Нервната система е изключително добра в транспортирането на важни съобщения през цялото тяло. Но тази комплексна структура понякога може да бъде увредена, така че съобщенията по нея да не достигнат до своите получатели или пък да достигнат до тях в нарушен вид.

Това често води до болка и изтръпване на краката и ръцете – два мъчителни симптома, за които има много информация, но тя обикновено е представена по сложен начин и остава недостъпна за неспециалистите. Затова по-долу ще се опитаме да поговорим за техните особености и да обясним причините за тях на разбираем език.

Опростена анатомия на нервната система

Можете да си представите гръбначния стълб като своеобразна магистрала на централната нервна система, през която сигналите от мозъка се предават към най-отдалечените кътчета на човешкото тяло. Нервите, захранващи всички тези кътчета, се разклоняват от цялото протежение на гръбначния стълб.

Точно 31 чифта гръбначномозъчни нерви водят началото си от гръбначния мозък, започвайки от т.нар. ядра (струпвания на неврони) в него, преминавайки през междупрешленните отвори и разклонявайки се в множество по-малки периферни неврони, които захранват различни части от тялото. Така например, неврони, които излизат от долната част на гръбначния стълб, се разклоняват чак до пръстите на краката.

Периферните нерви съставят периферната нервна система и включват както моторни, така и сензорни неврони:

  • Сетивните неврони са способни да възприемат сетивни стимули или иначе казано – те ни позволяват да усещаме неща като студ, топлина и болка. Тези неврони са изградени от влакна, наречени сетивни влакна, които си имат собствена класификация. Механорецепторните влакна отговарят за усещане на телесните движения и натиск върху тялото, докато ноцицепторните влакна отговарят за усещането на увреда.
  • Моторните неврони стигат до мускулите и произвеждат мускулни съкращения, а оттам – движение. Те са изградени от моторни влакна.

Невропатия – що е то?

Най-общо казано, невропатия е увреждане на нервите, което може да засегне както вътрешната, така и външната структура на неврона.

  • Аксонът (т.нар. нервно влакно) е вътрешната част на нервната клетка, която отговаря за провеждането на нервните импулси. Ако сравним неврона с електрически кабел, аксонът е жицата на този кабел.
  • Миелиновата обвивка е мастната облицовка на неврона, която има защитно и асистиращо действие в предаването на информация по протежението на нервната система. Ако се върнем на аналогията с електрическия кабел, това е неговата изолация.

Как нервите причиняват болка?

Редица фактори като травма, заболяване, инфекция интоксикация, стареене и др. могат да доведат до дразнение или увреждане на невроните на периферната нервна система.

Така например, гръбначните прешлени и междупрешленните дискове се намират в голяма близост до излизащите от гръбначния мозък неврони, което създава множество предпоставки за притискане на тези неврони и генерирането на болка в кръста, гърба и врата. Типичен пример е дисковата херния, при която има изместване на междупрешленния диск (протрузия), притискане на близкостоящ нерв и болезненост не само в зоната на притискане, но понякога и по цялото протежение на неврона.

Симптомите на периферната невропатия пък типично се появяват първо в най-дългите неврони на тялото и се усещат като болезненост или изтръпване на ходилата и дланите, които с времето започват да се „изкачват“ по краката и ръцете.

Веднъж увредена, периферната нервна система може да започне да провежда трайно увредени сигнали, което да стане причина за нестихваща и мъчителна невропатна болка. При невропатията болката се превръща в самото заболяване. Оценено е, че между 7 и 10% от населението страда от болка в кръста, гърба и шията поради невропатии.

Класификация на видовете болка

Познаването на видовете болка може да бъде от голяма помощ за избора на адекватно лечение. Медицинската общност обикновено класифицира тази болка в една от следните категории:

Ноцицептивна болка

Това е най-добре познатият тип болка. Тялото ни е оборудвано със специални сензори (ноцицептори), които отговарят за регистрирането на потенциално увреждащи стимули. Ноцицепторите ни предупреждават за възможно или вече възникнало увреждане в мускули, меки тъкани (ставни връзки, сухожилия), кости, стави, кожа и други органи. Възникнал на мястото на опасността или увредата, сигналът се предава чрез периферната система към мозъка, където се интерпретира като болка.

Ноцицептивната болка се нарича още „соматична“ и често се описва като дълбока, пулсираща или разяждаща. Типични примери за ноцицептивна болка в гърба са болката след падане, катастрофа или операция, както и артритната болка в кръста. Този тип болка обикновено е локализиран и отслабва с възстановяването от контузията или увредата. 

Невропатна болка

Болката, причинена от увреждане на нервната тъкан, се нарича невропатична или невропатна болка. Невралната увреда на дадено място може да се дължи на инфекция или контузия на съвсем друго място в нервната система. Особено при нея е, че нервите могат да продължат да генерират болкови сигнали дълго след излекуването на причината за възникването ѝ.

