Деменцията не е конкретна болест, а по-скоро събирателен термин за група симптоми или казано с една дума – синдром. Този синдром включва нарушения в паметта и концентрацията, мисленето, вземането на решения и социалното взаимодействие, които възпрепятстват всекидневното функциониране на индивида.

Въпреки че загубата на памет е основен и ранен симптом на деменцията, не всяка загуба на памет е признак за деменция. Съществуват редица заболявания, които могат да причинят деменция, а най-разпространената причина за прогресивна деменция при възрастните е болестта на Алцхаймер, която допринася за около 60–70% от случаите.

Оценките сочат, че по света има поне 55 милиона души над 64-годишна възраст, които страдат от деменция и тази бройка ще се увеличи до 78 милиона през 2030 и до 139 милиона през 2050 година. Въпреки че състоянието застрашава най-вече тази възрастова група, то не е нормална част от остаряването. Има много хора, които изминават целия си жизнен път без сериозни когнитивни нарушения.

Нормалното остаряване може да включва атрофия на мускулите и костите, втвърдяване на кръвоносните съдове, отслабване на зрението, както и някои нарушения в паметта, намиращи израз в:

  • Периодично губене на ключове и други принадлежности
  • Моментно забравяне на думи и имена
  • Забравяне на скорошни събития

При нормални обстоятелства знанието, опитът, спомените и езиковите способности, придобити през годините, се съхраняват.

Как изглежда деменцията: симптоми и фази на състоянието

Симптомите на деменцията варират според причината, наличието на други здравословни състояния и когнитивния статус преди настъпването ѝ. С тези уточнения настрана, най-типичните признаци включват следните когнитивни и психологически изменения:

  • Загуба на памет, която не остава незабелязана от околните
  • Затруднения в общуването и намирането на думи
  • Нарушени визуални умения и пространствена ориентация
  • Затруднения в разрешаването на проблеми и обосноваването
  • Неспособност за извършване на комплексни задачи
  • Трудности в планирането и организацията
  • Влошена координация и моторни функции
  • Обърканост и дезориентация
  • Изменения в характера
  • Депресия
  • Тревожност
  • Неуместно и неадекватно поведение
  • Параноя
  • Раздразнителност
  • Халюцинации

Някои специалисти разглеждат развитието на деменцията в три основни фази.

Ранна фаза

Ранната фаза на деменцията често остава незабелязана, тъй като тя настъпва плавно. Типичните ѝ симптоми може да включват:

  • Забравяне
  • Влошено усещане за време
  • Загуба на ориентация на познати места

Междинна фаза

С преминаването на деменцията в междинната фаза, нейните симптоми и признаци стават по-доловими и може да включват:

  • Забравяне на скорошни събития и имена на близки
  • Обърканост и дезориентация в собствения дом
  • Все по-трудно общуване
  • Нужда от съдействие с личната хигиена и самообслужването
  • Поведенчески изменения, напр. блуждаене, повторяеми въпроси и реплики

Късна фаза

Късната фаза на деменцията се свързва с почти пълна зависимост и неактивност. Нарушенията в паметта са сериозни и вече са налични очевидни физикални признаци:

  • Загуба на представа за времето и пространството
  • Неспособност за разпознаване на роднини и приятели
  • Почти пълна несамостоятелност
  • Затруднено придвижване
  • Крайни промени в поведението, които могат да включват агресия

„Склероза“ или „деменция“ – откъде идва объркването?

В българския разговорен език понятията „склероза“ и „деменция“ често се използват като синоними, но тази употреба е некоректна. Объркването идва от един от видовете деменция – съдовата деменция или атеросклерозата на мозъчните съдове. Този тип деменция възниква, когато поради увреждане на кръвоносните съдове кръвният приток към мозъка е ограничен.

В резултат органът започва да страда от недоимък на нужните за функционирането му кислород и хранителни вещества. Това може да доведе до инсулт или до увреждане на мозъчната тъкан, което става причина за влошаване на умствените функции.

Съдовата деменция е втората най-честа причина за деменция сред възрастното население. Тя се различава от болестта на Алцхаймер, за която е характерно по-бавното и постепенно намаляване на капацитета на индивида. При пациентите с атеросклероза на мозъчните съдове често е характерен рязък упадък на мисловните процеси, който се случва на епизоди.

Най-честите признаци на съдовата деменция включват трудности с решаването на проблеми, забавена мисловна дейност, загуба на концентрация и организация. Тези симптоми обичайно са по-изразени от загубата на памет.

В отделни случаи е възможно един човек да страда както от съдова деменция, така и от Алцхаймер (и/или друг вид деменция). Подобно състояние се нарича „смесена деменция“.

