Безпокойството и тревожността са усещания, които всички ние познаваме – дали покрай ученически и студентски изпити, дали заради предстоящ преглед, презентация или интервю за работа. В подобни ситуации притеснението е нещо напълно нормално.

Но някои от нас страдат от повторяема и неконтролируема тревожност, за която може дори да няма обяснение. Именно за нея ще си говорим в настоящата статия и по-специално – за състоянието, което лекари и психолози наричат „генерализирано тревожно разстройство“.

Безпокойство безкрай: генерализирано тревожно разстройство

Генерализирано тревожно разстройство (ГТР) или генерализирана тревожност е дългосрочно състояние, което се свързва с безпокойство, по отношение на всевъзможни ситуации и проблеми, а не конкретно събитие.

Хората, страдащи от него, изпитват притеснение през по-голямата част от времето и намират за трудно да си спомнят кога за последно са били спокойни. При тях разрешаването на поредния повод за безпокойство обичайно не води до успокояване, а до прехвърляне на тревогите върху следващия проблем.

Психологически и физически симптоми на тревожност

Въпреки че генерализираната тревожност е психологически проблем, тя ни засяга не само умствено, но и телесно. Сериозността на симптомите варира от човек до човек, както и тяхното многообразие – някои хора имат само 1–2 леки симптома, докато други може да страдат от множество тежки признаци на тревожността. 

Психологически симптоми:

  • Постоянно безпокойство и притеснение
  • Страх
  • Непрекъсната напрегнатост
  • Затруднена концентрация
  • Раздразнителност

Подобни симптоми могат да доведат до отчуждение, поради избягването на социални контакти в опит за намаляване на чувството за притеснение и страх. Те често пречат на нормалното всекидневно функциониране. Един пример е страхът от ходене на работа, водещ до често вземане на болнични. Осъзнаването на тези проблеми може да доведе до увеличаване на безпокойството и да бъде допълнителен удар върху самоефикасността и самочувствието на човек.

Телесни симптоми:

  • Замаяност
  • Умора
  • Осезаеми отклонения от нормалния пулс (палпитации)
  • Мускулно напрежение и болки
  • Треперене
  • Сухота в устата
  • Прекомерно потене
  • Недостиг на въздух и задъхване
  • Болки в корема и стомаха
  • Гадене
  • Главоболие
  • Мравучкане
  • Трудно заспиване и безсъние

При хората със специфични фобии обикновено причината за тревожност е известна. Клаустрофобията например води до притеснение най-вече при попадане или риск от попадане в тесни пространства. Много често обаче причината за безпокойство е неизвестна и тази неизвестност може да усили притеснението и да доведе до усещане за безизходица.

Диагностициране на тревожно разстройство

Ако изпитвате тревожност, която трайно влошава качеството ви на живот, задължително се обърнете към лекаря си. Ако лекарят ви посрещне с изрази като „Всички сме тревожни!“, „Гледайте по-леко на нещата!“ или „Стегнете се!“, сменете лекаря и/или се обърнете към квалифициран специалист по психично здраве.
Истина е, че генерализираното тревожно разстройство може да бъде сложно за диагностициране, защото в определени случаи може да бъде трудноотличимо от депресия или паник атаки. С тази уговорка настрана, някои от характерните сигнали, за които здравният специалист ще следи, са:

  • Тревожност, която значително засяга всекидневието ви, в това число работа и социален живот.
  • Безпокойство, което е силно стресиращо и афектиращо.
  • Притеснение по отношение на всевъзможни неща и склонност към краен песимизъм.
  • Неконтролируемо притеснение и неспособност за овладяване на съпътстващите го емоции.
  • Наличие на (почти) всекидневно безпокойство в продължение на поне 6 месеца.

Специалистът може да ви зададе редица въпроси, касаещи:

  • Психологическите и физическите симптоми на тревожност и тяхната история.
  • Естеството на тревогите, страховете и другите емоции, които изпитвате.
  • Личния ви и професионален живот.

