Какво е стрес и как ни влияе той?

Стресът се определя като процес, при който изискванията на околната среда натоварват адаптивния капацитет на организма. Този процес води до психологически и биологични промени, които от своя страна могат да изложат човешкото тяло на повишен риск от развитие на различни заболявания.

Стресът засяга всички хора – млади и стари, богати и бедни. И все пак, той оказва различно влияние върху всеки човек. Чувствителността на хората към стрес варира, тъй като съществуват редица фактори, които могат да повлияят податливостта към него – от генетична предразположеност и особености на психологическата типология до наличие или липса на социална подкрепа.

Причинителите на стрес се наричат стресори или стресови фактори. Животът ни среща ежедневно с различни стресови фактори. Съществуват три основни перспективи по отношение на стреса и неговото влияние върху човека: стрес от околната среда, психологически (емоционален) стрес и биологичен стрес.

Когато се сблъскаме с даден стресов фактор, ние оценяваме неговата значимост и определяме дали разполагаме с необходимите ресурси, за да се справим с него. Ако сметнем, че проблемът е сериозен и нямаме възможност да се справим с него, ние оценяваме ситуацията като стресираща. Нашият начин да реагираме и да се справяме със стресиращите фактори, определя нашата податливост към болестите и е от критична важност за общото ни благосъстояние.

Когато тялото толерира стреса и го използва, за да преодолее летаргията или да подобри представянето си, стресът е положителен, здравословен и предизвикателен фактор. Ханс Селие – един от пионерите в съвременното изследване на стреса, нарича този ефект „еустрес“. Стресът е положителен, когато ни принуждава да се адаптираме и по този начин ни помага да увеличим силата на нашите адаптационни механизми. Този мотивиращ стрес ефект дава на спортиста конкурентно предимство, а на публичния оратор – ентусиазъм да представя пред публика своето слово.

Стресът е отрицателен и зловреден фактор, когато превишава способността на организма да се справя с дадена ситуация, изтощава системите в тялото и причинява поведенчески или физически проблеми. Този вреден за тялото стрес се нарича дистрес. Той предизвиква свръхреакция, объркване, влошена памет и концентрация, безпокойство.

Стресът и имунната система

Стресът променя функцията на имунната система, а този ефект отваря пътя към развитието на редица заболявания, засягащи както физическото състояние на индивида, така и психиката му.

Критичният фактор, свързан със стреса, е неговият хроничен ефект във времето. Краткосрочният стрес засилва имунната система, докато тя се подготвя да посрещне и преодолее предизвикателство – това е адаптивна реакция, подготвяща организма за преодоляването на нараняване или инфекция. Колкото по-дълъг е стресовият период обаче, толкова повече имунната система преминава от състояние на адаптация към потенциално вредни промени – първо на равнището на клетъчния имунитет и след това в по-обширната имунна функция на организма.

Хроничните стресори включват различни събития или преживявания, които имат емоционално въздействие върху индивида: ежедневни проблеми, любовни разочарования, претоварване с работа, финансови затруднения или семейни проблеми.

Хроничният стрес упражнява общ имуносупресивен ефект, който потиска или задържа способността на организма да инициира бърза, ефективна имунна реакция. Това състояние се дължи на изобилието от кортикостероиди, произведени по време на хроничен стрес. То води до дисбаланс и е свързано с общо напрежение на различните части на тялото, които участват в поддържането на имунната система.

Клиничните изследвания показват, че почти всяка система в човешкото тяло може да бъде повлияна от хроничен стрес. Под въздействието на силен стрес, човек се намира в състояние на “борба или бягство”. Това състояние оказва влияние върху различни телесни функции – артериален пулс, кръвно налягане, дишане, мускулно напрежение, храносмилане, метаболизъм и функция на имунната система.

Връзката между стреса и заболяванията

Днес връзката между стреса и заболяванията вече е добре установена, но не винаги е било така. Стресът е сравнително скорошно откритие на науката. Едва в края на 50-те години на ХХ век ендокринологът Ханс Селие за първи път идентифицира и документира стреса. Селие, който е известен като „бащата на изследването на стреса“, за разлика от своите колеги отхвърля изучаването на специфични клинични прояви и симптоми. Вместо това той съсредоточава своята работа върху универсалните реакции на пациентите към болестите. Той изследва общия отключващ фактор, който влияе върху състоянието на пациентите и така открива стреса.

Неговата концепция за стреса повлиява върху научните общности в различни области като ендокринология, обща медицина и социална психология.