Други видове деменция

Биологичната причина за деменцията е увреждане или загуба на нервни клетки и връзките помежду им в мозъка. В зависимост от засегнатата мозъчна област, деменцията може да има различни проявления.

Видовете деменция често се групират според сходствата между тях, напр. според естеството на белтъчните натрупвания или пък засегнатата мозъчна област. Съществуват и състояния, които наподобяват деменция. Такива са някои лекарствени реакции или недоимъци на витамини – хубавото при тях е, че те са обратими.

Прогресивни деменции

Когато говорим за деменции, които прогресират и не са обратими, освен съдовата деменция трябва да споменем още:

  • Болест на Алцхаймер. Това е най-разпространеният вид деменция, който се свързва с мутации на няколко гена и има наследствен компонент. Мозъците на болните от Алцхаймер се отличават с наличието на т.нар. бета-амилоидни плаки и неврофибриларни заплитания. Това са специфични натрупвания от бета-амилоиден протеин и тау-протеин, за които се смята, че нарушават структурата и функцията на невроните, както и комуникацията между тях.
  • Деменция с телца на Леви (още деменция на тялото на Леви или Lewy body деменция). Телцата на Леви са абнормни балонообразни натрупвания на протеина алфа-синуклеин. Типичните симптоми включват говор и движения насън, които са отражения на сънуваното, визуални халюцинации, проблеми с вниманието. Други признаци са некоординираните или бавни движения, тремори, неподвижност (паркисонизъм).
  • Фронтотемпорална деменция. Това е група от заболявания, характеризиращи се с разпад на нервните клетки и връзките между тях в предния и слепоочния дял на мозъка. Това са зоните, които най-общо се свързват с характера, поведението и езика, и симптомите включват изменения именно в тези характеристики на пациентите. Нарушения може да има също в мисленето, способността за преценка и движение.


    Обратими състояния, наподобяващи деменция

    Някои от причините за деменция или симптоми, наподобяващи деменция, могат да бъдат обратими с правилното лечение. В това число попадат:

    • Инфекции и имунни разстройства. Високата температура и други странични ефекти от отговора на тялото в резултат от инфекция могат да причинят подобни на деменция симптоми. Множествената склероза и други състояния, породени от автоимунно увреждане на нервните клетки, също могат да имат такъв ефект.
    • Метаболитни проблеми и ендокринни нарушения. Пациентите с проблеми с щитовидната жлеза, ниска кръвна захар (хипогликемия), твърде ниски или твърде високи нива на натрий и калций или трудности с усвояването на витамин В12 могат да развият симптоми, наподобяващи деменция, както и други личностови изменения.
    • Хранителни дефицити. Обезводняването, ниските нива на мед, витамини Е, D, В1 (типичен за хората с алкохолизъм), В6, В12 могат да доведат до характерни за деменцията симптоми.
    • Странични лекарствени реакции. Страничните реакции, както и лекарствените взаимодействия при някои лекарства са възможен причинител на подобни признаци.
    • Субдурални кръвоизливи. Кръвотечението между твърдата и паяжинообразната обвивка на мозъка, което може да настъпи след падане при възрастни хора и алкохолици, както и при хора с нарушения в кръвосъсирването или на антикоагулантна терапия.
    • Мозъчни тумори. В редки случаи деменцията може да е следствие от увреждане, причинено от тумор в мозъка.
    • Нормотензивна хидроцефалия. При това състояние има прекомерно натрупване на гръбначно-мозъчна течност в мозъчните вентрикули, водещо до тяхното разширяване. В резултат може да се стигне до затруднено ходене и уриниране, както и загуба на памет.

    Кои са известните рискови фактори?

    Известни са множество фактори, които могат да допринесат за развитието на деменция. Върху част от тях не можем да влияем, но повечето от тях подлежат на контрол от наша страна.

    Рискови фактори, върху които нямаме влияние

    • Възраст. Рискът от деменция нараства с възрастта, особено след навършването на 65 години. И все пак трябва да напомним, че състоянието не е задължителна част от остаряването и също така може да се появи в значително по-ранна възраст.
    • Семейна история. Наличието на деменция в семейството повишава собствения ни риск. Разбира се, рискът никога не е 100%, затова има много хора със семейна история, които не се разболяват и други, които се разболяват въпреки липсата на роднини с деменция. Съществуват тестове за определени генетични мутации, които дават приблизителна оценка на индивидуалния риск.
    • Синдром на Даун. Много страдащи от този синдром развиват ранна болест на Алцхаймер.

