Диетата при диабет е основополагащ елемент от начина на живот с директно отражение върху хода на състоянието. Формулирана рационално и спазвана стриктно, тя крие потенциал за коренна промяна в прогнозата на пациентите.
Мненията за оптималния хранителен режим при диабет обаче често са противоречиви и рядко дават пълно отражение на мерките, необходими за контрола и лечението на това все по-разпространено заболяване.
Оптимална диета при диабет чрез модерно разбиране за заболяването
Диабетът се характеризира с прогресивно влошаващ се контрол на кръвната захар, който според класическото разбиране за заболяването се дължи на понижена инсулинова чувствителност, свързана със затлъстяване.
Този възглед обаче не успява да обясни защо има толкова много пациенти с диабет от втори тип, които са с напълно нормален индекс на телесната маса. Той също така не отчита и факта, че диабет не настъпва, докато клетките на панкреаса са в състояние да секретират достатъчно инсулин, който да компенсира за намаляващата инсулинова чувствителност. В науката този модел се определя като глюкозо-центричен и все повече специалисти го считат за остарял на фона на съвременните открития за патофизиологията на заболяването.
През 2008 година професор Рой Тейлър от Нюкасълския университет постановява т.нар. хипотеза за двата цикъла, която се фокусира хроничната свърконсумация на калории и ефектите ѝ върху т.нар. висцерални или вътрекоремни мазнини. Тази хипотеза се базира на разбирането, че в условията на продължителен енергиен излишък се стига до омазняване на черния дроб. Това от своя страна пречи на органа да реагира адекватно на сигналите на инсулина и да регулира производството на глюкоза, водейки до чернодробна инсулинова резистентност и повишени нива на кръвна захар.
В опит да се освободи от излишните мазнини, черният дроб увеличава производството на триглицериди. При невъзможност тези триглицериди да бъдат депозирани като подкожни мазнини, те се пренасочват към други вътрешни органи и по-специално – към бета клетките на панкреаса, които отговарят за инсулиновата секреция. Постепенно функцията на тези клетки намалява до пълната ѝ загуба – феномен, който характеризира прогресията на диабета от втори тип.
Важен аспект от тази хипотеза е разбирането, че диабетът не се причинява от затлъстяване. Рой Тейлър и екипът му установяват, че всеки човек има индивидуален праг на подкожните мазнини, надвишаването на който може да доведе до диабет. Този праг е свързан с набор от гени, предопределящи безопасното количеството мазнини, което може да бъде складирано под кожата. При прехвърлянето на този праг (дори в отсъствието на затлъстяване) излишните триглицериди започват да застрашават панкреаса по описания по-горе механизъм.
В тази връзка учените правят две важни уговорки:
- Надхвърлянето на индивидуалния праг на подкожни мазнини не е водещият фактор, който отключва диабет от втори тип, ако бета клетките на панкреаса не са податливи на негативните ефекти от омазняването.
- Дори при високорискови хора с нисък индивидуален праг на подкожните мазнини и податливи бета клетки, диабет не настъпва, ако въпросният праг не бъде превишен.
Диета при диабетици с научно доказан терапевтичен ефект
Към момента съществува само един научно изпитан хранителен протокол, който успешно контрира двата порочни цикъла. Той е разработен и приложен от самия Рой Тейлър и колектив в серия от изследвания с диабетици, които в продължение на няколко седмици са подложени на течна диета, съдържаща 600–800 ккал/дневно.
Резултатите показват, че този хранителен режим води до бързо намаляване на депозираните в черния дроб и панкреаса мазнини, до подобряване на инсулиновата чувствителност и до възстановяване функцията на бета-клетките. Около 9 от 10 участници, които успяват да свалят 15 или повече килограма, влизат в ремисия и над от 1/3 от тях остават здрави до 2 години след това. Тук може би някои от вас се питат какви са възможните причини за липсата на 100% дългосрочна успеваемост на диетата.
