Ако българите се потяха с темповете, с които четат и разпространяват непроверена информация, сега щяхме да сме една нация от стафидоподобни създания. Е, поне идеята за потенето като очистителен инструмент не е нещо, което може да бъде намерено само тук и само сега.

От незапомнени времена на препотяването се е гледало като на пречистващ физиологичен акт, който може да заличи грехове от душата и отрови от тялото. И до днес хората копнеят за пот из фитнес зали, спортни площадки, стадиони, спа центрове и сауни, защото вярват, че тя ще ги направи по-здрави.

Защо и как се потим?

Няма две мнения по въпроса, че потенето наистина е много важно за живота и здравето. Неговата основна функция е да ни предпазва от прегряване, което в момента може и да не ви изглежда особено животоспасяващо, но само преди около месец вършеше страхотна работа.

За хората с афинитет към анатомичните детайли, трябва да кажем, че този процес е възможен благодарение на потните жлези и най-вече на т.нар. екринни потни жлези. Цялото ни тяло (с изключение на лигавиците и най-деликатните части от половите органи) е покрито с между 2 и 4 милионна екринни потни жлези. Най-много от тях имаме по дланите и стъпалата, а най-малко – в бедрената област. Те имат тубуларна структура и се състоят от секреторно клъбце, което акумулира течност и дуктус (каналче), който извежда течността на повърхността на кожата.

В комфортни температурни условия и в покой човешкото тяло губи около 0,5 литра вода дневно, но по време на интензивна физическа активност потоотделянето може да достигне до 2 л/час и дори повече, ако наоколо е горещо.

Колко отровна е потта ни?

Дори не са ни нужни научни изследвания, за да знаем, че потенето може да бъде много обилно. Но дали обилното потене е съпроводено с обилно отделяне на „токсини“, това вече си е научен въпрос. Този въпрос може да бъде зададен и по друг начин:

Какво съдържа човешката пот?

Химичният състав на потта варира от индивид до индивид и е зависим от приетите храна и напитки, причината за потенето (жега, физическа активност или стресова ситуация), времетраенето на потенето и редица други фактори.

Установено е, че в общия случай, освен много вода (99%), човешката пот съдържа електролити (като натрий, хлор и калий), някои метали (цинк, мед, желязо, калций, магнезий), урея и аминокиселини, плюс стероли и мастни киселини в следови количества.

Именно мастните киселини би трябвало да привличат вниманието на привлечените от детокс чрез потене лица. Защото една голяма част от „токсините“ са мастноразтворими. Говорим за т.нар. POPs или персистентни органични замърсители – широк спектър от съединения, в който попадат пестициди, забавители на горенето, диоксини и полихлорировани бифенили (PCB). И докато детокс-привлеченото лице мисли за подобни химикали като за „токсини“, то в науката те се наричат „токсиканти“. Както казахме, POPs имат висока склонност към свързване с мазнини – те се натрупват преференциално в мастната тъкан и се транспортират в тялото чрез липидни молекули. Тоест, отделянето им в значими количества чрез водно базирана течност като потта е съмнително.

При индивиди със затлъстяване е изчислено, че общото количество POPs е около 600 микрограма на килограм телесни мазнини. Знаейки, че в 1 мл чиста пот се съдържат около 0,08 микрограма мазнини, сравнително лесно можем да изчислим, че 1 литър пот съдържа около 0,000048 микрограма POPs. Сами можете да пресметнете приблизително на какъв процент от общото количество токсиканти в тялото ви се равнява това.

Жокер: една средностатистическа жена с тегло около 60 кг носи около 15 кг телесни мазнини.

 

Тук  може да прочетете цялата статия и да научите дали това, че има отрови в потта означава, че се детоксикираме като се потим.