Аритмиите най-общо могат да бъдат описани като отклонения от нормалния сърдечен ритъм. При тях пулсът може да е учестен, забавен или нередовен.

Както сигурно знаете от личен опит, сърцето учестява ритъма си по време на физическа активност и го забавя в покой и особено по време на сън. Също така е напълно в реда на нещата то да пропусне някой друг удар. Но ако често ви се случва да регистрирате отклонения от нормалния пулс, може да се окаже, че сърцето ви не се справя достатъчно добре с нелеката задача по кръвоснабдяването на цялото тяло. Това може да доведе до замаяност или припадъци, както и други симптоми, за които ще говорим в настоящата статия.

Аритмиите са лечими с лекарства и други терапии, насочени към възстановяване на нормалния сърдечен ритъм. Ако не бъдат взети навременни мерки, тези състояния могат да доведат до увреждане на сърцето, мозъка и други органи. Това от своя страна може да стане причина за животозастрашаващи епизоди като инсулт, сърдечна недостатъчност, сърдечен арест и инфаркт.

Има и редица начини да си помогнете сами при аритмия. Останете с нас до края на този текст, за да разберете какви са те. 

Предсърдно мъждене и други видове аритмия

Съществуват много видове аритмия в зависимост от това коя част от сърцето е причина за тях и дали причиняват забавен, учестен или нередовен пулс. Аритмиите могат да настъпят в предсърдието (горните кухини на сърцето) или камерите (долните кухини на сърцето).

Аритмии, причиняващи забавен, учестен или нередовен пулс

  • Брадикардията представлява сърдечен ритъм в покой, по-бавен от 60 удара в минута. При някои хора, особено млади и/или тренирани, подобен пулс е напълно нормален. Но при всички положения е добре да разговаряте с лекаря си при съмнения за брадикардия.
  • Тахикардията е т.нар. учестен пулс или сърдечен ритъм в покой, по-бърз от 100 удара в минута. Тя често протича с нередовен сърдечен ритъм.
  • Преждевременните сърдечни удари или т.нар. екстрасистоли се характеризират с един по-ранен удар, последван от пауза, последвана от по-силен удар при завръщането на сърцето към обичайния му ритъм. Това обикновено се усеща като прескачане на сърцето и е разпространен вид аритмия, която причинява други аритмии.

Предсърдни аритмии

  • Предсърдното мъждене е най-често срещаният вид аритмия, засягащо всеки четвърти човек над 40-годишна възраст. При него сърдечната честота може да надхвърли 400 удара в минута и има липса на синхрон между предсърдията и камерите на сърцето. Това води до непълно изпълване на камерите с кръв и недобро кръвоснабдяване на белите дробове и други важни органи. При него има повишена опасност от образуване на съсиреци и рискът от инсулт е около 4–5 пъти по-висок, като според статистиката около 1/3 от мозъчните удари се дължат именно на това състояние.
  • Предсърдното трептене е подобно на мъжденето, но при него няма толкова сериозна аритмия и сърдечната честота е около 250 до 300 удара в минута. При него обикновено се касае за блокиран или нарушен сигнал за съкращаване към предсърдието, което може да стане причина за асинхрон в ритъма на предсърдията и камерите.
  • Пароксизмална надкамерна тахикардия е аритмия с ускоряване на пулса поради проблем с импулсите, предавани от предсърдията или предсърдно-камерния блок към камерите. Този тип аритмия започва и отшумява внезапно и може да се появи при интензивна физическа активност или в стресови ситуации. Обикновено не е опасна и често засяга млади хора.

Камерни аритмии

Аритмиите, произтичащи от сърдечните камери, могат да бъдат особено опасни и обикновено се нуждаят от незабавна медицинска помощ.

  • Камерната тахикардия представлява бърз, но редовен ритъм, който може да трае едва няколко секунди или да е по-продължителен. Ако сърцето е здраво и пристъпът е краткотраен, той не е опасен, но в противен случай може да стане причина за по-сериозни проблеми.
  • Камерното мъждене настъпва в резултат от безразборни електрически импулси, причиняващи трептене на камерите, което предотвратява нормалното изпомпване на кръв към тялото. Това крие риск от сърдечен арест и фатален изход в рамките на едва няколко минути.

Как да разбера дали сърцето ми бие нормално?

