Какво представлява депресията?
Депресията представлява състояние на потиснато настроение, често протичащо с чувство за безнадеждност и апатия. Депресията е не просто тъга, както много хора си мислят, въпреки че може да е съпроводена от нея. Тъгата е нашата нормална и преходна реакция в отговор на тъжно събитие, докато депресията е набор от множество симптоми, които траят седмици или месеци и нарушават жизнения ни ритъм.
Най-разпространеното депресивно разстройство е голямото депресивно разстройство (ГДР) – състояние, което засяга близо 322 милиона души по света и е един от най-значимите фактори за инвалидност в глобален план. По данни от Световната здравна организация (СЗО) броят на хората с депресия се е увеличил с 20% между 2005 и 2015 година.
Депресията е по-често срещана при жени и възрастни хора, но от нея са застрашени практически всички полове и възрастови групи. Първите прояви на депресия често се манифестират в края на юношеството, но рядко биват диагностицирани на този етап.
Причини и рискови фактори
Причините за депресията са комплексни и представляват микс от мозъчна дисфункция, наследственост, околна среда, възраст и психологически фактори.
Една от първите водещи научни теории допуска, че депресията се причинява от ниски нива на серотонин – невротрансмитер, който участва в регулацията на настроението. По-нови открития обаче поставят тази теория под въпрос. Някои от тях установяват, че основният вид антидепресанти (селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина) повишават нивата на серотонин в мозъка веднага, но ефектът от тях при пациенти с депресия започва да се наблюдава след седмици. Други пък показват, че медикаментозното понижаване на серотонина в мозъка при здрави индивиди не причинява депресия, а само временна раздразнителност и безсъние.
Тези открития карат някои учени да предположат, че ефектът на антидепресантите се крие не толкова във взаимодействието им със серотонина, а с т.нар. мозъчен невротрофичен фактор (BDNF) – друго сигнално вещество, което се свързва с мозъчното развитие.
Днес серотониновата хипотеза почти е отпаднала от мода сред водещите невроучени и психиатри, като се обсъждат няколко алтернативни теории за депресията, допускащи възпаление на невралната тъкан, дисфункция на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос, нарушения на циркадийния ритъм и някои хранителни недоимъци. Иначе казано, все още не можем да посочим с точност каква е причината за депресията.
Със сигурност обаче знаем, че има някои рискови фактори, които играят роля:
- Генетика: депресията има наследствен компонент. Ако единият от двойка еднояйчни близнаци страда от депресия, другият е с около 70% вероятност да развие състоянието в даден момент от живота си.
- Характер: хората с ниско самочувствие, висока чувствителност към стрес и песимистични склонности са по-застрашени от депресия.
- Околна среда: продължително излагане на физическо и психическо насилие, лишаването от грижи и животът в бедност могат да направят някои хора по-податливи на депресия.
Депресивни симптоми
Симптомите на депресията могат да бъдат различни в зависимост от тежестта на състоянието и самия човек. Много често при различните хора може да има напълно противоположни прояви, което затруднява поставянето на диагноза. С тази уговорка настрана, ето кои са най-типичните депресивни симптоми:
- Продължително потиснато настроение
- Загуба на интерес към любими занимания
- Несправяне с ежедневни дейности
- Неспособност за изпитване на радост и удоволствие
- Загуба на апетит или преяждане
- Безсъние или преспиване
- Тъга
- Чувство за вина
- Безнадеждност
- Празнина
- Мисли за смърт или самоубийство
- Телесни болки
- Тревожност
- Крампи
- Отпадналост
- Главоболие
- Раздразнителност
- Проблеми с храносмилането
Диагностика
Тук трябва да започнем с нещо много важно: не се самодиагностицирайте!
Въпреки че за диагностицирането на депресия пациентите често попълват въпросници, процесът е значително по-сложен и изисква участието на специалист. Ако се съмнявате, че сте депресирани, консултирайте се с личния си лекар или потърсете добър психиатър.
Понастоящем най-разпространеният метод за диагностика на депресия наистина са въпросниците, които имат за цел да оценят тежестта на симптомите. Има въпросници, които се попълват от пациентите, но има и такива, които се попълват от лекарите. Съществуват и други подходи като поведенчески оценки и образна диагностика, но те са значително по-слабо застъпени в клиничната практика и научната литература.
По принцип всички афективни разстройства са трудни за диагностициране, тъй като за тях няма обективни количествени критерии. За да диагностицират депресия, специалистите вземат предвид субективни симптоми като отпадналост, безсъние и понижен апетит. Тези оплаквания са не просто субективни, те не са универсални – не всички хора с депресия ги изпитват. Един пациент с депресия може да страда от сънливост и тежка отпадналост, докато друг може да се оплаква от безсъние и пренебрежима отпадналост.
Лечение на депресия
Депресията е комплексно психично разстройство и това я прави сложна не само за диагностициране, но и за лечение. Овладяването на симптомите ѝ може да изисква дългосрочна работа с квалифициран специалист, който има гъвкав и рационален подход и не се колебае да прибягва до различни (комбинации от) интервенции, докато открие оптималното решение за конкретното разстройство.
Субективността и вариабилността на депресивните симптоми от човек до човек са сериозна пречка пред установяването на точни и генерализируеми теории и откриването на универсални лечения. По-долу ще ви представим някои от терапевтичните подходи, които са се доказали като най-обещаващи в превенцията и/или лечението на депресия.