- Има две възможни обяснения за случаите, в които диетата не успява да доведе до ремисия. Едното е, че малък брой участници може би са се нуждаели от по-голяма загуба на тегло, за да бъдат излекувани. Другото (и по-вероятно) е че лечението на диабет е възможно, само ако бета-клетките на панкреаса не са непоправимо увредени. Това зависи най-вече от продължителността на боледуване. Едно проучване установява, че драстичното отслабване води до нормализиране на кръвната захар при 87% от пациентите, боледували по-кратко от 4 години, но успеваемостта намалява до около 50% при пациентите, боледували по-дълго от 8 години.
- Рецидиви на заболяването се наблюдават при участници, които поради някаква причина се отклоняват от предписаната им диета, напълняват и това води до ново натрупване на чернодробни и панкреатични мазнини. Ето защо описаният тук протокол не бива да се разглежда като краткосрочна диета за отслабване, а като доживотна терапевтична промяна в навиците и начина на живот.
Как мога да адаптирам тази диета за себе си?
Хубавото на въпросния режим е, че той не е типичният набор от строги правила и списъци с позволени и забранени храни. Това обаче не означава, че е лесен за спазване. Неговата основна цел е максимално бързото понижаване на телесното тегло с 15 килограма, като за целта се прибягва до драстично ограничаване на калорийния прием до около 700 ккал/ден в продължение на първите 8 седмици от диетата.
В свои публикации авторите на режима описват, че много от участниците възприемат подобна цел за непосилна, но на практика почти всички успяват да я постигнат. Средната загуба на тегло след първата седмица на диетиране е около 3,5 килограма, което има значителна мотивираща сила и оказва положителен ефект върху благосъстоянието на пациентите. Най-трудният и решаващ период са първите 2 дни, когато усещането за глад е най-силно, но постепенно тялото и психиката се адаптират към новия режим на хранене.
За стандартизиране на калорийния прием учените използват готови разтворими формули с пълноценен хранителен състав, допълнени от малка порция ненишестени зеленчуци. Всяко течно хранене се състои от около 200 ккал (общо 3 дневни хранения), а порцията зеленчуци е около 100 ккал.
Естествено, използването на тези формули не е посилно или задължително за никого. Единствено задължително нещо е ограничаването на дневните калории до квотата за съответната фаза на диетата. Тези калории следва да идват предимно от нискомазнинни и високопротеинови храни (пилешко, риба, свинско бонфиле или контрафиле, нискомаслени млечни продукти като извара, скир, сирене котидж) и зеленчуци със сравнително ниско съдържание на нишесте (листни зеленчуци, зеле, краставици, чушки, броколи).
Мазнините не са забранени, но препоръката е да бъдат използвани оскъдно и да са от ненаситен вид, например слънчогледово олио или зехтин за готвене и подправяне. Прости захари също се допускат, но в идеалния случай следва да не надвишават 10% от енергията за деня.
Ето как изглеждат основните фази на диетата:
Фаза 0, подготвителна: 1–2 седмици
Свикнете с идеята, че животът ви ще се преобрази коренно, но няма да го направи без ваша помощ. Това може да означава за известен период от време да страните от социални мероприятия, включващи храна, да се разделите с обичайния си асортимент изкушения в хладилника и шкафа, да пропускате обяда с колеги.
Ако никога не сте смятали калории, сега е моментът да се научите – има множество безплатни приложения, които улесняват въпросната практика и е силно препоръчително да свикнете с употребата на някое от тях, за да облекчите живота си през следващите седмици.
Разберете, че целта на предстоящата диета не е да „нормализирате“ теглото си, каквото и да означава това. Целта е да свалите 15 килограма в разумни времеви рамки и да запазите постигнатото до края на живота си. Изключение от тази цел правят хората под 80 килограма, които вероятно се нуждаят от по-малка абсолютна загуба на тегло – около 15% от настоящите си килограми. Ориентировъчна представа за целевото си тегло можете да добиете от таблицата по-долу.