Сърдечната честота в покой на повечето възрастни варира между 60 и 100 удара в минута. Днес все повече смарт устройства позволяват постоянно следене на тази честота и сигнализират при установяването на аномалии, но при всички положения е добре да сте наясно с нискотехнологичния начин за измерване на пулса.

За целта обърнете дясната си ръката си дланта нагоре и потърсете точката, в която мускулът на палеца се сключва с китката. Поставете на нея показалеца и средния си пръст и гледайки секундната стрелка на часовника си или хронометър на мобилния си телефон, избройте ударите в рамките на 30 секунди. Умножете стойността по 2 и така ще получите сърдечната си честота.

Още методи за измерване на сърдечния ритъм можете да откриете в статията ни за нормалния пулс.

Мога ли да разпозная аритмия по симптомите?

За добро или за лошо аритмията невинаги причинява осезаеми симптоми. Някои хора са в състояние да усетят кога сърцето им променя честотата си или да регистрират необичайни паузи между ударите. Усещането за прескачане, мъждене и сърцебиене (т.нар. палпитации) може да бъде признак за аритмия.

Други възможни симптоми са:

  • Тревожност.
  • Дискомфорт или болка в гърдите.
  • Дезориентация.
  • Затруднено дишане или задух по време на сън.
  • Замаяност и загуба на съзнание.
  • Умора или слабост.

Препоръчително е не просто да обръщате внимание на подобни симптоми, но и да следите кога и колко често настъпват те, какво сте правили в този момент, променят ли се с времето. Ако става дума за сериозни оплаквания като затруднено дишане или болка в гърдите, потърсете незабавна медицинска помощ.

На какво се дължи аритмията: причини, рискове и отключващи фактори?

Аритмиите обикновено се дължат на проблем с електрическите импулси, които контролират сърдечния ритъм. Те често се предизвикват от т.нар. отключващи фактори, а понякога причината за тях е неизвестна.

Сърцето бие с помощта на електричество

Ритъмът на сърцето се контролира от т.нар. синусов възел, който произвежда електрически импулси, даващи сигнал за произвеждането на всеки сърдечен удар. Наличието на проблем с тези импулси е най-типичната причина за нередовен пулс, а причините за това може да са различни:

  • Дисфункция в нервните клетки, които произвеждат сигналите.
  • Нарушено транспортиране на сигналите.
  • Излъчване на смущаващи сигнали от друго място в сърцето.

Рискови фактори за аритмия

Възраст

С напредването на възрастта в сърцето настъпват структурни промени и се натрупват обременености, които може да повишат риска от аритмии. По-възрастните хора са и по-застрашени от високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, диабет и проблеми с щитовидната жлеза, които често водят до аритмия.

Аритмиите, причинени от вродени дефекти или унаследени сърдечни заболявания, са по-типични за децата и младежите.

Генетична предразположеност

Аритмиите често се предават по наследство. Децата на родители с аритмия са по-застрашени от някои аритмии.

Начин на живот

Рискът от аритмия се увеличава с някои фактори от начина на живот като:

  • Тютюнопушене.
  • Употреба на стимулиращи наркотици като кокаин и амфетамини.
  • Редовна употреба на алкохол в рискови количества (еквивалент на повече от 60 мл концентрат дневно за мъжете и 30 мл за жените).

Лекарства

Някои видове лекарства могат да увеличат риска от аритмия. В това число попадат някои антихипертензиви (препарати за лечение на високо кръвно), антидепресанти, антибиотици и медикаменти за алергии, простуда и грип, съдържащи псевдоефедрин.

Здравословни проблеми

Някои състояния се свързват с по-висок риск от аритмия, в това число:

  • Заболявания на сърцето и кръвоносните съдове като кардиомиопатия, вродени сърдечни дефекти, инфаркт и миокардит.
  • Бъбречна болест.
  • Белодробни заболявания като хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).
  • Затлъстяване.
  • Сънна апнея.
  • Хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм.
  • Респираторни вирусни инфекции като грип или Ковид 19.

Хирургия

В първите дни и седмици след операции на сърцето, белите дробове или гърлото рискът от аритмии също е повишен.

Какво може да отключи аритмия?

