Болката в гърдите е един от най-честите поводи за търсене на спешна медицинска помощ и отправяне на тревожни запитвания към интернет търсачките. В САЩ това е втората водеща причина за посещения в спешното отделение и отговаря за над 8 милиона регистрации в спешните кабинети всяка година.

Установено е, че в световен план между 20% и 40% от населението страда от различни болки в гърдите. За тях може да има множество различни причини, повечето от които са напълно безобидни, дори когато болката е силна и плашеща.

Затова още от самото начало ви съветваме да не се впускате в самодиагностика с помощта на интернет, но да потърсите медицинска помощ, ако симптомите ви го налагат или се чувствате притеснени.  

Кога и как да потърсим помощ при болки в гърдите?

Обадете се на 112, в случай че:

  • Болката е настъпила внезапно.
  • Се разпростира към ръцете, гърба, врата или челюстта.
  • Е съпроводена с усещане за тежест и/или стягане в гръдната област.
  • Се придружава от задъхване, изпотяване и силно неразположение.
  • Продължи повече от 15 минути.

Потърсете личния си лекар, в случай че:

  • Болката в гърдите идва и си отива.
  • Имате еднократен отминал епизод на болка, но въпреки това се притеснявате за здравето си.

Обичайни причини за болка в гърдите (които не са инфаркт)

Отново акцентираме, че в болшинството от епизодите гръдните болки не са причинени от сърдечно-съдов инцидент. Статистически проблем със сърцето се диагностицира при едва 13% от посещенията в спешно отделение поради болки в гърдите. Симптомите ви могат да бъдат оценени най-добре от лекар, като те често дават индикация за произхода на болката.

  • Киселини и лошо храносмилане (диспепсия): болката настъпва след хранене и е съпроводена с връщане на погълната храна и/или стомашен сок, чувство за подуване и дискомфорт.
  • Тревожност или паник атака: болката е предизвикана от тревожни мисли или стресова ситуация, съпроводена е от учестен пулс, потене, замаяност.
  • Бронхити и пневмонии: болката се влошава при дишане и е съпроводена с изкашляне на жълтеникав или зеленикав секрет, висока температура.
  • Белодробен колапс (ателектаза): болката настъпва внезапно и може да продължи часове, като обичайно е придружена от затруднено дишане, задух.
  • Херпес зостер: болката е съпроводена с мравучкане по кожата и обриви, които преминават в мехурчета и язви.

Болки в гърдите от сърдечно-съдово естество

В сравнително редките случаи, когато болката в гърдите е свързана със сърдечно-съдовата система, тя обикновено се дължи на:

  • Перикардит: представлява възпаление на торбичката около сърцето (перикард), което причинява внезапна, остра и пронизваща болка, която се влошава при дълбоко вдишване или заемане на легнало положение.
  • Стенокардия (ангина пекторис или гръдна жаба): това състояние се дължи на намален приток на кръв към сърцето. Обикновено произтича от натрупването на атеросклеротични плаки по вътрешните стени на артериите, които кръвоснабдяват сърдечния мускул. Плаките стесняват артериите и ограничават кръвотока към сърцето, което става особено осезаемо при интензивни физически или психически натоварвания, съпроводени с ускоряване на кръвообращението.
  • Инфаркт на миокарда: дължи се на блокирано кръвоснабдяване на сърцето, като тук причината често е запушване на кръвоносния съд от кръвен
     съсирек (тромб). Симптомите при стенокардия и миокарден инфаркт са сходни, с тази разлика, че инфарктът е непосредствено животозастрашаващ.
  • Дисекация на аортата: това е друго животозастрашаващо състояние, което засяга основната артерия, снабдяваща сърцето (аортата). Получава се при разслояване на вътрешните слоеве на кръвоносния съд и попадането на кръв между тях, което може да доведе до разкъсването му.

Рискът от сърдечни проблеми се увеличава с напредването на възрастта и при наличието на определени рискови фактори като:

  • Тютюнопушене.
  • Наднормено тегло и затлъстяване.
  • Високо кръвно налягане, висока кръвна захар и висок холестерол.
  • История на инфаркт или стенокардия при членове от семейството под 60-годишна възраст

Как ще разберат какво ми е?