Нормално е да изпитвате задръжки да говорите за чувствата и личния си живот, но е от ключова важност специалистът да има пълната информация за вашето състояние и изживяванията ви, за да може да постави правилната диагноза.

В допълнение може да се наложи осъществяването на физикален преглед и назначаването на кръвни изследвания с цел изключване на други състояния, съпътствани от подобни симптоми, например:

  • Анемия (дефицит на желязо, витамин В12 или фолат).
  • Хипертиреоидизъм (свръхактивна щитовидна жлеза).

Лечение на генерализирана тревожност

Генерализираното тревожно разстройство може да бъде адресирано чрез редица методи, които варират според тежестта на състоянието и досегашната историята на лечението. Ако е съпроводено от други проблеми като депресия и злоупотреба с алкохол, може да се наложи те да бъдат лекувани с приоритет.

Психологически терапии за тревожност

Обичайно първата линия на лечение при диагностицирана генерализирана тревожност са психологически методи, като в това число най-често попадат когнитивно-поведенческата терапия и приложната релаксация.

  • Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е едно от най-ефективните лечения за генерализирано тревожно разстройство въобще. Редица проучвания откриват, че ползите от КПТ са по-трайни от ефекта на лекарствата, но за съжаление тяхното действие не е универсално. Лечението при нея типично се изразява в ежеседмични 1-часови срещи с квалифициран терапевт в продължение на 3–4 месеца.
  • Приложната релаксация цели волево отпускане на мускулите в ситуациите, които предизвикват тревожност. И тук лечението обикновено се състои в 1-часови срещи с терапевт веднъж седмично в продължение на 3 до 4 месеца.

Лекарства за тревожност без рецепта и по лекарство предписание

Ако психологическите терапии не дадат резултат или просто не желаете да ги изпробвате, се прибягва към медикаментозно лечение.

Съществуват препарати за свободна продажба, които може да ви бъдат препоръчани от лекар или да закупите по своя инициатива. Добрите формули в тази категория имат сходен принцип на действие с прескрипторните лекарства, но ефектите – както лечебните, така и страничните, са значително по-ограничени.

Отличен комбиниран продукт, който препоръчваме въз основа на множество положителни отзиви от клиенти и специалисти, е Релаксофитол. Неговото действие се базира най-вече на ефекта на две натурални активни съставки:

  • Екстракт от маточина. Той допринася за увеличаване на нивото на гамааминомаслена киселина в мозъка и по този начин спомага за понижаване на нервното напрежение, чувството за страх и несигурност и благоприятства усещането за психичен комфорт и спокойствие при стресови ситуации.
  • L-триптофан. Това е есенциална аминокиселина, която се използва от тялото за производство на серотонин и допълнителният ѝ прием се свързва с по-малко и по-слаби епизоди на тревожност, депресия и раздразнителност.

Що се отнася до лекарствата по рецепта, те следва да бъдат назначени от личния ви лекар или още по-добре – от психиатър. Най-добрата практика е да имате регулярни срещи с медицинското лице след тяхното изписване (на 2–4 седмици пред първите 3 месеца и на всеки 3 месеца след това), за да бъде настроена терапията.

Ето защо е важно в този период да следите за странични ефекти от лечението и да ги докладвате на лекаря, който може да реши да адаптира дозата ви или изцяло да смени лекарството.

Селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин (SSRIs)

Това е клас антидепресанти, който обичайно е и първи избор при генерализирана тревожност. Те постепенно увеличават нивото на серотонин в мозъка и в зависимост от конкретния случай може да отнеме до няколко седмици, за да се усетят първите им ползи.

Що се отнася до страничните ефекти, най-типичните от тях са:

Всички тези ефекти обикновено затихват с времето, но касаещите сексуалната функция може да се окажат трайни. Ако изписаното лекарство не даде положителен ефект в рамките на 2 месеца или причинява нетърпими странични ефекти, лекарят може да предпише алтернативен инхибитор на реабсорбцията на серотонина или да препоръча преминаване към друг тип лекарства.

Селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин и норадреналин (SNRIs)

Този клас лекарства увеличават нивото на серотонин и норадреналин в мозъка и типичните странични ефекти от тях са:

  • Гадене
  • Главоболие
  • Сънливост
  • Замаяност
  • Сухота в устата
  • Запек
  • Безсъние
  • Потене
  • Високо кръвно

Подобно на SSRIs, редица от тези нежелани ефекти са най-вероятни през първите 1–2 седмици от лечението и постепенно отшумяват с адаптацията на тялото към лекарството.  

Прегабалин

Ако SSRIs и SNRIs бъдат счетени за неефективни или неподходящи за вас, може да ви бъде изписан прегабалин, чиито странични ефекти включват:

  • Сънливост
  • Замаяност
  • Повишен апетит и напълняване
  • Замъглено зрение
  • Главоболие
  • Сухота в устата
  • Световъртеж

Предимство на прегабалина е, че е с по-нисък риск от гадене и понижено либидо в сравнение с SSRIs и SNRIs.

Бензодиазепини

Те са вид седативни лекарства, които понякога се използват като временна мярка при особено остър период на тревожност. Най-типичният им представител е диазепамът. Техният ефект настъпва в рамките на 30 до 90 минути след приема.

Въпреки че бензодиазепините са изключително ефективни за облекчаване на безпокойството, те не бива да се използват за продължителен период от време. Това е така, защото те крият висок риск от пристрастяване и ефективността им постепенно започва да намалява след четвъртата седмица. Ето защо обичайният курс с бензодиазепини е 2–4 седмици.

Страничните ефекти от приема им включват:

  • Сънливост
  • Затруднена концентрация
  • Главоболие
  • Световъртеж
  • Тремори (неконтролируемо треперене в части от тялото)
  • Понижено либидо

Тъй като сънливостта е особено чест страничен ефект на тези лекарства, способността за шофиране и работа с машини може да бъде влошена и се препоръчва подобни действия да бъдат избягване по време на лечението. Също така те не бива да се комбинират с алкохол или опиати.

Самопомощ при хронично притеснение и безпокойство

Независимо дали сте диагностицирани с ГТР или страдате от хронично безпокойство и притеснение относно широк кръг от проблеми, съществуват редица начини, които биха могли да подобрят състоянието ви.

Публични ресурси, базирани на КПТ

Публичното пространство и особено англоезичният интернет предлагат множество статии, видеа и курсове, които са насочени към самопомощ при тревожност. Нашата препоръка е да предпочетете онези от тях, които са базирани на когнитивно-поведенческата терапия и са създадени от сертифицирани специалисти по КПТ.

Редовна физическа активност

Редовното движение и особено аеробните тренировки имат доказан положителен ефект в превенцията и преодоляването на стрес, нервно напрежение и тревожност. Физическата активност допринася за повишаване на нивата на допамин, ендорфини и серотонин в мозъка – химикали, които могат да подобрят мотивацията, психичната стабилност и настроението. Препоръчителното време за тренировки с умерен интензитет е 150 минути седмично.

Техники за релаксация

В това отношение предпочитанията и индивидуалните особености варират, като някои хора наблюдават отличен ефект от различни дихателни упражнения и майндфулнес техники, докато други предпочитат спортни занимания от типа на йога и пилатес.

Намалете кофеина

Кофеинът възбужда централната нервна система и може да допринесе за увеличаване нивото на тревожност. Ако консумацията му нарушава съня ви, това допълнително може да влоши проблема, тъй като недоспалият мозък по-трудно контролира притесненията и безпокойството.

Откажете цигарите и ограничете алкохола

Пушенето и прекомерната алкохолна консумация доказано влошават тревожността, затова тук се придържаме към стандартната препоръка за нулево тютюнопушене и умерена употреба на алкохол – не повече от 1 бира, 1 чаша вино или 50 мл концентрат дневно.