    Рискови фактори, които можем да променим

    • Движение и хранене. Науката показва, че уседналият начин на живот повишава риска от деменция. Много проучвания също така свързват еднообразното и нездравословно хранене с по-висок риск в сравнение с диетата от средиземноморски тип, изобилна на риба и морски дарове, плодове и зеленчуци, пълнозърнести и бобови култури, семена. Тук следва да споменем и риска от ниския прием на витамини D, Е, B1, B6, B12, фолиева киселина и мед.
    • Злоупотреба с алкохол. Консумацията на прекомерни количества алкохол (повече от питие дневно за жените и две за мъжете) може да причини необратими изменения в мозъка. Системната злоупотреба се свързва с повишен риск от деменция и по-специално – на деменция с ранно начало.
    • Сърдечно-съдови рискови фактори. В тази категория попадат високото кръвно, високият холестерол, атеросклерозата и затлъстяването.
    • Депресия. Въпреки че връзката все още не е добре изучена, наличието на депресия в старческите години може да е признак за развитието на деменция.
    • Диабет. Диабетът е възможен рисков фактор за деменция, особено ако не е добре контролиран.
    • Тютюнопушене. Пушенето уврежда кръвоносните съдове и по този начин увеличава риска от деменция и множество съдови заболявания.
    • Замърсяване на въздуха. Различни предклинични изпитвания показват, че фините прахови частици ускоряват дегенерацията на нервната система. Епидемиологичните изследвания пък установяват, че по-високото излагане на замърсен въздух (особено от изгорели автомобилни газове и твърдо гориво) се свързва с по-висок риск от деменция.
    • Черепни контузии. Хората с претърпени тежки наранявания на главата са с по-висок риск от Алцхаймер, като рискът нараства с тежестта и броят на инцидентите.
    • Нарушения в съня. Сънната апнея и други нарушения на съня като безсънието увеличават риска от деменция.
    • Лекарства, влошаващи паметта. Разговаряйте с лекаря си за медикаментите, които могат да имат негативен ефект върху паметта и други когнитивни способности. Такива са противоалергичните лекарства на базата на дифенхидрамин и препаратите при смущения на уринарната функция, съдържащи оксибутинин. Такива могат да бъдат и някои седативни средства и хапчета за сън.

    Усложненията при деменция, които усложняват човешкия живот

    Деменцията може да засегне много от системите и функциите в човешкото тяло, довеждайки до:

    • Малнутриция (недохранване). Много от пациентите с деменция намаляват приема на храна или дори спират да се хранят, което застрашава пълноценния прием на хранителни вещества.
    • Пневмония. Деменцията нарушава способността за безопасно преглъщане, което повишава риска от попадане на храни и напитки в трахеята. Когато това се случи, има непосредствена опасност от развитие на белодробна инфекция, известна още като аспирационна пневмония.
    • Неспособност за самообслужване. С прогресирането на деменцията може да бъде засегната способността на болния да се облича, използва тоалетната, поддържа личната си хигиена и приема лекарствата си по предписание.
    • Нарушена безопасност. За пациентите с деменция редица тривиални занимания като шофирането, готвенето, излизането от вкъщи и самостоятелното живеене могат да се превърнат в рискови.
    • Смърт. Въпреки че деменцията не е директна причина за смърт, последиците от прогресивното западане на мозъчните функции често са фатални.

    Как умират болните от деменция?

    Данните сочат, че деменцията е седмата водеща причина за смърт измежду всички болести. С оглед на тази статистика и факта, че състоянието няма директен фатален ефект, „Как умират болните от деменция?“ е въпрос, който тревожи много от техните близки.

    Всъщност двете най-чести причини за смърт сред болните от деменция са бронхопневмонията (38,4% от смъртните случаи) и исхемичната болест на сърцето (23,1% от случаите), докато раковите заболявания са относително рядко срещани (3,8%). За сравнение, при хора на съпоставима възраст от общото население бронхопневмонията причинява едва 2,8%, исхемичната болест на сърцето – 22%, а раковите болести – цели 21,3% от смъртните случаи.

    Болестите на кръвоносната и дихателната система отнемат живота на съответно 23,3% и 55,5% от пациентите с Алцхаймер и на 54,8% и 33,1% от пациентите със съдова деменция.

    Какво можем да направим, за да се предпазим?