Настоящо тегло | Целево тегло |
150 | 135 |
145 | 130 |
140 | 125 |
135 | 120 |
130 | 115 |
125 | 110 |
120 | 105 |
115 | 100 |
110 | 95 |
105 | 90 |
100 | 85 |
95 | 80 |
90 | 75 |
85 | 70 |
80 | 65 |
75 | 64 |
70 | 60 |
65 | 55 |
60 | 51 |
По-лесно е, отколкото изглежда, но няма да се справите, ако не сте отдадени напълно. Запишете си целевото тегло и го сложете на видно място у дома си. Напомняйте си, че цената на непостигането на тази проста цел е собственото ви здраве, а наградата за постигането ѝ е най-ценната и се изразява във възможността да живеете един по-дълъг, щастлив и качествен живот без лекарства.
Фаза 1: 8 седмици
Целта на първите 8 седмици от диетата при диабет е максимално бързо понижаване на телесното тегло. Среднодневният ви енергиен прием през този период не трябва да надвишава 700 калории. Не се консумира никакъв алкохол, а движението се свежда до нетренировъчна активност като ходене, физическа работа и др.
Фаза 2: 4 седмици
Тази фаза е преход към нормализиране на енергийния прием, като на всеки две седмици можете да добавяте по около 200 ккал към дневното си меню до достигането на 1100-1200 ккал/ден.
Фаза 3: Доживот
През третата фаза се установява дългосрочен режим на хранене за поддържане на постигнатото тегло. През нея храненето ви отново може да се превърне в нормална социална дейност и източник на удоволствие, но с уговорката, че количествата трябва да бъдат стриктно следени. Същото се отнася и за алкохола.
Приблизителната енергия, необходима за поддържане на новото ви тегло, е около ¾ от храната, която сте изяждали преди началото на диетата или „само“ с около 25% по-малко калории от тези, с които тялото ви е свикнало.
Тук следенето на калории не е задължително, но редовното следене на теглото е. Измервайте се по няколко пъти в седмицата и пресмятайте средното си тегло на 1–2 седмици по метода, описан в статията ни за кантара за тегло.
Ако забележите, че килограмите ви вървят нагоре от седмица на седмица, това е сигурна индикация че ядете (или пиете) прекалено много и трябва да предприемете корективни действия, за да можете да прекъснете и обърнете тази тенденция. Най-лесно това става с намаляване на количеството приемана храна, но повишаването на физическата активност също може да бъде от голяма полза. Полезни съвети в тази насока можете да откриете в края на настоящата статия.
Какво не трябва да ядат диабетиците?
„Какво не трябва да ядат диабетиците?“ е често задаван и напълно рационален въпрос предвид факта, че диетата при диабет е от фундаментално значение за контрола на състоянието. За съжаление, отговорите на този въпрос широко варират и в повечето случаи са грешни.
Ако сте чели внимателно дотук, диабетиците не трябва да ядат прекалено много калории, като „прекалено много“ в случая е количеството, което води до превишаване на индивидуалния праг на мазнини при конкретния човек.
Разбира се, пациентите с диабет не трябва да прекаляват и с (бързите) въглехидрати заради пиковете в нивата на кръвна захар, чието нормализиране изисква нормална инсулинова чувствителност и секреция. Тези добре известни факти водят до прибързаното заключение, че диабетиците не трябва да ядат каквато и да е захар, тестени изделия и въобще – източници на въглехидрати.
На фона на това разпространено разбиране вероятно ще бъде изненадващ фактът, че при някои от изпитванията на описаната тук диета дневното меню на участниците съдържа по около 51 грама въглехидрати, от които 39 грама са под формата на захари, което подсказва и за относително висок гликемичен индекс. Това по никакъв начин не пречи на режима да води до драстично отслабване и в крайна сметка – до ремисия на състоянието при огромна част от пациентите.
