Ечемик на окото: лечение, причини и бабини деветини

Ечемик на окото наричаме добре познатата зачервена и болезнена подутина, която се образува близо до ръба на клепача. По външния си вид тя напомня мехурче или пъпка и често е пълна с гной. Най-типичното място на поява на ечемика е външната част на клепача, но не е изключено да се формира и отвътре.

Ечемикът по правило е болезнен и почти винаги е свързан с известен психологически дискомфорт, но рядко е сериозен и води до усложнения. В повечето случаи минава бързо и от само себе си, а също така има и прости мерки в домашни условия, които могат да допринесат за облекчаването му.

Ечемик на окото: причини, естество на проблема и видове

Най-често причината за ечемика е бактериална инфекция, придружена от запушване на миглен фоликул или мастна жлеза на клепача. Според някои оценки стафилококовата бактерия Staphylococcus aureus причинява до 90% от случаите на ечемик. Симптоматичната проява е характерна червеникава или червеникаво-жълтеникава подутина, която е болезнена и чувствителна при допир.

Медицинското наименование на ечемика на окото е хордеолум, което произлиза от латинската дума за ечемик hordeum. Хордеолумите се делят на външни и вътрешни:

Вътрешният ечемик се образува на ръба на клепача в основата на миглите и обичайно е следствие от инфекция на миглен фоликул.
Външният ечемик се образува отвътре на клепача и по-често е следствие от инфектиране на мастна жлеза.

Образувание, което е подобно на ечемика и често се бърка с него, е халационът. Халационът е бучка, която обикновено се образува от вътрешната страна на клепача и за разлика от ечемика не е болезнена. Неговият растеж е по-продължителен и състоянието преминава значително по-бавно в сравнение с ечемика – за месеци, вместо за дни. Може да се разрасне до степен, в която възпрепятства нормалното зрение, а възпалението и подутината да обхванат и зоната около окото. Лечението и превенцията на халацион са сходни с лечението и превенцията на ечемик.

Типични симптоми и оплаквания при хордеолум

Симптомите и оплакванията при излизането на ечемик могат да включват:

Зачервяване и подуване на клепача, наподобяващо гнойна пъпка.
Болка в клепача.
Сълзене на окото.
Подпухване на целия клепач.
Образуване на корички по ръба на клепача.
Чувствителност на светлина.
Сърбеж и парене.
Усещане за боцкане, дращене или пясък в окото.
В по-тежките случаи е възможно да има подуване на лимфни възли в областта на ушите.

Рискови фактори за появата на ечемик

Хордеолумите са изключително често срещани и рискът от тях е сходен сред всички полове и раси. Смята се, че възрастта може да бъде определяща, тъй като секретът на мастните жлези на възрастните хора е по-гъст и това ги прави по-податливи на запушване.

Други установени рискови фактори за ечемик са:

История на халацион или ечемик.
Пипането на очите с мръсни ръце.
Носенето на недезинфекцирани лещи или поставянето им с мръсни ръце.
Спането с грим.
Използването на стара козметика с изтекъл срок на годност.
Наличие на блефарит – хронично възпаление на клепачния ръб.
Наличие на розацея – хронично кожно заболяване, характеризиращо се със зачервяване на кожата на лицето.
Наличие на себореен дерматит (пърхот).
Наличие на диабет, висока кръвна захар или високи нива на „лош“ холестерол (LDL)

Прогноза и възможни усложнения при ечемик

Ечемикът на окото обикновено минава от само себе си в рамките на 1–2 седмици, като първите индикации за подобрение се появяват още през първите 1-2 дни. Някои елементарни мерки, за които ще споменем по-долу, ускоряват този процес.

Лошата новина е, че състоянието често рецидивира.

Усложненията са редки – понякога инфекцията може да обхване целия клепач. Това състояние се нарича целулит на клепача (периорбитален целулит) и лечението му налага прием на антибиотици, за да не прогресира до орбитален целулит – сериозен проблем, който може да ограничи зрителната острота и движението на очите.

Възможно е ечемикът да прогресира и до халацион – подобно на ечемика състояние, което описахме по-горе.

Как да намалим вероятността от появата на хордеолум?

Най-добрата превенция срещу ечемик на окото е поддържането на добра лицева хигиена и прилагането на някои допълнителни мерки:

Мийте си ръцете със сапун и топла вода или използвайте дезинфектант на алкохолна основа няколко пъти дневно. Избягвайте да пипате очите си, особено ако ръцете ви са мръсни.
Внимавайте с козметиката. Изхвърляйте козметичните продукти с изтекъл срок на годност. Не споделяйте козметика с други хора. Не спете със спирала, очна линия и друга декоративна козметика на очите.
Мийте си лицето. Независимо дали ползвате грим, измивайте лицето си с подходящ почистващ продукт и очите си с топла вода преди лягане.
Пазете очите си от прах и други нечистотии, когато е възможно. Носете очила или маска, когато извършвате градинска работа, почиствате прашни помещения и др.
Поддържайте лещите си чисти. Ако носите контактни лещи, мийте ръцете си старателно преди тяхното поставяне или сваляне и следвайте препоръките за дезинфекция на лещите.
За предотвратяването на рецидиви можете редовно да прилагате топли компреси и да миете клепачите си с малко бебешки шампоан, разтворен в топла вода.
Управлявайте възпаленията и инфекциите на клепачите (напр. блефарит) според насоките на лекаря си.

