстранени по време на операцията.

    Премахването на яйчниците пък е съпроводено с потенциална необходимост от прием на хормонозаместителна терапия, като за момента няма консенсус за терапевтичния протокол, който е най-подходящ за жените с ендометриоза. Терапиите, базирани единствено на естроген, крият риск от завръщане на симптомите, ако по време на операцията не са отстранена цялата ендометриална тъкан. Рискът от подобен развой се намалява с употребата на комбинирана хормонална терапия с естроген и прогестерон, но пък при нея нараства рискът от рак на гърдата.

    Всичко, описано по-горе, служи да покаже защо решението за хистеректомия не трябва да се взема прибързано и следва да бъде внимателно обсъдено с гинеколога и/или хирурга.


    Съществуват ли ефективни алтернативни терапии за ендометриоза?

    Даваме си сметка, че както за повечето труднолечими състояния, така и за ендометриозата в интернет съществува неизчерпаема митология, варираща от „Как се излекувах от ендометриоза“ до „Един лек за ендометриоза, за която лекарите не искат да знаете“.

    За съжаление в научната литература няма каквито и да е сведения, че традиционни терапии, билкови отвари или специални хранителни протоколи могат да допринесат в лечението на това състояние.

    Уверяваме ви, че в момента, в който подобно нещо бъде открито, изпитано и доказано от научния метод, то максимално бързо ще се превърне в част от конвенционалната медицина и стандартната клинична практика.

    Дотогава сте свободни да инвестирате доверието и парите си във всякакви алтернативи, но моралът ни задължава да ви предупредим, че шансът подобно решение да отклони ценно време и средства от доказаните терапевтични методи е огромен. 

    Възможни ли са усложнения?

    Едно от основните усложнения при ендометриоза е затрудненото забременяване или пълната неспособност за зачеване (стерилитет).

    Оперативното отстраняване на тъканта от нетипичните места може да подобри шансовете за зачеване, въпреки че успеваемостта не е 100%. Операцията сама по себе си може да причини проблеми като инфекции, кървене или увреждане на засегнатите органи – всички тези и други възможни рискове следва да бъдат добре разяснени в контекста на потенциалните ползи от страна на гинеколога или хирурга.

    За някои жени, особено при наличието на силно изразени симптоми, ендометриозата може да има тежко отражение върху психичното здраве и понякога да отключи депресия.

    Проблеми с фертилитета

    Ендометриозата е една от водещите причини за проблемно забременяване, като точният механизъм не е изяснен, но се предполага, че се корени в увреждане на маточните тръби и/или яйчниците.  

    Не всички жени с ендометриоза имат репродуктивни затруднения и много от тях забременяват без терапевтична намеса.

    Трябва да се има предвид, че лечението за ендометриоза в общия случай не подобрява фертилитета. Хирургията за отстраняване на нетипичната тъкан може да бъде от полза за повишаване на репродуктивните шансове, но не е гаранция за забременяване.

    Ако страдате от ендометриоза и не успявате на заченете след продължителни опити, можете да обмислите някое от възможните лечения за безплодие като ин витро. Трябва да имате предвид, че при средна и тежка форма на състоянието шансовете за успешна асистирана репродукция също са намалени.

    Сраствания и кисти на яйчниците

    При някои жени с ендометриоза е възможно образуването на:

    • Сраствания (адхезии) – ендометриална тъкан, склонна към слепване, в резултат от което е възможно срастване на тъкани и органи.
    • Ендометриозни кисти на яйчниците, известни още като „шоколадови кисти“ или ендометриоми – пълни с течност образувания, които понякога стават големи и болезнени.

    И двете състояния могат да бъдат третирани оперативно, но е възможно да се появят отново, ако ендометриозата рецидивира.

    Постоперативни усложнения

    Най-честите усложнения след оперативно лечение на ендометриозата не са сериозни и могат да включват:

    • Инфектиране на раната.
    • Леко кървене.
    • Посиняване или оток около раната.

    Значително по-редки, но и по-сериозни рискове представляват:

    • Засягане на орган, напр. пробиване на матката, пикочния мехур или червата.
    • Тежко вътрекоремно кървене.
    • Формиране на съсирек в крака (дълбока венозна тромбоза) или белите дробове (пулмонарен емболизъм).

    Проблеми с пикочния мехур и червата

    Ендометриозата може да обхване пикочния мехур и червата и в тези случаи лечението е особено трудно и често налага хирургична намеса за отстраняване на част от засегнатия орган. В подобни случаи може да се наложи поставянето на катетър, временна уростомия или колостомия, които да улеснят уринирането или дефекацията до зарастването на тъканта.

    Каква е ролята на ин витро при ендометриоза?

    По-консервативните оценки сочат, че около 30% от жените с трудности при зачеването страдат от ендометриоза, което е и повод много репродуктивни специалисти да подозират наличието ѝ при проблемно забременяване.

    Състоянието намалява успеваемостта на различни техники за асистирана репродукция, но за щастие не представлява сериозна пречка пред нормалното износване и раждане. Това превръща ин витро във валидна и предпочитана алтернатива за пациентите с ендометриоза, които искат да имат дете. 

    Ин витро фертилизацията помага за преодоляването на много от най-често срещаните усложнения при ендометриоза и адресира проблемите с овулацията чрез стимулацията на яйчниците за образуването на по-голям брой качествени яйцеклетки. 

    Оплождането на тези яйцеклетки в лабораторни условия намалява риска от увреждане на самите тях или на сперматозоидите в резултат от ендометриозата. Директният трансфер на ембриона в матката пък осигурява своеобразен байпас на маточните тръби, които нерядко са блокирани при пациентите с това състояние. Повече за самата процедура можете да научите в нашата подробна статия за ин витро.