Ето защо тук няма да се фокусираме върху източниците на определени макромолекули, а по-скоро ще обърнем внимание на една група храни, която доказано допринася за повишаване на енергийния прием и за затлъстяване на все по-голям процент от световното население, а именно – преработените храни.
За незапознатите, това са храни, които трудно можем да приготвим в домашни условия, но лесно можем да придобием на достъпна цена в близкия магазин или заведение за бързо хранене – полуготови и готови за консумация храни, пакетирани изделия с високо съдържание на мазнини и въглехидрати, всевъзможни сладки и солени изкушения, за които стомахът ни сякаш разполага с неограничена вместимост.
Огромен брой проучвания показват, че хората се радват на по-ниско телесно тегло и по-малко заболявания, когато ядат минимално количество преработени продукти. Причините за това не са напълно изяснени от науката, но изследванията показват, че през колкото повече преработка е преминала една храна, толкова по-вероятно е тя да:
- Има ниска хранителна стойност заради липсата на ценни вещества като фибри, есенциални мастни киселини, витамини, минерални, фитохимикали и други биоактивни съединения.
- Има висока енергийна стойност и потенциално вредни във високи дози вещества като подобрители, консерванти, пълнители, добавени захари, сол, транс- и наситени мазнини, рафинирани нишестета.
- Предизвиква неестествено силен невробиологичен отговор в мозъка, подтиквайки към зависимоподобно поведение и преяждане отвъд калорийните потребности, което допълнително се стимулира от лесната ѝ за предъвкване и преглъщане консистенция. Установено е, че изяждането на 100 калории от преработена храна отнема в пъти по-малко време, отколкото изяждането на 100 калории от непреработена храна.
Науката е категорична, че практически всички ефективни хранителни режими споделят една характеристика и тя е минимизирането или пълното елиминиране на преработените храни. Това не е изненадващо предвид факта, че средностатистическото дневно меню, богато на преработени храни диета съдържа около 500 калории повече в сравнение със средностатистическото меню, основано на минимално преработени в домашни условия продукти.
Нещо повече, данните показват, че ограничаването на преработените храни в диетата намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, рак, депресия и с особена важност за четящите този текст – диабет. Проучване след проучване установяват, че успехът на диетите за отслабване и контрол на редица рискови маркери като високо кръвно, висок холестерол, висока кръвна захар и др. не зависи особено от относителния процент на мазнините или въглехидратите в тях.
Най-важната предпоставка за ефективността на тези диети е редуцирането на ултрапреработените източници на рафинирани захари, брашна, мазнини и сол и увеличаването на пълноценните целокупни продукти като сурови и сготвени у дома зеленчуци, плодове, риби, млечни изделия, меса, минимално рафинирани ненаситени мазнини, бобови култури и пълнозърнести продукти.
Така че ако може да се каже, че има един тип храни, които диабетиците не трябва да ядат или поне би трябвало драстично да ограничат, това са преработените.
А има ли полза от „храни за диабетици“?
Свикнали сме да виждаме т.нар. „храни за диабетици“ или „диабетични храни“ по рафтовете на дрогерии и супермаркети. Те обичайно съдържат подсладители, които се обработват от тялото без участието на хормона инсулин (фруктоза) или пък се усвояват по-бавно или непълно от организма (напр. сорбитол).
Самото им етикетиране предполага, че това са все продукти, които диабетиците „трябва“ да ядат вместо типично консумираните от общото население изделия в името на собственото си здраве и благоденствие.
Истината обаче е, че тези храни са също толкова, а понякога дори по-калорични от конвенционалните си аналози и болшинството от добрите специалисти не насърчават консумацията им, защото полза от тях няма.
Пациентите с диабет се нуждаят от същите източници на енергия и хранителни вещества както всички останали хора и за тяхното състояние е значително по-важно да контролират теглото си, отколкото да изключват от менюто си определени храни или да ядат конкретни маркетирани към тях продукти.