Комбинацията от един или повече от изброените рискове и определени ситуации (отключващи фактори) може да предизвика аритмичен пристъп. Тук попадат всички сценарии, които карат сърцето ви да бие учестено, повишават кръвното налягане или предизвикват отделянето на стресови хормони.

Главните отключващи фактори за аритмия включват:

  • Прекалено ниски или прекалено високи нива на кръвна захар.
  • Прием на кофеин, наркотични и лекарствени стимуланти. Общо взето всичко, което ви прави по-бодри и повишава енергичността ви.
  • Дехидратация.
  • Ниски нива на електролити като калий, магнезий или калций.
  • Физическа активност.
  • Силен емоционален стрес, тревожност, гняв, болка или изненада.
  • Повръщане или кашлица.

Какво мога да направя, за да се предпазя от аритмии? 

Повишеният риск от аритмия може да бъде управляван с помощта на набор от превантивни мерки:

  • Избягвайте отключващите фактори, доколкото е възможно.
  • Контролирайте и лекувайте състоянията, които могат да станат причина за аритмия.
  • Консумирайте полезни за сърцето храни, движете се редовно, поддържайте здравословно тегло, не пушете и управлявайте стреса.
  • Разговаряйте с водещия лекар, ако ви предстои гръдна хирургия. Той е неговият екип са длъжни да вземат мерки за предотвратяването на аритмия по време на и след операцията. Такива са проверка и поддържане на електролитните нива, администриране на лекарства, ако е необходимо.
  • Ако детето ви е с наследствено висок риск от аритмия или страда от състояние, което повишава този риск, разговаряйте с педиатъра за действията, които можете да предприемете.

Как се лекуват аритмиите: лекарства, процедури и устройства

Конвенционалното лечение за аритмия включва лекарства, имплантиране на устройства, контролиращи сърдечния ритъм и други процедури, които адресират проблемите с електрическите импулси в сърцето.

В допълнение към тях обикновено се препоръчват промени в начина на живот за контролиране на рискови и отключващи фактори като високо кръвно, високи или ниски нива на кръвна захар, наднормено тегло или затлъстяване и др.

Лекарства за аритмия

Често се налага приемът на едно или повече лекарства за регулирането на забавен, учестен или нередовен сърдечен ритъм. Понякога тези лекарства се изписват в комбинация с други терапии. Както с всичко останало и тук дозата е от ключово значение и ако бъде превишена, съществува риск от влошаване на аритмията, особено при жените.

Лекарствата за забавен пулс като атропин обикновено се администрират в извънредни ситуации от бърза помощ или в спешно отделение. Страничен ефект от приема на атропин е затрудненото преглъщане.

Лекарствата за учестен пулс се изписват по-често и включват:

  • Аденозин, който също се прилага в спешни ситуации и може да причини болка в гърдите, задух и предсърдно мъждене.
  • Бета блокери, които могат да причинят отпадналост, стомашно-чревен дискомфорт и проблеми със съня и сексуална дисфункция.
  • Блокери на калциевите канали, които могат да причинят храносмилателни смущения, отичане на краката и ниско кръвно.
  • Дигоксин, който се използва за лечение на предсърдно мъждене и може да предизвика гадене, повръщане и диария.
  • Блокери на калиевите канали, които могат да причинят ниско кръвно налягане, промени в нивата на тиреоидните хормони, белодробни проблеми и други видове аритмия.
  • Блокери на натриевите канали, които повишават риска от внезапен сърдечен арест при пациенти със сърдечно-съдови заболявания.

Ако с лекарствата не бъде постигнат адекватен контрол на аритмията, може да се наложи прибягването до някоя от следите процедури или устройства.

Кардиоверсия

Кардиоверсията е процедура, която възстановява нормалния сърдечен ритъм с помощта на външни електрически импулси. По-често чуваме за този метод като за „дефибрилация“. Това е кардиоверсия, която се прилага в спешни животозастрашаващи ситуации, когато нередовното свиване на камерите причинява сърдечен арест. Кардиоверсията обаче може да бъде назначена от лекар с терапевтична цел в случаи на предсърдно мъждене.

Процедурата се извършва в рамките на няколко минути от специалист-кардиолог под упойка и представлява изпращане на един или повече кратки безболезнени импулса към сърцето с цел възстановяване на нормалния ритъм.