Физическа активност
Физическата активност и спортът при лека до среднотежка депресия дават отлични резултати, които са съпоставими с ефекта на медикаментозното лечение. За съжаление, не всички пациенти с депресия са в състояние да се мотивират за спорт и в много случаи са нужни изключителни усилия за практикуването на регулярна и продължителна физическа активност.
Настоящите сведения показват, че покриването на официалните препоръки за аеробни и фитнес тренировки се свързва с най-леки симптоми и по-бързо отминаване на депресивните епизоди. Повечето официални органи препоръчват:
- Поне 75 минути високоинтензивни или 150 минути средноинтензивни аеробни тренировки седмично.
- Поне 2 фитнес тренировки със собствено тегло или външно съпротивление седмично.
Хранителен режим
Няколко хранителни режима са изпитани в контекста на депресията, като най-ефективните от тях могат бъдат обединени под общия знаменател на средиземноморската диета.
Това ще рече, че пациентите с депресия следва да обърнат още по-голямо внимание на високата консумация на плодове и зеленчуци, да въведат в менюто си ядки и семена и ежеседмично да консумират поне две порции риба.
Ограничаването на колбасите, рафинираните въглехидрати и други високопреработени храни също има положителен ефект върху психичното здраве.
Психотерапия
Една от най-добре валидираните терапии за депресия е когнитивно-поведенческата терапия, която демонстрира значими ползи в повечето изпитвания. Недостатък е, че за много хора този подход може да е неприложим поради финансови ограничения или липса на добър терапевт в близост до тях.
Развитието на дигиталните технологии и коронавирус кризата подтикнаха все повече практици да се ориентират към дистанционна работа с пациенти, което до голяма степен омаловажава разстоянието като фактор.
Електроконвулсивна терапия
Електроконвулсивната (електрошокова) терапия е медицинска процедура, която обичайно се прилага при пациенти с тежка форма на голямо депресивно разстройство, които не се повлияват от други лечения. Представлява краткотрайна електрическа стимулация на мозъка (докато пациентът е под упойка), която се прилага 2–3 пъти седмично до достигането на 6–12 сесии. Обикновено се упражнява от екип обучени медицински специалисти, в това число психиатър, анестезиолог и сестра.
Електроконвулсивната терапия се използва от 40-те години на миналия век и въпреки че в поп-културата често е представяна като примитивна и нехуманна процедура, понастоящем е ефективен и щадящ терапевтичен подход, който има своето важно място в научнообоснованата медицина.
Лекарства
Антидепресантите се използват за регулиране на мозъчната химия самостоятелно или в допълнение към психотерапията в зависимост от тежестта и регулярността на депресивното разстройство. Противно на масовото схващане, тези лекарства нямат седативно, възбудително или транквилантно действие, не водят до привикване и нямат стимулиращ ефект при здрави хора. Обикновено това са селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина и трициклични антидепресанти или други лекарства, ако става дума за биполярно разстройство, при което се редуват депресивни и манийни епизоди.
Ефект от антидепресантите може да се наблюдава в рамките на 2 седмици от началото на лечението, но за разгръщането на пълното им действие са нужни поне 2–3 месеца. Ако пациентът не изпита подобрение след няколко седмици, психиатърът може да вземе решение за промяна на дозировката, добавяне на второ лекарство или пълна промяна на лечението.
Обичайната препоръка е приемът на антидепресанти да продължи 6 или повече месеца след подобряване на симптомите. При високорискови пациенти може да бъде препоръчано и по-дългосрочно лечение за намаляване на риска от бъдещи епизоди.
Трябва да се има предвид, че антидепресантите не са първа линия на лечение при лека депресия, не бива да се използват за лечение на депресия при деца, а при младежи следва да се прилагат с повишено внимание.
Най-ефикасните добавки за депресия
Хранителните добавки не бива да се използват самостоятелно за лечение на депресия и при всички положения приемът им трябва да бъде консултиран с лекар, ако има назначено медикаментозно лечение. По-долу сме изброили активните вещества, за които има най-убедителни сведения за ефективност при депресивни симптоми.
- Жълт кантарион: екстракт от жълт кантарион, стандартизиран за 0,3% съдържание на хиперицин, показва сходна ефективност и по-добра поносимост в сравнение с конвенционалните антидепресанти при пациенти с лека до средно тежка форма на депресия.
- Рибено масло: ефектът му при пациенти с голямо депресивно разстройство е сравним с този на някои лекарства (флуоксетин).
- Шафран: няколко проучвания показват, че екстрактът от шафран облекчава симптомите при пациенти с голямо депресивно разстройство, като потентността му е сходна с тази на референтни лекарства като флуоксетин и имипрамин.
- Куркумин: екстрактът от куркума се представя значително по-добре от плацебо при потискането на депресивни симптоми, но ефектът се проявява с натрупване след 2–3 месеца продължителен прием.
- Цинк: ефектът на цинка се наблюдава единствено при неподатлива на лечение депресия, когато минералът бъде приеман в комбинация с антидепресант. При пациенти, които се повлияват добре от медикаментозно лечение, антидепресантните свойства на цинка са незначителни.
- Хром: има някои сведения, че хромът има лек допълнителен ефект в комбинация с медикаментозно лечение, но самостоятелният му прием е по-скоро неефективен.
- Инозитол: спомага за известно понижение в депресивните симптоми, но ефектът му не е толкова потентен при депресия, колкото при тревожност и паник атаки.