    За превенцията на деменция няма сигурен начин, но съществуват редица мерки, които могат да допринесат за понижаване на индивидуалния риск:

    • Поддържайте ума си във форма. Интелектуално стимулиращите дейности като четенето, разрешаването на различни пъзели, игрите на думи и упражненията за памет могат да отложат западането на когнитивните функции и да намалят неговата сериозност.
    • Бъдете физически и социално активни. Физическата активност и социалните контакти също могат да забавят настъпването на деменцията и да намалят нейната тежест. Официалните органи и организации препоръчват минимум 150 минути активност седмично.
    • Не пушете или ако пушите – спрете. Проучванията показват, че тютюнопушенето в средна възраст и след нея увеличава риска от деменция и различни съдови болести. Отказът от тютюнопушене има доказани ползи за цялостното здраве и може да намали риска от деменция в частност.
    • Хранете се здравословно. Здравословното хранене за профилактика на деменция и не само включва всекидневна консумация на разнообразни плодове и зеленчуци (с акцент върху богати на полифенолни съединения плодове като боровинки, арония, касис, черници), редовна консумация на мазна риба, бобови и пълнозърнести растения. Ниските нива на витамин D според някои проучвания се свързват с повишен риск от Алцхаймер. Тъй като този витамин трудно се набавя чрез храната и се синтезира в тялото при достатъчно слънцеизлагане, можете да обмислите възможности за допълнителния му прием в подходяща форма, особено през есенно-зимния сезон.
    • Управлявайте сърдечно-съдовите рискови фактори. Контролирайте високото кръвно налягане, високия холестерол и диабета. Ако сте с наднормено тегло или затлъстяване, потърсете ефективен метод за понижаване на килограмите.
    • Грижете се за психичното си здраве. Потърсете помощ от специалист, ако имате съмнения за тревожност или депресия.
    • Оптимизирайте съня си. Погрижете се за хигиената на съня си и разговаряйте с лекаря си, ако имате проблеми с хъркането или партньорът ви е забелязал, че спирате да дишате по време на сън.
    • Адресирайте проблемите със слуха. Хората с увреден слух са с по-голям риск от влошаване на когнитивните способности. Ранното адресиране на тези проблеми чрез използване на слухов апарат или друго помощно средство може да ви помогне да намалите риска си.

    Как се диагностицира деменцията?

    Диагностицирането на деменция и определянето на нейния вид може да бъде особено предизвикателно. За изолирането на причината за влошаване на когнитивните способности, лекарят първо трябва да разпознае кои от тях са нарушени, какви други умения са засегнати и кои са останали непокътнати. През последните години в диагностиката на Алцхаймер започнаха да се използват и някои биомаркери.

    Обикновено тези заболявания се диагностицират от невролог, въпреки че почти винаги е добра идея в процеса да бъде въвлечен и психиатър. За целта се снема анамнеза, включваща медицинската история и показания за симптомите – собствени и тези на близък човек. Осъществява се и физикален преглед.

    За диагностицирането на деменция няма едно изследване и за точното определяне на проблема се използват редица оценки и тестове, включващи:

    • Когнитивни и невропсихологически тестове
    • Неврологична оценка
    • Образна диагностика на мозъка
    • Лабораторни изследвания
    • Психиатрична оценка

    В търсене на най-добрите лекарства за деменция

    За съжаление, огромната част от случаите на деменция са нелечими, но съществуват лекарства, които временно могат да забавят прогресията на заболяването и да подобрят симптомите:

    • Инхибитори на холинестеразата. Тези лекарства блокират действието на ензима холинестераза, който отговаря за разграждането на ацетилхолина – мозъчен химикал, въвлечен в паметта и преценката. Използват се основно в лечението на Алцхаймер, но могат да бъдат предписани и при други деменции, включително съдова деменция, деменция при болест на Паркинсон и деменция с телца на Леви.
    • Мемантин. Мемантинът работи, регулирайки активността на глутамата – друго съединение, участващо в мозъчни функции като ученето и паметта. Понякога се използва в комбинация с инхибитор на холинестеразата.
    • Адуканумаб. През 2021 година американската Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) условно одобри продукта за лечение на ранен стадий на Алцхаймер чрез намаляване на амилоидните плаки в мозъка. В края на годината Европейската агенция по лекарствата отказа разрешение за употреба в Европа заради липсата на достатъчно доказателства, че потенциалните ползи от приема на препарата надвишават рисковете.
    • Други лекарства. Лекарят може да предпише други лекарства за адресирането на свързани с деменцията симптоми и състояния като депресия, нарушения на съня, халюцинации, паркинсонисъм или раздразнителност.

    Съществува ли народен лек за деменция?

    Под често използваната фраза „народен лек за деменция“ повечето хора разбират различни билкови, натурални и алтернативни терапии, които могат да допринесат за запазване или подобряване на когнитивните способности при болните с деменция. 