Целият болничен престой около процедурата трае няколко часа, като през това време сърдечната честота и кръвното налягане се следят внимателно с цел навременното установяване на усложнения.

Рисковете, свързани с кардиоверсията, са редки. В малко случаи тя може да влоши съществуваща аритмия или да причини друг вид аритмия. Възможно е откъсването на съсирек (тромб) от сърцето, който да причини инсулт или друг съдов инцидент. Приемът на противосъсирващи лекарства преди и след процедурата може да намали този риск.

Катетърна аблация

Катетърната аблация се прилага за блокиране на нередовните електрически импулси в сърцето. Това се случва чрез прокарването на гъвкави тръби (катетри) през кръвоносната система до сърцето.

Обикновено тези тръби са оборудвани с електроди, които установяват източника на нередовния сърдечен ритъм. Върхът на катетъра се използва за администриране на радиочестотни вълни, ниска температура или лазер с цел образуване на тъкан на белега в проблемната зона. В резултат тя бива унищожена или изолирана, така че сигналите от нея да не достигат до останалата част от сърцето.

Катетърната аблация носи някои рискове по време на самата процедура и възстановяването от нея:

  • Кървене.
  • Инфекции.
  • Увреждане на кръвоносни съдове.
  • Увреждане на сърцето.
  • Аритмии.
  • Съсиреци.

Съществува и много нисък риск от развитие на рак, ако при аблацията е използвана радиация. В такива случаи за бременните или подозиращи бременност пациенти е особено важно да разговарят с лекарите, осъществяващи процедурата.

Имплантируем кардиовертер дефибрилатор (ИКД)

Дефибрилацията представлява електрическо шокиране на сърцето с цел превенция или корекция на аритмия, както и възстановяване на ритъма в случай на арест.

Различните видове дефибрилатори имат различен механизъм на действие, като ИКД могат да предотвратят внезапна смърт при пациенти с висок риск от животозастрашаваща аритмия.

Пейсмейкър

Пейсмейкърът е малко устройство, което изпраща електрически импулси, с които подпомага сърцето в поддържането на нормален ритъм. Пейсмейкърите също така могат да бъдат от полза за синхронизиране на ритъма между отделните кухини на сърцето, така че то да изпомпва кръв по-ефикасно. Според естеството на аритмията се поставят временни и постоянни пейсмейкъри.

Адресиране на причините за аритмия

Винаги, когато това е възможно, лекарите се опитват да адресират причините за аритмията. Най-типичните адресируеми причини са проблеми с електролитните нива, високо кръвно налягане, сърдечно-съдово заболяване, сънна апнея или заболяване на щитовидната жлеза. Електролитните дисбаланси се коригират сравнително лесно чрез прием на добавки с магнезий и/или калий.

Какво се прави при аритмия: три начина да си помогнем сами

Съществуват някои т.нар. вагални методи или техники за релаксация, които могат да спомогнат за регулиране на сърдечния ритъм. Това са:

  • Кашляне или предизвикване на позив за повръщане.
  • Дълбоко поемане на въздух и опит за издишане при запушен нос и уста или т.нар. маньовър на Валсалва.
  • Поставяне на кърпа, напоена в леденостудена вода, върху лицето.

Реших да не се лекувам, какво може да стане?

Ако аритмиите не бъдат лекувани, усложненията, засягащи сърцето и мозъка, са не само възможни, но и вероятни:

  • Сърдечен арест. Аритмиите могат да станат причина за внезапно спиране на сърцето.
  • Сърдечна недостатъчност. Повторяемите аритмии причиняват кардиомиопатия, която може да доведе до неспособност на сърцето да изпомпва достатъчно кръв за нуждите на тялото.
  • Когнитивни нарушения. Болестта на Алцхаймер и съдовата деменция са значително по-често срещани при пациентите с аритмия, което вероятно се дължи на намален приток на кръв към мозъка.
  • Инсулт. При аритмиите е възможно задържане на кръв в горните кухини на сърцето, което крие риск от образуването на съсиреци. Отделянето на тези съсиреци и попадането им в мозъка е причина за инсулт.
  • Синдром на внезапната детска смърт. Родените с наследствена аритмия деца са с по-висок риск от този синдром.
  • Влошаване. Някои аритмии имат свойството да се влошават с времето или да предизвикват други видове аритмия.