Въпреки че болката в гърдите рядко е признак за инфаркт, лекарите би трябвало да приоритизират диагностичните тестове именно за това състояние, тъй като от всички възможни причини то е най-сериозната заплаха за живота ви. 

Първоначалната диагностика обичайно включва:

  • Електрокардиограма (ЕКГ): това изследване записва електрическата активност на сърцето ви посредством електроди, залепени по повърхността на кожата. Тъй като увреденият сърдечен мускул не провежда електрическите импулси нормално, ЕКГ може да покаже дали сте претърпели инфаркт.
  • Кръвни изследвания: лекарят може да назначи изследване на кръвта за повишени нива на определени протеини или ензими, които обичайно се намират в сърдечния мускул. Увреждането на сърдечните клетки в резултат от инфаркт може да стане причина за постъпване на тези протеини или ензими в кръвообращението.
  • Рентген: рентгеновата снимка на гръдния кош позволява на лекарите да видят размера и формата на сърцето и основните кръвоносни съдове, както и състоянието на белите ви дробове при съмнения за пневмония или белодробен колапс.
  • Компютърна томография: този вид скенер може да установи дисекация на аортата или наличието на съсирек в белия дроб (белодробна емболия).

В зависимост от резултатите от първоначалната диагностика, може да се наложи извършването на последваща диагностика, която включва:

  • Ехокардиография: позволява наблюдение на сърцето в реално време с помощта на звукови вълни.
  • Компютърна томография може да се използва и впоследствие, за да се провери за наличие на блокажи в сърдечните артерии. Може да се използва и за осъществяване на коронарна ангиография, за която ще стане дума по-долу.
  • Стрес тестове: с тяхна помощ се проверява как сърцето и кръвоносните съдове реагират на натоварване, което може да даде индикация за това дали болката в гърдите произтича от тях. Съществуват различни стрес тестове, повечето от които включват мониторинг с ЕКГ по време на интензивно движение на бягаща пътека или велоергометър. В някои случаи се администрира лекарство, което стимулира сърдечната дейност подобно на физическо натоварване.
  • Сърдечна катетеризация (ангиогафия): този тест помага да се види дали конкретни коронарни артерии не са стеснени или блокирани. Това става чрез инжектирането на багрилно вещество в кръвоносните съдове, което позволява тяхното визуализиране на рентген или компютърен томограф.

Лечение на различните причини за болки в гърдите

Лечението при болки в гърдите може да варира широко в зависимост от това на какво се дължат те. Лекарствата, използвани при най-типичните проблеми, свързани с гръдна болка, включват:

  • Вазодилататорите са препарати, разширяващи кръвоносните съдове. Типичен пример е нитроглицеринът, който обичайно се приема под формата на таблетка под езика, отпуска сърдечните артерии и улеснява кръвотока в стеснените участъци. Някои лекарства за високо кръвно налягане също отпускат и разширяват кръвоносните съдове.
  • Аспирин: ако лекарят подозира, че болките в гърдите са от сърдечно-съдов характер, има вероятност да ви предпише аспирин, който има антиагрегиращо действие – понижава риска от образуване на съсиреци и инфаркти.
  • Тромболитици: употребяват се при инфаркти за разтваряне на съсирека, който препятства протичането на кръв към сърцето.
  • Кръворазреждащи лекарства: при наличието на съсирек в артерия, захранваща сърцето или белите дробове, вероятно ще ви предпишат лекарство за „разреждане на кръвта“ (тромботичен антиагрегант или антикоагулант), което да предотврати формирането на нови тромби.
  • Антиациди: ако болката в гърдите е причинена от киселинен рефлукс, лекарят може да предпише лекарства, които понижават киселинността на стомашното съдържимо.
  • Антидепресанти: прилагат се при болка в гърдите, свързана с тревожност и/или паник атаки – самостоятелно или в комбинация с психотерапия.