Какво можем да направим при ечемик на окото: лечение в домашни условия

Започваме с напомнянето, че ечемикът обичайно преминава от само себе си в рамките на 2 седмици. Но през това време има какво да направите, за да облекчите дискомфорта, както и за да ускорите възстановителния процес.

Правете топли компреси. Напоете чиста и мека хавлиена кърпа с гореща вода, изстискайте я и я наложете на затворено око. Когато кърпата изстине, намокрете я отново и повтаряйте, докато изминат 10–15 минути. След това нежно разтрийте окото. Тази процедура можете да прилагате до 5 пъти дневно. Някои специалисти съветват да се използват торбички зелен чай, накиснати в топла вода. Логиката зад този съвет е, че антиоксидантните и антибактериални свойства на чая биха допринесли за по-бързото възстановяване, но тази хипотеза не е изпитана от науката. При всички положения не пречи да опитате и по този начин, тъй като мярката би била поне толкова ефективна, колкото и компресите с кърпа.
Почиствайте засегнатия клепач. Периодично измивайте клепача с мек сапун или бебешки шампоан, разтворен в топла вода и изплаквайте добре.
Не носете грим и пазете окото си от нечистотии до преминаването на ечемика. За много дами идеята за прикриването на на хордеолума с грим може да е изкушаваща, но подобно действие единствено би могло да допринесе за неговото влошаване и да забави възстановителния процес.
Не носете контактни лещи. Лещите могат да бъдат замърсени от микроорганизмите на ечемика и това крие риск от повторна инфекция. Ако имате нужда от средство за корекция на зрението, използвайте очила до пълното си възстановяване.
Оставете ечемика на мира! Не се изкушавайте да го търкате и в никакъв случай не се опитвайте да го пукнете.

Кога да потърсим лекарска помощ?

По принцип ечемикът не се нуждае от експертна намеса, но има случаи, в които е добра идея да потърсите консултация с офталмолог. Отидете на лекар, ако:

Ечемикът не започне да се подобрява до 48 часа или не е отминал до 2 седмици.
Зачервяването и подуването обхванат целия ви клепач или се разпрострат към бузата и други части на лицето.
Болката се влоши.
Окото ви се зачерви.
Окото ви се затвори или имате други ограничения или промени в зрението.
На клепача ви се появят мехури, корички или люспи.
Клепачът ви е горещ на допир.
Окото ви стане чувствително към светлина или започне да сълзи прекомерно.
Скоро след изчезването на ечемика се появи нов или имате чести рецидиви на ечемик.
Ечемикът започне да кърви или гнои (да не се бърка със спукване на ечемика, при което е възможно еднократно прокървяване и изтичане на гной от мястото).

А какво би направил лекарят ви?

В случаи на упорити или усложнени хордеолуми лекарят може да прецени за подходящо да прибегне до:

Антибиотик за локално приложение под формата на капки или крем. Ако инфекцията се е разпространила и по лицето ви, лекарят може да предпише и антибиотик за перорален прием в капсулна или таблетна форма.
Хирургия. При много големи ечемици, които отказват да се пукнат от само себе си, може да се наложи направата на разрез за тяхното дрениране. Това, разбира се, се случва след поставянето на локална упойка.
Стероидни инжекции. В редки случаи се прибягва до поставяне на стероидна инжекция за намаляване на отока.

Има ли доказано ефективен бабин лек за ечемик на окото?

Краткият отговор на този въпрос е „Не“. У нас и в редица други държави съществува практиката за разтриване на ечемика със златен пръстен, а някои източници дори настояват, че пръстенът трябва да е брачна халка. Други поверия стигат до още по-фин детайл, уточнявайки, че терапевтът трябва да е майка, която е държала халката в устата си преди манипулацията.

Може би не е излишно да уточним, че подобна практика крие риск от замърсяване или спукване на хордеолума, а това са все нежелани изходи от лечението. Много хора са готови да свидетелстват, че именно този протокол им е помогнал в борбата с поредния ечемик на окото. В тази връзка напомняме, че неслучайно ефективността на леченията се оценява в големи клинични изпитвания с хиляди участници, контролни групи и стриктно контролирани условия, а не според личния опит и мнението на отделни лица.

Известно е, че лекият масаж след горещ компрес може да допринесе за облекчаване на симптомите и по-бързото възстановяване при ечемик. В този смисъл триенето с гладък предмет може да има известен положителен ефект, но той със сигурност не се крие в естеството на предмета или материала, от който е направен той. Да не говорим, че подобна практика крие споменатите по-горе рискове, които не са оправдани на фона на съмнителните ползи от нея.

Хората винаги са търсели алтернативи на лекарствата и са се обръщали към народната мъдрост в опит да се справят по-„щадящо“ с различни болести и болежки. Ечемикът на окото не прави изключение от това правило и в интернет могат да бъдат открити сведения за най-различни бабини лекове от цял свят, включващи отвара от стар хляб с гореща вода, разтвор на борна киселина и изпражнения от гълъб.

Искрено се надяваме, че колкото и да са традиционни, те няма да се превърнат в част от вашата семейна аптечка и ще се обърнете към здравия разум и медицината следващия път, когато ви излезе ечемик.