Започнах да си връщам килограмите! Какво да правя?!
Намалете енергийния си прием:
- Увеличете количеството на богати на фибри зеленчуци, за да повишите ситостта си и за да ограничите енергията, която тялото ви усвоява от храната.
- Увеличете количеството на нискомазнинни протеинови източници, за да потиснете апетита си и за да се засищате с по-малко калории.
- Хранете се по-бавно, за да може тялото ви да регистрира първите сигнали за ситост колкото се може по-навреме.
- Сервирайте си наполовина по-малки порции от тези, които си мислите, че бихте изяли. Ако след изяждането им не се чувствате заситени, слагайте си допълнително, но не чакайте чинията да се опразни, за да спрете да ядете. Преустановявайте храненето си веднага, щом почувствате ситост, а не тежест.
- Използвайте размера на ръката си, за да стандартизирате размера на порциите си. Напр. за обяд винаги си сервирайте парче бяло месо с размера на длан, свежи зеленчуци с обема на два юмрука, ядки с обема на два палеца.
- Подхождайте с повишено внимание към активности, които често включват неусетно похапване, напр. гледане на филм, телевизия, работа на бюро. Не сядайте пред екрана с храна до себе си, ами си осигурете голямо количество вода с мента и лимон или в краен случай – нискокалорични храни като пръчици целина, краставица, морков.
- Осигурявайте си достатъчно сън, за да контролирате глада си и за да намалите апетита за сладки и други калорични храни.
Увеличете енергоразхода:
- Увеличете всекидневната си активност неусетно, променяйки навиците си. Използвайте стълбите по-често. Паркирайте по-далеч от дестинацията си. За придвижване на кратки разстояния ходете или карайте колело, вместо да шофирате. Използвайте фитнес тракер (приложение за телефон, смарт часовник или гривна), който ще ви насърчи да се движите повече и по-често.
- Замислете се за онези активности, които са карали времето ви да лети? Обичате ли да танцувате? Ами да играете тенис? Откога се каните да се завърнете към плуването? Имате ли прекрасни спомени от игри на бадминтон? Помнете, че най-добрият спорт да вас е спортът, който обичате.
- Правете по 1–3 кардио тренировки седмично, особено ако не практикувате друг спорт.
- Добавете 1–3 силови (фитнес) тренировки седмично.
- Увеличете приема на белтъчини, за да увеличите енергоразхода на тялото от храносмилане.
- Намалете стреса в живота си и си осигурявайте достатъчно сън, за да имате енергия да се движите.
Ако предприетите от вас корективните действия не дадат значим резултат и теглото ви се повиши с 3 килограма над целевото, вземете незабавни мерки. Тук имате два избора – или да се върнете към първата фаза от диетата за няколко седмици, или драстично да намалите количеството храна, което ядете. Преразгледайте алкохолната си консумация и ако трябва, преустановете приема на какъвто и да е алкохол. Ако пиете подсладени със захар напитки или натурални сокове, заменете ги с вода или с изкуствено подсладени алтернативи.
Каквото и да предприемете, направете го със съзнанието, че от това зависят здравето и живота ви. Не пропилявайте всичките си усилия с лека ръка и си спомнете защо поехте по този път. Не възприемайте напълняването като провал, защото то е нормална част от живота. Но при вас то може да доведе до критични последствия, затова е важно да го превърнете във временно и колкото се може по-краткосрочно явление.
Разгледайте прогреса в дневника на теглото си, за да можете да оцените дългия път, който сте извървели. Какво е усещането да сте се върнали на килограмите, на които може би сте били през студентските си години? Представете си какво е усещането да останете на тях през следващите 5, 10, 20 години!
В крайна сметка не забравяйте, че животът е за живеене. Да, за вас храната винаги ще е нещо, с което трябва да внимавате, за да останете здрави. Но това в никакъв случай не трябва да се превръща в бреме и с годините ще става все по-лесно.
Желаем ви успех и най-вече – здраве!