Ишиасът е една от най-разпознаваемите прояви на невропатната болка с гръбначен произход. Наричан още „лумбална радикулопатия“, той може да се появи при натиск върху периферен нерв в долната част на гръбначния стълб (напр. поради дискова херния), резултиращ в хронична болка и изтръпване в кръста и седалищната област, разпростираща се по протежение на седалищния нерв до ходилото.

Други видове невропатна болка, засягаща гърба и/или гръбначния стълб са:

  • Шийна радикулопатия – хронична болка, засягаща шията и простираща се през рамото по протежение на ръката.
  • Постоперативна болка (напр. след операция на гръбначния стълб), която постепенно се усилва и остава дълго след възстановяването от операцията.

Остра или хронична болка

В категориите на ноцицептивната и невропатната болка, болковият сигнал може да бъде разглеждан като остро или хронично състояние:

  • Острата болка е с интензитет, който обичайно е свързан със сериозността на или опасността от увреждането. Тялото е програмирано да избягва този тип болка и доказателство за това е бързият рефлекс след убождане на остър предмет или досег с източник на топлина. Острата болка е признак за наранена или боледуваща тъкан и преминава с преминаването на нараняването или болестта. Острата болка е вид ноцицепция.
  • Хроничната болка не изпълнява защитна или друга полезна биологична роля и нейните жертви имат чувството, че единствената ѝ цел е да направи живота им черен. Тази болка не се лекува с излекуването на подлежащото увреждане и типичен неин представител са невропатиите.

Изтръпване на краката и ръцете: обнадеждаващ или смущаващ симптом?

Изтръпването, мравучкането и паренето на крайниците е състояние, което медицинските специалисти наричат „парестезия“. Парестезията е характерен сигнал, че с нервите ви се случва нещо извънредно. Можете да си представите изтръпването като признак за своеобразно задръстване на нервната система.

Когато пътищата на нервната система са в изправност, тогава електрическите сигнали преминават бързо и безпроблемно по гръбначния стълб, през периферните нерви, до местоназначението си. Тогава имаме и отлична проводимост на сетивните усещания (напр. за допир) от крайниците към мозъка.

Но ако някой от нервите ни бъде подложен на постоянен натиск, това води до нарушение в трафика на нервните импулси. Нервната система вече не пренася усещанията за допир и болка със същата ефективност, движенията ни стават затруднени или невъзможни. Започваме да усещаме изтръпване и спираме да усещаме неща като допир, натиск, удоволствие. Понякога чувстваме неща, които не би трябвало да усещаме – парене, боцкане, гъделичкане, пулсиране, болка.

Зад парестезията може да стоят множество различни причини. Един от обичайните заподозрени е увреждане на централната или периферната нервна система. Това увреждане може да е временно (обратимо) или перманентно.

Притискането на нерва обичайно е съпроводено и с притискане на артериите, които го кръвоснабдяват. Нервите не са особено работоспособни без постоянен приток на кислород и глюкоза и дори имат склонност да „заспиват“. Със сигурност имате личен опит с този феномен, ако имате навика да спите с ръка под възглавницата или да стоите с кръстосани крака.

С премахването на натиска нервните клетки постепенно се „събуждат“ и започват да се завръщат към обичайната си дейност. Това възобновяване често се усеща като боцкане, защото нервната система преминава през фаза на хиперактивност и раздразнителност, докато напълно възобнови нормалната си функция. В голяма част от случаите „игличките“ са положителен знак.

Но понякога не са. В някои случаи изтръпването на краката и ръцете може да е резултат от увреждане на неврона, който остава скован между съня и будното състояние и произвежда спектър от неприятни сигнали, в това число и болка. Типични примери за това са синдромът на карпалния тунел и диабетната полиневропатия, при които мравучкането не е признак за събуждане, а признак за опасност.

Парестезията, съпроводена от други симптоми, може да е сигнал за подлежащо заболяване. Хората с чести необясними изтръпвания на крайниците следва да се консултират с невролог, особено ако симптомите им траят продължително. Обезателно потърсете спешна медицинска помощ, ако изтръпването настъпи внезапно и е свързано със затруднен говор, отпускане и неспособност за движение на лицевите мускули и слабост.

Навременната намеса е най-добрата намеса

Ако страдате от невропатна болка или често изтръпване на краката и ръцете, ранната консервативна намеса за възстановяване на нормалната функция на нервната система е особено важна. Нейното забавяне може да наложи прибягването до по-драстично и инвазивно лечение.

Смята се, че в редица случаи дори болката с ноцицептивен характер може да премине в невропатна, ако не бъде адресирана навременно. Продължителното време, прекарано в състояние на болка, може да доведе до изменения в централната нервна система, които да обострят болковата сетивност и да превърнат дори лекия допир в болезнено изживяване. В науката този феномен е известен като „централна сензитизация“.

Както и с останалите видове хронична болка, отложеното лечение при невропатна болка може да увеличи риска от други здравословни проблеми. Депресия, тревожност, разстройства на съня и неспособност за работа и включване в други важни активности са само част от усложненията, свързани с пренебрегваната невропатия.