    Съществуват някои хранителни вещества, билкови екстракти и ноотропни съединения, които са изпитани от науката при пациенти с деменция и/или когнитивни нарушения. Без да ви обещаваме чудеса, ще изредим онези от тях, които се отличават най-обещаващи сведения за ефективност.

    • Гинко билоба, чийто екстракт може да подобри някои аспекти на когнитивното функциониране както при здрави хора в средна и напреднала възраст, така и при пациенти с деменция.
    • Цитиколинът е ноотропна молекула, която се преобразува в холин и цитидин след поглъщане. По този начин веществото осигурява нужните суровини за производство на невротрансмитери и може да има роля за предпазване и възстановяване на невроните от увреждане. Ефектът му върху паметта, концентрацията и редица други когнитивни умения е потвърден от редица проучвания.
    • Бакопа мониери (Брахми) е с дълга история в Аюрведа при неврологични и поведенчески нарушения. В научни експерименти е потвърдено, че екстрактът от билката помага за поддържането на когнитивни функции като памет, учене и концентрационен капацитет. Този ефект вероятно се дължи на свойството му да подкрепя превръщането на цитиколин в ацетилхолин, да оросява мозъка и периферната микроциркулация и да понижава тревожността. Екстракт от бакопа мониери и цитиколин с отлично качество и адекватна концентрация можете да откриете в комбинираните формули Цитибак и Цитибак Алфа.
    • В-витамини и по-специално фолиева киселина, витамини В1, В6 и В12, които са от значение за нормалната функция на нервната система и чийто дефицит може да допринесе за спад в когнитивните функции.
    • Витамин D и витамин Е, чиито неоптимални нива се свързват с по-висок риск от деменция, и някои изпитвания потвърждават, че допълнителният им прием може да съхрани или подобри когнитивното и емоционално функциониране.

    Как се гледа болен от деменция?

    Гледането на болен с деменция е един от най-съкрушителните периоди в живота на близките му, които са в неравна битка с прогресивно влошаващите се симптоми на заболяването и осъзнаването, че любим човек постепенно губи същността си.

    Някои от следните мерки могат да им бъдат от полза, ако бъде взето решение болният да бъде гледан със собствени усилия в домашни условия:

    • Разбиране. На първо място не трябва да забравяте, че болният от деменция няма контрол върху промените в характера си и невинаги може да избира страховете, мислите и действията си. Общуването с такъв човек може бъде повече от предизвикателно и да изчерпва търпението ви, но за разлика от него вие разполагате с ресурса да владеете поведението си. Подходете с толерантността, с която подхождате към малките деца и му осигурете изобилие от внимание, любов и топлина.
    • Промени в средата. Осигуряването на чиста, подредена и тиха среда за болния може да му помогне да се фокусира и функционира по-лесно. Може да се наложи отстраняването на потенциално опасни предмети като остриета и ключове, контролирането на достъпа до готварски печки и други електроуреди. Ако не можете да бъдете в дома му през цялото време, инсталирането на система за видеонаблюдение е идея, която си заслужава да обмислите.
    • Подобряване на комуникацията. Когато разговаряте с близкия си, поддържайте зрителен контакт и говорете бавно, ясно и с кратки изречения. Излагайте идеите и инструкциите си една по една и си помагайте с езика на тялото – жестове, мимики и др.
    • Окуражавайте движението. Движението има не само превантивен ефект, затова трябва да бъде всячески окуражавано чрез разходки, физически игри или дори тренировки. Защо и как подобен тип занимания са от полза за мозъка можете да прочетете в нашата статия, посветена на тренировките за ума.
    • Правете неща заедно. Планирайте активности, които близкият ви обича и може да изпълнява. Рисуването, пеенето, свиренето на инструмент, четенето на глас, градинарството, ръкоделията и готвенето са само някои идеи, които могат да помогнат на вас да общувате с болния по-пълноценно, а на него – да се фокусира върху удовлетворяващи умения, които все още не е изгубил.
    • Установете вечерен ритуал. Поведението на хората с деменция често се влошава вечерно време. Опитайте се да установите ритуали преди лягане, които успокояват близкия ви и го подготвят за сън. Канете го да остане на спокойствие в среда, в която няма шум от телевизор или глъч от разговори между останалите членове на семейството. Оставяйте лампите в спалнята му, коридора и банята светнати, за да подобрите ориентацията му. Ограничавайте употребата на кофеин и дремките през деня и насърчавайте движението, за да подобрите качеството на съня.
    • Водете календар. Календарът – физически или виртуален, може да бъде от помощ на любимия ви човек да се сеща за предстоящи събития, дневни задачи и схеми за прием на лекарства. За целта можете да използвате специално мобилно приложение, физически стенен или настолен календар или просто бяла дъска и маркер.