Днес заболеваемостта и смъртността, дължащи се на заболявания, свързани със стреса, са тревожни в световен мащаб. Емоционалният стрес е основен фактор, допринасящ за шестте водещи причини за смърт в САЩ: рак, коронарна болест на сърцето, случайни наранявания, респираторни нарушения, цироза на черния дроб и самоубийство. Според статистиката на Meridian Stress Management Consultancy в Обединеното кралство почти 180 000 души умират всяка година от някаква форма на заболяване, свързано със стрес.

Негативни ефекти на стреса върху човешкото тяло

  • Стресът повишава нивата на катехоламините и супресорните Т-лимфоцити, които потискат имунната система и повишават риска от развитие на вирусни инфекции.
  • Той също така води до освобождаване на хистамин, което може да предизвика сериозна бронхоконстрикция при хората, които страдат от бронхиална астма.
  • Стресът повишава риска от захарен диабет, особено при хора с наднормено тегло, тъй като психологическият стрес влошава контрола на кръвната захар и променя нуждите на организма от инсулин.
  • Стресът също променя концентрацията на киселини в стомаха, което може да доведе до пептична язви, гастрит или колит.
  • Хроничният стрес може да стане причина за висок холестерол и натрупване на плаки в артериите (атеросклероза), особено ако се комбинира с диета с високо съдържание на мазнини и заседнал начин на живот.
  • Връзката на стреса с психичните заболявания е най-силна при неврозите, следвани от депресията и шизофренията.
  • Няма научни доказателства за пряка причинно-следствена връзка между промените в имунната система и развитието на рак. Въпреки това, редица проучвания откриват пряка връзка между стреса, развитието на тумори и потискането на NK-клетките, които участват активно в предотвратяването на метастази и в това число унищожаването им в различни части от тялото.

Как естествено да се борим със стреса?

Има естествени решения, чрез които можем да преодолеем негативните ефекти на стреса. Предлагаме ви няколко лесни начина, благодарение на които можете да намалите отрицателното въздействие на стреса и безпокойството в ежедневието.

Йога и физическа активност

Медитация и йога са две балансиращи дейности, благодарение на които можем да се справим със стреса и безпокойството. Тези дейности ни помагат да постигнем хармония между тялото и психиката си и ни приканват да се съсредоточим отново върху вътрешната си същност. Редовното практикуване на физическа активност или спорт също е чудесен начин за облекчаване на умственото натоварване и напрежението, натрупани през деня.

Хранителен режим

Някои хранителни вещества също могат да помогнат за намаляване на негативните ефекти от стреса върху човешкото тяло. Важно е да си осигурите богат прием на аминокиселини (особено тирозин и триптофан), витамин С и витамини B6, B9 и B12, които са необходими за производството на невротрансмитери като допамин и серотонин. Тези вещества помагат за намаляване на стреса, а витамин B6 играе и ключова роля в усвояването и използването на магнезий от тялото.

Билки с антистресови свойства

Билките се използват широко във фитотерапията, тъй като притежават многобройни здравословни ползи и помагат на организма да се справи със стреса. Растителните екстракти се включват в различни хранителни добавки, предназначени за облекчаване на прекомерния стрес в ежедневието. Някои лечебни билки, които са известни със своите „антистрес“ свойства са родиола, валериана и маточина – те намаляват ефектите на стреса и понижават напрежението.

Хранителни добавки за контрол върху стреса

Хранителните добавки могат да подпомогнат справянето със стреса. Те не заместват балансираната диета и здравословния начин на живот, но могат да осигурят отличен прием на активни съставки, които помагат за балансиране на ума и психиката. Тези продукти обикновено включват активни съставки с допълващи се антистрес свойства като родиола, GABA, триптофан, глог, витамин В6 или други. Магнезиевите хранителни добавки също могат да бъдат полезни при стрес, тъй като помагат за балансиране на хранителните нужди и действат успокояващо върху психиката.

Етерични масла

Извлечени от листа, цветове или корени на различни растения, етеричните масла са съставени от концентрирани активни съставки. Много етерични масла се използват в ароматерапията за успокояване на тялото и психиката при стрес или тревожност. Етеричните масла, богати на линалол (като етеричното масло от лавандула), или тези, съдържащи естери (като етеричното масло от римска лайка), имат ребалансиращ ефект върху нервната система и намаляват ефектите на стреса.

 

Автор: Кристина Камбарева