Възможно ли е да живея по-леко и безопасно с аритмия?

Ако сте диагностицирани с аритмия, най-добрият план включва безусловното следване на лекарските препоръки. Посещавайте редовно кардиолог и се консултирайте с него относно необходимите мерки за предотвратяването на следващи епизоди или тяхното влошаване.

Бъдете подготвени за аритмиите

  • Ако почувствате слабост, замаяност, сърцебиене и прескачане на сърцето, легнете. Не се опитвайте да ходите и в никакъв случай не се опитвайте да шофирате.
  • Тренирайте трите описани по-горе техники за самопомощ в нормални условия.
  • Попитайте лекаря си какъв е нормалният за вас пулс и измервайте редовно сърдечния си ритъм. Водете си дневник на промените в пулса и споделяйте наблюденията си с лекаря.
  • Разговаряйте с лекаря си за тренировките и натоварванията, които са безопасни за вашето състояние. Хубаво е да спортувате на публични места или в приятелска компания, за да можете да разчитате на помощ, ако се наложи.
  • Съхранете медицинската си информация на бележка в портфейла си или в приложение за лична безопасност на мобилния си телефон. Тя трябва да съдържа подробности за вашето състояние, приеманите от вас лекарства, известни алергии и данни за контакт на лекуващия ви лекар.
  • Подгответе себе си и другите за по-сериозни пристъпи на аритмия. Предупредете хората в обкръжението си, че е възможно да изгубите съзнание и сърцето ви да спре. Инструктирайте ги незабавно да се обадят на 112 при основателни опасения за вашето здраве.
  • Препоръчително е най-близките ви да изкарат курс по оказване на първа помощ или да научат техниката за кардиопулмонална ресусцитация (КПР) в случай че сърцето ви спре. Наличието на дефибрилатор у дома и/или на работното ви място, както и на човек, обучен да борави с него, също може да се окаже животоспасяващо.

Управлявайте отключващите фактори

В зависимост от това какво отключва аритмиите ви, може да ви бъде полезно да:

  • Избягвате контактни спортове, ако имате пейсмейкър или имплантиран дефибрилатор.
  • Избягвате високоинтензивни дейности като плуване, гмуркане, спринтиране.
  • Ограничите или изключите източниците на кофеин като кафе, енергийни напитки, чай и др.
  • Промените мелодията и алармата на телефона си, ако са шумни и стряскащи.
  • Съгласувате приема на всякакви лекарства и добавки с лекаря си.

Живейте здравословно

Установяването на доживотни здравословни навици значително намалява риска от усложнения:

  • Поддържайте здравословно тегло.
  • Хранете се с фокус върху препоръките за сърдечно-съдово здраве.
  • Движете се редовно – ходете пеш, използвайте стълбите, спортувайте.
  • Управлявайте стреса.
  • Не пушете.
  • Не пийте или се придържайте към минимална консумация на алкохол.
  • Управлявайте състоянията, които могат да отключат или влошат аритмията ви.
  • Ходете на профилактични прегледи и изследвания според препоръките на лекаря си. Носете с вас списък на всички приемани от вас лекарства и добавки, както и схемата, по която ги взимате.
  • Приемайте лекарствата си по предписания от лекаря ви начин. Не променяйте схемата на прием и не спирайте лечения самоволно.
  • Задължително информирайте лекаря си, ако подозирате странични ефекти от приема на лекарства, в т.ч. депресия, замаяност, сърцебиене. Някои от лекарствата за аритмия могат да понижат кръвното налягане или да забавят сърдечния ритъм.
  • Споделете с лекаря си, ако симптомите ви се влошат или се появят нови оплаквания. С течение на времето аритмиите зачестяват, траят по-дълго и протичат по-сериозно. Това може да наложи промяна в лечението им.

Грижете се за психичното си здраве

Аритмията може да е източник на страх, тревожност, депресия и стрес. Не се притеснявайте да говорите за тези изживявания с лекаря си и да потърсите професионална помощ в лицето на психотерапевт и/или психиатър.

Подкрепата от най-близките ви хора винаги е безценна, особено когато не сте добре. Не разчитайте, че те знаят какво ви е отвътре и как да постъпят, затова споделяйте с тях своите чувства и емоционални потребности.